Начало Ресурси Книги Пълно ръководство за домашно образование Част 1: Домашното училище: За вас ли е? Предизвикателствата на домашното училище

Предизвикателствата на домашното училище

Когато бях на девет години, носех шини на зъбите. Асистентката на зъболекаря, която сложи гипса в устата ми, за да направи негатива, ми каза: “Това ще има чудесен вкус, точно като овесена каша.” Е, като дете обичах овесена каша, и жадно стиснах със зъби върху сместа, която тя изля в устата ми. И днес помня разочарованието и учудването си от това, че тя ме излъга. (Мисля, че по-късно тази жена написа книгата Раждане без болка).

Затова ще ви разкажа за мрачната страна на домашното училище. Не искам гневни писма с обвинения за невярна реклама.

Ако не отделите време да седнете и да пресметнете цената, както и да положите здрава основа в Божията благодат преди да започнете с домашното училище, вие ще прекарате голяма част от вашето време в колебания, вместо в използване на възможностите, които се появяват.

Объркване, обезсърчаване и колебание: Това са най-често срещаните емоции, с които ще живеете, ако изберете домашното образование. Приятелката ми Пеги нарича домашното образование “разпятието на моя живот.” То постоянно изважда на повърхността не само слабостите в характерите на децата й, но и в нейния характер. И тя не може да спре да се занимава с тях.

Много често разговорите в приемната за майки към Учебния център за подпомагане в домашното училище се отнасят за предизвикателствата и обезсърчаването на домашното училище. Не само децата ни се нуждаят от тези двумесечни групови събирания, но и ние, майките, също се нуждаем от подкрепа и възстановяване на нашето видение, което идва от взаимното насърчение.

Някои от трудностите, които ще посоча, могат да бъдат намалени до минимум чрез стратегиите, представени в тази книга. Но други са присъщи за този избор и трябва да бъдат преценени преди да вземете решение.

Цената, която плаща обучаващият у дома родител

Предизвикателство #1: Време

Без значение как ще подходите към него, домашното образование е огромна инвестиция на време и енергия. То не е поредното занимание, което трябва да се включи във вече пълния план за деня. То е начин на живот.

Други изисквания към нашето време

Други членове на семейството могат да имат нужди, които да изискват част от времето ни. Например грижата за възрастен родител или дете със специални нужди. Може би работите и нямате възможност да напуснете или да си тръгвате по-рано. В тези случаи е възможно да нямате времето, за да дадете това, което изисква домашното обучение.

Приятелката ми Барб е силно посветена на принципите на домашното образование. Но третото й дете, Анна, имаше известно изоставане с учебния процес и се нуждаеше от огромно лично внимание, за да върви напред. Времето, което Барб инвестираше в Анна, беше оставило големите й деца без достатъчни ръководство. След една особено незадоволителна училищна година (когато училищната работа на най-големия син, Адам, беше в повечето случаи “артистично” преправена от Анна), Барб и съпругът й Стив посетиха неохотно инспектората по образованието, който обслужва техния училищен район – и бяха приятно изненадани. Учителят подкрепи посвещението на Барб към домашното образование и Барб продължи да работи с Анна у дома, но я записа в специална програма няколко дена в седмицата, което й позволи да отдели необходимото време и за по-големите си деца.

От друга страна, друга приятелка с дете, което се нуждае от специално внимание, накрая реши да запише по-големите си деца на училище като част от решението на проблема с времето, от което се нуждае най-малката й дъщеря.

Дори и без изключителни обстоятелства домашното образование е в крайна сметка предимно посвещение на време. То отнема времето, което бихте могли да посветите на кариера или служение. За жени, които са работили предимно у дома или чиито деца все още не са били на училище, преминаването към домашно образование обикновено не е толкова голямо приспособяване, както за тези, които трябва да напуснат работа или да изтеглят децата си от традиционната среда. Ако сте от втория тип, тогава трябва да сте реалисти по отношение на приспособяването и чувството за ограничение, което ще донесе в живота ви преминаването към домашно образование.

Подготвително време

Макар че действителното време за домашното образование на децата ви е далеч по-малко от времето, което те биха прекарали всеки ден в училище, вие все още имате да подготвите много неща за този преподавателски период. За да използвате напълно възможностите, които предлага домашното образование, трябва да се самообучавате и постоянно да настройвате вашата програма. По-нататък ще ви дам стратегии за изграждането на самостоятелен ученик, както и за мотивирането на неохотния ученик. Но въпреки това децата не могат сами да учат себе си. Трябва да осигурите всекидневна отчетност, насока и обучение.

Първата ми година на класен учител беше много трудна, защото трябваше сама да напиша лекциите, които преподавах. Но следващите години ми отнемаха много по-малко време, тъй като често използвах отново същите лекции. Не е така в домашното образование. Всяка година има различна програма. Всяка година има нова лекционна работа, която трябва да разгледам. И макар че Кати и Кристин следват момчетата, при изготвянето на тяхната програма според техните нужди и интереси аз опитвам много нови неща и с тях.

Ами аз?

В зависимост от темперамента ни, за нас може да е трудно изискване никога да нямаме почивка от децата или време само за нас. Не мисля, че за да успее, домашното образование трябва да налага много ограничения, както много хора мислят. Но количеството време, което може да откъснете от вашите отговорности, е наистина ограничено, и трябва да подходим творчески, за да намерим време за почивка.

Веднъж прекарах няколко дена със съквартирантката си от колежа, двете деца на която се справяха добре в държавно училище. Тя още не беше започнала работа и седмичната й програма включваше часове по аеробика, изучаване на Библията за жени, и обяд с приятели. Домът блестеше от чистота и беше прекрасно подреден. Върнах се у дома кисела и изпълнена със завист.

Откривам, че трябва да си затварям очите за някои неща, за да запазя посвещението си към домашното образование. Сега, когато децата ми са по-големи, наистина се наслаждавам на компанията им и много не мисля за ограниченията в живота си. Но когато бяха малки, това не ставаше толкова лесно – някак от само себе си. Трябваше да стоя съсредоточена върху убеждението, че това е Божията воля за моя живот, и че Бог е постановил ограниченията на моята свобода не само за доброто на децата ми, но и за мое добро. Не мога да си позволя да гледам “свободата,” която си мисля, че имат другите жени, и да стана сърдита. Но не винаги е толкова лесно.

Въпрос, който се нуждае от честен отговор

Преди да изберете домашното образование, отговорете на тези въпроси:

  • Мога ли и желая ли да посветя необходимото време, за да правя това нещо по правилния начин?
  • Ще имам ли ентусиазъм да обучавам децата си и да съм посветена да търся възможности и стратегии за максимално използване на тази възможност?

Ако вашият отговор е не, вероятно децата ви ще получат по-добри грижи в класната стая с учител, който е ентусиазиран да преподава и има творчески подход.

Много родители, които искат ползата от среда, която отразява тяхната ценностна система, но не могат да отделят необходимото време да преподават учебните предмети, влагат усилия в организирането на частно училище за своите деца; навсякъде в страната се появяват класически училища, наемни училища, ръководени от родители училища и хибриди между частно и домашно образование като CHESS. И в много случаи все още е възможно за родителите да имат положително влияние върху държавните училища в района чрез участие в родителски организации, в помощни клубове, или като участвуват в училищното настоятелство.

Предизвикателство #2: Нереални очаквания

Когато решим да учим децата си у дома, това е с очакването за резултати, съизмерими с жертвите, които сме готови да направим. Или поне искаме достатъчно резултати за да докажем, че скептиците не са прави. И ги искаме твърде скоро.

Много от нас се захващат с домашното образование очаквайки незабавен успех. Съпругът/съпругата или роднините могат да упражнят натиск в посока на това очакване. С преобладаващата усилена реклама на домашното образование и при всички възторжени отзиви за успеха на индивидуалните ученици е много лесно да си създадем нереалистични очаквания към нас и към нашите деца.

Смятам, че майките към Обучаващия център за подпомагане на домашното образование, който ръководя, са елита. Те са творчески, усърдни и пламенни във вярата си. Когато се събрахме, за да открием учебната година с молитва, бях изненадана да чуя колко обезсърчени и изпълнени с чувство на вина са повечето от тях. Те осъзнаваха много добре всичко, което не бяха свършили в домашното училище и у дома. Бяха притеснени, че не постъпват по правилния начин с децата с едно или с повече от децата си. И бяха сигурни, че са единствените, които се провалят по този начин. Когато дойде моят ред да споделя нещо, аз се чувствах виновна заради това, че не се чувствах виновна! И междувременно, беше ми лесно след това да направя списък от всички места, където имах пропуски.

По време на пътуванията си съм чувала същите тревоги от устата на много, много майки.

Винаги има компромисни решения

Домашното образование е сделка с известни компромиси. Винаги ще има неща, които не са свършени, или не са направени добре. Хауърд Ричман, който оценява и изследва домашното образование в Пенсилвания, оценява годишно повече от пет хиляди домашно образовани деца. Неговото обобщително изследване е впечатляващо. Високи оценки по SAT, високи постижения, успех след образованието. Но това, което той постоянно вижда в своя анализ на индивидуалните учебни програми във всеки дом, са силни и слаби страни. Някои неща правим много добре (обикновено родителите, които образоват децата си у дома, отглеждат много грамотни деца), но ние жертвуваме от времето на други области (да речем, в моя случай, естествените науки).

Аз намалявам влиянието на моите слабости чрез включването на децата ми в много съвместни учебни инициативи, където има други учители, които компенсират моите пропуски. Но времевите ограничения все още ни спъват да осъществим всичко така добре, както бих искала. Трябва да се примиря с пропастта между идеалното и реалното.

Домашното образование не е лекарство за всички проблеми

Друго често разбиране е, че домашното образование ще премахне слабостите в характера на нашите деца, ще ги спаси от академичен провал или чудодейно ще реши семейните проблеми. Обратното е вярно: домашното образование ще изостри тези ситуации. Тези проблеми обикновено трябва да се разглеждат на по-основно ниво. Домашното училище е образователен избор, а не библейско решение за проблемите на нашия семеен живот.

В края на Част Първа от тази книга ви моля да оцените състоянието на вашите семейни отношения преди да започнете домашното училище. Важно е да имате реалистична картина за това, както и план за справянето със слабостите, ако искате да намалите до минимум, а не да увеличите до максимум стреса, който може да ви донесе домашното училище.

Виждала съм много семейства да започват домашно образование като последна мярка за да предотвратят изключването от училище на бунтовен юноша. За нещастие проблемите, които са довели до това безизходно положение, са се появили много преди това. Домашното образование може да бъде добра възможност да се прекъснат негативните влияния, отежняващи положението, но “твърдата любов” и библейското съветничество изглеждат по-подходящи да доведат до истинска промяна в живота на това дете.

Плодът изисква време, вяра и усилия

Когато разсъждавате относно домашното образование, трябва да осъзнавате, че плодът, който се надявате да пожънете, ще отнеме по-дълго време и ще израсне по-трудно, отколкото сте очаквали. В много случаи ще трябва да живеете с вяра за бъдещите резултати. Наблюдавах как Синди прекара повечето от годините си на домашно образование с Нейт, своя най-голям син, който имаше колебания относно избора, направен от нея. А скоро след първата си година в колежа Нейт каза на родителите си, колко много е благодарен за това, че е бил образован у дома, и колко добре подготвен се е чувствувал за живота в колежа. Трудно е да се определи колко много означават неговите коментари за Синди, и колко трудно е било очакването.

Предизвикателство #3: Ограничения върху влиянието на вашето семейство

Домашното образование може да ограничи влиянието и обществените контакти на вашето семейство. Училището формира естествен механизъм за опознаването на други семейства и за възможности да споделяме своята вяра и живот. Християнски учители, ученици и родители, чийто характер отговаря на ценностите, които защитават, могат да направят истинска промяна в живота на други деца и да подобрят своите училища и общност чрез своето служение.

Десет години Кермит и аз служихме в управителния съвет на центъра по бременност, който основахме. Днес този център работи с три офиса и достига годишно над хиляда жени. Обичахме да сме част от това служение, което носи видими плодове, съчетавайки благовестието с решаването на непосредствените нужди в нашата общност. Обичахме и хората, с които работехме. Да се оттегля от активно участие там беше за едно от най-трудните решения, което трябваше да направя. Но то беше необходимо, ако искам да образовам децата си изцяло у дома.

Центърът загуби и много доброволци, защото те решиха да започнат домашно училище за децата си. Това създаде дилема, която беше трудна за разрешаване.

Източник на напрежение

Църквите също могат да изпитат същото напрежение. Много нужди, които преди са били решавани от жените в църквата, сега остават неразрешени, понеже майките започват работа или домашно училище.

Това стана болезнен въпрос в църквата. Предизвикателство е да не бъдем критични към движението за домашно образование, когато очевидното влияние, което могат да окажат тези силни християнски семейства, се отклонява в правилните цели.

Творчески решения

Вярвам, че това е недостатък, който може да се намали до минимум. Много семейства с домашно образование, които познавам, и с по-големи деца, са намерили начин да достигнат до другите като част от своята учебна програма. Гъвкавостта, която домашното училище позволява, дава реални възможности за кратки мисионерски пътувания. Нашият център за подпомагане е изпълнил редица проекти за служение и започна следучилищна програма за градски мисии. Не винаги е лесно да създадеш тези възможности, но семействата с домашно образование, чийто приоритет е достигането на външни хора, намират творчески решения да служат на своите църквите и на общността.

Цената, която плаща домашно образованото дете

Трудно е да се надмине личното обучение, което домашното училище може да осигури на детето. Но смятам, че въпреки всички предимства, има някои недостатъци за децата ни, които трябва да се обсъдят, особено когато пораснат големи.

Предизвикателство #1: Ограниченията на учителя

Ученикът не е по-горен от учителя си.
– Мат. 10:24

Нашите деца ще бъдат облагодетелствувани от нашите силни страни и ще бъдат ограничени от нашите слабости, ако не ги подтиснем. Моите деца са вдъхновени писатели. Гейб има две публикации, които са му донесли хонорар. В пети клас той и Майк събраха над двадесет хиляди оригинални думи за училищни задания. Кати редовно пише разкази по десет страници. Всички те ревностно четат и желаят да получат покани за изнасяне на речи вместо майка си. Очевидно е, че те са се възползвали от силата на моите възможности. Но те също са потърпевши от моите ограничения.

В трети клас Кати посети първия си Институт за млади писатели със Зигмунд Брауер. Наблюдавах как децата изпълняваха даденото от Зигмунд задание, когато забелязах, че всички останали деца (за да съм точна, тридесет и четири на брой) съчиняваха разказите си пишейки ръкописно. Кати усърдно пишеше своя разказ с печатни букви. Изведнъж осъзнах, че напълно бях забравила да науча дъщеря си да пише ръкописно! Просто това никога не ми беше идвало наум. Почти бях припаднала от пристъпа на паника, който последва – ако можех да забравя писането на ръка, на какви ли други отровни или смъртоносни пропуски бях способна? Ще може ли дъщеря ми някога да се възстанови? Какви ли врати се затваряха заради некомпетентността на нейната майка?

Разбира се, моята реакция беше прекалено тежка, а Кати оцеля. Да пишеш на ръка не е умение на живот и смърт, но това преживяване ми показа влиянието на ограниченията на моите способности или на инициативата, която имам относно децата си.

Нуждаем се от участието на други

Не съм съгласна със семействата с домашно училище, които изолират децата си. Това не е здравословно и децата няма да имат възможността да изграждат уменията и характера си, както ако общуват с други хора с различни силни и слаби страни.

Църквата не е здрава, ако всеки член не допринася за църковния живот със своите дарби и таланти. Домашното училище също не е здраво, ако погрешно представяме Писанията да казват, че родителите са единствените, които трябва да влияят, т.е. да са учители в живота на децата.

Толкова е важно да осъзнаем своите ограничения и да търсим възможности децата ни да преодолеят тези недостатъци.

Предизвикателство #2: Липса на признание

Много от домашно образованите деца, които съм оценявала, са имали забележителни академични и артистични постижения. Но често те остават непризнати. Докато местните вестници показват картини от всекидневието на училищата и признанието на отделните ученици, общността на домашното образование е пренебрегната в повечето случаи.

Някои от домашните ученици, с които съм работила, се прехвърлиха в държавни гимназии и се справят изключително добре. За мен е признание да видя всички награди, които са събрали. А откровено казано, те също намират похвалите за доста мотивиращи.

Правилното признание е важен източник на мотивация за възрастните и децата. И местните общности на домашните училища започнаха да намират творчески начини да оценяват постиженията на учениците – банкети за награждаване, изложби при събранията, научни и исторически викторини, церемонии за дипломиране. Бих желала да стигнем по-далеч като каним местните медии да присъствуват на тези събития. Местният вестник не пренебрегва умишлено домашно образованите деца; той просто няма идея с какво се занимаваме. Наша работа е да го просветим за това.

Предизвикателство #3: Липса на съревнование

С годините промених моите възгледи за съревнованието, и това стана с наблюдение на моите двама синове близнаци. Трябваше да заключа, че естественото съревнование между тях е било за тяхна полза.

Когато първият започна да чете, другият беше мотивиран да работи по-усърдно върху четенето си. Когато Майкъл напредне в алгебрата, Гейб мърмори, но се залавя със задачите и напредва. Когато единият успее да победи другия в надбягване или в хвърляне на топка, другият работи по-усърдно, за да достигне летвата. След като успее, първият се спуска още повече, за да надмине още веднъж постиженията на брат си.

Но преди да си представите среда на яростна война в нашия дом, ще ви уверя, че те не са подлагали на риск своите отношения заради това. Те са най-добри приятели и са се договорили никога да не се съревновават публично. (Например, вместо да се борят един с друг на състезания, те молят съдията да определи с ези и тура победителя.)

Съревнованието може да бъде важно мотивиращо средство, особено при по-големите ученици. Работила съм с твърде много семейства, които считат, че традиционната среда е по-подходяща за техните младежи (обикновено момчета), защото те се нуждаят от състезателен елемент, за да са мотивирани да учат.

CHESS-класовете, които Синди Маккиън организира, ми показаха ползите от съревнованието във внимателно контролирана среда. В това обкръжение децата се възхищават от учениците, които се справят отлично. Трите ми по-големи деца влагат много повече време за задачите за часовете си там, отколкото за тези, които провеждат у дома, защото знаят, че проектите им ще бъдат сравнявани с тези на връстниците им. И те не искат да останат засрамени.

Предизвикателство #4: Липса на отчетност

Редактирах тази част от книгата няколко пъти, защото знаех, че ще бъда атакувана за нея от мои добри приятели, които вярват, че държавата узурпира родителската власт, когато изисква някакво ниво на отчетност от домашните учители. Философски не се разграничавам от тези, които не приемат този държавен надзор, но съм също и прагматик.

В много случаи е лесно да образоваш у дома без много външен контрол или държавни разпоредби. Не защитавам по-строгите закони, но виждам недостатък, който може да работи срещу най-добрите интереси на нашите деца, ако му позволим.

Трудно е да се постигне истинска промяна или напредък в живота без известно ниво на отчетност. Затова Библията казва: “изповядвайте греховете си един на друг” (Яков 5:6), и затова групи като Наблюдатели на теглото и Анонимни алкохолици са успешни.

Поне в моя живот обикновено нямам дисциплина, когато нямам отчетност. Сега върша много по-добра работа в домашното училище на децата си, отколкото правех преди влизането в сила на щатския закон, който изисква годишен преглед на нашата учебна програма. Сдобих се с ценни идеи от моята оценителка (избран от Кермит и мен, а не от държавата), а децата ми наистина очакват всеки юни да споделят с нея училищната си работа. Семействата, които оценявам, често са свидетелствували за ползата от външния надзор.

Без никаква отчетност е лесно да се хлъзгаш година след година към недисциплиниран начин на живот. Децата ни учат ли се да изпълняват крайни срокове и да завършват курсове от обучение, придържайки се към тях, дори когато са уморени или незаинтересовани от материала? Традиционната среда осигурява тази рамка. Аз лично смятам, че тя е твърде ограничаваща, но някаква рамка все ще е от полза.

Ако започвате домашно образование в щат, където се изисква малка отчетност, помислете си за включване на отчетност във вашата програма. Искаме децата ни да развият дисциплиниран начин на живот, и това не става, ако правят само това, което им харесва.

Предизвикателство #5: Изключване от училищните спортове

Почти всяка възможност, която съществува за традиционните ученици, сега е отворена за децата, които са домашни ученици – освен училищните спортове. Академични състезания като Knowledge Open, Global Challenge, MathCounts и Odyssey of the Mind са приспособили изискванията си, за да приемат домашно образовани ученици. Извънучилищни занимания по музика, драма, танци и други могат да се намерят на състезателно ниво извън местния училищен район. Но спортните състезания, които са отворени за колежи или университети, са затворени в повечето случаи. И това е често срещана причина домашно образованите ученици да се записват в традиционните училища.

Признание

За някои от вас е трудно да разберат страстното отдаване на състезателни спортове. Кермит и аз не си поставихме за задача да отгледаме спортисти. Това не се нарежда на челно място в нашия списък с цели. Приехме спортната програма на нашия лечебен център като място на съчетаване на нашия живот ни с живота на общността. (Виж цел #4 тук). Така ние невинно записахме синовете си на народна топка, когато бяха на пет години. И постепенно, преди да се усетя, прекарах общо цяла година от живота си гледайки как Майк и Гейб играят бейзбол, а дъщерите ми – софтбол – и това само през летните месеци.

Децата ми играят целогодишно състезателни спортове – имаме учебни видеокасети, ходят на лагери, в мазето имаме състезателен тепих за борба с големината на стая и мини фитнес-зала. Имаме цял рафт нареден със спортни трофеи и само две незначителни академични награди – макар и сложени най-отпред в средата. Няма никакъв баланс в това, и не мога да измисля нищо друго, което ми доставя толкова много удоволствие, както да гледам как децата и приятелите им се състезават (и печелят).

Това е. Признах си. И като резултат някои от вас сега решават да върнат тази книга в книжарницата. Колкото и висока да е стойността на тази книга, трудно ми е да се отъждествявам с хора, които са страстно отдадени на . . . (няма значение).

Да кажа, че се притеснявах какво ще правим, когато синовете ми повече нямат достъп до състезателните спортове, е твърде сдържано изказване. Играли сме във волейболни и баскетболни отбори на общността на домашните училища. Те се организират доста лесно, но Майк и Гейб тренират борба и американски футбол. Обичам предизвикателствата, но по никакъв начин не мога да организирам отбор по борба към нашата общност, и след това да намеря първенство, в което да участвуват, поне не през този век.

Така че две години преди отборите им да бъдат приети в местния училищния район, започнах диалог с училищното настоятелство. Накрая те разрешиха не само достъп до спортни състезания за общността на домашните училища, но също и достъп до всички извънучилищни дейности и кръжоци. (В глава 29 ще ви кажа как стана това.)

Сега това е сериозен въпрос за общността на домашните училища. Няколко щата вече узакониха достъпа на домашните ученици до спортни състезания, и навсякъде в страната много семейства с домашно училище поддържат взаимоотношения на сътрудничество със своя училищен район. Но тези отворени врати са постигнати чрез усилена работа.

На повечето места вратите остават затворени.

В домашното училище не губиш време. В това отношение на мен ми беше трудно да се приспособя към условията на държавното училище. Например, у дома мога да съчетавам проектите си; научният доклад може да се счете за задача по английски и естествени науки. В държавното училище трябва да правиш много повече неща, за да покажеш разбиране на материята – в домашното образование твоята майка знае какво познаваш. Трябва да правим много тестове само за да може учителят да определи дали сме усвоили материала. В домашното училище може да се работи по-ефикасно – нямаш двадесет минути за проверка. Също, в училище поне десет минути от всеки час преминават в усмиряване на децата. Мисля, че другите деца много ме разсейват.

В домашното училище мога да следвам моите собствени интереси. Ако видя нещо на телевизора, което ме интересува, мога да потърся допълнителен материал за него. След като гледах филма Аполо 13, истински се запалих по космоса, но това не беше материалът, който изучавахме по естествени науки в училище.

Предимството на държавните училища е, че все пак учителите са специализирани в своята област. Наистина ми харесва, че мога да говоря с учителя си по естествени науки. Той знае толкова много. Мисля, че в училище се изисква повече от мен. Има крайни срокове, които трябва да спазвам. Това ми помогна да науча, че светът работи по подреден начин. Също се научих как да говоря пред голяма група хора. Често ми се налага да го правя. Мисля, че училището ми дава някои по-специални възможности. Тази година имахме историческа постановка за Гражданската Война, а един друг път гостуваше оцелял от Холокоста – и спортовете, не можех да играя организиран футбол у дома.

– Джоуел Мартин, 14-годишен
(Домашно обучаван до седми клас,
сега в държавно училище.)

 

< Назад Съдържание Напред > 

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова