Определяне на посоката

Как решавате кой образователен избор е правилен за вашето семейство? Всичко зависи от това накъде сте се насочили.

Да работиш от края към началото е умна математическа стратегия, която моите деца се научиха да използват – смятам, че тя е твърде полезен подход и към живота. Така първата стъпка е да решите къде искате да бъдете, когато завършите последната си стъпка в процеса на домашното образование. С други думи, стъпка номер едно е да определите вашата посока.

Къде отивате?

Накъде пътува вашето семейство? Какви цели желаете да постигнат децата ви, докато са под вашите грижи?

Ако не сте мислили за това преди, сега е времето да го направите. Това малко упражнение ще стане важна отправна точка, когато в бъдещето изгубите представа накъде да вървите. То също ще ви дава увереност, че сте взели мъдро (логично и подкрепено с молитва) решение, а не глупаво (своенравно и самонадеяно). Тогава ще имате вярата, от която се нуждаете, за да преминете през трудните времена (които със сигурност ще дойдат).

Застанете в молитва, за да обмислите целите, които желаете да постигнат вашите деца, докато са под вашите грижи. Напишете ги. Споделете ги с вашите деца.

Това е списъкът, който Кермит и аз направихме преди много години:

Цели, които искаме да постигнем, докато децата ни са под нашите грижи:

Искаме нашите деца да обичат да учат.
Искаме нашите деца да имат умения, които имат пазарна стойност.
Искаме нашите деца правилно да разбират християнската вяра и да наслаждават на живо общение с Господа.
Искаме нашите деца да изразяват цялостно християнската вяра на един изгубен и умиращ свят по начин, който е обществено приложим и убедителен.

Определено имаме и други цели, ценности и интереси, които са много важни за нас, но тези са основните. Те правят нещата, на които се отдава значение в нашия дом, малко по-различни от важните неща в дома на някое друго семейство.

Така, когато дойде времето да решим как да образоваме нашите деца, ние прегледахме всички реалистични възможности, които имахме:

домашно училище
местно държавно училище
частните училища в околността

Изброихме предимствата и недостатъците на всяка, с цел постигането на нашите семейни цели. Тогава избрахме тази, която според нас беше най-подходяща за тяхното постигане.

През годините, с израстването на нашите деца, ние направихме преоценка на нашите цели и наново изследвахме нашите възможности. Досега сме обучавали у дома всичките си четири деца от самото начало, но сме отворени към Бога, ако Той има различен план за всяко едно от тях.

Ето някои от целите събрани от семейства, които познавам и на които се възхищавам за качеството на семейния им живот:

духовен растеж
подготовка за мисии
академичен успех
класическо образование[1]
професионално обучение
църковно служение
музикално или спортно поприще

обществено или политическо участие
приятелско евангелизиране
гостоприемство
ръководство
достигане до градски и обществени слоеве
умения за общуване

Тези цели са били определени от семейства с деца в държавни, частни и домашни училища. (Много от тях са работели по повече от един вариант през годините, за да съдействат най-добре за растежа на всяко дете.) Но във всички случаи, първоначалното определяне на конкретните семейни цели им е помогнало да направят най-добрия образователен избор.

Видението съсредоточава нашите импулси

Този кратък списък ми послужи добре през годините. Една от моите любими притчи казва: “Където няма видение . . . хората загиват” (Притчи 29:18). New American Standard Version казва: “Където няма видение, хората се разюздават.”

Знаете ли какво е да си разюздан? Аз знам.

Когато нямам ясно очертано видение, което да ме води при вземането на решения, моят живот става хаотичен. Пропилявам време да проверявам всичките си възможности и се впускам в пътища без да имам посока в ума си. Криволича безцелно и не постигам нищо. Ставам “двоумяща се” и “нестабилна във всичките си пътища” (виж Яков 1:8), преосмисляйки отново и отново решенията и ставайки изтощена и обезсърчена.

Целите, които изброих, ме вкарват в пътя. Те са границите, от които се нуждая в преценяването на моите възможности – и не само кой образователен избор да взема, но също:

какъв учебен план да следвам
какви предмети да преподавам
с какви дейности да се захващам

Видението поддържа нашата мотивация

Още повече, тези цели ме съсредоточават наново, когато се обезсърча от всекидневната работа. Те са източникът на моята мотивация. Бих пропуснала родилните болки по време на раждането на моите деца, ако имаше някакъв начин (исках) – но избрах да премина през тях отново и отново, защото имах видение за радостта в края на пътуването.

Същото е вярно при избора на домашното образование (трябва да призная, че могат да се направят някои сравнения с родилните болки). Но картината, която виждам с моите деца пораснали, обичащи да учат, и служещи на Господа от цялото си сърце, поддържа моята мотивация. И това ми дава сили всекидневно да правя всичко, което мога, за да направя това видение реалност.

Добре, да повторим това

Написахте ли вече вашата посока? Не можете да пропуснете тази част и да се надявате да успеете. Това не е стратегия “помогни си сам” – това е библейски принцип.

През историята Бог постоянно е давал видение на Своя народ: обещанието за идващия Месия, надеждата за Христовото завръщане, нашето бъдещо усъвършенствуване в Христос, списъкът продължава. Защо? За да продължим да бъдем мотивирани и дисциплинирани да вървим напред. Помислете над следната мъдрост:

Напиши видението
и изложи го ясно на дъсчици,
за да може да се чете бързо.
–Ав. 2:2 (курсивът е мой)

Така тичайте, че да спечелите. . . .
И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно,
така удрям, не като че бия въздуха
–1 Кор. 9:24, 26 (курсивът е мой)

Не мога да изразя достатъчно ясно важността на семейното видение, което да ви води през годините на отглеждане на децата. Отново ще го кажа. Не мога да ви позволя да приключите тази книга без да ви напомня няколко пъти за ползите от ръководното видение за вашия семеен живот.

Това е друга полезна учителска стратегия – повторението.

[1] “Класическо образование” означава учебен процес, съсредоточен върху “великите книги” на Западната цивилизация, започвайки с гръцките и римски ръкописи. Това също се счита за “либерално образование” или за “великата беседа.” Има възраждане на интереса към класическото християнско образование, насърчено от книгата на Дъглас Уилсън, Възстановяване на изгубените средства за учене: Подход към конкретно християнско образование (Douglas Wilson, Recovering the Lost Tools of Learning: An Approach to a Distinctively Christian Education, Crossway, 1991).