Испания 2011

Между 31.08 и 04.09 – 2011, в Дадор (местност до гр.Гандия), Испания, се състоя международна среща, посветена на домашното образование. Над 400 човека се бяха настанили в бунгала, палатки и каравани, под сянката на странна горичка от борини, кленове и . . . палми! Ако искате да си представите по-добре мястото, просто си спомнете как изглеждаха пионерските лагери от близкото минало – горещи спални помещения за по десет и повече души, общи бани и тоалетни и всичко познато от „доброто” старо време. Дори и сутрешна гимнастика бяха предвидили испанците, само че не беше баш гимнастика, а йога! Всъщност, на тази йога ходиха около . . . двама души, защото всички бяха прекалено уморени от вечерният „сън” върху тънките дюшеци, поставени на бетонни легла – но това не е най-важното.

Хора от 15 различни държави, с различна философия за живота, култура, обичаи и навици, кръстосваха малкият покрит със ситни камъчета и пясък площад, спирайки се и разговаряйки по между си с думи, звуци и мимики. Стотици деца вдигаха, непрестанна врява и смесваха облаци прах от които долиташе сладкият им детски говор прекъсван постоянно от смях, а по някога и от плач.

Домакините, от испанската асоциация за домашно образование (ALE) наставлявани от техният председател Дарак МакИърни (ирландец по рождение), бяха организирали присъстващите в два потока през първите 3 дни. В едната, по-голяма група, бяха испанците, а в другата, всички които могат да се разберат на английски език – хора от Германия, Франция, Дания, Швеция, Холандия, Италия, Португалия, САЩ, Обединеното кралство, Полша, Словения, България . . . Въпреки старанието на Дарак и двамата му преуморени, клети помощници, ще е силно да се каже, че имаше организация, но все пак, ако можем да речем, че анархията е вид организация, то тогава и на тази конференция имаше организация.

Така „организирани”, испанските домакини имаха различни дискусии за ситуацията в тяхната страна, за бъдещето на домашното образование, законите, бюрокрацията и все подобни, познати и нам неща. Интересни бяха дискусиите в потока с международните хоумскул „птици”. Там бяхме 20-на души и нещата бяха малко по стегнати, съвсем малко по-стегнати, разбира се. Провеждахме многочасови дискусии по различни теми свързани с домашното образование – никога преди не съм чувал английският език да звучи по десетина различни начина! Темите ни бяха всеобхватни – от проблемите във всяка страна, до стратегията и работата ни с властите. Обсъждаше се надълго и широко естеството на бъдещата Европейска Федерация за Домашно Образование и както нормално се очакваше, представителите на „Великите сили” (Англия, Германия, Франция, та даже там се бутаха и шведите) разтягаха безкрайни локуми, за това какво, как и кога трябва да направим – види се, че доста вода ще изтече, докато Европейската Федерация за Домашно Образование стане факт.

Нека все пак не забравяме, че над този проект, за обща европейска организация, работят 17 страни, към момента. Всички сме хора с различна култура, вяра и принципи. Определено ще мине време, докато унифицираме своите виждания и идеи (до колкото е възможно), ще работим над законите на отделните страни и ще вземем предвид ситуацията във всяка една от тях. Доброто нещо, което се случи на тази среща, е че поставихме началото на бъдещи активни взаимоотношение между хоумскул обществата в Европа. Следващата ни среща ще е през Февруари във Франкфурт, Германия, където делото ни ще продължи в работни групи. Взехме решение, на следващата среща да има делегати от европейските страни, които представляват своите национални асоциации (хоумскул семейства обединени в организация) за да сме по-продуктивни в работата си. Имаме пълната подкрепа и на HSLDA (Асоциация за Правна Защита на Домашното Образование), в лицето на Майк Донъли, който за щастие разбира по правилен начин плурализма, като предпочита да използва думата толерантност. Това означава, че не всички можем да се харесваме и дори не е задължително, но можем да работим за свободата на родителите и правото им, да вземат решение по отношение обучението на своите деца. И така . . .

. . . Четвъртият ден на конференцията, беше „денят на чужденците”. Домакините бяха наели безумно скъпа техника и преводачи (в кабинка), за да направят чрез професионален, силмунтантен превод, съпричастни 400 испанци на всичко, което ние, чужденците, им бяхме подготвили. И ако преди обяд, около 30-тина разсеяни испанци слушаха вяло речите ни, то след като се наобядвахме и продължихме с бомбардировката на английски език, в залата се мотаеха между 3-ма и 0 испанци. Голяма част от тях се подчиниха на испанския закон за сиестата и дремеха върху одеала в горичката, други стотина от тях пяха с китари, дайрета, металофони, кастанети, барабани и още много музикални инструменти чак до 3 часа сутринта. Около 50-тина испанци, мъже, жени и деца стояха само около басейна, чисто голи и вдигаха страшна врява и глъч (тази групичка явно си беше съставена от заклети нудисти или по-скоро адамити, те почти не се облякоха 5 дена). Останалите испанци играеха денонощно карти, шах и футбол. Ясно беше, че тези хорица, са дошли да си почиват, а не да слушат „глупостите” на другоземците.

За какво все пак ставаше дума в залата с чужденците, техниката и двамата професионални, скъпо платени преводачи: Всеки представител на различна държава разясни ситуацията в своята страна и сподели с останалите, по какъв начин семействата обучаващи децата си в домовете се справят с предизвикателствата и трудностите. Разбира се, историите на германците и шведите предизвикаха интереса на всички, поради проблемите, които както знаем добре, тези хора имат – в Германия и Швеция домашното образование е забранено, а семействата са често преследвани и подлагани на различни репресии. Карън от Германия, която всъщност е американка женена за германец, разказа сърцераздирателни истории за полицейско насилие над семействата, които обучават своите деца в домовете си. Не е никак неестествено, немските полицаи да нахълтат в домът ти в 3 часа сутринта и без предупреждение да вземат децата ти, да ги вземат така, че повече никога да не ги видиш (предават ги на приемни семейства и не ти казват къде са). Карън сподели, че има десетки подобни случаи в Германия, но над тях има медийно затъмнение от страна на правителството – за тези неща не се говори. Истината е, че „демократична” Германия пъшка под тиранията на тоталната държава.

Разбира се, нормалният въпрос е: защо тази голяма и мощна държава има образователно законодателство, непроменено от времето на Хитлер? Просто е: германците, с малки изключения, водят анемична и вяла съпротива срещу държавната човеко-мелачка. Като оправдание на немските чиновниците за грубото потъпкване на човешките права служат гастербайтерите – мюсюлмани. Немското правителство има панически страх от мюсюлманите и се опитва да ги приобщи в общността си чрез държавните училища. Това е политика на страха, политика на лудостта и дискриминацията. В опозиция на тази немска политика, Майкъл Донъли (адвокат в HSLDA) от САЩ каза, че в Америка, хиляди семейства на мюсюлмани, будисти, атеисти и разбира се християни, обучават своите деца в домовете си и никой на никого не пречи. Случва се точно обратното – различните общества си помагат и израстват взаимно в тези взаимоотношения. Стана ясно, в крайна сметка, че германското общество трябва да измине твърде дълъг път, за да се научи, да мисли свободно, понеже към момента хората, които се противопоставят на държавната репресия, са твърде малко.

Положението при шведите не е по различно от това на германците. Йонас и Карен от Швеция разказаха за познатите ни случай, в които шведски семейства остават без децата си, защото държавата ги отнема, поради това, че малките не посещават държавното училище. Шведското правителство не толерира нищо различно от държавната политика и визия по отношение обучението на децата. Официалната доктрина там е, че не родителите, а държавата носи пълна отговорност за всяко дете, като че децата не се раждат от жените в семейството, а от „майката държава”, която желае да ги притежава и телом и духом. Йонас подчерта, че сънародниците му почти нямат семейна култура и навици, просто семейството в тази държава не е на почит. Факт е, че шведите са не по-малко дисциплинирано общество от немците, въпросът е, че са дисциплинирани в покорство към държавата, която ги е зомбирала с безброй социални сладкиши, които шведите лакомо поглъщат, не осъзнавайки, че след всеки следващ захарен памук, забравят все повече какво означава, човек да е истински свободен. Разбира се, винаги има хора, макар и малко, които разбират какво правят за своите деца и го правят с вяра, надежда и любов – такива хора безспорно са Йонас и семейството му.

Що се отнася до Франция, да там домашното образование е законно, но държавата е по-законна. Агнес от Франция разказваше, че децата, които учат вкъщи трябва да бъдат записани в регистъра на образователното министерство, трябва да са под отчет. Разбира се, ако социалните власти се усъмнят, че детето не учи редовно, че не яде здравословна закуска, че стои само вкъщи, че супата му е студена, ябълката не измита, чорапите накриво или тенисната наопаки – възниква проблем. Този проблем може да започне с шест месеца наблюдение от социалните служби над семейството и да завърши с отнемане на родителските права. Самите французи, като цяло не са толерантни към домашното обучение на децата и боготворят държавното училище. Французите са влюбени в своите социални залъгалки и за тях социализма е свобода, понеже само той им осигурява живот в задушливата прегръдка на държавата от люлка до гроб. Тези, които обучават деца си в домовете, обикновено следват държавната програма и не вършат нищо повече от това да пренесат държавното училище в хола, при все че разбира се има и изключения.

Няма как да не пиша и за това, което испанските домакини споделиха за тяхната страна, по отношение на домашното образование. Сложно е. Принципно само в област Каталуния домашното образование е легално, но испанците хомскулват из цялата страна. Към момента има повече от 400 семейства в Испания, които обучават децата си вкъщи и продължават да се увеличават. Има съдии, които безцеремонно се заяждат със семействата, които решат да обучават децата си вкъщи, въпреки, че дефакто родителите имат конституционно право да го правят. Испанските власти се възхищават от силата на германските си колеги и се опитват да им подражават. Факт е, че социалните служби в Испания са много активни, а често нагли и арогантни. Правят интервюта с малките деца и им задават подвеждащи въпроси, за да намерят поне една дума, която да стане причина за съдебно преследване срещу родителите. Така например, по време на дискусиите в Дадор, един баща сподели, че след ден има среща със съдия, който го вика на предварително изслушване, в което той и съпругата му трябва да обяснят причините поради които са изтеглили синът си от държавното училище. Съдията има пълно право да постанови отнемане на родителските права, ако счете, че се нарушават правата на детето. Испанците се борят смело за правата си чрез своята асоциация – тяхната сила е в тяхната единност.

Шина, Нийл и Майк от Великобритания, разбира се потвърдиха, че в Обединеното Кралство домашното образование е легално. Именно там е най-голямата хоумскул общност в Европа – над 100 000 деца учат вкъщи. Организациите на семействата, които хоумскулват са многобройни, толкова много, та Майк твърди, че всичко е пълна каша. Всички етнически общества си имат някакви структури. Така например, мощна организация имат мюсюлманите, които обучават децата си в домовете и живеят в Кралството. Освен това има еврейски организации, няколко християнски, няколко с хуманистичен мироглед и няколко десетки още, които търсят място под слънцето. Шина, Нийл и Майк споделиха, че точно в това е и тяхната трагедия – нямат обединение, което да представя единно и цялостно домашното обучение в Обединеното Кралство. Често срещани в Англия са родителските кооперативи, които работят заедно с група деца, като родителите споделят отговорността за обучението на децата в тези своеобразни хоумскул комуни. Англичаните са доста индивидуалистични и правят нещата така, както им прилича като на англичани – с достойнство, упоритост, търпение и малко надменност.

Искрено се смях, когато Ерика от Италия разказа как стоят нещата там. Всъщност италианците имат право да обучават децата в домовете си, но имат също така и силна гражданска съвест и понякога настоятелно подават сигнали на властите, че комшийското дете не посещава държавното училище. Обикновено властите изпращат полицаи за да проверят ситуацията. Това се е случило и на Ерика и съпругът й – дошли са полицаи, по сигнал, за да попитат защо децата не са на училище. Там полицаите не влизат в три часа посред нощ с автомати и качулки, както в Германия. Просто една патрулка е спряла в ранния следобед и двама лениви полицаи позвънили на звънеца и след като се усмихнали вежливо и казали „чао сеньора”, попитали: „имате ли проблеми със старата си комшийка, защото ни досажда цял месец затова, че децата ви учат вкъщи?” След като полицаите видели, че става дума за хоумскулинг, а не за домашно насилие или нарушени права, пили по една „Lavazza”, кафе с което Ерика ги почерпила, посмели се, казали отново „чао сеньора” на тръгване и преди да отпрашат с патрулката, не пропуснали да предупредят комшийката на Ерика, да не им досажда повече, освен ако не иска да ги почерпи с по едно кафе.

Интересно беше и това, което Мариюш разказа за Полша. Поляците са изработили закон за домашното образование, който преди две години е бил преработен в посока затягане контрола над хоумскул семействата от страна на държавата. В момента там е възможно децата да учат в домовете си, но задължително трябва да са под чадъра на образователното министерство. Децата се водят записани в държавно училище и съответният директор е отговорен за тях. Преди детето да започне обучение в домът, е нужна оценка на психолог, за психологическото състояние на родителите и детето. Децата полагат по около 25 изпита годишно (това е задължително) и им се дава държавна диплома. Сегашната ситуация съвсем не удовлетворява повечето семействата в Полша, понеже държавата се меси все по-нагло и безцеремонно в семейните дела. Въпреки всичко, семействата, които обучават децата си вкъщи са нараснали за една година с 300.

Изводът, който си направих на тази конференция е, че до голяма степен ситуацията в почти всички държави от Европейският Съюз е идентична. Държавни ристрикции и контрол над семейството, отнемане свободите на индивидуалната личност и поставяне на всички граждани под тежкия контрол на чиновника. Европа е потъпкала своите традиции и е изтръгнала корените, които са я правили най-великият континент на планетата. Днес Европа е една тотална и дори тоталитарна организация с централизирано правителство и извратени ценности. Семейството не е институция за 90% от европейските държави, родителите не са хора носещи отговорност за децата, а на децата се гледа като на същества, които трябва да възприемат не семейните ценности и традиции, а държавната политика, която често е в противоречие със семейната институция.

Почти навсякъде в Европа има случаи на отнети родителски права в следствие на това, че децата са изтеглени от държавните училища и учат в домовете си. Има твърде много съдии, политици и чиновници, дълбоко посветени на вярата, че държавата е вездесъща, че тя е и майка и баща, че от нея зависи индивидуалното ни щастие. Поради всичко това, движението на семействата за домашно образование расте с темпове непознати дори за САЩ. Вярно е, че в САЩ има почти 2 милиона деца, които учат в домовете си, в Канада са 500 хиляди, но е вярно, че през последната година в Европа, в домовете са започнали да учат над 200 хиляди деца – само за една година. Ако тези темпове се запазят, а тенденцията е да се увеличават, Европа има шанс да се възроди, като феникс от пепелищата на хуманистичния релативизъм.

Искам да споделя с всички вас своята радост. Щастлив съм, че в България ситуацията е твърде уникална и много различна от общата картина в Европа – благодаря на Бога за това. Не мога да си изкривя душата и да не кажа, че чиновникът в България е по-разбран и като че ли по-начетен. По-малко са у нас хората, които мразят семейството, повече са онези, които стоят в традиционната за българите почит към семейните ценности и традиции. Вярно е, че у нас няма нарочен закон за домашното образование и слава на Бога за това, защото очевидно е, че законите по този въпрос и регулациите са не ефективни и ненужни. България изминава своят уникален път след 45 години комунистически режим и свободомислието на нашето общество е за пример спрямо това на средностатистическия европеец.

Асоциацията за Домашно Образование в България ще работи за това, държавата да толерира семействата взели решение да обучават своите деца в домовете си и да уважава тяхното решение, без да им налага регулации и да им създава спънки и проблеми. Семействата у нас нямат нужда от специален закон, достатъчно е конституционното ни право да сме родители на своите деца – благодарен съм, че много политици с които съм разговарял разбират това. Всички семейства у нас трябва да знаят добре, че те са привилегировани спрямо своите съратници в Европа. Там кипи борба и постоянен конфликт с бюрокрацията и държавната политика, у нас има спокойствие и приемане от страна на обществото и политиците. Европейците са глобявани с хиляди евро, ако оттеглят децата си от държавното училище, при нас тези глоби, ако въобще се наложат, са направо смешни. Българите нямат причина за постоянни страхове и тревоги и затова могат да се посветят 100% на своите деца и да ги обучават в домовете си според своите ценности и философия.

Дерзайте, поради всичко това . . . но и винаги бдете.