Мотивиране на неохотния ученик

Първите ми три деца са вътрешно мотивирани да учат. Приех тази характеристика за даденост, докато не се роди Кристин. Когато бяха малки, Майк, Гейб и Кати лесно бяха погълнати с часове с игрите, които си измисляха, с въображаеми истории и с игри навън. С нетърпение очакваха да започнем домашното училище, да започнат да четат, да се занимават с числа и да седят пред компютъра. В повечето случаи те запазиха този ентусиазъм през годините. Поради това аз приех, че всички деца се раждат с тази вътрешна мотивация да учат. Всичко, което родителите трябва да направят, е да напълнят къщата си с прекрасни книги, материали за рисуване, музикални инструменти, и магията ще заработи – а ла Мария Монтесори. Тогава дойде Кристин, която въобще не се интересува от тези привлекателни учебни материали – тя искаше телевизора. За разлика от другите, тя никога не очакваше жадно от мен да започнем домашното училище. А когато започнахме, повечето от дните бяха прекарани в това да я връщам на кухненската маса, да я поучавам да бъде съсредоточена, да я подтиквам да учи самостоятелно. В началото реагирах бурно и ревностно се заех да променя това дете. Ще те ПРИНУДЯ да обичаш ученето, мислех си ядосано. Кристин спечели тази психологическа битка. Накрая Святият Дух обърна моето внимание към проблема, и аз започнах да търся Господа за мъдрост. Вярвам, че Той ни даде откровение и план, и в течение на годините видяхме значителна промяна в мотивацията на Кристин да учи. Нейната ситуация също ме направи по-наблюдателна за други деца в същото положение. Ето и моите заключения:

Защо децата учат неохотно

Има две възможни обяснения за деца, които учат с нежелание, и те обикновено се срещат в някакво съчетание:

1. Техните нагласи
2. Техните способности

И двете могат да спъват техния успех. Нека да ги разгледаме и да поговорим за възможни творчески разрешения.

Слабости на характера

“Безумието е вързано в сърцето на детето” (Пр. 22:15). Този възглед не е много уважаван от съвременната психология, но въпреки това е неизменна истина във вселената. Всеки честен родител ще стигне до тази реалност от своя опит.

Възложената ни от Бога работа включва да помогнем на нашите деца да заменят това безумие с мъдрост. Това е доста трудно, ако не следваме библейския възглед за децата, или не следваме библейски модел на възпитание в техните ранни години. Но ако не сте го правили, мога да ви гарантирам, че целите на вашето домашно училище много скоро ще бъдат възпрепятствувани от лоши нагласи, бунт, неуважение, ленност, неорганизираност и др.

Въпросът за родителските умения не е цел на тази книга, но често трудностите, с които се срещаме в нашите неохотни ученици, могат да се коренят в това, че не сме се справили с греха в техния живот.

Когато разбера, че грехът е коренът на съпротивата в някое от моите деца, не захаросвам истината чрез измисляне на игри, за да ги подмамя да работят. Искам те ясно да разбират същността на нещата и да знаят, че са отговорни за признаването на греха, покаянието и демонстриране на промяна в сърцето. Моята цел е да ги мотивирам чрез благодат; сърцето ми иска те да се справят добре.

Една вечер излях тревогите си за Кристин на Кермит. Болеше ме, докато изреждах всички проблемни области, с които се срещах в Кристин, и моите страхове. Когато свърших, Кермит просто каза: “Проблемът е мързел.” Очаквах по-сложно обяснение, но тази краткост съдържаше пронизваща истина. Кристин е с много чувствителна, и тя реагира с внимание на моя разговор с нея на следващия ден. Тя иска да угоди на нас и на Господа. Тя също знаеше, че щяхме да сме последователни с дисциплината, ако тя продължава да е небрежна в училищната работа. Видяхме незабавна промяна, и аз съм сигурна, че Кермит вярно прецени положението.

Внимателно изследвайте трудните области на вашето дете в училище. Какви слабости на характера може да да са причината за това? Кермит разбра, че коренният проблем за Кристин беше грехът, защото той видя нейното “нежелание” като постоянна характеристика в нейния живот. Тя изгуби интерес не само към математиката; незаинтересоваността беше във всичко, което изисква усилие: пиано, четене, домакински задължения, ставане от леглото.

Способност за учене

Способността за учене на едно дете може да бъде затруднена. Има два фактора, които трябва да разгледаме:

1. Детето ви може да бъде вътрешно възпирано заради стила на учене, готовността, или интереси, които не са били уважени.

2. То може да бъде външно възпирано от средата, в която учи. Липсата на структура или рутина, ресурсите, които използвате, или подходът, който избирате, могат да окажат влияние върху способността на вашето дете да научи материала успешно.

В случая с Кристин, аз също не бях уважила нейното вътрешно разписание. Въпреки че знаех това, аз сравнявах Кристин с разписанието, следвано от близнаците и Кати. Очаквах от нея да чете на шест години, както те четяха, и да има техния темперамент и мотивация. Когато тя не направи това, използвах раздразнението и своите очаквания за да я бутам напред. Тъй е със силна воля като своята майка, Кристин се окопаваше и се подготвяше за война. Тя наистина е умела в споровете!

Развиване на тяхната мотивация

Винаги искам да стигна до същността на нещата. И за неохотните ученици коренът почти винаги е липса на мотивация. Тази липса може да бъде причинена от техните нагласи и техните способности, както описах по-горе. Първата крачка е да разпознаем какви фактори от тези категории могат да са спънка по техния път.

След като ги разпозная, моята цел не е “Как да преподам на това дете този материал?” Тя винаги е “Как да мотивирам това дете да научи този материал?”

Когато са мотивирани, хората могат да преодолеят огромни препятствия. Помислете си за търпението и постиженията на музикантите Ицхак Пърлман и Рей Чарлз; Мис Америка, Хийдър Уайтстоун; и олимпийския гимнастик Кери Стръг. Всички те са преодолели големи предизвикателства, но все пак са успели да се справят. Те трябва да ви вдъхновят да вярвате във възможностите на вашето дете, веднъж след като е мотивирано, дори и да му е определена диагноза на бавно развиващо се.

Така, докато работите с вашия неохотен ученик, бъдете съсредоточена върху главната цел да го мотивирате. Тогава го оставете да поеме отговорност за своя истински напредък.

Десет стратегии за мотивиране

#1. Изградете във вашето дете вяра, че може да учи – включете всички деца в работата

Вашето дете трябва да вярва, че може да учи. Тази увереност се създава в много ранна възраст от това, което чува да казват за него неговите родители.

Вие сте треньорът; кажете му какво да вярва: “Ти можеш да учиш.” “Бог ти е дал способността да научиш това.” “Ти можеш да четеш.” “Имаш напредък.” “Виж колко си напреднал през тази седмица.”

Аз съм много чувствителна към възгледа на моите деца за тях самите. Искам винаги да съм наясно какво вярват за себе си. Свивам се, когато чуя някои родители да представят своето дете като “моето малко чудовище” или “детето, което ме кара да полудея.” Тези деца ще изпълнят очакванията на своите родители.

Когато моите малки деца не са се покорявали, често казвах “Знам, че искаш да се покориш на мама. Просто имаш нужда от помощ за това. Знам, че искаш да ми угодиш.” Казвах това отново и отново за да втълпя това послание в техния ум: Аз се покорявам на мама. Да, аз искам да угодя на мама. Ето това съм аз.

Дори сега, когато близнаците са юноши, често им казвам колко много заслужават доверие, как НИКОГА не се притеснявам, че правят НЕЩО зад гърба ми. Знам, че просто НЕ Е в техните сърца да правят ТАКОВА НЕЩО.

Някои от вас може би мислят, че малко преувеличавам в тези изявления – предпочитам да мисля, че имам вярата да вярвам в невидими неща (виж Евреи 11) и майчината любов да вярвам най-доброто за моите деца (виж І Коринтяни 13).

Както и да е, това очевидно работи.

Защитете вашето дете от болезнените коментари на други хора. Когато едно дете порасне по-голямо, ще приема по-сериозно коментарите на своите връстници и близки. Била съм непреклонна моите по-големи деца да се отнасят към Кристин с уважение и да не обезсърчават нейния напредък. Говорила съм с тях да я насърчават с думи и да се интересуват от нейния живот.

Съвсем естествено е за малко дете да научи наизуст любима приказка и да казва, че я чете. Когато Кати започна да прави това с Goodnight Moon, нейните шестгодишни братя почваха да настояват, “Ти не четеш това наистина.” Веднага отхвърлях това. За да чете, едно дете трябва да вярва, че може да чете. Ако вашето малко дете нарича четене това, което Кати прави, подкрепете го. Направете всичко възможно за да покажете вашето доверие в него.

#2. Приспособете се към неговия стил на учене

Върнете се в Част 2 и прегледайте материала за стиловете на учене. Имате ли конкретно-спонтанен ученик, от когото очаквате да стои на едно място за пет часа на ден? Ако цялата ви програма не е направена около разбирането за това как вашето дете учи, вие всъщност искате от него да плува срещу течението още при първото влизане във водата.

Откакто се е родила, Кристин обича да слуша музика и касети. Имаме цялата колекция касети Odyssey от Focus on the Family, и Кристин е запомнила много от драматизациите. Тя може би е способна да започне своя собствена версия на Odyssey от отделни части. Аудиокасетите бяха единственото нещо, което я интересуваше повече от телевизора. И както с телевизията, за мен беше неприятно, че тя искаше да прави само това през цялото време. Един ден внезапно осъзнах (след около шест години и стотици долари в касети), че тя беше слухов ученик. Помислих си се дали няма да иска да научи и друг материал, ако е представен на касета. Направих експеримент: купих няколко разказа по американска история на касети и няколко касети с френски език. Тя просто беше щастлива да слуша и тях.

Тъй като вече се интересувах повече да наблюдавам как моето дете учи най-добре, отколкото да намеря начин да я накарам да се приспособи към моите очаквания, също забелязах колко добре помнеше материала, който е научила от касети. Нашето домашно училище направи един излет в залива Чесъпийк с яхта, направена по модела на известната шхуна Пънджи. Докато минавахме покрай форт МакХенри, екскурзоводът попита учениците какво е станало там. Бях поразена, когато Кристин, тогава във втори клас, веднага вдигна ръка. (Не бях взела този материал с нея. Как би могла да знае?) Знаете ли? Кристин не само отговори правилно, че Франсис Скот Кий е написал нашия национален химн там, но тя описа в големи подробности войната от 1812 между Британия и Съединените щати за морските права, и как през нощта Кий е бил задържан като пленник на британски военен кораб. На път към къщи я попитах как е научила целия този материал. “Мамо,” отвърна тя с голяма изненада, “не си ли спомняш? Това беше един от разказите от Odyssey!”

Къде вашият неохотен ученик ви оказва най-голяма съпротива? А най-малка? Има ли връзка между това и точките, в които вашата програма зачита в най-голяма степен неговия стил на учене? Използвайте предложените методи в Част 2 за да приспособите по-добре вашата програма към неговия стил на учене.

#3. Преоценете отново своите методи

Спомням си за Тад, един петокласник, когото изпитвах преди пет години. Той не се справяше толкова добре, колкото се надяваха неговите родители, така че прекарах една вечер за да обсъдя с тях неговите оценки. Споменах, че по време на теста техният син е изглеждал притеснен и прибързан. От разговора научих, че Тад се разстройва, когато трябва да свърши работа за определено време. Това е била предпочитана техника в частното училище, където той е учил преди това. А сега майка му използва часовник, за да държи Тад прилежно съсредоточен върху неговата училищна работа. Без този метод родителите чувствуваха, че Тад отделя огромно количество време за работата, и дори често не я е завършвал. Предложих компромис, който да помогне на Тад да управлява по-добре своето време, а също и да му даде по-голям контрол над неговата среда. Родителите на Тад му дадоха хронометър, и му позволиха сам да си го настройва. За него това се превърна в надпревара със себе си, да види дали може да подобрява своите резултати с всеки изминат ден. Това имаше успех. Сега, когато той има контрол над хронометъра, той не се обърква и притеснява от него. Може да се съсредоточи над своите уроци. Изпитах повторно Тад. Но този път не засякох времето на стандартния тест. Казах му, че може да пише толкова дълго, колкото желае. (Отбелязах това отклонение от нормите на теста и причината да го направя.) Този път Тад имаше резултати над средните в почти всяка област! Също забелязах, че той привърши повечето тестове в позволеното време. Премахването на дразнещия фактор от неговото обкръжение освободи Тад да даде най-доброто от себе си.

#4. Прегледайте отново вашите ресурси

Децата ми мразеха или обичаха един предмет главно заради ресурсите, които използвахме. Веднъж след като започнах да използвам серията The History of Us* с Майк, Гейб и Кати, не беше необходимо да правя нищо друго по тази дисциплина. Те обичат занимателния стил на Джой Хаким, и четат книгите й дори когато училището е свършило. Само този ресурс накара Майк да нареди историята сред своите любими предмети.

По същата причина прекратих заниманията на моите синове със Saxon Math. Те постоянно се оплакваха от математиката. Казах им, че всички домашни ученици обичат Saxon Math (макар че това всъщност е наследена черта от родителите). Това е превъзходна програма, и повечето деца, които съм изпитвала и които са минали на Saxon Math, са показвали голям напредък на стандартизираните тестове. Но в края на краищата приех факта, че Майк и Гейб не харесват подхода на Saxon Math. Преминахме на Elementary Algebra* на Харолд Джейкъбс, и те я харесаха много повече. В подхода на учебниците на Джейкъбс има вложени индивидуалност и творчество. Той има предизвикателни главоблъсканици в края на всеки дял като допълнителни занимания. За мен Saxon Math е по-лесна за използване, изискваща много по-малко време от моя страна. Но заради Майк и Гейб, аз се придържам към Джейкъбс, защото това ги мотивира.

(Казвам на родителите, които са изправени пред това решение “Ако не е счупено, не го поправяйте.” Ако вашите деца са доволни от Saxon Math, придържайте се към нея. Saxon Math има ръководство с решения на задачите по алгебра 1-2 и нагоре. Джейкъбс просто има ръководство за учителя и ключ към отговорите, което определено е недостатък за майката, която не разбира математиката.)

Ако имате дете, което чете с нежелание, уверете се дали използвате книгите, от които то се интересува. Майк и Гейб се научиха да четат, използвайки биографии на спортисти и серията Childhood of Famous Americans. Кати изчиташе всички книги от Boxcar Children през годината, в която придоби самостоятелност, а мотивацията на Кристин най-после се събуди, когато й купих Beginner’s Bible.

Използвайте вашия здрави разум. Задайте си въпроса: Щях ли да съм мотивирана да науча и запазя тази информация, ако бях учена по този начин?

#5. Преценете вашата учебна среда

Помнете: Децата учат най-добре, когато има ясни граници, структура и очаквания. Подходът на “неучилище”[1] работи само когато децата са вътрешно мотивирани. Това е катастрофално решение за неохотния ученик. Уверете се, че вашето дете съзнава какво и кога се очаква от него. Не казвайте: “Джони, учи си математиката.” По-добре кажете: “Искам да решиш десет задачи и да си провериш работата преди обедната почивка.”

В своята книга Help for Struggling Learners, Dr. Joe Sutton (Exceptional Diagnostics, 1996),* Джо Сътън разказва как изпитва едно дете с трудности в ученето. Преценката показала, че този младеж се нуждае от тихо, добре осветено място за учене, както и от закуски за неговата ускорена обмяна на веществата. Интервюто с майката разкрило, че понастоящем той се опитвал да учи на масата в кухнята заедно с другите деца. Майката също не му позволявала да закусва между основните хранения. По препоръката на д-р Сътън тя направила уединено място в отделна стая и му давала закуски, с които можела да се примири: нарязани зеленчуци и плодове. Сега нейният син бил готов да се концентрира върху своята работа.

#6. Уверете се, че го държите отговорен за времето

Трябва да има “ден на съда,” време, когато проектът да е готов, тестът да е минат или съчинението да е предадено. Доколко важни приоритети за вас са онези неща, за които нямате крайни срокове или задължения пред други хора? Не са много важни, нали? Така е и с децата. Трябва да има момент, в който се прави оценка на работата.

Договорите често са добри мотиватори с по-големите деца. Използвам ги в курсовете, които преподавам в CHESS. Давам ясно да се разбере, че не подарявам оценки; но че учениците ги печелят. В първия час на курса раздавам брошура, която описва подробно крайните срокове за главните задания. Също раздавам договор, който конкретно казва какво ученикът трябва да направи за шестица или петица. (Не приемам учениците да се задоволят с нещо по-малко.) Използвайте седмично тази стратегия у вас.

Дайте на ученика средство за самоконтрол, което да отбелязва неговия напредък и да го поддържа съсредоточен: дневна програма, списък за отбелязване на извършената работа, бележник за себеоценка и оценяване на работата. Дайте ясни срокове за главните задания и проекти, и след това се придържайте към тях. Ако тези срокове са свързани с нещо определено, като представянето на вашия писателски клуб или участие в състезание, няма да сте изкушавани да променяте крайните срокове и вашето дете ще бъде по-съсредоточено върху изпълнението на задачата.

#7. Използвайте външно влияние: Друг учител, кооперативен клас, връстници

Това е ценността на семейното училище, каквото е CHESS. Записването на неохотния ученик в курс или кооперативна дейност често ще даде фактора отчетност, от който се нуждае. Родителите постоянно споделят, че техните деца творят много повече, с много по-малко подканяне, за часовете в CHESS. Особено по-големите деца се нуждаят от допълнителния стимул на външно оценяване. Те естествено търсят признание извън ообрението на мама и татко.

Също съм виждала позитивния натиск от връстниците да се отразява добре на неохотните ученици. Между домашните ученици, които познавам, доброто представяне е ценено и предмет на възхищение. Позитивният натиск от връстниците мотивира неохотния ученик да се справя по-добре, за да заслужи уважението на своите връстници.

#8. Въведете елемент на съревнование

Съревнованието е мощен стимул за детската мотивация. Въведете този елемент във вашата домашна програма, като използвате компютърен софтуер, който предизвиква детето постоянно да подобрява своите резултати. GeoSafari (Educational Insights)* е популярна електронна игра, където детето може да играе срещу друг или срещу себе си. Математическите игри Muggins и 24 са примамливи за децата. Софтуер като MathBlaster, WordMunchers, SpellIt Plus и Dr. Brain изискват усъвършенствуване на уменията и академично познание, за да спечелиш.

На по-високо ниво, можете да участвувате в едно от многобройните академични състезания, които сега са отворени за домашни ученици. Ние сме участвували в доста от тях: The National Geography Bee, Math Olympiad, MathCounts, Science-by-Mail и Knowledge Open са нашите любими. Проверете в Ресурсния пътеводител за повече информация за тези и други състезания.

Обикновено не печелим, но това не е най-важното – поне за мен. Моите деца влагат доста време, което иначе не биха вложили, изучавайки дисциплините за тези състезания. През седмиците преди National Geography Bee внезапно всеки почва да се интересува от GeoSafari, следва последните събития или чете стари издания от списанието National Geographic World (800-647-5463). Кати изчете един цял атлас в първата година на своето участие. Децата окачваха картите на стената и се изпитваха на вечеря – все неща, които нормално не правят.

Math Olympiad е превъзходно състезание за пети и шести клас. На всяка от петте срещи през годината на учениците се дават пет задачи за решаване за двадесет минути, и те всички могат да се решат без да се използва алгебра.

Когато за първи път видях задачите, бях учудена, че ученици на основно ниво могат да ги решават. Ето ви пример да опитате:

Ако прибавите 20 към една трета от дадено число, ще получите удвоено даденото число. Кое е числото? Пет дни преди в други ден е сряда. Какъв ден от седмицата е вчера? Произведението на две цели числа е 10,000. Ако нито едно от числата не съдържа цифра нула, кои са числата? Една жена изхарчила две трети от парите си. Тя изгубила две трети от останалото, и накрая й останали 4 долара. С колко пари е разполагала отначало? А4273В е шестцифрено число, където А и В са неизвестни. Ако числото е делимо на 72 без остатък, какви са стойностите на А и В? Отговорите са дадени в края на тази глава

В първата година нашата група работи съвместно без да засичаме времето. С общата помощ на майки и деца, ние често успявахме да решим малка част от задачите – но не без големи притеснения, и уверено твърдяхме, че има печатни грешки в задачите или отговорите!

Но продължихме да се трудим върху тези предизвикателства на седмичните събрания. Изучавахме решенията и стратегиите, дадени от Джордж Лехнър, създател и автор на задачи. С нарастването на нашия репертоар от стратегии за решаването на математически задачи нашите резултати се повишиха.

Следващата година участвувахме състезателно, и Майкъл спечели златна карфица (класирайки се в първите 2% на национално ниво), Гейб спечели сребърна (първите 10% на национално ниво), а Кати, четвъртокласничка, получи кръпка (първите 50% на национално ниво). Дори и аз участвувах неофициално и щях да спечеля сребърна карфица.

По-добрата новина е тази: Цялата работа по математика драматично се подобри. Математическата олимпиада ги научи как да боравят с математически задачи и да обмислят логически нещата. Всички те отделиха значително време в за своята работа по математика – защото сега бяха мотивирани да се справят добре в математическите състезания, за които се подготвяха. (Сега Майк и Гейб са в MathCounts за седми и осми клас, а Кати е решила да спечели златна карфица тази година на Math Olympiad.) Никой материал по математика не би могъл да произведе такова посвещение.

Ако сте загрижен за негативните последствия от съревнованието, те могат да бъдат смекчени от тона, наложен от организаторите на събитието. В началото кажете на всички няколко думи за целта на състезанието. Не издигайте твърде много победителя и признайте участието на всяко дете – кажете им, че се изисква смелост за самото участие. Търсете събития, които дават на много деца възможността да успеят. Например, всеки, който може да изпълни изискванията, получава наградата Presidential Physical Fitness. The National Geography Bee излъчва само един победител, но ние добавяме награди на първите петима, и за млади победители на основно ниво. А аз създадох състезанието Knowledge Open, когато моите синове ме помолиха за групово състезание, където те биха могли да участвуват със своите приятели, а не един срещу друг.

Дори не се нуждаете от тези формални състезания, за да имате съревнование като мотивация. Създайте сама отборна атмосфера. Когато моята приятелка Сю Гиър преподаваше курс по съвременни събития в кооперативните часове на Учебния център за домашните училища, тя създаде отбори и публикуваше техните текущи резултати на седмичните викторини. Това накара всеки да чете новинарските списания и всекидневниците, за да се подготви.

Исках да дам на моите ученици от курса по английски в CHESS още една причина да се потопят дълбоко в материала, който сме взели през годината. Отначало имах намерение да им дам писмен изпит, но исках допълнителен елемент на забавление. Така че разделих децата на отбори и ги предизвиках да създадат главоблъсканица, задача или викторина на основа на съдържанието на курса, и да го дадат на противниковия отбор за решаване. Губещите трябваше да черпят един обяд. Действителното събитие беше хаотично и се нуждаеше от допълнително усъвършенствуване, но според родителите аз постигнах моята цел: Тези деца четяха своите записки по английски цяла седмица и заедно работеха старателно, търсейки начин да затруднят своите противници. В процеса те изцяло прегледаха материала от курса.

#9. Използвайте награди

Още веднъж опитът доведе до подобрение на моите стратегии. Започнах като педант, като исках децата да са мотивирани да учат заради самото учене. Няма оценки, няма награди, няма хокейни състезания, за да ги накарам да четат, смятат, или да напишат съчинение.

Първата отстъпка дойде, когато обещах на Кати да отидем до Friendly’s за сладолед, ако тя прочете десет книги. След това някой организира Pizza Hut Book-It програма в Учебния център на нашата училищна кооперация. Вече седем години участвуваме в нея, и съм забелязала колко много деца започнаха самостоятелно да четат през петте месеца от програмата. Простото признаване на техните имена на таблото, точките за всяка постигната месечна цел, плюс пицата и голямото парти на края са неустоимо съчетание. Сега признавам: Наградите дават резултат. А тези насърчителни програми също мотивират родителите да помагат постоянно на своите деца да постигнат целите си.

Само ще ви кажа до къде съм паднала, сега плащам на Кристин за правилно свършена работа. Един ден Кристин решаваше грешно всяка задача по математика. Тя дори не можеше да реши 6+1=_____ или 3+1=____. Помислих си: О, май наистина имаме проблем.

Казах, че ще й плащам пет цента за всяка задача, която реши правилно, и я оставих сама. Когато проверих работата, тя имаше деветнадесет верни задачи от общо двадесет. Добрите новини: Тя може да го прави, когато е мотивирана. Лошите новини: Тя работи заради парите.

Това продължи да е една от малкото външни награди, които мотивират Кристин. Имам голям буркан наречен “Бурканът на Кристин,” и купът от монети вътре расте. Когато го извадя, успехът на Кристин рязко се повишава. Не бих искала да й плащам, но искам тя да учи повече, и това е отстъпката, с която съм се примирила. За да я използвам максимално, работили сме с монетите за да я науча да брои по петици и десетици. Използвам ги и като нагледно средство за да показвам обикновени и десетични дроби.

#10. Използвайте дисциплина

Дисциплината също е мотиватор – такъв, който Бог използва с нас, и който ние като родители сме задължени да използваме, ако обичаме нашите деца. Когато срещна съпротива от моите деца в дадена област, първо правя бърз преглед на горния списък. Зачитам ли стила на учене на моето дете? Ресурсите, които използвам, интересни ли са? Ами методите? И т.н. Ако правя сериозни усилия за да дам на това дете най-доброто от себе си при заучаването на материала, тогава гледам нагласата на детето. Ако това е коренът на проблема, трябва да вкарам ограничения в неговия живот чрез дисциплина.

И така, тук е мястото на спорния раздел. Прочетете го бавно, за да не пропуснете някои от оградите, които внимателно съм издигнала:

Когато нашите деца бяха по-малки, Кермит и аз прилагахме библейска дисциплина (това се произнася п-р-ъ-ч-к-а) в ситуациите, когато границите биваха ясно поставени и последствията биваха разбрани. Библейската дисциплина не се прилагаше заради гняв, и прошката и възстановяването на отношенията следваха незабавно.

Колкото и да е оклеветен този метод, аз съм виждала плода, роден от него. Нашите деца, и многото деца, които познавам от домовете, където библейската дисциплина се разбира и прилага правилно, не са подтиснати или насилствени. Те не се бият, не удрят другите, дори не се промъкват зад гърбовете на своите родители. Със сигурност, те все още имат значителна следа от греха в своите сърца, и последната присъда още не е казана, но виждам в тези деца себеобуздание, съсредоточаване и отзивчиво сърце за Господа. Залагам върху метода, който дава тези резултати.

С по-големите деца, разбира се, това вече не е правилният път. Последствията, които мотивират проблемните деца, сега са храната (или липсата на храна), домакинските задължения или някоя друга загуба на привилегия. За щастие, с Кати, Майк и Гейб често само един сърдечен разговор е бил необходим за да се извърши промяна. Това е така, защото винаги сме ценяли “покорството от сърце.”

За нас е много важно нашите деца да разбират границите, които сме поставили, и защо те са Божии граници, а не само за наше удобство. Това означава, че тяхното възпитание трябва да включва много разговори и много предразполагане на децата да споделят. В Shepherding a Child’s Heart, Tedd Tripp (Shepherd Press, 1995; издадена на български, Тед Трип, Грижа за детското сърце),* Тед Трип прави най-доброто, което знам, за да обясни правилната роля на родителската власт.

Отговори на задачите от Math Olympiad

1. 12; 2. Петък; 3. 16, 625; 4. $36;  5. A=5, B=6

---

[1] Подходът на “неучилище” – unschooling – дава на децата пълна самостоятелност в избора на това какво ще учат, кога и колко време ще го учат.

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова