Преход от училище към дома

Най-големият растеж в редовете на домашните училища идва от семейства, които изтеглят своите деца от държавни или частни училища. Ако това сте вие, тогава пред вас има по-голямо предизвикателство, отколкото пред тези от нас, чиито деца не са знаели нищо друго.

Вашите деца имат много силна картина за това какво трябва да представлява едно училище, а също са свикнали да бъдат със своите връстници през по-голямата част от деня. Животът встрани от тълпата изисква придобиване на цяла нова съвкупност от умения и развиване на нови области на интерес.

В някои случаи самото дете иска да бъде образовано у дома. То разбира, че става жертва на системата и иска освобождение. Тези деца правят прехода много по-лесен, отколкото децата, чиито родители решават да правят домашно училище без пълната подкрепа на своите деца.

Поставяне на реалистични очаквания

За да дадете на домашното училище в такава ситуация най-добрия старт, ще се нуждаете от тези стратегии:

#1. Колкото по-голямо е детето, толкова повече време ще отнеме да го приспособите към домашното училище

Познавах няколко семейства, които образоваха у дома своите по-малки деца, но бяха оставили юношите си в училище. Те осъзнаха, че младежите са твърде привикнали, за да приемат решението спокойно. В някои случаи по-големите деца са молели да бъдат образовани у дома, след като са виждали предимствата на домашното образование в своите по-малки братя и сестри.

Ако решите до образовате у дома деца, които нямат желание за това (и аз бих го направила, ако вярвах, че Бог ме призовава), отделете значително време преди промяната да изградите вяра за начинанието в техните сърца.

Макар да вярвам, че Кермит и аз имаме пълна власт в живота на нашите младежи, ние също сме готови да говорим с тях периодично за причините за ограниченията, които им налагаме. Искам да имаме открито общуване между нас. Предпочитам повече те да се чувствуват свободни да не се съгласят с нас (с уважение), отколкото да създадем авторитарно обкръжение, което ги насърчава да се преструват пред нас, а да крият своите истински намерения в сърцата си.

Дайте на децата си време да се настроят. Търсете малки крачки напред и благодарете на Бога. Както казах по-рано, да си родител е рисковано. Няма гаранции, че винаги ще вземаме правилните решения. Но не на това основаваме своята вяра. Ние я полагаме в обещанието на Бога да обръща всички неща за добро. С това обещание ние трябва да действуваме със своите най-добри инстинкти за дадена ситуация, и да се доверяваме, че нищо, което правим, не осуетява Божията воля за живота на нашите деца.

#2. Трябва да участвувате в поддържаща група или кооперация

На вашите деца ще им липсват приятелите от училище – дори ще чувствуват, че са изгубили своята идентичност (която вие вероятно искате така или иначе да промените). Нуждаят се от нова приятелска среда. Веднага започнете да работите заедно с общността от домашни училища – посещавайте техните мероприятия още преди да отпишете децата си от училище.

#3. Използвайте максимално възможностите, които предлага домашното образование

Ако просто пресъздадете училището у дома, без цялото забавление, децата обикновено ще реагират с нежелание. Те трябва да видят предимствата на домашното училище по осезаем начин. Една от причините, поради които моите синове решиха, че домашното училище е най-доброто място за тях сега, е заради възможностите, които имат.

Ако вашите деца виждат само ограниченията, а не предимствата (свобода да управляват деня си, стаж, излети, пътувания и др.), не очаквайте от тях да ви бъдат благодарни за вашите жертви.

Може да откриете, че семейни училища или кооперации изискват семействата да завършат една година от своето домашно училище преди да им се даде членство. Това не прави прехода по-лесен за вас, но много групи са открили, че е най-добре родителите да са приели напълно отговорността за образованието на своите деца, преди да получат допълнителна помощ.

#4. Бъдете уверени; бъдете водач – дори ако е само външна поза!

Тъй като в хиляди ситуации съм работила и съм наблюдавала деца, включително малолетни престъпници, убедена съм, че силното ръководство винаги води до най-доброто поведение от тяхна страна. Веднъж само да усетят липса на увереност, и контролът бързо се разпада.

Най неприятната работа, която някога съм имала, е на заместващ учител. Вие нямате власт нямате наказание, което да наложите. Нито имате и голяма подкрепа. Администрацията просто се надява да оцелеете, а не да преподавате. Приех това малко по-дълго, отколкото би се съгласил моят баща – два дена. Вместо да ги оставя да ме подиграват и да ме осмиват само за минута, реших да предизвикам тези мускулести седемнадесет годишни младежи – или да умра опитвайки се. Без никакво друго оръжие, освен моя език, аз изхвърлях деца от класната стая, виках директора (който не беше щастлив от това), или ги изпращах в кабинета му. Оставих подробни бележки за редовният учител. Моят съпруг дори се обади вместо мен на някои родители. Вместо да приема стандартните съвети “Дай им свобода,” оставени от отсъствуващия учител, донесох мой собствен план на уроците, преподавах поезия, преподавах алгебра (нямах и понятие от алгебра – но те не разбраха това), и като цяло се държах като някой, с когото не искат да се закачат. Много скоро нямах никакви проблеми, и по-лошо, имах твърде много покани да замествам учители.

Споменавам тази случка само за да кажа, че ако аз успях да накарам гимназистите от горните курсове да се отнасят към заместващ учител с уважение (а знаете как вие сте се отнасяли към заместващи учители, когато сте били в горните курсове на гимназията), тогава вие можете да накарате вашите собствени недоволни младежи да сътрудничат с вас. Вие имате властта – имате храната! Просто действувайте като че ли въобще не се съмнявате, че те ще направят нещо друго.

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова