Начало Ресурси Книги Пълно ръководство за домашно образование Част 8: Творчески решения Как да надвием над чиновници и роднини

Как да надвием над чиновници и роднини

Това е глава за свидетелството на вашето домашно училище. Няма единно мнение по този въпрос между семействата с домашно училище и ръководителите, но бих желала да направя най-доброто, което мога, за да защитя доброволните връзки с обществеността на всяко семейство с домашно училище.

Търся да създам възможности за моите деца и да отворя врати за тях. Сигурна съм, че и вие нямате нищо против възможности и отворени врати. Все още имаме възможност да се възползваме от тях.

Добрите отношения с училищните власти, обществеността и членовете на нашето семейство ще означават повече врати, по-голям избор, повече възможности. Лошите отношения с училищните власти, обществеността и баба ще означават по-малко врати, по-малък избор, по-малко възможности, по-малко подаръци за Рождество – не само за вашето семейство, но и за другите домашни училища след вас.

Моето лично свидетелство

Тъй като съм понесла доста голям дял от законодатели, училищни власти, пътни полицаи, бейзболни рефери и други хора на власт, включително моя баща и съпруга ми, бих искала да се възползвам от моя обширен пряк опит – който до голяма степен включва години, в които съм блъскала главата си в стената, обиждала съм почти всеки, на когото исках да повлияя, и в крайна сметка никога не постигах целта си – колкото и праведна да е била.

Наскоро открих, че една друга стратегия е по-печеливша. Искам да кажа, като се имат предвид моите впечатлителни резултати, какво имах за губене?

Опитах се да бъда учтива, любезна и обезоръжаващо обаятелна като новаторски подход. Отгатнете какво стана? Хората все още ми отговарят с “не” – но не толкова решително. Аз приемам това като покана да направя следващ опит. И в края на краищата в някои случаи се съгласяват с мен.

Теренът

Домашното образование сега е законно във всички петдесет щата, но това със сигурност не означава, че е безпроблемно. Въпреки преобладващите изследвания в подкрепа на успеха на домашното образование, много училищни власти все още показват твърде малко уважение към правата на родителите да ръководят образованието на своите деца. Учителски профсъюзи, щатски образователни инспекторати, националната Родителско-учителска асоциация и други групи с вложени интереси за запазването на статуквото често не приемат доказателствата в полза на домашното образование и говорят категорични изявления против него – забавно, не по отношение на образованието, което домашните ученици могат да получат, на почти винаги за въображаемата липса на социализация при тях.

Нашето общество е влюбено в “експерти,” които са настроени да вярват, че техните удостоверения им дават власт и права върху живота на децата, които едно време категорично принадлежаха на родителите.

Това е хитра и коварна нагласа – знам това, защото съм я притежавала. Университетското образование, което получих, и културата, в която преподавах, подкрепяха разбирането, че училищните власти знаят какво е най-добро за децата – не само за тяхното образование, но и за определяне на цялата област на тяхното социално, емоционално и интелектуално развитие.

Презрителното отношение към родителите не се вижда веднага. Не видях тези пристрастия, докато не излязах от системата.

Как ще спечелим?

С казаното дотук, може да ви изненада моето разбиране, че домашните училища трябва да правят всичко възможно, за да изпълнят съвършено законовите изисквания и да се отнасят с уважение към училищните власти.

Още мисля, че е в наш интерес да не ругаем държавното образование и децата, които учат там. Когато категорично поставяме под въпрос всеки продукт на съвременната система, или искаме нейното разрушаване, ние пораждаме същите вредни нагласи в нашите собствени деца, които са насочени към нас. Надменното отношение само ще затвори вратите за възможности и ще създаде пореден разрушителен поток на разделение в нашите църкви и в обществото.

Стремете се към превъзходство

В моята дълга работа в областта на движението против абортите и домашнотоучилище съм бивала изправена пред избора да участвувам в гражданско неподчинение по множество поводи, и съм била силно критикувана, ако не участвувам. Моят съпруг никога не ме пускаше да ходя, и аз съм му благодарна за неговите забрани. Вместо това ние впрегнахме в полезна дейност нашето недоволство като започнахме център за консултация на бременни жени, който сега служи на повече от хиляда и двеста жени годишно. Също поддържах връзка с местния училищен инспектор, когато домашното училище още беше незаконно в Пенсилвания. Срещала съм се множество пъти с училищните власти и съм канела инспектора да посети моя дом.

Моите учители в избора на този път на действие са били Франсис Шефър и Чък Колсън. (Виж A Christian Manifesto [Crossway, 1981] и Kingdoms in Conflict [Zondervan, 1987].)

Тогава не бях сигурна дали избирам пътя на страхливците или правилния път. Осъзнавам, че други са имали съвсем сериозни убеждения, които са ги довели към други заключения. Но ето предимствата, които сме осъзнали, като сме решили да уважаваме властите, които Бог е поставил в нашия живот, дори когато не сме съгласни с политиката на тези власти:

#1. Отличният успех и сътрудничеството са добра реклама за движението за домашно училище

Не искам моите деца да вървят през живота като постоянно се борят с погрешните разбирания на хората за домашното училище, или обясняват своето образование на скептици. Преди няколко години хората по навик реагираха негативно, когато чуваха, че ние имаме домашно училище. Нашият семеен лекар, избран от нас, понеже е християнин и против абортите, ме мъмреше за домашното училище, а аз се ядосвах на това. Други – дори случайни познати – ни уведомяваха веднага за своето убеждение, че ние държим децата си в кафез и осуетяваме тяхното бъдеще. Децата ми бяха малки по това време и въобще не харесваха тази реакция. Те се притесняваха, че ще имаме проблеми. (Имам много послушни деца – което винаги е изненадвало моята майка.)

Това мърморене вече се среща твърде рядко. Защо? Вестниците описват домашното образование предимно положително, а неопровержимите резултати са впечатлителни. Почти всеки познава хора, които имат домашно училище, и често има високо мнение за техните резултати. Понеже повечето хора сега се отнасят със силен интерес и уважение, моите деца са горди, че са образовани у дома. Искам те да чувствуват, че домашното образование ги прави уникални, а не заподозрени.

Отговорното съобразяване с правилата за домашните училища, които съществуват във вашия щат, дори и тези, с които не сте съгласни, ще породят уважение към движението за домашно образование като цяло. Отличната работа ще издигне общественото мнение за домашното образование и ще отвори врати за повече възможности за вашите деца и за тези, които идват след тях.

Преди няколко години бях помолена да оценя гимназиален ученик в края на неговата първа година на домашно обучение. Неговите родители отчаяно се бяха захванали с домашно училище, за да го предпазят от изключване. Бях загрижена, когато разбрах, че и двамата родители работят на пълна работна смяна през деня. Бях смутена, когато видях колко малко е научил за цялата година. Бях чула някакви слухове за това положение, и когато попитах детето, то беше откровено: Не само че не е учил своите уроци, но често е прекарвал деня в градския парк с друг “предполагаем” домашен ученик – и са пушели, на всичкото отгоре! Оставих го. Неговите действия не само застрашават неговото собствено бъдеще, но и свободата на онези хора, които с усърдие работят за прокарване на благоприятни закони в Пенсилвания. По-голямата част от семействата с домашно училище са отговорни. Но е необходима само една злоупотреба, отразена в медиите, за да започне разлагане на нашите свободи и на общественото мнение.

Ето някой, за когото се гордеем, че е “от нашите”:

Миналото лято участвувах в комисия, която се обърна към повече от четиридесет служители от приемните отдели на колежи. Тези хора бяха загрижени за дипломите на децата с домашно училище, академичните справки, качеството на образованието и социалното приспособяване към колежа. В комисията бяхме трима възрастни и един ученик – Джеси Ричман, завършил домашно училище и студент в Почетния Колеж на Университета Пит на пълна академична стипендия. Джеси влезе в Пит с деветнадесет учебни точки чрез изпити за Предварителна подготовка, кореспондентни курсове и летни курсове. Той обясни какво беше направил по време на своите гимназиални години за да се приготви за колеж, и за своето приспособяване към живота в колежа. Той беше забавен, изразителен, и уравновесен. Той срази всяко стереотипно възражение, които тези приемни служители имаха. Можеше да се почувствува, как залата бръмчеше от интерес. След това няколко от директорите се срещнаха с нас – за да говорят не само за приема на домашни ученици, но и за възможността да обучават у дома техните собствени деца! Джеси извърши голямо дело през този ден, за да отвори врати за бъдещите домашни ученици кандидат-студенти в някои от най-добрите училища в нашия щат.

#2. Превъзходството и уважението носят почит към Благовестието.


Бях много посредствена студентка в първите години. Дори след като станах християнка, не посещавах повече от 50% от часовете – често бягах от час, за да гледам The 700 Club – и бях доволна със среден успех около четворка, когато можех да постигна повече. По онова време не разбирах защо моите професори не се трогваха от изразителната защита на моята нова вяра.

В края на моето следване приятели ми подариха книгата How Should We Then Live? Francis Schaeffer (Crossway, 1983). На тази книга се дължи пробуждането в моето сърце на любов към ученето и на дълбоко желание да развия интелектуалните способности, които Бог ми е дал.

Поставих си (и постигнах) цел да постигна 4.0 в състезателната дипломна програма. Заех се с ученето с ревност, отивайки често отвъд това, което се изисква от мен, защото се интересувах да науча нещата, а не само да получа оценка. Висях по цял във факултета по английска филология и се възползвах напълно от академичния живот. Станах помощник-асистент и се запознах и с моите професори. Не мога да предам разговорите – но мога да кажа, че професорите започнаха да ме уважават достатъчно като студент за да приемат на сериозно моя принос в дискусиите за вярата и морала. Научих важен житейски урок.

Ние сме посланици на Христос. Вашите взаимоотношения с училищните власти, законодателите и другите, на които искате да повлияете, ще ги привлекат или ще ги отблъснат от Благовестието, което искате да представяте. Верният показател за нашия характер е как се държим в моментите, когато имаме най-голям личен интерес от изхода от нещата (факт, който напоследък ми беше показан от Святия Дух, когато крещях заради наказание на рефера срещу моя син). Това е мястото, където се вижда истинската природа, и другите го знаят.

Привличате ли хора към Христос? Има ли хора, които не сте особено загрижени да привлечете? Това лоша нагласа ли е? (Само проверявам.)

#3. Други ще работят за вас

Искам домашното образование да отварят възможности за моите деца, а не да затваря. И това означава, че се нуждая от други, които да ми помогнат да постигна това. Само моите собствени думи за отличните качества на постиженията на децата, техният добър външен вид и превъзходният учител не са достатъчни. Наистина е рядък случай да се отворят врати към детското бъдеще, без други да му помогнат да стигне до там.

Всички ние печелим, когато други, извън нашето движение, говорят добро за нас. Не бъдете наивни. Държавното образование няма “тихо да се оттегли.” С нарастването на домашните училища и изобилието от алтернативни възможности за образование, привържениците на статуквото ще се окопават и ще правят всичко възможно, за да спрат тези движения. Ще бъде добре за нас, ако имаме уважавани изследователи, образователни специалисти и професионалисти извън нашето движение, които да говорят в наша полза. Наше задължение е да сме хора, за които те да поемат рискове.

Същият инспектор, на когото позволих да посети моя дом, по-късно ми помогна да спечеля открит достъп до участие в спортове за Майк и Гейб.

Нашият университетски професор беше толкова впечатлен от прегледа на домашните училища, който получи, че започна изследователски проект за домашното образование. Резултатите породиха интерес в щатския университет на Пенсилвания, където сега се провеждат доста много изследвания, всички с впечатляващи резултати. Това е защитата, която ще спечели битките в законодателните събрания и в медиите.

Бъдете такъв човек, за когото хората са готови да жертвуват от себе си, и учете вашите деца на същия принцип. Колежите ще искат препоръки и справки. Приемните служители и работодателите са склонни да се обаждат на местните училищни власти за мнение за кандидатствуващ домашен ученик. Лошите отношения между вас и тези, които разполагат с юридическа власт над вас, нараняват много повече вас, отколкото тях.

Довеждане на промяна, когато тя е необходима

Сега, когато поправихме своята нагласа, нека да поговорим за практическа стратегия за обезоръжаване на опозицията. Независимо дали е вашата свекърва или общинският служител.

Ако въпросът е законодателен, Home School Legal Defense Association (HSLDA) е помощта, от която се нуждаете. Те осигуряват неизмерима услуга чрез своята правна помощ за семействата с домашно училище, които са в конфликт с властите, и чрез лобирането в Конгреса.

Следването на техните препоръки за съобразяване със законите на вашия щат, докато те законно се борят да променят или да облекчат законите, е най-добрият начин да се стигне до промяна. Няма да можем да постигнем това, ако действуваме като отделни индивиди. Трябва да работим съгласувано един с друг и да следваме признато ръководство. Щатите с пръснати групи от домашни училища ще направят добре, ако образуват съюзи с цел да се упражни законодателна промяна. Домашните училища, които не са обединени, няма да бъдат приети на сериозно от законодателите и местните училищни власти.

Да си свършим работата на елементарното ниво

Докато HSLDA работи, ето нещата, които можете да направите на най-ниското ниво, за да създадете подходящ климат за промяна:

Това е игра на връзки с обществеността

Цялата политика е местна, и и тя се играе чрез връзки с обществеността. Ето защо имам програма, която набляга силно на уменията за общуване. Искам да обуча своите деца да изразяват убедително своите възгледи. Да си добър говорител, с почтен живот, който доказва думите ти, е могъщо средство за влияние.

Как придобихме достъп до училищните спортове

Навсякъде, където говоря, родителите ме молят да помогна на техните деца за придобиване на достъп до участие в спортове. Това е актуалният проблем за общността от домашни училища, който предизвика статии в New York Times,[1] USA Today[2] и U.S. News & World Report[3] през изминалата година в период от няколко седмици.

Макар че много семейства с домашно училище няма да се заинтересуват от тази възможност за своите деца, моето сърце е обърнато към онези деца, които обичат спортните състезания и на които незаслужено им е отказан достъп да участвуват там, ако продължат да учат у дома през средното образование.

Долните редове са да помогна специално на семействата в такова положение и в същото време да покажа стратегиите, които ще ни помогнат успешно да повлияем на хората, които имат власт в другите области.

#1. Участвувайте активно в местния обществен живот.

За да имаш влияние, не можеш да си позволиш да си с ограничена идентичност. Ако хората те познават само като домашен учител, лесно е да пренебрегнат твоите думи и да те определят като някой, който е загрижен само за собствените си интереси. Ако хората на власт ви виждат като един от тях, защото ви познават от църквата, скаутското движение, вестниците или от празничната програма на квартала, те поне ще се вслушат в това, което ги молите.

Преди да започнем домашното училище, Кермит и аз имахме контакти с нашия училищен инспектор и с няколко членове на училищното настоятелство. Всички членове на настоятелството знаеха, че участвуваме активно в общността – особено в кампанията за тяхното преизбиране. Когато ги помолихме за възможността нашите деца да играят в спортните отбори, всички освен един се противопоставиха. Но понеже имаха добро мнение за нас, те изслушаха внимателно нашата молба. (Виж карето с “Как да построим мост” по-долу за повече предложения в тази насока.)

#2. Установете контакти между вас и хората, които са на власт

Освен участието в обществения живот, създавайте лични контакти. В много щати, за да се изпълнят законовите задължения, са необходими малко лични взаимоотношения между училищните власти и домашните учители. Както и да е, усилията да създадете взаимоотношения с хората, които са на власт, ще смаже стереотипа, че ние сме изолационисти.

Запознайте се с вашия представител в законодателното събрание; направете посещение в неговия офис. Участвувайте всяка година в законодателна закуска или изложение на домашните училища в столицата. Направете всички тези неща преди да започнете да отправяте сериозни молби.

#3. Имайте любознателен дух

Това е било може би най-ценното поучение, което някога съм получавала, относно разрешаването на трудности в човешките взаимоотношения. Любознателният дух означава да поставяте проблемите във вид на въпрос. “Скъпи, какво мислиш за нашето финансово положение?” “Мислиш ли, че е необходимо да направим по-добра стратегия за придържане към бюджета?” Не, “Отново харчиш твърде много.” “Не се придържаш към бюджета, на който се съгласихме.”

Когато се обръщате към хората на власт, винаги излагайте вашите молби във формата на въпрос.

След моите първи срещи с училищното настоятелство, където осъзнах, че ми предстои сериозно поражение, реших да открия срещу какво точно се боря. Друг баща-домашен учител и аз се обадихме лично на всеки член на училищното настоятелство. Всичко, което питах, беше “Каква е вашата тревога по отношение участието на домашни ученици в извънучебни дейности?”

Моята единствена цел беше да слушам, а не да лобирам. Предразполагах към говорене всеки член, докато реша, че разбирам какви са трудностите за него. В един случай дори не говорихме по този въпрос. Жената просто говореше и говореше за това колко е трудна нейната работа и как обществеността не я разбира и оценява. Осъзнах, че тя се нуждае от съчувствие, затова я изслушах и я насърчих. Така и не стигнахме до проблема. Но аз имах силното чувство, че Бог искаше от мен да пренебрегна моите грижи и да се съсредоточа върху нейните нужди.

#4. Покажете как вашата молба ще донесе полза за всички.

Знам, че хората на власт не са загрижени предимно за моите интереси, така че трябва да им покажа как удовлетворяването на моята молба ще донесе полза на тях или на гласоподавателите, на които те служат. В тази конкретна ситуация не исках настоятелството да чувствува политически натиск да взема решение в полза на моята молба (това е последното средство); исках да ги убедя, че това е правилното решение за нашия училищен окръг. Направих списък от опасенията, които ги чух да споменават:

  • Академичното качество на домашното образование
  • Дали е справедливо спрямо другите ученици
  • Изискванията за прием и посещаемост
  • Застраховка
  • Не са задължени да оказват услуги на домашните училища

Вярвах, че ако нашата позиция е справедлива, Бог ще ни даде силни аргументи защо това е правилното решение за училищния окръг. Приготвих информационна справка, която раздадох на всеки член на настоятелството преди събранието (по-късно ми казаха, че това е бил най-внушителният набор документи, който някога са получавали от участник – друг пример за предимствата от превъзходната работа). Тази справка съдържаше изследване за домашното образование от National Home Education Research Institute (NHERI) и от HSLDA, формуляр за прием и посещения, който създадох, и предложени решения за предотвратяването на злоупотребата с тази привилегия, както и всички ползи от това за окръга. (Сред тези ползи беше възможността общността на домашните училища и тази, която поддържа държавните училища, да могат по-добре да се разбират една с друга – политически популярна тема в наши дни.)

#5. Дайте време на политическия процес да заработи

Във всички случаи, за които знам, че са довели до политика на отворен достъп, домашните учители, които са представяли молбата, са отделили изобилно време, за да работят с училищното настоятелство или с щатското законодателно събрание.

В случаите, в които са се проваляли, домашните учители са чакали до последното събрание на настоятелството преди началото на първенството, в което са искали да участвуват и техните деца. Тогава те наивно мислели, че могат да представят своята молба и да спечелят положителен вот за един ден.

Научила съм по трудния начин, че хората на власт не гласуват за промяна под натиск. Те винаги чувствуват, че “не” е по-сигурният път.

В един случай в Пенсилвания една майка е била подведена от своя адвокат да даде училищния инспекторат на федерален съд. Никакви връзки с обществеността, никакви преговори, никакъв политически процес – право в съда, където тя изгубила светкавично за двадесет минути. И заедно с това тя излага на опасност всяко друго семейство, което вече е придобило достъп, ако решението на съдията се тълкува в широк смисъл. Сега тя няма никакъв ход. Тази администрация и това настоятелство никога не биха променили своето мнение по отношение на достъпа на семейство, което ги е дало под съд като начален залп на молбата.

В нашия случай аз се обърнах към настоятелството две години преди моите синове да бъдат засегнати. Заедно с няколко други родители отидохме на много събрания. Когато виждахме, че гласуването ще бъде неблагоприятно за нас, ние ги молехме да отложат решението за следващото събрание, за да ни дадат време да отговорим на техните съображения. Когато накрая гласуването се проведе, то беше единодушно в наша полза – и дори настоятелството приветствува това решение![4]

Тогава знаех, че настоятелството е убедено в правилността на решението и че са щастливи да вземат решение, което им дава удовлетворение.

Оттогава формата на настоятелство и управление са се променили драстично, но тази политика е твърдо установена, защото отделихме време да положим здрава основа.

Как да построим мост

Неща, които можете да направите на местно ниво, за да си отворите врати за участие:

  1. Съобразявайте се бързо и съвършено със законите за домашно образование.
  2. Установете взаимоотношения с администрацията. Питайте какви са опасенията на администрацията по отношение на участието. Слушайте.
  3. Уверете се, че вашите деца показват ръководни умения и уважение към своите отбори.
  4. Запознайте се с членовете на училищните настоятелства. Позвънете им и ги попитайте какви са техните опасения. Работете позитивно, за да дадете отговор на тези опасения.
  5. Обаждайте се на местните вестници да отразяват събития от домашните училища или за постиженията на домашни ученици. Ако можете да покажете на настоятелството статии за участието на домашни ученици-спортисти в съседния окръг, това ще е полезно. Но бъдете внимателни. Ако медиите се намесят и изопачат положението, за да създадат противоречия, вие ще загубите битката. Трябва лично да познавате журналиста.
  6. Работете да изградите в общността разбиране за домашното образование. Участвувайте като група в обществените събития. Направете информационна служба с образователна цел (не за вербуване) на изложения и пазари.
  7. Изберете говорител на домашните училища, който е изразителен и уважаван.
  8. Позвънете на местните и щатските депутати и ги помолете да напишат писмо във ваша полза.
  9. Съберете подписи от регистрирани гласоподаватели, които подкрепят участието на домашни ученици.
  10. Помолете треньори и други уважавани личностти да се застъпят за вашите деца. (Уверете се, че вашите децат са свършили своята работа, за да спечелят уважение.)
  11. Имайте уважение и обаяние. Не идвайте като някой, който настоява за своите права. Молете за привилегията да участвате. Помолете за възможността общността на домашните училища да покаже своето чувство на отговорност.
  12. Покажете уважение към училищното настоятелство и администрацията за тяхната работа и усилия. Децата, които са допуснати за участие, трябва да изпратят благодарствени картички на настоятелството и администрацията в края на спортния сезон.
  13. Дипломацията изисква време, но накрая дава резултати!

Да, но какво ще правя със свекървата?

Дайте й право на съмнения. Тя иска само да се похвали на своите приятелки с чудесните си внучета. Ако сте направили всичко, което говорихме до сега – да образовате превъзходно и да запазите уважение към нейните опасения – накрая и тя ще промени своето мнение.

Говорила съм с много избухливи майки, притеснени, че някой роднина ги заплашва да ги съди за злоупотреба с детето или за някакво друго измислено обвинение, ако започнат домашно училище.

Не знам за нито един случай това да е станало, нито знам дядото и бабата да са продължили да воюват, след като са видели, че внучетата растат нормални. Поставете се на тяхно място. Няма ли да се чувствувате заплашени, ако вашите деца не възпитават по начина, по който вие сте ги възпитавали?

Ние започнахме без подкрепа от никоя от страните. Горките ми родители – баща ми, администратор, и майка ми, учителка – трябваше да обяснят ТОВА в училище, а свекърва ми просто не можеше да повярва, че това, което правим, е законно. (Защото в началото не беше.) Майката на Кермит си мечтаеше за всички специални училищни събития на нейните внуци, на които се е наслаждавала със своите деца. Разбирах нейното разочарование.

Но девет години по-късно, всеки е привикнал към това положение. И те всички познават и други баби и дядовци в същото положение – така че могат да си съчувствуват или да споделят успехи. Мисля, че те са истински герои.


[1] New York Times, 12 December 1995.

[2] USA Today, 8 January 1996.

[3] U.S. News & World Report, 12 February 1996.

[4] Същото нещо стана, когато Сенатът на Пенсилвания прие нашия проектозакон за домашното образование. Цялото събрание стана на крака и продължително ръкопляскаше на свършилите усилената работа родители с домашни училища в галерията – за първи път в историята на събранието, както отбеляза един журналист. За превъзходен разказ и пример за това как би трябвало да работи политическият процес, прочетете The Story of a Bill, Howard Richman (Pennsylvania Homeschoolers).

Съдържание Напред > 

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова