Начало Ресурси Книги Пълно ръководство за домашно образование Част 6: Домашно училище за юноши Трябва ли вие да го правите?

Трябва ли вие да го правите?

В деня, когато получих договора за тази книга, моите синове за пръв път съобщиха, че искат да ходят на училище – държавно училище! Точно навреме, момчета, си помислих, докато еуфорията ми от договора се изпаряваше. Освен това, причините бяха невероятни: Те искаха да бъдат със своите приятели.

Какво се беше случило с техните убеждения? Къде бяхме сгрешили с Кермит?

И това не беше някакво моментно увлечение. Те започнаха често да повдигат въпроса.

Това ме хвърли в емоционална паника. Винаги съм била отворена към тяхното участие в решенията – на теория – но съм приемала, че тази тактика ще гарантира тяхното съгласие с мен. Бях надиграна.

Първата ми реакция беше да започна силово да излагам всички причини, поради които сме избрали да ги образоваме у дома, да отсичам техните аргументи, да размахвам ръце насред всекидневната, вярвайки глупаво, че провеждаме дискусия. Майкъл завъртя очи и измърмори, “поредната дълга лекция.”

Кати ловко използва напрежението за своя изгода. Тя ангелски премина през стаята, заяви “На мен ми харесва да уча у дома, мамо,” прегърна ме и се върна към работата си.

Кермит, който преди беше много равнодушен към цялата идея за домашно училище, просто каза “Няма да ходят никъде!” след което се обърна и заспа. Край на дискусията. (Как мъжете правят това?)

Аз, разбира се, дори се чудех дали да ви кажа това. Но съм се посветила да ви пиша от реалността на нашия опит – без никакъв исторически ревизионизъм. Едва след като стигнах до умната идея, че може би трябва да се обърна към Господа за това нещо, аз осъзнах, че нашият опит е точно опитът на много семейства, които са избрали да образоват у дома своите юноши.

Да започваш домашно училище на гимназиално ниво е като да вземеш наново това решение. И до голяма степен е така. Само че залозите сега са по-високи. Средното образование е вратата към бъдещето на нашите деца, и ние определяме каква учебна биография ще имат. Изборът на частно/държавно училище означава, че те ще имат цялата традиционна документация, която са свикнали да виждат администраторите в колежите и работодателите. Домашното училище означава, че ще са нужни много обяснения, за да отворим някои от тези бъдещи врати. И ако прекъснем по средата, местните училищни власти не са длъжни да признаят годините на домашно училище на гимназиално ниво. По-добре е да се уверим, че сме готови да извървим целия път, преди да започнем девети клас!

Другият въпрос е, че сега децата ни трябва да бъдат включени в по-голяма степен в процеса на вземане на решения. Аз наистина съм в лагера на “това не е демокрация” по отношение на семейното управление, но също знам, че ако юношите нямат лично убеждение за домашното училище, те ще намерят начин да ни направят нещастни.

Хм. Как да решим? Големи проблеми като този ме карат да искам да си легна и да заспя. Събудете ме, когато всичко е свършило, но не ме карайте аз да правя стъпката.

Не се ли радвате, че сте християни? Решения като това не са ли точно причината, поради която знаем, че не сме направени да решаваме сами живота си? Нуждаем се от небесен Баща, на Когото да разчитаме за бъдещето. Както и да образовате юношите си, това е въпрос на вяра.

В дома на Синди

Аз едва започвам гимназиалните години на моите деца, но съм наблюдавала Синди и Мари как са ги изминали. Всяко лято от четирите гимназиални години на Нейт, Синди се бореше с решението да продължи неговото образование у дома. Интересът на Нейт към медицината и нуждата от висша математика и високо ниво на естествени науки наистина подриваха нейната увереност. Синди постоянно казваше, че няма съвършен избор; тя и Клиф просто трябваше да направят най-добрия избор – и след това да работят доста усърдно за да реализират възможно най-добре този избор.

Това означаваше постоянно усърдие от страна на Синди, за да приспособи всяка програма към нуждите на всяко дете:

Нейт имаше класове в горния си курс към местния колеж, както и задочен образователен курс в щатския университет на Пенсилвания. Неговата истинска страст в живота е спешната медицина, така че Синди направи необходимото проучване за да намери за Нейт курс по спешна медицина, който той завърши на шестнадесет години. След това започна редовно да ходи с местния екип “Бърза помощ” и продължи получаването на допълнителни признания в спасителни операции и спортни наранявания преди да завърши гимназията.

Ролята на Синди като помощник постепенно заглъхна. Макар че Нейт получаваше доста пари от стипендии и финансова помощ за колежа, той все още трябваше да плаща за значителна част от своето образование. Той направи това като се записа в Националната Гвардия. Миналото лято завърши своето специализирано обучение по медицина, дипломирайки се с редица отличия. Също намери време да заеме много ръководни позиции в колежа, включително и президент на класа. Дотук с опасенията за интегрирането на домашните ученици в студентския живот!

Следващият син на Синди, Дениъл, ще се дипломира от гимназията тази пролет, и интересът му е във филмовите продукции. Дениъл и синът на Мери, Том, се надяват да постигнат научна степен в тази област; Том планира да бъдат приети в колежа Итака следващата есен. След тригодишни спестявания, Дениъл си купи първата видеокамера в десети клас. Оттогава годишната оценка на Дениъл и Том винаги включва семейна оценка на техните последни авангардни клипове. Всичките им джобни пари отиват за повече оборудване. А това, което им липсва, го импровизират. Не знам какво са си помислили съседите в деня, когато те многократно пускаха едно чучело от прозореца на третия етаж.

Отново, Синди се зае да намери възможности за избраната област на своя син. Тя се обади на приятел от колежа, който сега е собственик на компания за филмови продукции във Вашингтон. Този приятел не само се съгласи да осигури стаж за Дениъл и Том, но също ги покани да прекарат лятото на място с неговия снимачен екип. Тази възможност даде на Том и Дениъл ценен снимачен опит и разбиране за плюсовете и минусите на управляването на компания.

Най-малкият син на Синди, Джоуи, сега е в девети клас. След като видя своите по-големи братя да специализират в уникални области, той реши, че трябва от рано да постави свои цели. Но вместо аз да ви говоря за неговия гимназиален живот, Джоуи иска сам да говори за себе си. (Когато видите как ласкае своята учителка по английски, ще разберете защо съм му дала думата). Спомнете си, това е детето, за което говорех Глава 2.

Добре, Джоуи, ето твоят шанс

“АААААААААх!”

Беше преди три години, седях до масата в трапезарията, опитвайки се да използвам Питагоровата теорема за да определя времето, което един влак е пътувал. Ръцете ми гневно ровеха през тъмно-русата ми коса в раздразнение. Въздъхнах тихо и опрях чело на масата.

Мама, която седеше срещу мен и даваше наставления на моята малка сестра, Кристи, ме погледна със симпатия. Тя наведе на една страна главата си, мислейки върху нещо. Именно тогава тя ми каза нещо, което завинаги щеше да промени моето отношение към училището.

– Джоуи,– започна тя, – има нещо, за което истински съжалявам относно моя опит в училище, когато бях на твоята възраст.

– Наистина ли? Какво е това? – бях малко любопитен.

– Бих желала да съм се отнасяла по-сериозно към ученето и да не бях пропиляла последните три години в училище. Сега осъзнавам колко важни са били те, но не мога да се върна назад и да ги променя.

Думата “пропиляла” отекваше цял ден в мислите ми, и следващият ден, и по-следващият. Осъзнах, че искам животът ми да бъде смислен за мен, за другите, и преди всичко за Бога. Нима щях да гледам назад след пет години, недоволен, че съм пропилял времето, което би трябвало да прекарам по-мъдро? Осъзнах, че искам да зад себе си живот, който е бил плодотворен, значим и изпълнен с добри спомени.

Направих обещание пред себе си и пред Бога. Ще направя максималното през тези важни години, дисциплинирайки себе си, за да се представя по най-добрия начин в ученето си. Ще се стремя към отлични постижения и ще давам във всичко най-доброто от себе си. Ще намеря радост в ученето като знам, че това ще ми помогне сега и по-нататък в живота. Ще развивам по-добри отношения със семейството и приятелите си. Моята нагласа, която досега само ми носеше поражения, се промени чрез Божията сила и благодат.

Сега съм в десети клас. Имам красива съпруга, три прекрасни деца, куче, тъкмо изплатихме нашата нова къща и си купихме нова кола . . . шегувам се. Две години след това вече не смятам училищната работа за всекидневно мъчение, което трябва да изтърпя. Зает съм с пожизнено радостно търсене на познание, което съм избрал за себе си. Гимназията е нещо повече от четири последователни години от моя живот. Тя е тренировъчно поле, и аз трябва да се отнасям към нея по този начин.

Все още ученето не е винаги забавно. Все още решавам грешно математическите задачи, естествените науки все още ме объркват, а от време на време моята нагласа е отвратителна. Все още трябва да работя върху себе си. Все още ям прекалено много, оставям вдигнато седалото в тоалетната (непростим грях в очите на моята майка), и се оригвам на масата за вечеря. Не съм съвършен, но се опитвам да дам всичко от себе си.

Миналото лято попитах моя приятеля Джеф, домашен ученик, какви предмети ще учи тази година. Той се засмя, “Не знам. Майка ми ще ми каже, когато започнем”

Засмях се с него, но почувствувах, че го съжалявам, защото той пропуска това, което най-много ценя в домашното училище (барабани, моля): СВОБОДАТА! (диво ръкопляскане, бурни аплодисменти). Оценявам шанса да играя активна роля в определянето на моите училищни занимания. Харесва ми да си избирам предметите, книгите, начина, по който да уча, кога да уча и защо искам да уча. Моето образование лежи на моите рамене. Всекидневната училищна работа е моя отговорност. Обичам това!

Винаги съм се възхищавал на хора, които могат да уловят емоциите, действията и речта на героите в разказ. Затова искам да стана писател: да изразявам дадена история с всички подробности от живота, да накарам читателя да си представи на живо и да почувствува мислите на моите герои, радостите им и мъката им, смеха и сълзите(подсмърчане). И така, просто искам да пиша добре.

Ето защо вземам уроци по писане с талантливата (и красива) госпожа Бел. Миналата есен взех часове по литература с нея и повече от всякога бях спечелен за класиката и писането. Тази година се записах в нейния клас по съчинение към CHESS, и се надявам, че това ще бъде повратна точка в моето писателствуване.

В 4:30 часа в следобеда на един хладен, есенен ден, мама и аз минаваме с колата покрай местната гимназия, където играеше отборът по футбол. Лицето ми се прилепва към студения прозорец, виждам най-големия недостатък на домашното училище: организираните спортове. Тези две думи възвръщат в мен дразнещите спомени. В основното си образование гледах сериозно на футбола. Когато стигнах в началото на гимназията, местните футболни клубове ставаха място, където децата прекарват времето си след редовните училищни занимания. Исках да тренирам по-усърдно с момчета, които са по-опитни. Мислех, че треньорите в училищните отбори ще бъдат по-строги и умели. Но училищният съвет нямаше да ми разреши да играя.

Майка ми, Бог да я благослови, ми позволи да обмисля дали да отида на училище, за да мога да играя. Но домашното училище има твърде много предимства за да го пренебрегна. Все пак положението с футбола беше много дразнещо, докато не намерих малко християнско училище, което ми позволи да играя. Засега това е приятно преживяване. Отношението на момчетата е много добро, и те искат да са там.

Моите бъдещи планове включват жени, кото живеят на Бахамските острови единадесет месеца в годината (само се шегувам!) и някакво писане – журналист, белетрист, на свободна практика. Мисля, че колежът изглежда най-добрия път за моята писателска кариера. Ориентиран съм към колежа Хилсдейл в Мичигън и към Сейнт Джон в Анаполис, Мериленд. Засега моята цел е да публикувам мои творби. Тоест, да публикувам и да получа заплащане за това. Планирам да участвувам в редица състезания.

Политиката също ме интересува, и сега карам стаж в Пенсилванския семеен институт, филиал на Focus on the Family. Тук се надявам да съчетая моите интереси към журналистиката и обществената политика – макар че точно сега само залепвам пликове.

Божиите планове за моето бъдеще изглежда са насочени към писането. Желая да съм с отворено сърце за това, което Бог има за мен, доколкото то не включва математиката.

- Джоузеф (Джоуи) Маккиън, петнадесетгодишен

Обратно към домашния фронт.

Сигурна съм, че се чудехте какво е станало в моя дом. Отпуснах се достатъчно, за да изслушам Майк и Гейб да кажат своите съображения за държавното училище. Мисля, че те имаха нужда да знаят, че могат да изразяват своите чувства и пропуските, които понякога усещат в домашното училище, без ние да реагираме силово. Те никога не са били в традиционна обстановка (с изключение на еднодневно посещение в християнско училище) и, разбира се, са любопитни. Чуждото винаги изглежда по-лесно.

Чрез серия събития, неуправлявани от Мама (вярвайте или не) те осъзнаха, че (1) популярността, която мислеха, че ги очаква там, би могла да бъде мимолетна (т.е. децата са непостоянни), (2) често ще трябва да се иска от тях да правят компромис с вярата си, за да влязат в средата, и (3) имат повече възможности чрез домашното училище.

Кермит и аз, разбира се, никога не сме считали обществения живот като валидна причина да изпратим децата си на училище – но аз разбрах тяхното нарастващо желание да общуват все по-често с техни връстници. Мисля, че е добре за младежите да се движат във все по-широки обществени кръгове. Желая моите деца да са ръководители и хора, които влияят на своето поколение, и ако не ги оставя да напуснат гнездото, тяхното влияние ще е нулево. Обаче, докато вярата на Майк и Гейб стане по-зряла, желая тези обществени кръгове да подкрепят ценностите на нашето семейство. Вярвам, че двамата все още не са готови за това.

Но силно вярвам в творческите решения. Не искам моите деца да възприемат християнството като ограничение (моята заблуда, която ми пречеше с години да изследвам сериозно претенциите на Христос). Помолих Бог да ни даде план.

Шах и мат

Като резултат на напрежението, което Синди и аз чувствувахме относно осигуряването на високи академични стандарти по време на гимназията, и даването на по-широки обществени връзки на нашите деца, Синди започна CHESS (Creative Home Educator’s Support Services, Помощни услуги за творческия домашен учител), семейно училище, което се среща всеки вторник в продължение на тридесет седмици през учебната година. Наемаме сградата на една църква, която преди е разполагала с християнско училище. Има класове за ученици от трети до дванадесети клас. Учителите се подбират повече според тяхната любов към обучението на деца и към предмета, отколкото по дипломи, макар че някои имат и съответния къс хартия. Повечето учители също са домашни учители, така че разбират какво искат родителите.

Нашата цел, особено на средно училищно ниво, е да дадем рамка за цялостен курс на обучение. Родителите са добре дошли да присъствуват в класовете и са отговорни за наглеждане изпълнението на задачите на техните деца през седмицата. Синди е дълбоко посветена да запази основополагащите принципи на домашното училище:

  • родителска власт
  • учене, съсредоточено върху детето

Макар че CHESS трябваше да се регистрира като частно училище, за да задоволи държавните изисквания, последното нещо, което Синди иска да направи, е традиционна среда, където родителите имат малко участие или контрол. Ние наричаме CHESS семейно училище, за да изразим по-добре нивото на родителско участие.

Откриваме, че CHESS подкрепя нашите семейства с домашно училище като осигурява:

  • предизвикателства за академично превъзходство и постижения
  • външно оценяване и отчетност
  • крайни срокове за изпълнение
  • групови занимания и взаимодействие

Освен класовете CHESS организира много събития за юноши, включително открит гимнастически турнир два пъти месечно, волейболен турнир, церемония по дипломиране и годишна книга. Броят на записаните се удвои на втората година и много класове сега имат списък с чакащи кандидати. Миналата година Focus on the Family публикува разказ за подобен хибрид между домашно и частно образование, и вярвам, че бъдещето е на семейните училища.

Ако желаете да знаете повече за това, как сме го организирали, можете да поръчате информация от Синди на следния адрес:

CHESS
35 E. Main Street
Middletown, PA 17057

Моля, прибавете $5 (платими на CHESS) за копиране и пощенски разходи.

Предимства и недостатъци на обучението на юноши у дома

Недостатъци

1. Струва повече пари. За да го правите правилно, ще изразходвате повече пари за видео обучение, частни учители, кореспондентни курсове, лабораторно оборудване и технологии. И може да трябват още пари. Сега е добро време да започнете да изисквате от вашите деца да помагат за плащането на тяхното образованието.

2. Ще отнема повече от вашето време. Не защото вие ще преподавате (по-добре е те да учат самостоятелно, ако се надявате да оцелеете), но защото вие ще осигурявате всички възможности, от които те се нуждаят, като стаж и частни уроци. Ако ще ходят в колеж, това може да се окаже доста трудна задача в зависимост от това колко широк е спектърът, който ще изследвате. Синди прекара стотици часове работейки върху приемните документи на Нейт за колежа. Сега се надяваме да ви спестим част от това време, като ви кажем какво сме научили (забележете как си приписвам заслугите за работата на Синди). Но все пак, вие ще сте главният ръководител в задачите на домашното училище. Ще трябва да попълвате много формуляри и да провеждате много телефонни разговори.

3. Загуба на възможности. Като избирате домашно образование за гимназиалното ниво, има значителни и стойностни дейности, в които вашето дете не може да участва – спортове, журналистически клубове, драматизации, музикална група или оркестър. Ако не намерите време да откриете алтернативни източници за тези възможности, тези трябва да се включат към цената, която плащате за вашето решение.

Моята приятелка Сюзън Фарел има дъщеря, която се дипломира от домашно училище, и син, който се дипломира от частно училище. Тя наскоро сподели, че е било предизвикателство да демонстрира ръководните умения на своята дъщеря в колежа и научните занимания; но за сина й това не е било проблем. Неговото участие в много клубове и дейности е било възможно без много безпокойства за семейството. Нейната дъщеря, от друга страна, не е имала достъп до тези традиционни дейности.

4. Загуба на възможности за влияние върху други хора. Спорно е доколко могат да влияят нашите малки деца върху други деца. Но нашите юноши имат възможност да предизвикат истинска промяна в живота на други деца – ако те самите са готови да устоят на натиска на своите връстници. Виждала съм много християнски деца да се справят много лошо в гимназията, но също съм виждала християнски деца, които са оказвали огромно влияние не само на останалите деца, но върху учителите и върху цялата атмосфера в училище. Когато преподавах в държавно училище, в моя дом се събираше много голяма младежка група. Децата идваха не заради участието на възрастните, но заради християнските деца, които ги бяха поканили.

Ако смятам, че децата ми са призвани и готови да окажат такова влияние, по-добре е още утре те да са там. Всъщност, моля се за това. Не искам да изгоня моите деца преждевременно от гнездото, но и не искам да ги възпирам. Вярвам, че нашият живот трябва да е посветен предимно на другите. Призвани сме да изграждаме силни семейства, които да изявяват нашата вяра в думи и дела, да привличат други към благовестието на Исус Христос. Някои от нашите най-влиятелни години като християни са често когато сме юноши и младежи. Това е защото в тези години нашите връстници са най-отворени към благовестието. Те все още не са поели по своя път, а търсят отговори и вземат решения за себе си. Поне в нашия дом това е бил най-големият фактор, който натегна на везните в решението да продължим с гимназията.

Предимства

1. Вашите отношения с вашите юноши. Кермит и аз ревнуваме за отношенията, които сме виждали между много, много родители и техните домашно образовани юноши. Трудно е да не достигнеш до заключението, че домашното училище е голям фактор за доверието и приятелството, които виждаме в тях.

Една добра приятелка извади своите три момчета от християнско училище преди няколко години и започна да ги учи у дома. Когато я попитах какви ползи е намерила в домашното училище, тя кимна към своя четиринадесетгодишен син и каза: “Деби, той ми говори.” Тъй като по това време моите деца бяха малки, аз не разбрах нейното удивление. Но за мен беше ясно, че за нея това беше достатъчна причина, за да избере домашното училище.

Сега, с две четиринадесетгодишни момчета, разбирам какво е имала предвид. Аз съм дълбоко благодарна, че моите момчета споделят своите сърца с мен и с Кермит. Ние знаем какво става в техния живот. Те държат на нашето мнение и се интересуват дълбоко от нашето одобрение. Радват се и на своите приятели; но техните връстници не са основният източник на признание и идентичност.

2. Повече възможности. Домашното образование може да затвори вратите на някои възможности за нашите деца, но то също отваря други, които могат да са по-полезни в дълъг срок. Заради гъвкавостта на вашата програма, вашите гимназисти могат да започнат работа или да направят своята биография по-привлекателна за колежите: Колеж у дома, интернет курсове, стаж, предприемачество, пътувания, мисии и др. са по-лесно постижими.

3. Когато сте свършили с домашното училище в гимназията можете да продължите с Риск! Да, можете да спечелите хиляди долари или да обърнете вашето познание и жизнен опит в академична степен. С малко находчивост можете да обърнете всички планини на знанието, което сте събрали, в печеливши начинания. Майките домашни учителки, които познавам, са опасни в игрите на Trivial Pursuit. Сигурна съм, че от там е само една кратка стъпка до кариера в телевизионни шоу-игри. Проверете главата за “колеж у дома.” Можете лесно да използвате за себе си всички тези стратегии за вашите деца, за да завършите университетска степен или да придобиете още една.

Това е поглед в две семейства, които са избрали да продължат домашното училище в гимназията:

Убедена съм, че успешното образование на нашите деца е пряко свързано с успешното родителско възпитание. И очевидно общението е коренът на това. Едно от нашите желания е да видим взаимоотношенията с нашите деца да преминат от наставляване и обучаване към ръководство, когато те започнат сами да вървят по своя път. Не мога да си представя да направя това, без те да са у дома. Точно сега ние – и техните братя и сестри – са тези, с които те са развили своите най-добри приятелства. И това влияе положително на тяхното учение.

Колкото за аргументите “за” и “против,” на този етап не виждам нещо, което да е “против.” Нашите деца винаги са били образовани у дома, така че те не са напускали среда, която да им липсва. Нашият син Тим ще свидетелствува на всеки, който би го слушал, че обича свободата, която домашното училище му позволява. Има толкова много преживявания, в които е успял да участвува заради гъвкавостта на неговата програма. И Дженифър, която много се занимава със спортове, също оценява тази свобода. Въпреки че оказвам огромен натиск да изпълнява навреме задачите и изисквам голямо количество работа, тя разбира, че нейният живот е много по-малко напрегнат, отколкото този на нейните приятелки, с които тя се състезава.

Участвували сме в работа и мисионерски пътувания, защото ограниченията на времето в училище са премахнати. Можем да се съсредоточим върху характера и развиването на трудова етика, защото нашите цели са различни от тези на стандартното образование. И сме способни да ускорим ученето на нашите деца заради индивидуалното внимание, което имат. Удивително е колко бързо нашите деца могат да се справят. По-големите помагат на по-малките. Нашият четиринадесетгодишен син почти завършва гимназия. Това не е било наша цел; просто стана така.

— Карен, майка на десет деца

Имаме седем деца, и двете най-големи от тях са юноши. Занимаваме се с домашно училище от 1979. Това е нашата единадесета година на непрекъснато домашно училище. Нашият най-голям син отиде в държавна гимназия, а вторият в християнска гимназия, за която се надявахме, че ще е много по-добра. За да сме честни, въобще не сме доволни и от двете.

Отношенията, които бяха толкова важни между нас, като цяло се влошиха, когато момчетата излязоха. Това стана и с двамата. Те бяха по цял ден навън, понеже се включиха в различни дейности. Освен това започнаха и работа. Много скоро ние въобще не виждахме децата си; поне такъв беше нашият опит. Можехме да ограничим училищните дейности, но те бяха важна част от причината, поради която ги изпратихме в гимназията.

Много сме доволни от резултатите на домашното училище на останалите деца. Имаме дъщеря, която завърши миналата година, и сме толкова благословени с нея. Също имаме син, с когото очаквахме да имаме проблеми. Той винаги е бил много активен и обича да излиза сред хората. Винаги се спуска от едно нещо на друго. Той е силно енергична личност. Но се оказа, че е такъв проблем, какъвто очаквахме. Той е истинско благословение. Работи. Отглежда екзотични животни. Обикновено се занимава с някакъв домашен бизнес, но в това занимание виждаме голям напредък в неговия характер. Той все още е много активен. Изглежда, че израства малко по-бавно във вярата на нашето семейство отколкото момичетата, но расте. Но тези, които отидоха на училище, въобще не израстват.

Наистина не виждам недостатъци в домашното училище на гимназиално ниво. Всички причини, които се отнасят за ранните години, важат също толкова, ако не и повече, за по-късните години. Натискът на връстниците в училищната среда става толкова силен и толкова важен. Честно казано, много от възрастните, с които вашите юноши се срещат в училище, имат склонност да поддържат тази идея. Те вярват, че всички юноши трябва да са бунтовни, да оспорват всичко, да се обличат смешно, да търсят своя път сред множество пътища. Те не очакват да ги ръководят – научили сме това от болезнен опит. Така нашите деца са оставени на милостта на влиянието на други млади хора около тях, влияние, което не се знае дали е добро.

— Вики, майка на седем деца.

Съдържание Напред > 

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова