Начало Ресурси Книги Пълно ръководство за домашно образование Част 5: Какво, кога и как да преподаваме Истинските учители участвуват на игрището

Истинските учители участвуват на игрището

Това тук е “аматьорски наръчник” за преподаване на основните учебни предмети и идва повече от опит, наблюдение и самообразоване, отколкото от формална подготовка.

В случай че искате също така да се самообразовате, ето как съм придобила моите възгледи за това какво и как преподавам.

#1. Чета изследвания и професионални списания

Върша моята домашна работа – но не работя сляпо с това, което откривам там. Използвам няколко филтъра: Първо, осъзнавам, че нямам нужда да знам как “повечето” деца учат най-добре; нуждая се да разбера как моите деца учат най-добре. Дори и 80% от тестваните деца да са учили успешно по определен метод, моите деца биха могли да бъдат в другите 20%. И второ, мирогледът на хората, които са писали изследването, може да не е в съгласие с моя мироглед. И в най-чистите изследвания има пристрастия.

Но все пак, като чета, откривам много неща, върху които да мисля. И това ми дава правилната терминология, с която да боравя, когато говоря с училищните власти. Ето някои източници, които редовно преглеждам (повече от тях могат да се намерят в университетска или градска библиотека):

Educational Leadership, издавано от Association for Supervision and Curriculum Development, се съсредоточава върху последните нововъведения в образованието. Много приложими идеи за домашна училищна среда. Академичен стил.

http://www.ascd.org

Learning Magazine се съсредоточава върху идеи за преподаване в началните класове. Добри съвети и предложения зя ресурси. Лесно се чете.

The Reading Teacher се занимава главно върху обучението по четене. Включени са и академични изследвания, но също ще намерите и много добри заглавия споменати в статиите.

Phi Delta Kappan, списание на професионалното братство на експертите по образованието. Не е за страхливите хора. Академически и политически насочено. Предназначено повече за училищните администратори, но ще намерите и отделни статии от интерес за тези от първата бойна линия.

Heinemann Publishers
361 Hanover Street
Porthsmouth, NH 03810
800-541-2086

Хайнеман е издател на много полезни книги за учители, основани на най-новите изследвания и нововъведения в образованието.

#2. Питам себе си: “Кои умения от тази област са необходими за зрелия живот?”

Това може да звучи глупаво, но аз питам хора с професии в дадената област какви умения използват, и след това ги правя цели, които се опитвам да постигна в дадена област. (Бум!)

Бях достатъчно глупава, за да задам веднъж този въпрос на преддипломен курс: “Как точно бихме могли да преподаваме преобразуваща граматика в час по английски при гимназиален клас, професор Албърт?”

“ГЛУПАЧКЕ, НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ХВЪРЛЯШ ТЕЗИ БИСЕРИ НА СВИНЕТЕ. Преобразуващата граматика е само за елита!” Той не го каза точно по този начин, но това е моето “преобразуване” на това, което той каза, и в един свят на разпадане, това е моята дума срещу неговата. Преобразуваща граматика е, ако ви интересува (и имайки предвид, че по онова време бях млада и глупава), психоанализата на детската погрешна потреба на изречения. Полегни си тук, г-н Глагол, докато напишем купища от хартия относно твоето дълбоко вложено преднамерено значение.

Но аз се отклоних . . .

#3. Наблюдавам децата

Преподавам на деца от 1977. От класната стая, през неделното училище, до съвместните класове на домашните училища съм работила с деца от всички възрасти и в повечето предмети. Обръщам внимание на това кое дава резултати и кое не. Кога са мотивирани? Кога им е скучно? Кога разбират? Кога се объркват? Искам повече да разбера как действуват самите деца, отколкото да ги съобразя с моя предварителен модел.

Препоръчвам на родителите да се доверяват на “своя практически опит” повече от кое да е друго нещо, и може би някой ден изследователите ще искат да узнаят какво са разбрали родителите с домашно училище. (Всъщност, наистина има изследване, което поставя точно този въпрос за Пенсилвания.)

Ако сте заедно с мен, тогава ето какво съм наблюдавала и заключила:

Уроци от игрището

Заслужава си да гледате Stand and Deliver, филм за учителя Джейми Ескаланте. Макар другите учители да смятали испаноговорящите ученици на гимназията Гарфийлд за изостанали и ограничени в своите способности, неговата вяра в тях и вдъхновеното преподаване довели до рекорден брой ученици, преминали мъчния тест по висша математика за напреднали, осигуряващ прием в колеж.

Когато Д-р Добсън попитал Ескаланте на какво дължи своя успех в класната стая, той просто отговорил “Аз съм само треньорът.”

 

Освен моя отдавнашен интерес в това как учат децата, винаги съм се интересувала как да преподавам добре. Обичам да чета за големи учители, възхищавайки се дълбоко на Джейми Ескаланте, Марва Колинс и Гай Дауд, но съм открила най-могъщия пример за класна стая на най-малко очакваното място: спортното игрище.

Това, което изостри моя интерес, беше големият брой активно-спонтанни ученици, които познавам в бейзболните отбори на моите синове – и фактът, че често те са по-добрите играчи. Защо тези деца са силно съсредоточени върху това и успяват, когато знам, че са разсеяни и се провалят в училище? И защо други играчи, като Майк и Гейб, инвестират значително време и енергия – без подтикване – в спортния напредък? Защо го няма същото посвещение и към академичните усилия?

Със сигурност влияние оказва прекаленото внимание на нашето общество върху спортовете и героичната слава на спортистите. Ако по същия начин се възхищавахме на учени и ги показвахме всеки седем минути на телевизионни реклами, щяхме да видим качествено подобрение на академичните резултати на децата. Но мисля, че има нещо повече в това – децата се отдават от сърце и на спортни игри, които не са пленили общественото въображение и нямат национални герои. Моите дъщери играят хокей на трева, спорт, който при никакво въображение няма да напълни стадион. Но тези момичета работят също толкова усърдно, както мъжете в същия спорт, които мечтаят за големите шампионати.

Убедена съм, че спортовете са могъщ пример за класната стая. Учителят е треньорът; децата са играчите. Нашата работа е да приготвим своите отбори чрез практика и тренировка да играят редовно организирани игри, където наградите си заслужават работата.

Как превеждате това на езика на учебната дейност?

Това означава, че работата, с която вашите деца са заети в училище, е целенасочена и непосредствена, а не непрактична и далечна. Когато децата питат “Кога ще използваме това?” отговорът трябва да бъде “утре.”

Вместо децата да чуват “Добре, деца, тази година ще учим алгебра, понеже някои от вас ще я използват в своята бъдеща работа след десет години. Ще учим френски, защото той е необходимо условие за приемане в колеж.” И се чудим защо не са мотивирани?

Сега опитайте този сценарий: “Слушайте, деца, отборът ни за MathCounts трябва да се приготви за състезанието след два месеца. Ще се състезаваме срещу стотици ученици в тази област в един местен колеж и ще публикуват нашите снимки във вестника ако спечелим, освен купите и наградите. Сега нека да потренираме опростяването на многочлени и тогава ще направим светкавичен рунд за решаване на уравнение за по-малко от десет секунди.”

Или “Кати, нека да поработим върху френските думи свързани с училище, така че да можеш да обясниш на твоята френска приятелка в Интернет какво е да се обучаваш у дома. Добре е да практикуваме спрягането на глаголите ‘уча’ и ‘следвам,’ за да не ти се подиграва заради твоята граматика.”

В кой сценарий си представяте децата пълни с енергия и мотивирани да изпълнят своите задачи?

Какво ще правите вие, докато те се забавляват с това? Ще бъдете треньор – от страничната линия. Аплодирайте техния успех, преувеличавайте техните постижения, и потърсете игрище, където да играят (т.е намерете автентично приложение на уменията, които учат).

Тогава се махнете от пътя им. Оставете децата да вършат работата. Ние възрастните имаме много лош навик да отнемаме от децата учебните възможности – “Хей, Джони, няма да го правиш по този начин. Нека да ти покажа най-добрия начин да построиш този мост от клечки за зъби,” или “Добре, деца, ние майките организираме пролетната програма. Ще възложим участие на всеки от вас.” Кой учи повече, децата в тези обстоятелства, или детето, което открива най-добрия начин да построи мост чрез постоянно експериментиране и подобряване на строежа? А какво да говорим за децата, които пишат, режисират и разпределят ролите за пролетната програма?

Веднъж един говорител попита група от учители на една конференция, “Вие ‘всезнайкото на сцената’ ли сте или ‘помощник отстрани’?” Исках да бъда второто, но това беше трудно да се постигне в класна стая с тридесет и двама ученици. Изнасянето на лекции беше единственият начин да премина целия материал, който се изискваше от мен за четиридесет минути. Но у дома не е така.

Мери, ето как се прави това; сега ти опитай. Добре, опитай отново. Добре, нека приложим всички умения, които сме упражнявали заедно, и да играем играта: Напиши кратко съчинение за нашия семеен вестник. Искаме следващото издание да е готово за изпращането на картички по Рождество Христово.

УЧАСТВУВАЙТЕ НА ИГРИЩЕТО!

Учете компютърни умения чрез създаването на семейна Интернет страница.

Учете икономика чрез участие в SMG Stock Market Competition или чрез започване на семеен бизнес.

Учете обществени науки чрез включване в местна кампания.

Учете естествени науки като създадете къщичка за птици в задния двор, присъедините се към отряд за опазване на околната среда или към клуб за начинаещи астрономи.

Учете география чрез ориентиране.

Учете се да пишете като изпратите писмо до редактора.

Докато преглеждате главите в тази част и планирате занимания за своите деца по основните учебни предмети, винаги мислете като за играене на игра. Какви умения трябва да упражняваме за реалния живот? Какъв материал трабва да премина, който да позволи на моите деца да направят това съчинение или проект за конкретно събитие?

Ако се окаже, че търсете думи за отговор на въпроса “Мамо, защо трябва да знаем това,” време е да обмислите своя подход.

Съдържание Напред > 

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова