Начало Ресурси Позиции Позиция на АДО относно проектозакон за училищното образование

Позиция на АДО относно проектозакон за училищното образование

ПОЗИЦИЯ
на
Асоциация за домашно образование (АДО)
относно
проект за Закон за училищното образование

 

Уважаеми дами и господа,

С настоящият текст целим да Ви запознаем с позицията на Асоциация за домашно образование относно Проектозакона за училищното образование и да поставим началото на конструктивен диалог в обща полза. Убедени сме, че само откритата и ясна кореспонденция ще доведе до резултати, които ще удовлетворят семействата обучаващи децата си в домовете, като в същото време, ще се спазят правата и интересите на всички български граждани.

Откритата позиция на Асоциацията, по всеки въпрос касаещ домашното образование, е нашият глас в защита правата на родителите и техните деца. Никой няма право на вмешателство в семейните дела на хората, когато това не застрашава нечия сигурност или живот. За съжаление, години наред българският законодател не дава свобода на семейството, що се отнася до избор на образование за децата.

Последният проектозакон за училищното образование е потвърждение на тази традиция. Тенденцията държавната политика да е насочена против свободата на семействата да избират за децата си образование в или извън системата се запазва. За съжаление законодателят не успява да види цялостния благотворен ефект, който родителите оказват на своите деца, както и факта, че именно семейството е здравословната среда за обучение на всяко дете.

Естествено, вина не може и не бива да се търси едностранно у властимащите. Властниците са хора като всички нас и тяхната позиция относно образованието почива на същата пост-тоталитарна основа, която, като останка от едни мракобесни времена продължава да формира мисловния модел и поведение на голяма част от сънародниците ни. По тази причина все още няма свобода в образованието, както и в почти всички сфери на обществени взаимоотношение, от които държавата трябваше да се е оттеглила отдавна.

Разбираме, че промените са бавни, когато са истински. Точно заради това не се притесняваме от бавния растеж на истинското гражданско общество в България. Нашата увереност за промяна идва от успехите, които постигат децата обучавани в домовете, както и от увеличаващият се брой семейства, които са решили да обучават децата си вкъщи. Истински отговорни са тези сред нас, които с любов и разбиране са посветили времето си, за да дадат най-доброто на поколението след нас.

Нека подчертаем, че този Проектозакон за училищното образование не ни тревожи що се отнася до нашето желание и намерение да обучаваме децата си вкъщи. Самият проектозакон не издържа критиката на международните правни документи, като Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) (и по специално Член 2 от Първи протокол към ЕКПЧ,), която е част от българското вътрешно право (от 07.09.2003 г.). Освен това, ЕКПЧ е по-силен закон от Конституцията, и то по силата на самата Конституция, защото ЕКПЧ е международен договор, ратифициран (през месец Септември, 1992) по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България. Според Чл. 5, ал. 5 от Конституция на Република България:

“Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.  Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.

ЕКПЧ, както и Всеобща декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други международни документи, позволяват на родителите да изтъкнат достатъчно основателни причини, за да защитят правото си на решение относно обучението на децата в домовете, т.е. вън от държавно дотираната образователна система.

Редно е също да подчертаем истината, че мястото на домашното образование не е в Закона за училищното образование. Самият закон заявява в своя чл.1.(1), че „урежда обществените отношения, които се развиват в системата на училищното образование в Република България.” Домашното образование, не е част от визираното училищно образование, затова нашата позиция е свързана по-скоро с превантивно действие на сигнал към законодателя, както и с обявяване на семейните ценности и права, които не бива лекомислено да се потъпкват 20 години след падането на диктаторския режим в България.

Семейните ценности и права се потъпкват, защото въпреки ясната заявка на чл.1.(1) от проектозакона веднага в чл. 2 пише: „Училищното образование е единна система, която включва предучилищното възпитание и подготовка и училищното възпитание и образование на децата и учениците в Република България.” В случая авторът на закона трябва да се съобрази с домашното образование, защото то е реален факт в България, и при този факт не би написал, че училищното образование е единна система за всички децa в България. Просто децата учещи в домовете не са част от системата на държавното образование. Да се твърди или настоява, че всички деца у нас трябва да са част от държавната образователна система е именно ограничаване правото на родителите да вземат решения за начина и мястото, където техните деца ще се обучават.

Същият е духа и на чл. 58 (1), който настоява, че всички деца навършили 5 годишна възраст, задължително трябва да посещават подготвителни предучилищни групи. За законодателя е неизвестен факта, че децата, които се обучават вкъщи вече са преминали 5 годишен учебен процес. По-важното в случая е, че държавата няма власт и право да изисква децата на гражданите и да използва ултимативни фрази, като задължително, когато става въпрос за решението на родителите да запишат или не собствените си деца в държавни училища.

Моля, позволете ни да изразим също така, нашето категорично несъгласие с чл. 183 и чл. 184 от проекта на Закона за Училищното Образование. Тези текстове гласят:

Чл.183.(1) Родители (настойници, попечители), които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителна група и в училище за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) Родители (настойници, попечители), които систематично не се явяват в училището, когато важни причини налагат това и бъдат писмено поканени от директора, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв.

Алинея 3, 4, 5 и 6 от същия член, уреждат лицата, които трябва да налагат и да събират глобите в полза на училищата и детските градини.

Чл.184.(1) Наказват се с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. физически или юридически лица, които:

  1. организират и провеждат дейност по отглеждане, възпитание и подготовка на деца в институции, които не са открити по реда на този закон;
  2. организират и провеждат обучение на ученици с цел издаване на документ за завършен клас или степен на образование, както и на свидетелство за професионална квалификация в институции, които не са открити по реда на този закон.

(2) При повторно извършване на нарушения по ал.1 се налага наказание глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Независимо от мотивите на вносителите, тези текстове от проектозакона ще засегнат пряко интензивно нарастващата група от семейства, които практикуват домашно образование. Справедливо е да отбележим, че всички ние, семействата с домашни ученици, сме съвестни граждани, гласоподаватели, данъкоплатци и активни членове на това общество. Именно по тези причини, нашата позиция е днес пред Вас.

Молим уважаемите автори на Проектозакона за училищното образование да преразгледат обстойно тези негативни санкции и най-вече философията в дефинициите на въпросните текстове. В тях ясно виждаме стремежа на държавата  упорито да не променя тоталитарните методи за контрол над родителите и децата. Тези текстове отнемат правото на родителите да обучават своите деца по начин, който те смятат за правилен.

Убедени сме, че е крайно време държавата ясно и недвусмислено да признае и заяви, че образованието е фундаментално право на всяко дете, но и че родителите имат правото да изберат и да образоват тяхното дете вкъщи, а не в училище. Това е суверенно право, което отразява принципите на които стабилно стои европейската цивилизация.

Разбира се, промяната на горе цитираните текстове от Проектозакона за училищното образование, както и стартиране на диалог с представители на семействата, които обучават децата си в домовете, ще допринесе за конструктивни промени в българското законодателство. Тези промени ще позволят да се изградят здрави връзки на доверие и взаимопомощ между законодателите и семействата с домашно образование, които са активни, отговорни и почтени  и имат и солидно влияние сред нашата общественост.

Искаме да е ясно, че водени от желанието си да не влизаме в никаква правна конфронтация с официалната власт в нашата Родина, желаем повече от всичко, конструктивен и прям диалог, който да не доведе обаче до прибързани, необмислени и емоционални разпоредби, които ще ощетят правата на родителите и техните деца.

Моля, считайте тази позиция за ясен и недвусмислен знак от наша страна, че желаем да помагаме с идеи и предложения, относно регламента на домашното образование в България. Именно с тази цел Ви предоставяме приложение с примери от европейското законодателство по въпросите на домашното образование.

Готови сме, при желание от всяка заинтересована страна, да представим и други преводни документи от световната практика в тази област. Отворени сме за всички предложения и желания за контакт и съвместна работа. Имаме готовност да обсъждаме, дебатираме и анализираме всички  предложения, касаещи Домашното Образование, като за целта контактната ни група ще е на разположение.

Тази позиция насочва вниманието на всички заинтересовани читатели към духа на Проектозакона за училищното образование, към неговите идеи и презумпции. Техническите подробности в коментирания проектозакон са производни на въпросните презумпции и затова не са тема на тази позиция.

Накрая, нека поясним, че зад това писмо стоят семейства с повече от 10 годишен опит в Домашното Образование. Асоциацията не желае да се подходи рутинно и с лека ръка към въпрос, който е фундаментален за бъдещото благополучие на нацията ни.

 

Асоциация за домашно образование

20.07.2010 г.

Категории: Домашно образование, Семейство, Държава, Общество, Закони