Начало Колко струва БЕЗПЛАТНОТО образование?

Колко струва БЕЗПЛАТНОТО образование?

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

 

Февруари 2000, Брой VIII

Скъпи читатели, в този брой ще засегнем проблема, свързан с цената на образованието. Всички ние сме израснали в общество, където се казва, че държавното образование е безплатно. Повечето от нас са преминали през всичките степени на това образование без да са платили и лев за него, или поне си мислят така. Естествено е при такава евтина алтернатива - безплатно държавно образование - повечето семейства да гледат несериозно на възможността за платено частно образование, да не говорим за жертване на време, пари, усилия и обществен авторитет, за да се започва тепърва нещо, което със сигурност не се вижда така ясно, както процесът от записване на първокласника в училище до изпращане на абитуриента на бал, и в последствие, според желанието и възможността, записването му в университет, от където след 5 години излиза млад неопитен висшист с диплома в ръка. Тази система изглежда съвсем сигурна, и напълно безплатна. Затова в този брой ще поставим един въпрос, но по два различни начина: каква е цената и каква е стойността на безплатното образование.

Като начало ще попитаме: може ли да има безплатно образование, и ако има такова, не трябва ли да очакваме да видим скрито финансиране? Наистина държавното ни образование е безплатно за учениците, но не и за родителите им, особено за тези, които работят и плащат високи данъци. На по-просветените е известно, че системата, наречена Социална държава се крепи на високо подоходно данъчно таксуване, което да осигури разпределянето на капитала върху всички, така, че да се осигури една услуга за всички по равно.

Тази система се развива в България в пълна сила след Освобождението. По време на нашето Възраждане, когато започва развитието си училищната система в съвременен вид, училищата често са под попечителството на местната община, която тогава не е била бюрократично здание, но първична обществена структура, включваща семействата, които са живеели на дадено място. Учителите, или както те се наричат през този период - даскали - са били често възпитаници на гръцки, руски, западно-европейски университети и училища, които са се връщали в земите си за да бъдат учители там. Акредитацията на учителите не се е давала от Османската империя, нито те са притежавали непременно свидетелства, че са минали през педагогически курсове, за да са “правоспособни” да преподават. Издръжката им се е поемала от общината, или са им плащали хората, които са си давали децата при тях на учение.

Е, когато се възстановява държавността и по нашите земи, властта решава, че образованието е твърде мощен инструмент за влияние и пропаганда, и затова нарежда централизация на училищната наредба, поставя държавни инспектори във власт над местните училища, с право да ги затварят. Изисква се държавен лиценз за действащите дотогава самостоятелно училища, и най-важно, започва с данъци да се субсидира система от безплатно начално, после и основно образование, което да е задължително за всички. И така, можем да видим, че възникването на системата за безплатно (и задължително) образование е била въдворена у нас, за да може да се оказва контролирано държавно влияние върху децата, и за да може те да се възпитават според духа на времето си в национализъм и патриотизъм.

Тези неща се пишат в учебниците като “постижения” на свободната българска държава. Това, което не се казва, обаче, е характера и същността на това образование.

Какво казва Библията по този въпрос: че е отговорност на родителите да осигурят подходящо образование на децата си, за да израснат като силно набожно потомство, което да продължи завета. В тези няколко думи се крият основополагащи принципи, които до сега сме разглеждали под един или друг ъгъл. Първо, родителите са тези, които решават как да образоват децата си. Те са настойници над тях, и те ще дават пълен и окончателен отчет за тях пред Бога, когато се явят на съда. Второ, те определят програмата, или съдържанието на обучението им. Това означава, че държавната власт няма право да определя програми, критерии, учебни планове, по които да се води обучението. Всяко такова вмешателство е пряко посегателство срещу Божият ред и Божият закон, където никъде не се казва държавната власт да санкционира по какъвто и да е начин образованието на децата в своите предели. Третият принцип, който е логическо следствие от първите два, е, че заплащането на образованието трябва да се извършва от родителят, или по-точно казано уговарянето на цената трябва да бъде между родителят и този, който ще образова децата. Накратко можем да видим следната зависимост: човекът, или хората, които носят отговорност пред Създателя, са същите, които определят съдържанието на образованието, и те са тези, които го заплащат. Без контрол няма заплащане.

Сега нека да се върнем към нашата позната действителност. Можем да видим, как една институция - държавата, използва властта си, за да изземе от родителите прерогативите на контрола над образованието, като възприема функциите на централизирано акредитиране и лицензиране на образованието. В последствие тя използва наказателната си власт за да задължи родителите и хората, на които те са делегирали образованието на децата си, да възприемат нейните стандарти. И тъй като всяка централизирана държавна система има нужда от външно финансиране, за да съществува, държавата използва фискалната си власт, за да принуди хората да плащат по-високи данъци, с които да се финансира “безплатното образование”. И така, получава се ситуация, при която на родителите им се изземват парите, за да се обучават децата им по чужда за тях система. Или те плащат за образование, което не одобряват. Но плащат скрито, чрез данъци, които са задължителни.

Целият този процес е начин, по който държавната власт постепенно изземва контрола над знанията от семейството, от църквата, и го използва за да пропагандира ценностите, които са и изгодни.

Може би някои ще възразят, че държавното образование не е непременно противно на техните убеждения, както и че не винаги учителите там са проводници на разбирания, с които те са несъгласни. Този коментар по-скоро подсказва компромисното ни отношение към действителността. Затова ще отправим кратки, но красноречиви въпроси към една такава позиция: кой християнин е съгласен с парите от неговите данъци да се заплащат уроци по биология, в които да се защитава еволюционната теория, и то пред неговите деца? Кой християнин е съгласен с неговите пари да се плаща преподаване на атеизъм и морален релативизъм, и то на неговите деца? Кой от вас е съгласен децата му да се възпитават на преданост към хуманистичните ценности на съвремието чрез неговите данъци? Съмнявам се, че някой от вас ще отговори “Аз”.

 

И така, ние казваме с увереност, че безплатно образование няма. Има непряко плащане на образование, налице е иззет родителски контрол над образованието на децата, съществува задължително таксуване за образование, което да е по мярата на държавната институция.

Нека сега да разгледаме сходния въпрос: Каква е стойността на безплатното образование? Какъв е крайният продукт на тази система, където едно дете посвещава минимум дванадесет (+пет) години от живота си в нея? Библейският начин на мислене ни казва, че ако едно нещо има неправилна основа, то трябва да очакваме в дълъг период от време то да произведе лош плод. Не се казва, че всичкият му плод ще е за изхвърляне, защото все пак Божията милост и благодат към грешното човечество са достатъчни за да се поддържа животът и съществуването на земята. Но със сигурност съдбата на едно общество или институция, които са се посветили да нарушават Божиите заповеди и да изопачават Божиите стандарти е погибел. Примери? - Содом, Гомор, Египет, Тир, Империята на Инките, Империята на Ацтеките, Римската империя, СССР, Третият Райх.

Това малко встъпление е необходимо, за да можем да погледнем на нашата действителност от библейска гледна точка. Не всичко, което действа в кратък период от време може да се класифицира като успешно. Ако благословенията, или добрите резултати работят безпогрешно и кумулативно за три и повече поколения, тогава можем с увереност да потвърдим правилността на дадено нещо. Словото на Бога може да се подиграва от безумните за кратко време, но никое общество, дори и най-атеистичното не може да благоуспява за дълго време. Защото нарушаването на Божият закон предизвиква санкции от Бога, и те се изразяват не само в душите на хората, но и в джобовете им, в здравето им, в психиката им, в управлението им, в екологията на земите им, и обикновено последствията им засягат и следващото поколение - децата на Израел трябваше да обикалят из пустинята 40 години, защото бащите им решиха, че Бог ги е извел напразно от Египет.

И тъй, какво качество да очакваме от централизиран контрол над образованието: снижено. При централизация на образованието се получава осредняване на критериите, и уеднаквяване на програмата, което ощетява по-бързо схващащите, и по-бавно усвояващите. Едните биват забавяни, другите биват пренебрегвани заради хода на останалите. В течение на времето се наблюдава занижение на средните стандарти, което води до опростяване на знанията, които се преподават. Знанията, за които ние сме имали 4, днес са достатъчни в повечето училища за 6. По-старите поколения могат да четат ноти, днешните деца могат да пеят по ноти само ако ходят на специализирани уроци.

Какво да очакваме от държавните училища като среда за обучение на децата ни? Повечето от родителите, с които сме говорили, признават, че средата в училище влияе лошо на децата им. Ако родителите не са доволни, те нямат голям набор от средства, за да се възпротивят на положението: оказва се, че никой не е в контрол над проблема. Често ситуацията се оказва такава, че децата биват изпращани на място, в което се налага да оцеляват като душевност, характер, и морал. Е, добре е човек да се научи да оцелява, но със сигурност не е най-доброто да прави само това в продължение на 12 години, и то години на формиране на характер, знания и мироглед. Причините за лошата дисциплина и лошата среда в повечето държавни училища не се дължат на малкото средства, които им се отпускат. Те се дължат на неправилната морална основа и на лошото настойничество, което упражнява централизираната държавна агенция на образованието. Когато средата е лоша и хаотична, не можем да очакваме добри учебни постижения, защото за да се учи човек, той трябва по дефиниция да е отворен, а когато се намира в незащитена среда, той се затваря и възприема защитно поведение.

Стойността на държавното безплатно образование може да се определи в практическа насока по процента на реализиралите се благодарение само на него хора, и то в отворена, конкурентна среда. Действителността обаче ни заварва с абитуриенти, които тепърва отиват като общи работници на пазара на труда, които се записват в бюрото за безработни за да получават помощи, с висшисти, които завършват образованието си и често започват да работят “някаква” работа, която не е свързана с това, за което са учили, с такива, които осъзнават, че знанията им са напълно недостатъчни за да работят по специалността си. Това е и една от причините за безработицата в България. За специалисти безработица няма, но често се оказва, че дипломата не е достатъчна, за да убеди работодателя в уменията на кандидат-служителя. На пазара се търсят умения, а не дипломи. Много от вас, родители, плащате допълнителни уроци и квалификационни курсове на децата си, които се оказват често решаващи за техния академичен или професионален успех. В такъв случай каква е равносметката за вас от “безплатното” образование: невежество + допълнителни разходи за квалификация + ниска заплата заради липса на умения.

Равносметката, която стои пред нас е лоша. Има две алтернативи: едната, която за сега е масово предпочитана, е да си затваряме очите пред нея, и да се опитваме да живеем така, като че ли всичко е наред. Разбира се, когато децата ни се отчуждават, или отпадат от вярата, или стават хладки към Бога не ни е безразлично, нито е спокоен животът със свито сърце заради проблемите на децата.

Другата алтернатива е да се намери изход от тази система, и тя е тази, която ние сме избрали, и сме решили да следваме. Днес е популярно да се вярва за хубав костюм, за скъпа кола, за нова къща, за повече пари и какво ли не, но мисля че вярата, която ни е необходима е стратегическа вяра: вярата на Мойсей, вярата на Авраам, на Христос. Понеже този проблем е голям камък за повдигане, а не се виждат “силни” решения, сме предприели стратегията на предварителна и продължителна подготовка, на малко, но непрестанно удряне по камъка. Дори една капка вода ако е постоянна, руши скалата, а нашият апел е: ако станат много?

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова