Накъде без добри знания?

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Януари 2000, Брой VII

Скъпи читатели, в този брой бихме искали да продължим и разширим темата от миналия брой за придобиването на интелектуални умения. И по-специално как да придобием качествени знания и умения, и плодовете, които те ни носят.

С този брой поздравяваме и насърчаваме всеки, който се е посветил да изследва в дълбочина Писанията и това, което те казват за света около нас. Тези, които прилагат мъдростта на Писанията в реалния живот, и тези, които не се срамуват да се наричат вярващи християни, и които допринасят за изграждането на християнски институции в България.

Трябва да отбележим, че придобиването на знания и умения не е лека задача; още повече, когато си християнин. Тогава ти трябва да получиш правилните знания, които да не са в противоречие с Библията. Ето тук идва логичния въпрос, как можем да се образоваме и да учим правилните неща, след като в България няма много хора, които да са компетентни и да не са повлияни от хуманистическата идеология.

Ето затова искаме да разглеждаме някои основни въпроси. Въпроси, които всеки един от нас трябва да си постави и да се опита да им отговори, ако иска да достигне до истинските неща.

Как да придобием правилните знания?

Първо трябва да имаме откровение от Бога. В резултат на това да станем посветени християни и да започнем да действаме спрямо стиха в Римляни 12:2 “И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познавате от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно нему, съвършено”. А как трябва да обновяваме нашите умове? Не е достатъчно само да оправим морала си. Това ще стане, когато започнем да изхвърляме фалшивите презумпции от умовете си – спрямо които сме възприема-ли заобикалящия ни свят, и спрямо които сме води-ли досегашния си начин на живот. Изхвърлянето на погрешните презумпции трябва да бъде съпроводено с приемането на правилните. Но как и къде да намерим и получим тези правилни презумпции.

Този процес ще започне, когато приемем единствения и неоспорим авторитет на Библията. Това е основата, която трябва да положим и изградим. Необходимо е четенето ни на Библията да бъде не количествено, но качествено. Надграждането на тази основа продължава с четенето на сериозни книги, които обикновено са дебели. Прочетеното в тях също трябва да се пречупи от авторитета на Писанието. Четенето на такива дебели книги помага да преосмисляме презумпциите, които сме приели, а също, да си формира-ме лично мнение. Нашето лично становище трябва да е резултат от собствените ни логически размишления, а не наизустяване на чужди аргументи.

Твърде често сме склонни да приемаме наготово чужди мнения, което в много случаи се оказва нездравословно за нас, тъй като те могат да се окажат нехристиянски. Например, факти, които ни се поднасят в училище, в университета, по телевизията или в пресата, са приемани от нас като “чиста монета”, без да се съмняваме в тяхната истинност. Това е така по две причини, защото буквално вярваме в това, което ни казват, или защото ни мързи да активизираме мисловния си процес. Тук е редно да се запитаме дали не сме лесна жертва на манипулации. И ако е така, това сигурно се отразява в начина ни на живот. Нашият начин на живот е формиран от презумпциите, които сме приели. Ако се съобразяваме със светските критерии и се стараем да им угодим, най-вероятно умовете ни са все още езически. А ако живеем съобразно Библията, ние обновяваме ума си и започваме съвсем естествено да се различаваме от хората около нас (Римляни 12:2).

Училищата и университетите са места, в които можем да придобием знания, но за съжаление те са ни поднесени от нехристияни. Те са полезни по отношение на фактологията, но не и по отношение на идеологията. А двете неща вървят ръка за ръка. Необходимо е, когато посещаваме тези учебни заведения, или ако децата ни ги посещават, да бъдем бдителни по отношение на тълкуванието и представянето на фактите. Твърде често те са изопачавани в нечия полза.

Защо са ни необходими правилните знания? И какви са плодовете от притежаването им?

Обикновено, когато някой друг мисли вместо нас и взема решения вместо нас, той контролира и нашия живот. Тогава сме склонни да приемаме живота си за даденост или за случайно стечение на обстоятелствата – нещо, което не можем да променим. За съжаление тази лъжа е разпространена и сред християните. Това е така, защото сме приели фалшиви презумпции, които имат пагубно влияние върху християнския ни живот, и защото не сме научени да мислим задълбочено относно начина си на живот. Ето тук се появява необходимостта от правилната морална и интелектуална основа, която ще доведе до съществени промени в начина, по който възприемаме света. Поставянето на правилните презумпции трябва да доведе до формирането на правилни умозаключения, а оттам и до добри идеи. Необходимо е тези добри идеи да придобият материален образ. Казано по друг начин – материалният ви израз носи идеите, които са в него. Идеите имат последствия. Всеки от нас има идеи, които Бог му е вложил, за да променя света около себе си. Но колко от нас ги осъществя-ват? Нека да помислим, какво можем да направим като християни, за да променим света около нас? Не сме ли на такова ниво, на което само се оплакваме и не правим нищо, за да променим положението, в което се намираме? Ако това, което става около теб не ти харесва, тогава излез и предложи идея как да го промениш. Но, за да го промениш е необходимо да имаш знания + умения, върху които да стъпиш + морална основа.

Трябва да живеем с нагласата да променим света около нас. Когато се образоване по подходящия начин ние ще придобием умения, които ще ни направят по-конкурентно способни за добри работни позиции. А когато си извоюваме добри работни позиции и сме наистина добър пример за служители, тогава ще имаме възможност да прокарваме идеите си. Доброто настойничество води до произвеждането на добри плодове. По този начин имаме възможността да налагаме нашия морал и да караме околните да се съобразяват с нашето мнение (пример: не очаквайте колегата ви да приема сериозно вашето свидетелство, ако постоянно си гледате часовника в работно време). Не бива да пропускаме възможността от придобиването на нови хора. Този растеж води до постепенното завладяване на определени области. А това е път към крайната ни цел – изкупването на земята за Божията слава. Защото земята е дадена на нас, да я управляваме (Пс. 8:4-8), а не на дявола. А за да я управляваме правилно трябва да знаем как. Досегашния ни опит показва, че изглежда не сме се научили. Това означава, че е време да започнем.

Когато започнем да се учим, и прилагаме наученото, невярващите няма да ни се подиграват, че сме прости и неуки. Когато престанем да бъдем такива, и започнем да даваме адекватни идеи за разрешаване на наболели проблеми, хората ще се вслушват в нашия глас. Трябва да сме готови да помагаме на хора, които ще идват при нас да търсят помощ и съвети. Това ще стане, когато видят нашия начин на живот, който е богоугоден е добър. Когато видят, че ние се борим не за оцеляването си, а за прилагането на идеите си. Това означава да бъдем сол и светлина на света.

Каква е отговорността на учителя християнин?

Ако трябва да се каже с една дума – огромна. Защо? Понеже той е този, който трябва да формира правилните презумпции в своите ученици.

Дали всеки студент-християнин, който завършва университет е способен да бъде християнски учител по своята дисциплина? Отговорът е категорично не. И ако не е такъв, как да стане такъв? На първо място, тук нямаме предвид интелектуалните му умения по отношение на завършената от него специалност (макар, че това има значение, но то е второстепенно). За да бъде учител този човек трябва да премахне от главата си фалшивите презумпции, с които е бил хранен пет години. Освен това той трябва да може да оборва всяко лъжливо учение в своята област, като дава добра аргументация. Той трябва да учи, и да изисква това от учениците си. Защото те трябва да застанат подготвени срещу своите противници. А такива не липсват никога. Не можем да си позволим да влизаме неподготвени в диспут с наши опоненти, не можем да бием нещо с нищо. Трябва да сме по-добре подготвени от противниците на вярата в защитата на нашите убеждения. Ето защо са ни необходими добри учители, които ще ни екипират за това.

Не е без значение подготовката и добрата компетентност на учителя по дадения предмет. Той трябва да е лично ангажиран към своя предмет и да го преподава с желание. Също е необходимо да има желание да се развива в тази област, да има призвание в това, което върши.

Той е човекът, който полага основата, т.е. помага на формирането на презумпциите в своите ученици. Той е, който развива мисловната дейност и нагласата им към логически разсъждения. Трябва да кара учениците си сами да мислят, а не наготово да им поднася готови изводи и заключения. Това е съществена част от задачата му да изгражда пълноценни личности.

Каква е нашата лична отговорност?

Като родители нашата задача ще бъде да изберем добри учители на нашите деца. Ще ни бъде трудно да оценим професионалните качества на всеки един преподавател, но можем да преценим неговите морални качества. За нас е необходимо той да е истински християнин, който има страх от Бога. Човек, който има желание да служи чрез своя-та професия. Такъв, който ще бъде заинтересуван да произвежда ученици, а не такъв, който се интересува единствено от заплатата, която ще получи. А ние трябва да сме готови да плащаме за доброто образование и активно да се ангажираме в учебния процес на децата ни, и ако в нещо се съмняваме и не разбираме, да питаме компетентни за това хора.

Когато поверяваме децата си на даден човек, ние трябва да му имаме доверие, че той ще си свърши работата съвестно. След като сме избрали подходящия човек, ние ще му делегираме определени отговорности върху нашите деца. След това трябва да го оставим да си върши работата, и да му помагаме, където е необходимо.

Не бива да забравяме, че отговорността за възпитанието на децата ни и предаването на семейно-то видение лежи единствено и само върху нашите рамене, а не на учителя. Тази задача не можем да делегираме на никой, и сами трябва да я свършим.

* * *

Нека нещата до тук не ви плашат. Трябва да сме готови да защитаваме идеите си. Борбата за създаваме на християнски образователни институции ще е дълга и продължителна. Но тя ще ни кали, ще ни научи на мъдрост и отговорност да не се оттеглим от това, към което се стремим. Защото нашето бъдеще са поколенията след нас, нашите деца. И ако искаме те да продължат да разпространяват Божието царство, ще трябва да ги научим и подготвим за това.

Скъпи родители, създавайте от малки в децата си стремеж към познанието. Изграждайте от рано характери на силни личности, които няма да се огъват пред идващите трудности. Но не забравяйте, че вие самите трябва да сте пример за това.

Скъпи студенти и бъдещи учители, не забравяйте защо Бог ви е призовал именно в тази област. Вашата задача е да екипирате войниците в Божието царство, тези, които ще ръководят земята. Това са хората, които благодарение на вашия труд ще бъдат ефективни управители на своите семейства, работни места, градове и страни. Вие сте тези, които ще разпространяват истината и ще поучават в Божията мъдрост. Моля ви бъдете пример за това (и не се увличайте по светските учения).

Скъпи баби и дядовци, вие сте тези, които трябва да придадете своя опит на младото поколение. Да разказвате за своите победи, а също и за грешките, за да не бъдат допускани повече от близките ви. Вие сте тези, които трябва да ни вдъхнете надеждата и куража, че вървим по правилния път, по който и вие сте вървели. Вие сте тези, които трябва да ни поучите как да надграждаме това, което сте съградили.

Братя и сестри, нека не забравяме, че това дело е общо и то принадлежи на всички. Понеже е от полза на всеки един от нас, следва, че всички трябва да хвърлим общи усилия в изграждането на християнска образователна институция. Нека да се подготвим и да бъдем ефективни работници, за да видим плодовете на нашия труд.

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова