Как се прави християнско образование?

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Декември 1999, Брой VI

Скъпи читатели, убедени сме, че всеки от вас, който получава и чете този бюлетин, се е замислял за въпроса относно реализирането на идеята за християнско образование, т.е нейното практическо осъществяване. Как то може да се направи от конкретният човек, с какви жертви е свързано осъществяването му, за да се постигне крайната цел – богоугодно обучение на децата му; т.е. нещо, за което той няма да съжалява, а ще се радва през целия си живот от направения избор.

Очевидно е, че решението да се образоват децата ни по този начин не може да бъде взето набързо и импулсивно, и реализацията на идеята да се постигне за три дни. Всеки родител трябва внимателно и задълбочено да обмисли своето решение, което е свързано с дългосрочно ангажиране в това начинание. После той трябва да си направи равносметка на ресурсите, които притежава и как може да ги инвестира в това начинание (Лука 14:28-32). Това означава не само да бъдем съгласни с идеята за християнско образование, но и да можем да се включим в нейното осъществяване.

В този брой ще се опитаме да ви представим основните решения, които трябва да вземе всяко едно семейство, което е решило да приеме идеята за християнско образование. Ще се опитаме да ви илюстрираме и част от предизвикателствата и трудностите, които ще дойдат от вземането на конкретните решения. Искаме да привлечем вниманието ви на трите основни момента, които са решаващи в едно такова начинание.

1. Вземане на морално решение, че няма да даваме децата си на светската образователна система.

Трябва да сме сигурни, че Бог стои зад нашето решение и Той ще ни помогне в практическата му реализация. То трябва да е целенасочено и добре осъзнато. Едно такова решение е свързано с дългосрочно планиране, не е за месеци, година, две, а за 12 години от живота на едно дете (като изключваме висшето образование). Можете да пресметнете колко години са необходими ако имате две, три или повече деца. Това изисква постоянство и търпение. Не е нещо, което решаваме, че днес ни харесва да се занимаваме с него, а утре го захвърляме при първата трудност. Необходимо е да бъдем дисциплинирани в начинанията, които започваме, и да ги довеждаме до край.

Родителите сами трябва да изберат формата на образование, която ще бъде най-подходяща за техните деца – домашно училище, училище, сформирано към църквата, частно християнско училище, и т. н.

В духовния живот нашите правилни морални решения винаги са атакувани и тези атаки имат за цел да ни провокират. Естествено е вземането на такова морално решение да породи определени въпроси и сблъскването с определени трудности.

Един от въпросите, които идват към нас е как ще погледнат на това “нетрадиционно” за страната ни образование нашите съседи, роднини, колеги, които са езичници. Това би означавало публично да демонстрираме вярата си. А дали сме готови за такъв род действия? Ако това поражда страх във нас, тогава би трябвало да преосмислим взаимоотношенията си с Христос, дали не се срамуваме от Него и нашата вяра.

Другият въпрос е дали сме готови да защитим това в което вярваме. Знаем, че ще бъде трудно узаконяването на едно християнско училище. Тогава може да се наложи да се използват други форми на обучение, например - домашно училище, а това ще доведе до изтегляне на децата на християните от светските училища. В отговор на това държавата може да наложи глоби. Готови ли сме да протестираме, за това, че не искаме държавата да определя как да възпитаваме и обучаваме децата си. Изглежда отново ще трябва да демонстрираме твърдост във вярата си.

Следващия въпрос е как да отгледаме децата си с тези идеи. Как практически ще им покажем, че това е правилният и по-добрият начин, ако вече са посещавали светско училище или имат приятели, които го посещават? Как ще ги подготвим за враждебния към християните свят?

Съществуват още доста трудни въпроси, които ще се изправят пред нас. След като сме запознати с тях, трябва да се запитаме дали все още искаме да работим за изграждането на християнско образование в България. Тези, които все още искат и не са се уплашили от трудностите, идващи към тях, трябва да минат към втората стъпка.

2. Инвестиране на финанси

След като сме взели решение, че няма да се възползваме от услугите на “безплатната” светска образователна система, а ще инвестираме в качествено платено християнско образование, ще е необходимо снабдяването с финанси. Всеки от нас трябва да бъде готов да плаща за нещо, което е богоугодно, качествено и добро. Бог винаги е готов да ни възнагради щедро за нашите правилни морални решения. Щом Бог поръчва нещо, обикновено Той плаща за да го получи. Или по друг начин казано, щом Той иска да обучаваме децата си по този начин, то Той ще ни помогне за събирането на необходимите средства. Но това не означава, че тези пари ще паднат от небето, а ще е наложително да се потрудим за спечелването им.

Какво е необходимо да направим, за да се снабдим с необходимите средства. Първо е необходимо да бъдем хора, които могат да спестяват. А за да можем да спестяваме трябва правилно да разпределяме месечните си доходи. А за да можем правилно да ги разпределяме е необходимо да си съставим списък с приоритетите. Това е част от управлението на семейния бюджет. За младите двойки, които все още нямат деца е добре да се замислят по този въпрос още от сега. Предполагаме, че тези, които са семейни с деца вече са изградили този навик.

Много християнски двойки се оплакват, че не могат да спестяват, тъй като имат ниски заплати. Бихме посъветвали тези хора да се замислят за бъдещето си и това на децата си, и да помислят дали не биха могли да изкарат някакви допълнителни курсове, които ще повишат квалификацията им. Това би могло да ви направи по- конкурентно способни на работния пазар, съответно и по-добре платени. Възможно е да си смените работата с такава, която е по-добре възнаградена.

Като цяло е необходимо да си изграждаме добри работни навици, да бъдем готови да се обучаваме, за да сме старателни и компетентни в своята работа, да показваме морално превъзходство, да не бъдем мързеливи и да не чакаме Бог на готово да ни поднесе това, което ние трябва да изработим.

Определено за повечето от нас няма да е лесно всичко това, но вярваме че Бог ще възнагради нашия труд и преданост за изграждането на тази християнска институция. И винаги, когато ни е трудно, трябва да си напомняме за плодовете, които очакваме.

След като сме намерили разрешение за финансовата страна на въпроса е необходимо да се замислим за следващата трета основна стъпка, а именно:

3. Придобиване на интелектуални умения.

След като сме решили децата ни да бъдат обучавани от християни (или от самите нас, когато имаме домашно училище) и сме осигурили необходимите средства за това, трябва да сме наясно по каква схема ще се обучават децата. Какви предмети ще изучават, как ще бъдат преподадени, каква ще бъде интелектуалната и професионалната подготовка на децата ни. Дали тя ще бъде адекватна на изискванията на пазара.

За да можем да осъществим контрол над тези дейности, е необходимо първо самите ние да сме добре интелектуално подготвени. А тази интелектуална подготовка идва от четенето на сериозни (дебели) книги и разсъждение върху тях. Нека да се замислим по колко сериозни книги четем на година. И колко от книгите които сме прочели до сега са оставили нещо, което да промени живота ни (освен Библията). Тук имаме предвид сериозна християнска богословска, философска, креационистка, историческа и т. н литература.

Може би много от вас въздишат в момента, че нямат време да се занимават с това, или пък им се струва много сложно да навлязат в дълбините на познанието. А може би някои от вас предпочитат на готово да получат информация от някое лице без да се налага да се “ровят” в дебели книги. Това е лесно, но не развива интелектуални умения; освен това, какво ще стане, ако всеки започне да разчита на труда на другия?

Нека да видим до какво води нашето християнско необразование. Случвало ли ви се е да попаднете на някой ерудиран езичник, на който не можете да дадете качествен отговор. Колко от вас след това са търсили отговор в някоя книга или просто забравяте случката. Друг случай, които е твърде често срещан, е, че попадаме в такава дискусия, където трябва да изразим несъгласие по даден въпрос, но не можем да дадем добра аргументация и да защитим позицията си.

За съжаление тези неща карат често невярващите да си мислят, че сме прости и неуки, и наистина понякога имат основания за това. Причина за това наше невежество често се оказва мързелът и приетата и разпространяваща се фалшива презумпция, че придобиването на знания е светско и плътско. Това схващане е неправилно тъй като сам Бог ни казва да придобиваме мъдрост и да изследваме света около нас, за да го подчиняваме за Божията слава. Тук не говорим за светската мъдрост, която изрично не съответства на Божието откровение (Римл. 12:2). Съществува и другата крайност, когато някои християни са обсебени от идеята да притежават цялото знание на света и превръщат знанието в свой бог. В много случаи тези хора се възгордяват. Това, че си по-ерудиран от своя брат или сестра, не трябва да те възгордее, а да те накара да се замислиш как да употребиш тези знания в полза на другите.

Когато всеки един от нас реши да образова и възпитава децата си, той би се подготвил за тази своя изключително важна мисия. Нека от сега да започнем да се готвим и интелектуално за създаването на християнско образование в България. Нека да бъдем подготвени, когато разни хора ще идват и ще задават сложни въпроси. Цялата ни дейност ще бъде разгледана в детайли и ще трябва да обясняваме в подробности всяко наше действие.

Може би за повечето от родителите ще се наложи да възложат отговорността за обучението на децата си на християни-учители. Но тогава се изисква отговорността от родителя да избере правилните учители, които не са повлияни от хуманистичния начин на мислене. А за да направи родителят добър избор е необходимо той да е добре образован (висшето образование не е гаранция за това). Освен това той трябва да осъществява системно наблюдение и контрол върху учебния процес. По този начин той следи за формирането на правилните презумпции, навици, и умения у детето му и да се намесва там, където е необходимо.

Казаното дотук далеч не изчерпва трудностите, с които ще се сблъскваме по пътя си към изграждането на християнско образование. Битката ще бъде продължителна и жестока, но нека първо да я извоюваме в нашите сърца и умове, след това в домовете си. За по-късните етапи вярваме, че Бог ще подреди всичко останало и ще ни даде възможността да се радваме на плодовете от това дело.

Нека да бъдем верни във възпитанието и обучението на Неговите деца, които трябва да завладяват земята за Неговото Царство.

 

Нашата редакция Ви пожелава

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

“Защото ни се роди дете, син ни се даде;

И управлението ще бъде на рамото му;

И името му ще бъде

Чудесен, Съветник, Бог могъщ,

Отец на Вечността, Княз на мира.

Управлението му и мирът му непрестанно ще се увеличават

На Давидовия престол и на неговото царство

За да го утвърди и поддържа

Чрез правосъдие и чрез правда,

От сега и до века."

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова