Начало За какво НЕ става въпрос

За какво НЕ става въпрос

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Ноември 1999, Брой V

Скъпи читатели, в този брой ще се опитаме да отговорим на една част от въпросите и коментарите, които сме получавали. Въпросът за християнското образование на пръв поглед изглежда пределно ясен – християнско образование. Но както ще видим по-нататък, тази малка фраза би могла да бъде разчетена по безброй различни начини. В този брой ще се опитаме да уточним за какво не говорим в този бюлетин. 

Светското образование е неправилно, и по тази причина не трябва да даваме децата си на училище. (Нехайство)

 В този бюлетин често сме коментирали колко неправилна е светската образователна система. Също толкова често сме насърчавали родителите да започнат да търсят начини да извадят децата си от нея. Но с това не се изчерпва нито нашето послание, нито идеята за християнското образование. Децата ни трябва да бъдат образовани, и образованието им трябва да бъде качествено. Идеята за християнско образование не означава да оставим децата си невежи и необразовани, нито да им забраняваме да четат други книги освен Библията. Библията е единственият непогрешим източник за информация, с който човечеството разполага, както и хлябът е основната храна за човека (затова Божието слово се сравнява с хляба, Йоан 6 гл.). Но колко от нас ядат само хляб? Това, за което подтикваме с този бюлетин родителите и младежите (които са бъдещи родители), е да започнем изграждането на по-добра образователна система, която да е основана върху Божието слово. Мойсей не изведе израилтяните в пустинята, за да ги остави там, но за да ги въведе в Обещаната земя. По същия начин, това, за което говорим е друга образователна система, а не просто отричане на сегашната, и лутане в пустинята. Нейното изграждане безспорно ще мине през изпитания, и тези, които са опитвали да правят християнски училища в България, знаят, че борбата с бюрократите и хулителите е едва началото на трудностите. Още повече ще бъде трудно, когато се опитаме да поставим образованието на фундаментално различни основи, когато засегнем вложените интереси на хуманистичната система в акредитирането на училищата и образователните дипломи. Със сигурност ще има моменти, когато ще вървим в “пустинята”, но посоката и целта е тази, която оправдава жертвите, труда и усилията на това поколение, което започне да прави това в България. И авторите на този бюлетин желаят да участват в изграждането на християнска образователна система, която нашите деца и внуци да наследят и разработят по-добре.

Християнско образование означава библейско училище. (Изолационизъм)

Християнското образование не означава само библейско училище. Библейските училища са добри, и в тях няма нищо лошо, но те не изчерпват идеята за християнско образование. Презумпцията зад това схващане е, че светските знания са неутрални, и представляват една област от познанието, а богословието представлява друга област от познанието, или ако перифразираме познатите Исусови думи това би изглеждало така: “Професоровото на професора, Божието на Бога”.

Идеята за неутралното светско познание има древни корени в църквата, и източниците и са езическата гръцка философия на Аристотел. Вярно е, че средновековната църква е обръщала по-голямо внимание на богословието, и е считала науките за естеството за по-низш порядък на знанието. Но като протестанти, ние трябва да знаем, че експерименталните науки в съвременния си вид са се развили именно в Северна Европа, в дворовете на протестантските владетели, и могъщ фактор за прогреса им е точно протестантското схващане, че вселената е създадена от Бога подредена, и човек е призван да открива нейните закони и да я владее под Бога. Фактът, че това схващане не е популярно в България говори сам по себе си за войната, която се води от XIV век срещу християнското влияние в науката и обществото като цяло, и която постепенно “изтласква” християните в техните религиозни гета. Ето защо християнско образование не означава само библейско училище. Богословските дисциплини за задължителни за едно християнско училище, но те не изчерпват предметите в учебната му програма. Бог е създател и на материалния свят, и на човешките институции, и по тази причина естествените и обществените науки имат свой корен в Библията, и наше задължение е, ние да ги поставим на правилната основа и да ги развием върху нея.

Християнско училище означава светско училище, в което се изучават и християнски дисциплини. (Конформизъм)

Това е другата страна на мита за неутралните науки. Този път тя води към “покръстване” на светски по същността си идеи, и успокояването на съвестта, като сложим и едно “вероучение” в програмата. Тази идея е нанесла големи поражения на християнството, и е довела много исторически църкви до упадък, поради приемането на либерализма, и защитата му с християнска фразеология. Не може да е християнско училище това, където в единия час се говори за теорията на еволюцията, в другия час се преподава случайния исторически процес, който се диктува от интересите на великите сили, в третия час се описва безкрайността на материята, а в четвъртия се говори за Божията любов към човека. Християнско училище е такова, където основополагащият принцип в преподаването на учебните предмети е съобразността на изложението с Библейското откровение.

Идеята за християнско образование е само теория. (Бездействие)

В България имаме известна традиция за християнски училища. Преди 9 септември 1944 г. в страната ни действат няколко църковни училища към протестантските мисии в България. Много от тях са служили като базови училища за стаж на учителки от държавните училища, и са били предпочитани от по-заможните хора, дори, когато те не са били протестанти. Трябва да се изтъкне, обаче, че в тях програмата и обучението се е водело по одобрен от държавата план.

След 10 ноември в България се възстановява протестантското училище в Ловеч, което е закрито от държавата заради обществения шум около “сектите”. Квазиучилищни дейности като уроци, курсове, школи продължават да се извършват и сега в църквите. Неделните училища също са част от добрата традиция децата да се учат от малки в Божието слово (не просто занимават, а учат, а за тези, които се интересуват, неделните училища са популяризирани от Робърт Рейкс след 1780 г. с цел “децата да получат религиозна подготовка и елементарни познания по четене, писане и аритметика”).

В САЩ днес е развито движението за домашно образование, което е започнало от традицията родителите да обучават децата си в къщи. Възобновява се под влияние на нарастващата поквара на държавното образование, и драстичното падане на качеството му. След няколко десетилетия съдебни спорове, обществена борба в пресата, лобиране в местни легислатури, молитви и устояване, днес домашното образование е законно в много щатове, признато и уважавано е в обществото, и все повече колежи отварят вратите си за домашни ученици. Гръбнакът му са християнските семейства, а възпитаните и образованите по този начин деца са конкурентни на работния пазар, от тях израстват често добри предприемачи, мисионери, и най-важното – убедени християни с одобрен характер. Е, нещата не са изглеждали така, когато това движение е започнало, което още веднъж показва, че семето, когато е в земята не се вижда, нито буди голямо въодушевление, освен сред тези, които са го посяли, но…дали сме достатъчно готови да посеем такова семе и в България. Въздухът в Америка не е по-особен от този в страната ни, за да не може неща, които са правилни да намерят своето приложение и тук.

Църковните училища са стара традиция навсякъде в протестантските държави. Структурата им е различна, някои имат преференциални цени за членовете на своите конгрегации, други са безплатни за тях, трети не са под юрисдикцията на църквата, а са инициатива на родители от местна църква, които използват сградата на църквата за училищни цели през седмицата.

Има и частни християнски училища, които са частна инициатива на дадено семейство, което постепенно изгражда учителски състав, сформира администрация, определя такси, програма, намира подходяща сграда, или преустройва част от жилището си за училищно помещение, събира деца и започва.

Някои от училищата работят по държавните стандарти, друга част (и то със солидна богословска аргументация) се противопоставят на държавния контрол и акредитиране, и въпреки това умножават учениците си, а след завършването им самото качество на образованието им отваря врати за колежи, университети, или работни места.

Така че ако обобщим, идеята за християнско образование не е само теория. Тя е започнала като теория, постепенно отделни християнски семейства започват да я обмислят на практика, и постепенно чрез усилията им се превръща в движение; но тази идея може да остане теория, ако просто си затворим очите пред нуждите на децата ни, и се отдръпнем в страх от цената, която се плаща.

* * *

Надяваме се, че след тази кратка дискусия за това, какво не говорим в този бюлетин, и предвид предишните броеве, вие сте придобили по-конкретна идея за християнското образование.

Първо: то е свързано с личното ангажиране на времето на родителите, или като учители, или като настойници на училището, или като съвещателно тяло, което одобрява програми, учебници и учители.

Второ: свързано е с личното ангажиране на средствата на родителите. В Божието царство има само един безплатен обяд, и това е жертвата на Исус Христос на кръста за греховете на човечеството. Християнското образование е платено. Конкретният начин за издръжка на училището зависи от тези, които го основат, и правилника, който направят. Благотворителността присъства при много християнски училища, но не е основният финансов принцип за съществуването им.

Трето: свързано е с писането, превеждането и издаването на християнски учебници. Свързано е с подготовката на учители, изследването на научни области, оборудването на училищните помещения с лабораторни уреди, компютри, шрайбпроектори, видеозали и пр. Основен принцип на качественото образование, е, че то е насочено към бъдещето, и научава децата в умения и знания, които не са общата тенденция днес, но които са бъдещата тенденция (например компютри 386 не са им особено полезни днес), за да може, когато те са в разцветът на годините си, да се ползват от уменията, които ще са популярни тогава, а не, които са били популярни преди.

Четвърто: то е свързано с обществена активност за защита на възпитаниците си. Нашите деца не трябва да се срамуват, че не са православни, нито, че не са “като другите”. Това е част от общата евангелизаторска мисия на църквите в България: да демонстрират по-превъзходно управление на делата си, от това на светските институции, и да предизвикат общественото внимание към по-здравите си семейства, по-възпитаните си и покорни деца, по-добрата трудова етика на членовете им. Обществото ни е болно, младежите ни масово виждат реализацията си извън България, и църквите се намират пред “златната” възможност да демонстрират на обществото превъзходния ред, който Исус Христос може да въдвори над едно разсипано от греха общество (Ис. 9:6).

Пето: християнското образование е свързано с постоянна борба с хуманизма – в обществената система и в главата на християнина. Много поколения преди нас са градили законодателства, обичаи, правилници, статути, и не е разумно да очакваме без битки да преодолеем човешките и духовните пречки пред себе си в реализирането на християнски образователни институции.

Шесто: свързано е с нашата последователност и постоянство. Не може едно дете да започне да учи едно нещо, след две седмици да започне нещо друго, след три месеца да спрем, и да сменим предмета, и да очакваме, че ще бъде постигнат траен резултат. И ако има провали в това отношение, то те не се дължат на християнското образование, но на липса на организация и постоянство в това, което правим. Принципът на малкото начало и на постепенният и прогресивен растеж (Мат. 13:31-33) са в пълна сила в образователния процес. Реализирането им обаче изисква не празно философстване, но “запретване на ръкави” и съставянето на учебен план, учебна програма, подреждане на уроци, разпределяне на време и задачи, и практикуването на тези неща с години, за да се постигне сладкият плод, който желаем. Защото ние имаме време да се подчиняваме на нашия Бог, и имаме време да сеем семе, от чиито плодове ще могат да ядат дори и нашите правнуци.

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова