Начало Митът за неутралността

Митът за неутралността

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Октомври 1999, Брой IV 

Много християни са си задавали въпроса защо е необходимо децата им да посещават някакво по-специално християнско училище, частни учители или да учат в домашно училище, или поне в по-прилично светско такова, след като предметите са едни и същи с изключение на богословските дисциплини.

Необходима ли е такава жертва на време и пари, след като децата могат да учат и в кварталното училище. Е, разбира се, е вярно, че учат някои неща, които не са съвместими с нашата вяра и теология, но затова бихме се постарали да обясним нещата от нашата гледна точка. Може би и средата там не е много подходяща, но ще се постараем да им създадем подходяща среда и в църквата, като им намерим приятели, важното е да израстват като духовни хора. До тук добре, но какво ще стане, ако по някакъв начин се стигне до пряка конфронтация по отношение на библейската им вяра. Но някои от нас могат да кажат, защо е необходимо децата ни, или пък ние самите, да парадираме в какво вярваме, след като се заговори за еволюция или за нещо друго. Защо децата ни трябва да се дистанцират от съучениците си, когато всички те отиват на купон или дискотека, защо да се противопоставяме и в избора на дрехи, прическа и начин на поведение. Необходимо ли е нашите деца да се отличават от връстниците си и да се “набиват на очи” със своя начин на живот? Защо е необходимо да се месим в разни плътски неща, като образование, политика, бизнес, нали това би се отразило негативно на духовния ни живот. А един духовен човек не би трябвало да си цапа ръцете с мръсотиите в светската система, още повече, че сме временно тук на земята…

Братя и сестри, ако някой от вас е видял тук своя начин на мислене или действие е време да се покае за това.

Свикнали сме да смятаме, че Библията акцентира само върху духовния живот на човека, но именно тя говори и за управление на целия живот на човека, не само на духовния, но и на материалния. Ако оставим Библията да контролира само духовния ни човек, тогава някой друг започва да налага своите принципи за управление на нашия материален свят. И обикновено този някой е светската система, която диктува правилата, по които да живеем. Твърде често даже ние не осъзнаваме нейната намеса, защото сме си определили двоен стандарт на живот, един за пред църква, и един за пред света. Но Бог иска от нас прилагането на духовните принципи във материалния свят. Той иска да покорим своята воля за неща, които считаме, че са светски. И конкретната насока на този бюлетин е прилагането на библейските принципи в образованието.

Често ние приемаме принципа за ненамеса, тъй като смятаме, че в училището са поставени кадърни хора с интелектуален капацитет, които би трябвало да поднесат на децата ни нужната информация за тяхното интелектуално и професионално израстване. Считаме, че предметите, които се преподават отразяват съвсем безпристрастно света около нас, т.е. те са неутрални и нямат отношение към нашата вяра, те са критерии за достоверност и научност.

Обаче, дали всеки един предмет ни представя неутрална информация, има ли въобще неутрална информация, и дали всеки учител не допринася за нейното представяне, като я излага според собствения си възглед за нещата.

Презумптивното мислене

Разсъжденията ни над “неутралността” на академичните дисциплини в училище няма да бъдат пълни, ако не разгледаме самия начин, по който се събират фактите, и по който те се тълкуват, и самия критерий (осъзнат, или неосъзнат) въобще с кои предмети от познанието да се занимаваме.

Светът ни е закърмил още от детската градина с една основна идея: начинът по който ние учим, е като изследваме “безпристрастно” нещата около нас, и на базата на наблюденията си съставяме “безпристрастни” заключения, които считаме за истина. Изглежда вярно, нали? Обаче, за да е напълно вярно, Библията би трябвало да започва с думите: “В началото човек разгледа света, и започна да мисли…” Всъщност, падението на човека дойде именно в резултат на изкушението му да стане автономен. От една страна имахме всичко, заедно със заповед да не ядем от дървото за познаване на доброто и злото, иначе ще умрем. От друга страна ни обещаха, че никак няма да умрем, така, че можем да опитаме плода. И ето ни, “неутрални” експериментатори, които правят опит, чийто залог е самия живот: чрез Ева всички ние станахме участници в експеримента “какво ще стане ако ядем от дървото за познаване на доброто и злото”. Резултатът е ясен, но човечеството все още се опитва да избяга от авторитета на Бога.

Митът за неутралността на човешкото познание има за основна презумпция автономността на човешката мисъл, т.е. човек няма покварена природа, не е подвластен на греха, мисленето му не е затъмнено заради грехопадението, самият той не се влияе от духовния свят (нито от ангелите, нито от демоните), и природата му е по същество неутрална, не е подвластен нито на Бога, нито на Сатана. Друга презумпция, която стои зад това становище, е че няма никаква връзка между етиката и интелекта на човека. И двете презумпции излизат от дълбочината на ада.

Човекът не е автономен, защото е сътворен, и способността му да разсъждава не се корени на предполаганата му автономност, но на общата благодат, която Бог е дарил на човечеството за да оцелее през историята. Мисленето на човека не е независимо от неговата етика, напротив, етиката на човека е извор на презумпциите, с които един човек мисли, и съответно мислейки, човек затвърждава етиката си. Презумпциите на човека са онези крепости (2 Кор. 10:4), или парадигми, чрез които човек структурира цялата действителност. Те произтичат от моралното състояние на човека, и тяхната цел е или да потвърдят, че има Бог, или да потвърдят, че няма Бог. Същността на презумптивното мислене е изказана достъпно от един американски служител: “умът оправдава това, което сърцето е избрало”.1

Презумпциите на човека определят кои области да изследва. По тази причина знаем толкова малко за историята на християнството, сякаш Святия Дух прескача от първи век направо в двадесети век – защото в светските училища, в часовете по история, философия, литература, биология, география и пр. ние сме изучавали нещата, които са важни за светската система, а не за Божието царство.

Начинът по който се събират и тълкуват фактите също зависи от презумпциите в нашите умове. Писанието ни казва, че творението открива всичко, което е възможно да се знае за Бога, и то по ясен, разбираем начин (Римл. 1:19-20). Бунтовният човек, обаче, заради нежеланието му да се покори на Бога, си измисля теории, философии, науки, митологии, религии, суеверия и хипотези, за да оправдае своето неверие в Бога (Римл. 21: 22).

И така мисленето на човека, и начинът, по който той събира и структурира информацията, се определят от презумпциите, които стоят в неговия ум, чийто произход е моралното му състояние пред Бога – бунт или покорство. Всяка наука, теория и хипотеза се гради на презумпции, и всеки човек – съзнателно или несъзнателно – има мироглед, крайната цел на който е да оправдае неговите изначални презумпции – съществуването или несъществуването на Бога. Източниците за познание на човека, според Божието слово, са Неговото специално откровение – Словото Му, и Неговото общо откровение – творението, като второто е субординирано на първото.

След като обяснихме накратко въпроса за неутралността на човешкото познание, нека да се върнем към нашата училищна действителност и да видим приложението на този принцип.

Всеки предмет в училище е представян от хуманистическа гледна точка, защото това е официалната идеология на държавната образователна система. Винаги в центъра стои човека и всичко се обяснява с него. Главната цел на хуманизма е да изхвърли Бог от вселената и от човешкия живот. Например, в една от научните дисциплини, биологията, пример за това е теорията за еволюцията. Изходната презумпция, от която тръгва еволюционната теория е отхвърлянето на идеята за съществуването на Бог, от там тя трябва да интерпретира фактите на базата на тази презумпция. И щом като Бог не е създал човека, а човека има толкова голямо сходство с животинските видове, то най-вероятно е те да са произлезли един от друг, от нисши към по-висши форми. Не трябва да ни изненадва факта, че колкото повече теорията на еволюцията става несъстоятелна, поради липса на доказателства, въпросът за произхода на човека ще става все по-абстрактен според светската мисъл.

Друг пример: този път от историята: когато се говори за древни цивилизации и култури не се ползва Библията като източник. Защо? Защото по презумпция няма Бог, и всяко знание, което се основава на Бога, е по условие недостоверно. Отново по същата презумпция Новият завет не се счита за достоверен извор за живота на Исус Христос от съвременната хуманистическа наука – по условие тя приема, че чудеса, знамения, девствено зачатие и пр. са небивалици, и така като резултат се достига до извода, че Исус Христос или не е съществувал и е измислен, или ако е съществувал, е бил най-обикновен човек, и е “митологизиран” в евангелията. Звучи ни много “научно”, нали, но просто не е вярно.

Религиозните цели на хуманизма

Никое знание не е лишено от морално обяснение, а както знаем, въпросът за етиката е религиозен по същността си. Макар, да нарича себе си неутрална в религиозно отношение система, хуманистичната философия в образованието има дълбоки религиозни цели. Можем да ги открием в презумпциите в учебниците и програмите, а често и в учителите, след като видим тяхната крайна цел, към която се стремят.

Религиозните цели на хуманизма са няколко. Едната от тях е привличането на последователи. Светското училище е мястото, където до голяма степен се проповядват и заучават идеите на хуманизма, там става израстването на неговите последователи, и там се набират все повече привърженици на човешката кауза. Друга негова цел, е да изхвърли християнството и неговото влияние от обществото, като го накара или да се чувства виновно за предполагаемите му престъпления в историята, или да се чувства неангажирано с обществените въпроси. Ако въпросът за християнска образователна система е толкова спорен и труден днес, това се дължи на вкоренените от няколко поколения хуманистически презумпции, че: 1. Християнството не предлага цялостен мироглед; 2. Държавата е отговорна за образованието, а родителите са само изпълнители на нейните директиви; 3. Задачата на църквата е да се занимава с духовните неща, а не с интелектуалните. 4. Образователните стандарти се определят по човешка преценка (а не според Божия преценка).

Какво можем НИЕ да направим?

В Божието творение няма област на неутралност. Това, в което вярваме определя нашата перспектива в академичните дисциплини, и всички те трябва да бъдат изучавани от библейската перспектива. Това означава, че ако искаме да ги изучаваме по този начин се появява необходимостта от християнски учебници. Като християни ние сме части от друго царство, царството на Бога. Не бива да оставяме децата ни да приемат готовите презумпции, които им поднасят в училище и по този начин да ги превръщат в последователи на друго царство. Имаме практическо ръководство как да градим Божието царство, и това е Библията. Тя ни напътства как да прилагаме духовните принципи в материалния свят, в който сме поставени като настойници на творението. Бог иска да наложи Своята воля, както на небето, така и на земята. Той е Бог на всичко и няма област от живота, която да е извън неговото управление (Пс. 109, Мат. 28:18). И ние трябва да бъдем ефективни да установяваме волята му във всяка област на нашия живот. Така, че нека от рано да възпитаваме нашите деца в Господните пътища (Пр. 22:6), за да бъдат достойни посланици на Божието царство.

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова