Фокусът

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

 

Септември 1999, Брой III

Фокусът на християнското образование - Божието Царство

Скъпи читатели, в този брой ще разгледаме идеята за образованието от християнска гледна точка. Всички ние от малки сме свикнали с мисълта, че децата трябва да ходят на училище, че минимум дванадесет години от ранния живот на човека трябва да преминат в класната стая, над учебниците, пред учителите, с бележниците и пр. В този бюлетин ще се опитаме да отговорим на въпроса “защо” ходим на училище, и “как да постигнем желания резултат” на образованието.

Библията ни казва, че в духовния си растеж ние израстваме от младенци към пълнолетно мъжество (Еф. 4,13). По същия начин образованието трябва да ни подготви за зрял живот, където да сме способни да се грижим за себе си, за тези, които Бог ни даде под наша отговорност (семейство, деца, възрастни родители, сираци, приятели, и др.) и за създанието. Пълнолетието означава също притежаването на компетентност в една или повече области (според мярката на Божиите таланти), чрез която да служим за изграждането на Божието царство, прогласявайки и демонстрирайки неговите истини.

Бог създава всяко дете не само с дух, душа и тяло, но и с конкретно предназначение за неговото поколение. И именно в ранните си години, с помощта на родителите, учителите и църквата, всеки млад човек трябва да открие своята земна мисия и да се подготви за нея. За да няма недоразумение, ще уточним, че както Бог не е компетентен само по богословските въпроси, но е създал и поддържа цялото Си творение вече над 6000 години, въпреки нанесените поражения от грешното човечество; така и ние, Неговите настойници на земята, трябва да се стремим към компетентност и в земните въпроси. И именно образованието трябва да ни подготви в знания, умения и характер за настойничеството ни на земята.

За да не изглежда всичко това като поредната хубава идея, която ще раздвижи емоциите ни за кратко време, нека да разгледаме средствата, чрез които да се опитаме, според силите си, да осъществим тази цел.

Стратегическо мислене и планиране

Това означава да свикнем да мислим от края към началото, както Бог, който още преди създанието на света е определил Агнеца за нашето изкупление (Откр. 8:13 [KJV, NIV]). Крайната цел определя начините и методите, по които тя може да се постигне. Например ако се стремим да пратим детето си във престижно висше училище, ние няма да го оставим на посредствени учители. Стратегическото мислене е невъзможно без дългосрочно планиране. Нека да представим два примера от естествения свят за да илюстрираме важността му. Всеки, който се занимава с професионален спорт, знае, че ако не се упражнява постоянно и продължително време, няма да може да се подготви за решителното състезание. Също така, никой студент, който учи за да придобие трайни знания, не сяда да наизустява въпросите пет дни преди изпита, но започва да се подготвя и да учи през целия семестър. Защото дългосрочната работа изгражда в човека тези качества на характера, които траят през вечността - дисциплина, посвещение, вярност, твърдост, целеустременост, и пр.

Библейски мироглед

За да възпитаме децата си в добро настойничество на земята не е достатъчно само да се молим преди училище с тях, и да казваме “Амин” на знанията, които ще получат. Ние сме призвани да се покланяме на Отец с дух и с истина. Ето защо трябва да има молитва и библейски мироглед в образованието на децата ни. Съвременното състояние на науката е дълбоко проникнато от светски, и дори богохулни презумпции. Изопачаването на истината е проникнало дори и в самите понятия, които са неизменен инструментариум на една наука. Например в понятието “Средни векове” е вложено отрицателно отношение към времето между V и ХV век, където не друг, а християнската църква е доминирала. Самото деление на историята на стара, средновековна и нова носи в себе си схващането за новото възраждане на античната култура, в противовес на “мракобесното” и “мрачно” средновековие. А както всички знаем, античната култура е езическа, политеистична, хомоцентична. Същият проблем съществува и в другите дисциплини - философията, психологията, биологията...

Библейският мироглед има за основа откровението за Бога записано в непогрешимото Божие слово. Там са изворите за познанието, и наше задължение е да изследваме това слово, да търсим истината за всяка учебна дисциплина, да търсим самите дисциплини. Разбира се, това е твърде трудна и огромна работа, за да се извърши от един човек, но всеки, който се занимава с някаква част от познанието, е длъжен да търси Библейския мироглед за неговата дисциплина и да изгражда алтернатива на светската мисъл. В наша помощ вече има развити институти по християнска икономика (www.freebooks.com), по креационизъм, по християнска история (www.chinstitute.org), и множество други ресурси. Наша задача остава, обаче, да се запознаем с тях и да ги изследваме.

Родителски контрол

Това е другият библейски принцип, който е заповядан в Писанията. Тази тема вече сме я засягали в предишните броеве, но сега ще я разгледаме в аспекта на приемствеността между поколенията.

Настойничеството над Божието създание и служението на Божието царство се изграждат в семейството. Бог е дал на човечеството много дарове, таланти, умения, знания и откровение, с които да служим на Него и един на друг. Съкровищницата на тези дарове, обаче, не е университета, нито училището, а семейството. Родителите са хората, на които Бог е дал призвание и мъдрост да възпитат децата си и да ги насочат към конкретни професии, науки, или служения. Те могат да преценят кои преподаватели или университети са подходящи, и кои не са. Те трябва да определят целите на образованието на децата си, и методите, чрез които ще постигнат тези цели. Разбира се, учителите, педагозите, психолозите и треньорите, и всички професии, свързани с образованието, също са необходими, но само като пълномощници от името на родителите. Плодът на това са неразкъсани връзки между родители и деца, които водят до благословение на цялата нация (Мал.4:5,6), до умножаване (а не разпиляване) на талантите.

Освен това родителският контрол над образованието на децата предпазва в по-висока степен чистотата на възгледите, тъй като е по-гъвкав от бюрократичната система и може да реагира по-бързо на идеи, които са погрешни и неправилни. На пример еволюционната теория вече не е доминираща сред висшите научни кръгове, но в учебниците по биология за средните училища, както и в педагогическите дисциплини по специалността Биология в Софийския Университет тя се изучава. Ако науката е безпристрастна, то в учебниците трябва да присъства отделен дял и за креационизма, но понеже хората, които я поддържат имат вложени интереси в еволюционната теория, или на по-ниско ниво са невежи, то децата продължават да учат нещо, което не е нито вярно, нито полезно, нито актуално. За разлика от тази бюрократична система родителят може да прецени един учебник, и веднага да коригира слабите места, които съдържа, или, по възможност, да се обърне към друг, който е по-добър.

Методи

За да постигнем желаните резултати трябва да прилагаме и съответните методи. Когато говорим за училище, повечето от нас са свикнали да си представят клас и един учител, който работи активно с няколко деца, докато останалите чакат края на часа. Или пък си спомняме за фрустрацията си, когато класът се разбуни като кошер, и часът преминава в празни шеги, докато някои от нас са искали да научат нещо. Този проблем е налице заради груповия подход към децата.

Образованието, за което ние говорим, изисква индивидуализиран подход към децата. Важни при него са не оценките, а овладяването на материала; не учебниците и работните тетрадки, но детската литература; не сегментираните предмети, а интегрираното учене, не кратките задачи, а дългосрочните проекти, не стандартизираните тестове, а оценяването на цялостната работа; не дадените от държавата критерии, но дадените от Бога насоки.

Няма нищо лошо в шестиците, и всички ние обичаме да получаваме такива оценки. Но когато резултатът на цялото ни образование са само шестиците, без придобиването на трайни умения и знания, които да ни послужат в професия, служение или изследователска работа, тогава образованието се обезсмисля. А за изграждането на горните качества е необходимо индивидуално внимание и разбиране на учителя за нуждите на всяко дете. В частните и домашни християнски училища това е желано и възможно, в държавните училища това също е желано, но неприложимо за всички деца.

На последно място в този бюлетин ще разгледаме въпроса за резултатите. На тези, които още са скептични по отношение на предимствата на християнското образование, ще зададем следните въпроси: Знаете ли западен език, с който да работите? Ако не, защо? Ако да, къде го научихте? А можете ли да работите с компютър, да ползвате най-обикновените приложения, които са задължителни, за да започнете добра работа? Ако не, защо? Ако да, къде сте се научили? Колко от вас след средното си образование са били готови да поемат самостоятелен живот с добра професия? А след висшето образование? Нали образованието е да ни подготви за реалния живот?

Вярваме, че Бог не ни е призовал да бъдем жертви на светската система, но да бъдем компетентни и отговорни настойници на Неговото създание. Ако е така, то критериите, с които да измерваме резултатите трябва да са съответни на целите ни: Дали подготовката по даден предмет, дисциплина и област е достатъчна, за да може детето ни да си намери работа и да се издържа самостоятелно с тези знания? Дали подготовката на детето ни по литература и български език е достатъчна за да може то да се изразява убедително, и да се справя отлично с бъдещите писмени и устни проекти, които му предстоят в живота, като реферати, концепции, евангелизации, писма дори. Достатъчна ли е подготовката му в училище за да може да осъществи самостоятелния бизнес, който е измислил, ако му помогнем със средствата? Разбирате, че става въпрос за качества на характера, морал, опит, умения, и усъвършенствани знания, не за кандидатстване в бюрото по труда с лист хартия, пълен с шестици. В съвременния свят, където човек прекарва по-голямата част от живота си на работното си място, са необходими Божии синове и дъщери, които с компетентност и усърдие да демонстрират християнската си вяра. Добрите ученици, студенти и работници са тези, чиито думи се приемат насериозно. Прилежният и честен предприемач е сочен като обществен лидер. Ето защо християнското образование се стреми да възпита децата в горните ценности, за да са верни свидетели на Бога с думите си и с делата си.

Ако прилагаме с постоянство и последователност тези принципи, ще трябва да получим желаните резултати. Вярно е, че е трудно да променим наложилото се статукво, че има много сили в нацията ни и извън нея, които ще пречат на християнското образование, но също така е вярно, че житото и плевелите ще растат заедно (Мат. 13, 30) - т.е., християнството ще расте сред неприятелите си, и Господ ще владей сред враговете Си (Пс. 110, 2). Ако не правим нищо, децата ни няма да бъдат пощадени от светската система, но ако се покорим на Божията воля, ни е обещана награда и победа.

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова