Шест съвета за класическо образование

В тази кратка статия искам да споделя шест съвета за преподаватели, които искат да овладеят умението да преподават по класически начин[1]. Това, разбира се, е върхът на айсберга, когато става дума за преподаване, съобразено с класическата традиция, но се надявам да послужи като полезно въведение към нея. Ако искате да научите повече, чувствайте се поканени да свалите безплатната ми книга „Умението да преподаваш: Преподавай като шампион - за класически образователи”. [Книгата на Атчисън предоставя задълбочен анализ на начините, по които класическите преподаватели могат да използват модерните научни изследвания, без да се отклоняват от ценностите на традицията на класическото образование. Книгата е достъпна тук - бел. прев.]

1. Пазете целта в ума си

Целта на преподаването в християнската класическа традиция е да води човешките същества в преследването на това, което е добро, истинно и красиво, и да култивира добродетели в човека и в обществото. Това образование се получава чрез изучаването на най-доброто, което е било измислено, написано, проповядвано, нарисувано, изчислено, композирано и представено на сцена. Целта на човешкото оформяне може да бъде разбрана в контраст с професионалната, техническа цел на образованието, в която фокусът е върху придобиването на умения за практическа кариера. И двете цели имат своето място, разбира се, но основният фокус на класическия образовател е да помогне на ученика си да стане добродетелен, не само успешен в кариерата.

2. Приемете нагласата за растеж

Учителите, които се стремят да преподават класически, разбират, че Рим не е построен за един ден. Преподаването, както всяка професия, е умение, което отнема дълго време, докато бъде блестящо усвоено. Вместо да чакат редките посещения на инспектора всеки срок, класическите преподаватели се стремят да вземат в ръце собствения си растеж и развитие. Те имат честен поглед към процесите и резултатите от своето преподаване и си поставят амбициозни, но реалистични цели за подобрението на своите умения. С тази нагласа малките провали и погрешни стъпки са част от растежния процес.

3. Проверявайте за разбиране

Не само за класическите преподаватели, за всеки учител е изкушаващо да обърка усилията, хвърлени от него, за да преподаде материала, с количеството материал, реално усвоен от ученика. Ние трябва да правим разлика между двете. Възможно е преподавателят да мисли, че успешно е преподал нещо, но, ако веднага след това попита ученика, да открие, че той всъщност не го е научил. За да се случва истинско учене, класическите преподаватели постоянно проверяват, за да видят дали учениците на практика са израснали в своето разбиране. Това се постига със задаване на добри въпроси и даване на възможности на ученика да покаже какво знае, например чрез разказване на наученото.

4. Давайте задачи, които си струват труда

Не всички задачи са равни. В ерата на работните листове, тестовете със затворени въпроси и машинното оценяване учителят може да се изкуши да даде задача на учениците, само за да „покрие материала”. Но класическите преподаватели постоянно се връщат на принципа, че ученикът е личност, а не робот[2]. Следователно работата, давана на учениците, трябва да подхожда на тяхната личност, тъй като човешкият ум има глад за идеи, не просто за информация. Класическото образование, взискателно в академичен аспект, оформя учениците чрез учебни задачи, които ще ги водят в откриването на връзки между дисциплините и в израстването в любов и мъдрост.

5. Позволете на учениците да свършат работата по научаването

Кой върши работата, нужна за научаването, във вашите учебни занимания? Въпреки че знаем, че верният отговор е „ученикът”, твърде често точно преподавателят има най-интензивно работно натоварване. В крайна сметка не е тайна, че учим най-добре, когато преподаваме на някой друг. В класическата традиция учениците са подготвени да свършат работата, нужна за научаването на материала, като се упражняват в свободните изкуства[3]. Свободните изкуства са сложни умения, които произвеждат и доказват правилността на знанието. Движението за обновление на класическото образование започна с преоткриването на Тривиума, трите изкуства на граматиката, диалектиката и реториката. С течение на времето движението расте в своето разбиране на всичките седем либерални изкуства, и езикови, и математически, и на начина, по който те могат да екипират ученика да свърши работата по научаването на материала, за да придобие истински знания.

6. Култивирайте образователна култура на добър характер и отлични постижения

Модерното общество, може би както и всяка друго общество, е склонно да цени постиженията повече от добродетелите. Твърде голямо е изкушението да дадем приоритет на резултатите, а не на процеса. Но класическите образователи разбират, че двете неща могат да работят заедно, за да създадат вдъхновяваща образователна атмосфера, характеризираща се и с развитие на характера, и със стремеж към отлични постижения. Често се казва, че хората са продукти на околната си среда и учебната среда не е изключение. Класическите образователи изграждат образователна култура, в която личната отговорност, упоритостта и желанието да служиш са ключови ценности, заедно с други добри навици. Образователната култура, характеризираща се с високи постижения, не се измерва само с резултати от тестове, а и с качествата на учениците, които завършват образованието си.

Надявам се, че смятате тези 6 съвета за полезни за усилията ви да образовате по класически начин. Разбира се, има още много да се каже за класическата традиция, тази статия само се плъзга по повърхността.

[Повече за класическото образование и неговото приложение в нашите времена можете да научите от речта на Дороти Сейърс в Оксфорд от 1947 г., достъпна на български език тук - бел. прев.]


Колби Атчисън е директор на Клапхам Скул - християнско класическо училище, основано от домашнообучаващи семейства. Едно от местата, където се изявява като автор, е блогът Образователен ренесанс, където помага за възраждането на древното класическо образование в модерната епоха.

 

Превод с адаптация: Маринела Инчовска

източник


[1] Повече за класическото образование, което има над 2000-годишни традиции, можете да научите тук - бел. прев.

[2] Благодаря на Карън Глас за това прозрение в книгата ѝ „In Vital Harmony”, в която тя излага 12-те принципа на образованието на Шарлот Мейсън. (бел. авт.)

[3] В класическото образование в древността седемте свободни изкуства са: граматика, реторика, диалектика, музика, аритметика, геометрия и астрономия. (бел. прев.)

Категории: Философия, Практични насоки, Методи