Да отгледаме самомотивирани деца
Всички ние искаме децата ни да са самомотивирани. Да поемат контрола. Да бъдат находчиви. И да са мотивирани да свършат работата - каквато и да е тя. Особено училищната работа!
Майсторско бездействие
Когато децата не са самомотивирани, ние се дразним, обезкуражаваме се и дори се тревожим. Както обикновено, Шарлот Мейсън има отговор за нашите притеснения!
Той е в принципа на майсторското бездействие и това е ключът към развитието на самоуверени, съобразителни деца, които имат дългосрочна мотивация, продължаваща доста след завършването на домашното им образование.
Има 7 ключови елемента на майсторското бездействие. Тук ще говорим за най-важния от тях:
Мъдра пасивност
Мъдрата пасивност е желанието и способността да се намесим, но все пак да сме достатъчно мъдри, за да се въздържим от действия или напътствия в дадената ситуация.
Понякога, всъщност през повечето време, е по-мъдро да не се намесваме. По-мъдро е да оставим децата да си обяснят нещата сами. Да ги оставим да грешат и да се борят, докато постигнат майсторство сами. Понякога е по-мъдро да ги оставим да се провалят и да се поучат от провала си.
Мъдрата пасивност е толкова важен принцип, а вероятно е най-трудният за изпълнение.
Кое е противоположното на мъдрата пасивност? Суетенето!
Суетливата майка
Шарлот Мейсън говори много за „суетливия родител”. Този, който винаги кръжи около децата си, постоянно се намесва, слага в ред и обсебва.
Суетливата майка е твърде въвлечена в дейностите на децата си, не им дава пространството, от което се нуждаят, за да действат по своя собствена инициатива.
Изкушаващо е постоянно да насочваме децата си и да се опитваме да ги „оправяме”. И все пак, колкото повече се суетим, толкова по-слабо децата ни ще развият здравословна вяра в себе си и увереността, че могат да правят разни неща сами. Ние ги тикаме, ръчкаме, напомняме, без да вярваме в тяхната способност да вземат правилното решение без нашата намеса. Това е суетливата майка.
Но е толкова трудно да оставим децата си да се провалят!
Не искаме да ги виждаме да объркват всичко, Не искаме те да изпитват болка. Затова постоянно гледаме всичко в живота им да е перфектно, било то училище, игра или приятелства.
Ето къде трябва да се научим на мъдра пасивност и да се въздържаме. Когато видим децата да правят нещо не по идеалния начин, не трябва да ги спасяваме. Трябва да ги оставим да сгрешат.
Да ги оставим на мира
Ключово важно е да отстъпим една крачка назад и да оставим децата да се учат сами. Да им позволим да си обяснят нещата, да им помогнем да ги разберат на по-дълбоко ниво. В крайна сметка, това им помага да се доверяват на себе си. Шарлот Мейсън говори за това и го описва така: „да оставим децата на мира”.
Не е мъдро за една майка непрекъснато да кръжи около уроците и дейностите на децата си. Колкото повече ги оставяме на мира, толкова повече те ще развият увереността, че са съобразителни и решават сами проблемите си.
Вероятно сте чули за Ан Съливан, учителката на Хелън Келър[1]. Тя мъдро е отбелязала:
„Ако детето е оставено само на себе си, то ще мисли повече и по-добре. Ако не се прави много показно. Оставете го да идва и да си отива свободно. Позволете му да докосва реални неща и само да съставя своите впечатления.”
Ако постоянно мислим вместо децата си - казваме им, обясняваме им, поучаваме ги, насочваме ги, гълчим ги и им напомняме, напомняме, напомняме - тогава ги ограбваме от възможността да си създават свои собствени впечатления. Да откриват сами.
Твърде многото говорене и прекаленото поучаване лишава детето от желание да мисли за това, което прави.
Вместо това, упражнявайте мъдра пасивност като давате на децата си пространство да размишляват и мъдруват. Те ще мислят повече и по-добре, ако са оставени сами на себе си. С времето това „оставяне на мира”, този аспект от майсторското бездействие развива независимост. Това е основата в характера не само за самомотивирани деца, но и за самомотивирани възрастни.
Джини Фулбрайт е ветеран в домашното образование и автор на много образователни материали, които следват метода на Шарлот Мейсън. Сега и четирите ѝ деца са напуснали семейното гнездо, за да преследват научни степени в различни университети.
Фулбрайт е автор на учебната поредица „Изследване на творението” за деца от 6 до 13 години. От нея на български език са издадени „Зоология 1: летящите творения на петия ден”, „Ботаника”, „Химия и физика” и „Анатомия и физиология на човека”. (Можете да ги намерите тук) В момента се подготвя за печат още една книга от тази поредица: „Зоология 2: плуващи създания от петия ден”.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Хелън Келър (1880-1968 г.) е първият глух и сляп човек, на когото е присъдена бакалавърска степен в САЩ. Тя създава фондация в подкрепа на хората с увреждания. Биографичната ѝ книга „Историята на моя живот” (издадена и на български език от ИК Арка) е извор на вдъхновение за много хора и до наши дни. (бел. прев.)
