ХУМАНИЗМЪТ - официалната идеология на държавната образователна система

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

 

Август 1999, Брой II

 

Борбата между християнството и хуманизма съществува отдавна, и тя е на живот и на смърт. Динамиката на тази война в историята на създанието е огромна – на различните части на Земята за дадено време е надделявала ту едната, ту другата страна. Но, слава на Бога, въпреки огромните интелектуални, духовни, физически и материални поражения от страна на хуманизма върху християнството за дадени места и епохи, в глобален мащаб Църквата на Исус Христос печели територии и души, защото победата и в историята е обещана от Бога (Откровение 11:15).

Основната причина за този вековен конфликт е, че ние, християните, винаги изповядваме Христос като Господ. Това означава, че Той е Този, който управлява този свят е всяка една сфера от живота – заветните институции (семейство, църква, държава) и различните им функции (личностните таланти, образованието, изкуствата, науката и пр.). Всяка една от тези области или институции трябва да служат на Христос и за Неговата слава.

Хуманизмът, от своя страна, се опитва да навлезе във всяка област и да измести Божия авторитет, като сложи акцент върху човека. Една от областите, в които е навлязъл успешно досега, е централизираната държавна образователна система. Тя е стратегическо място, което е средство за контрол върху останалите области от живота. Целта на държавното образование е очертана според Хорас Ман и Джеймз Картър и други автори в две направления:

• Установяване на централизъм, или приоритета на държавата във всяка една област от живота.
• Елиминиране на Библейската вяра.

Още основоположниците на държавното образование в САЩ, унитарианците, са вярвали, че контролът върху детската мисъл е ключът, чрез който може да се контролира обществото, и в края на краищата, и църквата.

Държавната система, която установява, изгражда и поддържа своя контрол в детски ясли, детски градини, училища и университети, много добре разбира и прилага стиха от Притчи 23:6:

“Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее”.

Виждаме, че от ранна детска възраст на децата ни се налагат хуманистическите идеи, залегнали в образователната ни система. В основата на това лежи дълбоко погрешното схващане, че децата принадлежат на обществото, и възпитанието им трябва да се ръководи от неговите ценности, чийто официален изразител е държавната образователна политика. Но, децата не принадлежат нито на държавата, нито изцяло на семейството, понеже така съществува възможност за тирания спрямо тях от страна на горните две институции. Децата са Божии, и на семейството е поверено тяхното възпитание и израстване като Божии синове и дъщери (Малахия 4:6). Затова семействата трябва да осъзнаят стиха от Притчи 23:6 и да го прилагат, за да възпитават децата си в лоялност към Бога.

За много от нас е трудно дори да дефинираме различията между християнството и хуманизма, за да можем ефективно да воюваме срещу духовните крепости на религията на човека. В наша помощ привеждаме краткия анализ на Раусас Дж. Рашдуни по тази тема от книгата му “Философията на християнската учебна програма”.

ХРИСТИЯНСТВО	ХУМАНИЗЪМ
Суверенитетът на триединния Бог е изходната точка, и този Бог говори чрез непогрешимото Си слово.	Суверенитетът на човека и държавата е изходната точка, и словото на учения, елитарния човек е това, което трябва да взимаме под внимание.
Трябва да приемем Бог като Бог. Само Той е Господ.	Човекът е бог сам на себе си, избирайки или определяйки за себе си какво е добро и зло (Битие 3:15).
Словото и Личността на Бога са Истината.	Истината е прагматична и екзистенциална: тя е това, което откриваме, че е полезно и потребно за нас.
Образованието е в Божията истина за всяка област.	Образованието е себереализацията и усъвършенстването на детето.
Образованието е дисциплина в системата на истината. Тази система на истина расте чрез изследване и изучаване, но истината е обективна и дадена от Бога. Ние започваме с презумпцията за Бог и Неговото слово.	Образованието е свобода от ограниченията и от всяка идея за истина вън от нас. Ние сме стандартът, а не нещо извън човека.
Божиите стандарти ни преценяват. Ние трябва да се измерваме според тях. Учителят преценява ученика.	Училището и светът трябва да се измерват според нуждите на ученика. Ученикът преценява учителя.
Човешката воля и детската воля трябва да се пречупят в полза на Божиите цели. Човекът трябва да е обновен, новороден чрез Божията благодат.	Обществото трябва да се пречупи и обнови според волята на човека, а детската воля е свещена.
Човешкият проблем е греха. Човекът трябва да се създаде наново от Бога.	Човешкият проблем е обществото. Обществото трябва да се създаде наново от човека.
Семейството е основната институция на Бога.	Семейството е остаряло. Индивидът или държавата са основни.

 

Навсякъде около нас виждаме амбициозни родители, които изпращат децата си в елитни училища, за да получат престижно образование. В очакванията на тези родители в много случаи не се включва само придобиването на професионални умения, а и изграждане на добро гражданско възпитание. Но, когато възложим твърде много отговорности на училището и очакваме то да ни възпита децата, резултатите твърде често са незадоволителни и дори лоши – децата се отчуждават от родителите си, приемат морала на връстниците си и започват да следват светските стандарти за себереализация.

За да не се окажем и ние в ролята на неприятно изненадани родители е необходимо сега да си зададем следните въпроси:

• Знаем ли какво учат децата ни в училище? Например – на кой урок са по биология?
• Познаваме ли преподавателите им и знаем ли какви ценности предават на децата ни? Например – съгласни ли сте в училищата да се раздават презервативи по време на кампаниите срещу СПИН, вместо децата да се възпитават в моногамия.
• Готови ли сме да се конфронтираме с преподавателите им, ако налагат морални ценности, които са различни от нашите?
• Познаваме ли училищните приятели на децата си и тези, с които си играят на улицата? Ами родителите им?
• Колко часа дневно отделяме от нашето време за проблемите на децата си? Твърде често ли се получава така, че от умора и ангажименти нямаме време за тях?
• Полагаме ли усилия да отговаряме на всички въпроси, от които се интересуват децата ни, или често ги оставяме да търсят отговорите на друго място (улицата, телевизията, списания и т.н.)?

Тези въпроси ще ни помогнат да се огледаме и да преценим доколко сме се посветили да възпитаваме правилно – т.е. в Божиите пътища – потомството си, и дали своевременно упражняваме родителския си контрол, когато и където е необходимо. Децата ни ежедневно са изложени на хуманистическата пропаганда от официални и неофициални източници, затова ние трябва да посветим време в изучаване на Словото, в молитва, и в общение с тях, за да можем адекватно да реагираме всеки път, когато на децата ни се предлагат теория, наука, “факти”, забавления и всякакви други неща, които пряко засягат Божия авторитет.

Образованието и средата, в която то се осъществява, имат съществена роля за формирането на характера, интелекта и поведението на дадена личност. Пред нас, като настоящи и бъдещи родители, лежи отговорността да осигурим възпитание и среда, които да имат съграждаща и позитивна роля за израстването на децата ни като зрели личности с одобрен характер, готови да служат на Божието намерение в тяхното поколение. В конкретните условия, в които живеем, тази отговорност може да се представи под формата на следната дилема: дали в продължение на дванадесет години да се опитваме да поправяме влиянието на дадената система, или ще съградим нова, която ще е стъпила върху здрава основа и чиито плодове ще траят поколения наред?

Идва моментът, в който всеки родител трябва да реши дали ще повери образованието на децата си на държавата и готов ли е да понесе плодовете му, или ще започне да помага за изграждането на християнски образователни институции.

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова