Възпитание в критическо мислене
Докато преглеждате социалните мрежи, се спирате да проследите разгорещен спор, който тече на живо по телефона ви. Хората публикуват неща, които никога не биха си казали в лицето.
Докато гледате коментар на новините по телевизията, домакинът и гостът говорят и говорят един през друг, без да се изслушат, и накрая изключвате телевизора. Дали човекът е прав, само защото вика най-силно?
Може да установите, че има сериозен недостиг на критическа мисъл в днешно време.
Ако някога сте се съмнявали, че това, което правите заедно с децата си, има смисъл, ако сте поставяли под въпрос влиянието си върху света като домашно обучаваща майка … спрете да го правите. Вие отглеждате поколение от мислещи хора, а те са дефицитни в днешно време. Имаме нужда от такива хора повече от всякога - в социалните мрежи, в правителството, на работа и вкъщи, в църквата и в общностите.
Развиване на умения за критическо мислене
Нека разгледаме няколко дефиниции. „Мисля” означава „насочвам ума си към някого или нещо; използвам ума си активно, за да оформя свързани идеи”. „Критично” означава „характеризиращо се с внимателно оценяване и преценка”. Какво правят критично мислещите?
Насочват ума си. Критично мислещите се фокусират. Те не се разсейват със странични въпроси и тактики, които имат за цел да ги отклонят от разсъжденията за реалните проблеми.
Те са активно ангажирани. Не четат и не абсорбират пасивно информация от хора и медии, било то в разговор, по телевизията или в печата. Те слушат и след това задават въпроси, за да разберат по-добре. Оценяват, преценяват и сравняват. Критично мислещите говорят с подобни на тях хора, за да преработят информацията по-добре.
Виждат връзките. Тъй като се ангажират активно с факти и хора, критично мислещите започват да забелязват връзките. Те разпознават тенденции, сравняват начините, по които се е реагирало на подобни проблеми в историята, оценяват мотиви и обмислят нетрадиционни идеи.
Но как да помогнем на децата си да развият умения за критическо мислене? Това е сравнително просто и може да се превърне в част от вашето ежедневие. Не ви трябва специална учебна програма и може би вече го правите често у дома, без дори да осъзнавате.
Преподаване на критическо мислене
Започнете със солидна основа по базовите предмети.
Библия. Децата ни трябва да знаят, че абсолютната истина съществува, както и че истината и милосърдието вървят ръка за ръка. Помогнете им да се научат да изучават Библията и да се научат да живеят според истините на Словото (т.е. да ги прилагат) или просто да откликват на това, което научават по време на богослужение.
Математика. Да учиш математика е повече от това, да решаваш задачи. Математиката помага на учениците да се научат на анализ, засилва способностите за разсъждение, развива постоянството и гради умения за логично мислене.
Природни науки. Тяхното изучаване започва с наблюдението и изисква от учениците да експериментират, понякога успешно, понякога не. Разбирането на тези науки на по-дълбоко ниво зависи от способността на ученика да забелязва взаимовръзки, да задава въпроси и да предлага иновативни идеи.
История. Вероятно сте чули идеята, че „тези, които не познават историята, са обречени да я повторят”. Това все пак е малко песимистично. Разбирането на историята не само ни помага да не правим грешките, допускани в миналото, но и ни напомня за доброто и прекрасното - това, което можем да надградим, докато строим нашето бъдеще.
Език и литература. Четенето с разбиране, писането и говоренето с яснота - тези комуникационни умения са основата за способността ни както да мислим критично, така и да изразяваме мислите си ефективно. Както пише Дейвид МакКалър[1]: „Писането е мислене. Да пишеш добре означава да мислиш ясно. Ето защо е толкова трудно.”
Идеи за занимания
Обсъждайте текущите събития
Прочетете за нещо, което се случва в момента, в различни източници. Многообразието е ключово. Ако не сте съгласни с всички източници, дори ако някои от тях ви ядосват, значи сте постигнали достатъчно многообразие.
Задавайте въпроси, например:
- Какви разлики забелязваш в начините, по които е представено това събитие?
- Какви факти са подбрани, за да се разкаже историята? Какви факти са премълчани?
- Каква лексика е подбрал авторът в разказа си за събитието? Положителна ли е тя, или отрицателна?
- Какви факти и какви мнения се представят в тази статия?
- Подкрепя ли авторът мнението си с научни изследвания и обективни факти? Надеждни ли са неговите източници? Как да разберем това?
- Какъв е светогледът на автора според тебе, като вземеш предвид начина, по който е предал новината? Това изследване включва и думите, които авторът е избрал да използва (например фразата „подкрепям репродуктивния избор” е много различна от „подкрепям аборта”), както и фактите и мненията, които авторът е избрал да представи или да изпусне.
Няма такова нещо като безпристрастна медия. Ние най-често имаме проблем не когато открием пристрастия, а когато не сме съгласни с тези пристрастия. Никой не може да мисли критически, ако не знае как да разпознава пристрастията и да оценява информацията въз основата на това си знание.
В днешно време много хора получават голяма част от новините за текущите събития от социалните мрежи. Ето един лесен начин да помогнем на децата си да се научат да оценяват спор, който следят онлайн.
- Намерете пост в социалните мрежи, където коментаторите са несъгласни един с друг.
- Задайте си следните въпроси: С кои коментари си съгласен и защо? С кои си несъгласен и защо? Дали някои коментари атакуват личността на опонента, вместо да дадат разумен аргумент?
- Дайте задача на ученика си да напише свой „коментар” под формата на туит, пост във Фейсбук или Инстаграм или видео в ТикТок. Не е необходимо да го публикува… Това му дава практика в средата на социалните мрежи.
- Обсъдете защо би било добра или лоша идея да общуваме в социалните мрежи по противоречиви теми. Какви са предимствата и недостатъците на този вид комуникация? Как можем да споделяме истината благоприлично?
Превърнете четенето в навик
За учениците е важно да изграждат „мисловните си мускули”. Джоузеф Адисън[2] е писал: „Четенето е за ума това, което са упражненията за тялото.” Съгласни сме с него! Четенето разширява лексиката ни, идеите ни и в крайна сметка, света ни. То ни помага да се насладим на красотата и да се изправим срещу страховете си. Дава ни поглед към начина, по който мислят другите хора, и ни показва как характерът на даден човек - добър или лош - може да повлияе и на хора, и на събития.
Осигурете изобилно време за индивидуално четене и разсъждение. Насърчавайте учениците си да четат подходящи за възрастта им книги от най-различни перспективи и жанрове. Дайте им за задача да си водят дневник за книгите, които четат. В него те могат да събират любими цитати, да задават въпроси по текста и да влизат в борба с идеите, на които се натъкват.
Но не се ограничавайте с индивидуалното четене! Четенето на глас, заедно с обсъждането на прочетеното, може да е един от най-ефективните начини да научите децата си на критическо мислене.
По време на четенето на глас, допълнено с обсъждане, децата ни учат за:
Изкуството на писането. Учениците откриват как общуват истинските писатели. Например те могат да видят как употребата на добра метафора им помага да си представят какво се случва в историята, да разберат нова концепция или да напреднат в темата на книгата. В „Продължавайте, господин Боудич” Джийн Лий Лейтъм[3] използва разширената метафора „да плаваш с ясенови весла”. В миналото, когато кораб останел без вятър в платната, моряците е трябвало да гребат с весла, направени от ясен, за да продължат напред. Тя използва тази идея, за да опише усилен труд и упоритост в лицето на неочакваното. Лесно е да помогнем на децата си да развият способност да забелязват литературния език, как са развити сюжетът и героите и още много други неща, само като им показваме от време на време подобни изразни средства.
Характер. Запознаването с характера на героите в дадена история - била тя художествена или нехудожествена литература - дава на децата шанс да видят как житейската позиция, мислите и поведението влияят на хората и събитията. Задавайте въпроси като: Коя е най-лошата черта на Джони Тримейн? Каква роля играе горделивостта на Джони Тримейн в инцидента, който му се случва? Как виждаш, че се променя той, когато вече не може да прави това, което обича? (От книгата „Джони Тримейн” на Естер Форбс.)
Умения за решаване на проблеми. Героите и конфликтите движат сюжета на повечето книги. В „Лъвът, вещицата и дрешникът” на К. С. Луис децата от семейство Певънзи откриват Нарния като влизат в нея през задната стена на един дрешник. Как ще бъде победена Бялата вещица? Кой ще спаси Нарния? Какво ще се случи на Едмънд, след като той се съюзи с вещицата? Историята е богата на метафори, характеризация на герои и решаване на проблеми. Когато забелязвате проблемите, изникващи в процеса на четене, записвайте ги. След това си водете бележки за това, как се търсят и намират решения за тези проблеми в историята.
Възползвайте се от възможностите за учене, които дава реалният живот
Ремонт на дома, съставяне на бюджет или планиране на седмичното меню - нещата, които правим в ежедневието си, изискват от нас да мислим. Ние анализираме, планираме, правим избори и решаваме проблеми. Когато не знаем как да направим нещо, трябва да си го обясним. Изберете за децата си проект, съобразен с възрастта и способностите им, с който те да се справят сами или заедно с вас. Ето някои идеи:
Да планират менюто за ден, седмица или месец. Нека проверят наличните продукти в килера, хладилника и фризера. С тази информация и брошура за намаления от магазина им задайте да направят план за ястия, които са и хранителни, и на разумни цени. После нека съставят списък за пазаруване и да ви помогнат да напазарувате или да свършат това сами. Накрая им възложете отговорността за готвенето - или да готвят сами, или да потърсят помощ.
Да направят ремонт, поправка или домашен проект. Учениците могат да гледат видеа в YouTube, за да се научат да сменят маслото на колата, да поправят течащ кран в банята, да направят кофраж или да залепят плочки на стената зад мивката. Дайте им възможност да работят покрай вас или да свършат някое от тези неща сами.
Да съставят бюджет. Включете ги в обсъждането на общия семеен бюджет или им дайте да съставят бюджет за нещо специфично, например коледните подаръци и ястия, почивка, разходите за обучение, например учебни програми, ресурси и извънучилищни дейности. Ако вашият тийнейджър ходи на работа, може да си съставя самостоятелен бюджет, който включва спестяване за бъдещи курсове, извънучилищни занимания или други разходи, които очаквате той да поеме.
Оставете ги да се забавляват
Децата усвояват умения за критическо мислене по време на игра, независимо от възрастта си.
Пъзели. Картини с части за подреждане, логически пъзели, триизмерни пъзели, танграм - всички те помагат на учениците да укрепят своите мисловни мускули.
Игри. Има толкова много настолни игри - кооперативни игри[4] като Forbidden Island, стратегически игри като Катан или игри за пространствено мислене като Blokus.
Творчески предизвикателства. Те са особено забавни, ако се организират и с други семейства. Осигурете материалите и им дайте инструкции, например да построят лунапарк от Лего, да направят мост между два стола със сламки за пиене и тиксо, да направят най-високата възможна кула с кубчета…
Ролеви игри. Дайте на децата разнообразни ситуации, в които те може да попаднат, и им възложете да изиграят как биха постъпили в тях.
Преподаването на критическо мислене не изисква скъпи ресурси, но изисква преднамереност. Животът ни предоставя идеи, факти и мнения, които да обмисляме; проблеми за решаване и конфликти за разрешаване. Тренирането на умения за критическо мислене може да бъде вмъкнато в другите изучавани предмети и дейности, както и в ежедневието. Просто това изисква предварително планиране.
Кей Чанс обучава децата си в дома си от 15 години. Докато ги учи, тя открива страстта си към писането и съставя учебни ресурси. Тя е един от изпълнителните директори на списание Homeschooling Today и автор на публикации по темата за домашното образование. Живее в Тексас със съпруга си Браян.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Дейвид МакКалър - американски писател, историк и лектор, носител на Пулицър и други отличия, както и на най-високото отличие за цивилни граждани в САЩ, Президентския медал на свободата. (бел. прев.)
[2] Джоузеф Адисън - английски есеист, поет, драматург и политик от XVII век. (бел. прев.)
[3] Джийн Лий Лейтъм - американска писателка, автор главно на биографични книги за деца. (бел. прев.)
[4] Кооперативни игри - игри, в които участниците не се състезават един срещу друг, а заедно предприемат действия, за да спечелят. (бел. прев.)
