Как да се справим с критиците на домашното образование сред нашите роднини
Сега, когато празниците наближават, а с тях и семейните събирания, можем да сме сигурни, че ще срещнем два вида роднини: тези, които се интересуват от домашно образование и искат да научат повече за него, и такива, които са против него и искат да проучат всички слабости на метода, който използваме.
И двата сценария могат да донесат стрес, ако ви хванат неподготвени. Затова смятаме, че може да е полезно да започнем разговора, преди да сте се отправили през реката и към гората, да споделим някои идеи и да ви напомним, че не сте единствените.
Нека обмислим как най-добре да се справим с критиците на домашното образование, които са част от семейството.
Три начина на подготовка
Много хора са ни споделяли, че им трябва само да премислят какво ще се случи, да планират начини за справяне със ситуацията, за да се почувстват по-уверени. Подготовката е ключова за успеха.
Подгответе детето си
Понякога критиците влизат през задната врата и се обръщат към детето ви, като го притискат към стената и започват да го препитват. Ако това се случи, може да бъде от полза да подготвите детето си да се справи учтиво със ситуацията. Напомнете му за добрите маниери, които се дължат на възрастните, и му дайте някои идеи за това, какво да им каже.
Например, ако не наблягате много на класа на детето в домашното си училище (Ние не го правим.), детето може да се почувства неудобно, ако критикът попита: „Значи, кой клас си?” Най-простият начин да се подготвите за този въпрос, е да отделите малко време предварително, за да преговорите с всяко дете класа, в който то би трябвало да бъде: „Санди, ще бъде по-лесно на чичо Бил да те разбере, ако просто му кажеш, че си трети клас.” После направете няколко репетиции в дните преди събирането, за да сте сигурни, че Санди няма проблеми да отговори на този въпрос като покаже уважително отношение.
Въпросът за класа, обаче, не е толкова труден, колкото специфичните препитвания на определена тема. Знаете за кои ви говоря: „И така, Майки, научил ли си вече таблицата за умножение?” или „Хей, Джони, как се пише пневмония?” За тези въпроси можете да подскажете на детето си да отговори нещо като: „Това не съм го учил още, но точно сега уча за …” и да позволите на детето да разкаже за нещо от учебния материал, което го е вълнувало напоследък.
Например, ако чичо Бил прикове детето с: „Та, учил ли си вече деление с двуцифрено число?”, то може да отговори: „Още не, но много ми харесва да уча за работата на Моне. Любимата ми от картините, които изучихме, е „Жената със слънчобрана”. Виждал ли си я?” Този тип отговори позволява на детето да демонстрира, че учи, дори да не знае материала, на който го изпитват.
Това обезврежда потенциалната бомба, която може да разруши увереността на детето ви и любовта му към ученето, и го въоръжава с уместен и уважителен отговор. И кой знае, може детето ви и чичо Бил да открият общ интерес, който може да разцъфти в страхотен разговор и, вероятно, приятелство, което трае до живот.
Подгответе себе си
Понякога критиците избират парадния вход и се конфронтират лично с вас. При тези стълкновения помага търсенето на обща база. Вместо да гледате на коментарите като на лична атака, опитайте се да видите тези разпити като израз на интерес и загриженост. Най-вероятно и двете страни имат обща цел: искате да сте сигурни, че детето получава добро образование. Много е вероятно критиците просто да имат нужда от уверение, че и вие имате същата цел и сте премислили добре решението си.
Човек, който никога не е преживявал свободата на домашното образование, често е затруднен да мисли извън рамките, когато става дума за образование. Може да е от помощ просто да потвърдите, че имате план да покриете същите предмети, които учат другите деца, но това може да не става в точно същия ред и с точно същото темпо, както е в другите училища.
Ако имате тази възможност, може и да споделите, че имате и някои други цели в образованието на детето си. Например искате то да се научи как да се самообучава, защото, когато знае как да учи за себе си, ще бъде способно да научи всичко, което му трябва, през целия си живот.
Основното е да уверите другия човек, че сте напълно ангажирани, внимателно сте обмислили обучението на детето, имате план, премислили сте добре нещата.Няма нужда да изваждате на показ целия си план с цел одобрението на критиците. Просто ги уверете, че вие също искате детето ви да получи чудесно образование и имате план за това. „Благодаря, че попита. Как бяха пътищата, докато идвахте насам?” (Понякога помага да си направите брейнсторм с различни неутрални теми, към които можете да насочите разговора при нужда.)
Подгответе усмивката си
Винаги, при всеки разговор с критик, бъдете нащрек за невербалната си комуникация. Изражението на лицето ви, тонът на гласа ви, цялото ви поведение ще изиграят важна роля за посланието, което критикът ще получи. Искате да предадете уверена почит.
Това важи и за вас, и за детето ви.
Помнете силата на контакта с очи и искрената усмивка. Упражнявайте се, за да съумеете да изложите теорията си, но без да атакувате. Молете се за тези, с които ще се срещнете през празниците. Помолете някои домашнообучаващи приятели да се молят за вас, докато общувате с приятелите и роднините си.
И най-вече, не позволявайте на никакви отровни забележки да се настанят в сърцето и ума ви, те само ще подяждат вашия дух. Вместо това, задръжте погледа си върху красотата на образованието като атмосфера, дисциплина, живот и отпивайте на глътки тази възхитителна гледка. Вие вършите чудесна работа в името на децата си!
Соня Шейфър е популярен лектор и автор по теми от областта на домашното образование, специализирана в метода на Шарлот Мейсън[1].Тя е потопена в това приключение повече от 20 години като учи, изследва, практикува и преподава нежните и ефективни образователни методи на Шарлот Мейсън. Увлечението ѝ в образованието на нейните четири дъщери израства в мисия за помощ на другите, а след това и в уебсайта Просто Шарлот Мейсън (Simply Charlotte Mason), който публикува многото ѝ книги и предоставя място за практическо окуражаване на домашнообучаващите семейства.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Повече за този метод можете да научите от тази статия (бел. прев.)
