Подаръците: да изберем играчки за развитие на ума
Сглобените наготово роботи с лампички и разпознаване на гласове не са толкова стимулиращи за мозъка, колкото тези, които детето само е сглобило.
Когато се родим, половината от мозъка ни е с готови изградени връзки. Другата половина ни чака, за да ѝ кажем какво да прави. Нашите усещания, движения, преживявания, мисли и идеи стимулират съответните части от развиващия се мозък. Невроните реагират по-адекватно, нарастват на големина като повишават количеството трансмитери и броя на рецепторите. През първите три години детският мозък развива 700 връзки в секунда.
Шахът стимулира работната памет на фронталните лобове на мозъка. Езиковите играчки стимулират левия темпорален лоб, музикалните - десния темпорален лоб, артистичните играчки - тилния лоб, играчките, трениращи ориентацията в пространството - десния теменен лоб, а играчките за моторна координация - базалните ганглии и церебелума.
Невроните в различните части на мозъка, които не се използват, отмират или се съкращават. Ползваш или губиш. Това се нарича невропластичност. Не само мозъкът създава поведение, поведението също създава мозък. И тук идва важността на играчките.
Играчките могат да моделират мозъка, за добро или зло. Като родители, ние трябва да сме наясно с играта на децата ни. В безопасност ли са те? Забавляват ли се? Научават ли уроци, които са в съзвучие с нашите ценности? Дали са стимулирани, без да са претрупани? Оползотворяваме ли в пълна степен сензитивните периоди на учене на нашите деца? Допринася ли играта им за тяхното интелектуално, емоционално, физическо или социално развитие? Предоставяме ли им насоки и надзор?
Мозъкът копнее за стимулиране. Ако не го получава, той си го търси и намира. Ако ние, родителите, не го осигурим, другите с радост ще го направят: рекламистите, производителите на видеоигри, дори хищниците в интернет.
Когато бях малък, си правехме прости играчки от материали като клони, кутии и капачки за бутилки. Играчките бяха опростени и без електроника. Тънката линия между стимулацията и претрупването беше вградена в тях. Ако това, което правехме, беше непреодолимо, спирахме да го правим. Ако беше стимулиращо, упорствахме в него дори с още повече енергия. Няма нужда нещата, с които играят децата, да са скъпи или усложнени, не е необходимо дори да са играчки. На мене ми вършеха работа материали за печене от кухнята или инструменти от работилницата.
Сега има безкраен брой готови играчки, в които всичко е на показ - те не изискват никакво въображение. Детето има пасивна роля, вместо активна, стимулираща. Айнщайн е забелязал, че въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението не е.
Почти всички играчки имат качества, които компенсират това, но класическите играчки, които имат повече потенциал да помогнат за развитието на мозъка, трябва да са съобразени с възрастта, активни (да не отреждат пасивна роля на детето) и стимулиращи, но не непреодолимо. Много от тези играчки (като шах, пъзели или велосипеди) позволяват на детето да се движи със собствено темпо и да развива свои стратегии. Добро място да намерите играчки е библиотеката. Някои библиотекари имат дузини играчки, категоризирани според възрастта на детето и неговите умения, дори за деца със специални потребности. (Става дума за САЩ - бел. прев.) Внимавайте за съдържание на олово във вносните и антикварните играчки и детските бижута. Американската комисия за безопасност на потребителските продукти все още иззема играчки, съдържащи олово, което причинява мозъчна увреда.[1]
Същите разсъждения важат за по-новите играчки. Компютърните игри и роботите имат предимства, като повдигане на нивото на уменията на детето, докато то напредва. Сглобените наготово движещи се роботи с лампички и разпознаване на гласовете не са толкова стимулиращи за мозъка, както сглобените от детето. Внимавайте с електронните играчки, които предизвикват зависимост. Виртуалната реалност и обогатената реалност (augmented reality) могат да причинят тревожност, гадене и пренапрягане на очите. Слушалките за виртуална реалност не трябва да се използват от деца под 12 години.
Помнете, че играчките са полезни, само ако децата играят с тях. Ако детето не се забавлява, ако умът и сетивата му са претрупани от тях, то ще ги използва веднъж, после ще ги остави. Тази година чистих тавана на къщата, в която съм израснал, и открих много от играчките ми като дете. Някои са били скъпи за мен, но някои съм захвърлял, веднага, щом съм отварял кутиите им. Почти на всички гаражни разпродажби съм виждал играчки, зарязани от децата, които изглеждат като нови.
Искаме играчки, с които децата да играят постоянно, но играчките не се променят, а децата растат. Децата преминават през сензитивни периоди на учене, понякога наричани критични периоди на учене, когато мозъкът е най-възприемчив към определени типове учене. Хората могат да научат всичко по всяко време, но сензитивните периоди осигуряват оптималните условия за развитието на езика и на другите способности. Сензитивният период за зрението е от 3 до 8 месеца, за социалното привързване от 0 до 2 години, за основното развитие на моториката от 0 до 6 години, за основите на лексиката от 0 до 7 години, за математиката, логиката и емоционалния контрол от 1 до 7 години и за втори език до пубертета. Експертите не са на едно мнение относно точните граници на периодите, но са единодушни за основната концепция. Ние трябва да предлагаме на децата играчки, които оптимално разгръщат способностите, развиващи се през тези периоди.
Норбърт Мислински е невролог в Университета на Мериленд. Той се занимава с неврология на образованието на всички нива: от подготвителна група до 12 клас, на студенти, висшисти, професионално и специално образование като лектор, автор и в медиите. Като основател на Международната асоциация за младежка неврология и международното състезание International Brain Bee, той вдъхновява учениците в 50 страни. Мислински е обявен за Национален педагог на годината за 2016 г. от Неврологичното общество на САЩ. Уебсайтът му е www.dental.umaryland.edu/neuralpain/faculty-and-staff/dr-myslinski/.
Преводач: Маринела Инчовска
[1] В България този въпрос е уреден от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките, но не и за тези преди 30. 8. 2006 г. Съдържанието на играчките обикновено е изписано на опаковката им. - бел. прев.
