Промиване на мозъци - Децата не принадлежат на държавата!
.jpg)
Като домашнообучаващи родители, със съпруга ми често се озоваваме на мушката на самоназначили се критици, които възразяват на нашата твърда убеденост, че децата ни се образоват най-добре у дома. Някои от най-смешните критики, които получаваме (освен задължителния въпрос за „социализацията”), са, че „промиваме мозъците” на децата си.
Та какво точно означава „промиване на мозъка”? Терминът очевидно идва от китайските методи за насилствено убеждаване, използвани от Маоисткия режим, целящи да превърнат индивидите в „правилно-мислещи” членове на новата китайска социалистическа система. Имайте го предвид.
Преди няколко години получих имейл от читател прогресивист[1], който, заедно с другите неща, твърдеше, че е „отвратен от християнските евангелистки домашнообучаващи родители, които промиват мозъците на децата си, превръщайки ги в невежи, тесногръди и самодоволни хора, точно като себе си. … Този тип промиване на мозъци не е нищо друго, освен насилие над децата. Умствено, не физическо.”
По-нататък този човек посочваше, че всички деца - без изключение - трябва да бъдат записани в публични училища, за да бъдат оформени техните убеждения в съответствие със съвременните „приемливи” стандарти, включително морален релативизъм, толерантност към различията, ревизионистка история, социализъм и пълно приемане на репродуктивните здравни услуги. Няма значение какво мислят родителите. ВСИЧКИ деца се нуждаят от публично училищно образование, което да оформи умовете им в съгласие в прогресивистката идеология.
Това, което критикът ми отказва да осъзнае, е колко ужасно досадно може да е това за родителите, които не го искат за децата си. На домашнообучаващите родители им е пределно ясно, че ако ги принудят да предадат крехкото си младо поколение в лапите на публичните училища за осем часа на ден, безценните им дечица ще бъдат индоктринирани в убеждения, противоречащи на техните. Затова, вместо да агитират безплодно за промяна на системата, те са взели другото решение: тихичко са изтеглили децата си от училище, за да си ги обучават вкъщи и искат само да бъдат оставени на мира, свободни от намесата и контрола на правителството.
Каква ирония: критиците наричат този вид домашно обучение „промиване на мозъци”.
Разгледайте някои от проблемите, които стоят пред родителите във връзка с държавните училища. В Кънектикът проектозакон ще изисква задължителни оценки на менталното здраве на всички деца, обучавани и в училище, и в дома. В предградие на Нешвил, Тенеси, родители са възмутени от нова политика в начално училище, ограничаваща правото им да обядват заедно с децата си до два пъти за девет седмици. В Тексас родителите са се вдигнали на оръжие заради унифицирана учебна програма, незадоволителното съдържание на която - не се шегувам - доскоро беше пазено в тайна. И дори още не е станало дума за нутриционистките нацисти, които диктуват какво детето ти може и не може да яде.
Всички тези тактики са насочени към една едничка цел: униформеност на мисълта и поведение в съответствие с държавната политика. На дисидентите се гледа с неприязън. Не са толерирани никакви различни мнения и убеждения. Но прогресивистите няма да нарекат това промиване на мозъка, защото го одобряват. Единствените „правилни” гледни точки са техните.
В резултат публичните училища са изоставили всякакви претенции за академични постижения и, вместо това, концентрират значителни усилия в прокарването на униформистки критерии и социализация, одобрена от държавата. Всеки знае, че най-доброто образование се получава чрез пълно потапяне в средата, което обяснява ограничаването на родителското влияние в училище. Голяма част от враждебността към домашните ученици се корени в техния отказ да се съобразят с държавно наложените изисквания за социализация.
В есе от 2004 г. със заглавие „Какво е прогресивно образование?”[2] Уейн Дън отбелязва: „Със сигурност родителите искат децата им да знаят как да общуват и да си сътрудничат с другите, с други суми, да бъдат социализирани. Но това не е делегираната цел на образованието. Защо не? Защото общуването е ценно само тогава, когато човек притежава умствено съдържание, което си струва да се сподели. Сътрудничеството е ценно само ако този, с когото си сътрудничиш, е рационален човек. Ето защо уменията за мислене и доброто боравене с фактите са в основата на образованието. В противен случай ученикът няма да е способен да различи общуването с Бен Франклин от това с Адолф Хитлер и ще е склонен да общува и с единия, и с другия. … Тези, които пробутват социализацията, с готовност жертват детските умове в полза на обществото. И има планини от доказателства, потвърждаващи колко безсмислено - и опасно - е това.”
Наблягането на социализацията в ущърб на уменията за критично мислене приляга добре на предложените задължителни оценки на менталното здраве, които, според един баща от Кънектикът, ще „измерват и записват нивото на съгласие на детето с държавно наложените норми на поведение и затова ще представляват убедително доказателство за необходимост от намеса, ако е открито несъгласие.” (Кой дефинира несъгласието?)
И така, защо е тази враждебност към домашнообучаващите се? Защо просто не ги оставят на мира? Защо са тези безпочвени обвинения за социализацията, академичните стандарти и дори все по-популярното „промиване на мозъци”?
Защото домашнообучаващите доказват, че методите им произвеждат интелигентни, образовани, учтиви и добре приспособени деца, чиито семейни ценности си остават непокътнати. Това заплашва дневния ред на държавно поддържания монопол.
Какво става, ако налаганите от държавата норми на поведение противоречат на ценностите на родителите? Ако държавата твърди, че оръжията са зло, но родителите са ловци? Ако държавата казва, че абортите не са кой знае какво, а родителите са убедени, че те са убийство? Ако държавата предпочита ревизионистката история, но родителите искат децата им да бъдат учени на истината?
А какво ще стане с децата в държавните училища? Мозъците на тези деца са „промити” да изоставят убежденията на родителите си и да прегърнат униформената марксистка философия, която понастоящем е на мода. Но някак си това си е наред. Държавата казва така.
Сега да се върнем към първоначалното намерение на промиването на мозъци: насилствено убеждаване, използвано от Маоисткия режим с цел да превърне индивидите в „правилно-мислещи” членове на новата социалистическа система. Та, кажете ми, кой на кого промива мозъка?
Крайната цел на всичко това е контролът. Държавата иска да контролира децата, за да ги претопи според дневния си ред. Родителите искат да контролират децата си, за да ги отгледат в съответствие с убежденията си. Това, което прогресивистите отказват да признаят, е че децата са отговорност на родителите си, а не на държавата. Ако родителите искат да „промиват мозъците” на децата си, това си е тяхна работа, защото те са техни деца.
Има причина образованието да не е споменато в основните документи (при основаването на САЩ - бел. прев.) като федерален въпрос. Образованието в ръцете на правителството е опасно нещо и има безкрайно много трагични исторически примери, които показват това.
Чувала съм, че промиването на мозъци е работа на родителите, не на училището. Това не е съвсем така. Домашнообразоващите родители не „промиваме” децата си, ние ги отглеждаме.
Държавните училища са тези, които индоктринират децата в съответствие с държавно наложените изисквания, които често противоречат на родителския авторитет. Те са тези, които промиват мозъци.
Случаят е приключен.
Патрис Луис е автор на свободна практика, последната ѝ книга е „Буквар на простия живот: 365 идеи как да направим живота си по-добър за живеене” "The Simplicity Primer: 365 Ideas for Making Life more Livable." Тя е съосновател (заедно със съпруга си) на домашен дърводелски бизнес. Семейство Луис живеят на 20 акра в северно Айдахо със своите две домашнообучаващи се деца, различни стопански животни и магазин, който прелива в къщата с депресираща редовност. Блогът ѝ е www.rural-revolution.com.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Прогресивизмът в САЩ, наричан още либерализъм, е движение за социална промяна, включващо енвиронментализма, антирасизма, движенията за правата на жените и животните, движението за социална справедливост, както и политически идеологии като социализма, анархизма и др. - бел. прев.
[2] What is Progressive Edication?, Wayne Dunn - бел. прев.
