Седемте ключа на доброто преподаване
Има седем принципа, които водят до успешно образование. Когато те се прилагат, имаме истинско научаване. Когато се пренебрегват или отхвърлят, качеството и количеството на образованието намалява. Тези принципи важат, без значение какви са индивидуалните интереси или стилове на учене на детето. Мисля, че най-добрият начин да представим тези идеи е чрез контрастни твърдения, които успяват да подчертаят същността така, че да постигнем най-голямо въздействие. Оригиналните седем ключа бяха представени в контраст с авторитарни идеи, които противодействат на идеала. Открихме, че на всеки от тях се противопоставя със същата сила идея от противоположния край на спектъра – този на крайната снизходителност и разпуснатост; те ще бъдат показани в скоби. (За повече информация относно „Новите седем ключа“, натиснете тук.)
Каквато и да е вашата роля в образованието – учител вкъщи, в държавно или частно училище, в университет или предлагащ фирмено обучение – прилагането на някой от ключовете, или на всичките, значително ще подобри вашата ефективност и успех.
Седемте ключа в резюме
1. Не учебници (или лека литература), а класически произведения
Никой не може да отрече стойността на великата идея, която е предадена добре. Вдъхновението, промяната и гениалността, съдържащи се във великите идеи, издигат хората, които ги изучават.
Най-ефективният начин, по който човек може да научи великите идеи, е от великите мислители, историци, хора на изкуството, философи и пророци, черпейки от техните оригинални трудове. Великите книги вдъхновяват за величие по същия начин, както посредствените или слаби книги водят до посредствени или слаби резултати.
Големите постижения на човечеството са ключът към качествено образование.
Първият ключ означава, че когато търсим преобразяващо образование, а не интерпретации от втора или трета ръка, ние трябва да изучаваме оригиналните източници – интелектуалните и творчески трудове на великите световни мислители, художници, учени и пр. – във формата, в която са били направени.
2. Не учители (или приятели), а ментори
Учителят/експертът разказва на учениците, кара ги да се придържат към определени идеи и стандарти и ги оценява, т.е. награждава ги или ги наказва в зависимост от това до каква степен се съобразяват със зададените от него стандарти.
В контраст, менторът разкрива целите, интересите, талантите, слабите и силните страни и намеренията на ученика и му помага да разработи и да изпълни план, който да го подготви за неговата уникална мисия.
В зависимост от нивото на своя напредък и от житейския етап, в който се намира даден човек, в неговия живот ще присъстват различни видове ментори.
В образованието едва ли е възможно да преувеличим ролята на ментора по свободни изкуства. Родителите и учителите, които прилагат седемте ключа, могат да играят ефективна менторска роля в ранните етапи от образованието на ученика и да му помогнат да се подготви така, че да се възползва максимално от влиянието на по-късните ментори, които ще изиграят формираща роля за неговото бъдещо развитие и успехи.
3. Не изискавайте (нито неглижирайте), а вдъхновявайте
Никой от ключовете не е толкова силно възхваляван и същевременно толкова зле прилаган, както този. Това е може би най-малко разбираният и най-малко прилаганият от седемте ключа. А вероятно е най-важният елемент от образоването на лидерите[1].
В действителност има само два начина за преподаване – можете да вдъхновите ученика доброволно и ентусиазирано да избере да свърши трудната работа, която е необходима, за да получи добро образование, или можете да се опитате да я изисквате от него.
Повечето учители и училища използват метода с изискването, а други използват съзнателно тактиката на „неглижирането“, за да накарат ученика да вземе контрола над своето образование.
Великите учители и училища плащат цената, за да вдъхновяват.
Вместо да пита „Какво мога да направя, за да накарам тези ученици да учат добре?“, добрият учител казва: „Все още не съм станал достатъчно вдъхновяващ. Какво трябва да направя, така че учениците да искат да свършат трудната работа, която е необходима, за да получат блестящо образование.“
4. Не структурирайте съдържанието (нито го пренебрегвайте), а времето
Добрите ментори помагат на учениците си да съставят и следват последователен план, но не управляват на микро ниво съдържанието.
Наистина, стриктното управление се превръща в една от угрозите на съвременното образование. Добрите учители и училища насърчават учениците си да преследват своите интереси и увлечения, докато учат.
Естествено, този принцип намира различно приложение през различните етапи от развитието на ученика.
Етапи
Има четири етапа на учене: етап „Полагане на основи“ – от раждането до осмата година приблизително; етап „Обичам да уча“ – приблизително между 8-та и 12-та година; етап „Систематично обучение“ – приблизително между 12-та и 16-та година; и етап „Достигане на дълбочина“ – приблизително между 16-та и 22-та година.
След тях идват приложните етапи „Мисия“ и „Въздействие“, където всеки от нас започва и извършва уникалната мисия на своя живот и изпълнява своята роля като старейшина в обществото и ментор на подрастващото поколение. (За повече информация относно тези етапи, вижте тук; също вижте книгата Leadership Education: The Phases of Learning за по-задълбочено разглеждане и множество идеи и практически насоки.)
По време на етапа „Полагане на основи“ времето за работа и за игра е определено, като на децата се позволява да избират предмета на своята игра. С порастването им играта започва да включва четене, математика и други предмети, с които учениците избират да се занимават за удоволствие.
В началото на етапа „Обичам да уча“, ученикът може да избере структура от 1 до 3 часа на ден време за учене; важно е той да го избере, а след това менторът да му помага да се научи да бъде отговорен за своя избор.
Ако ученикът не иска да избира време за учене, това означава, че все още не сте го вдъхновили – затова се заловете за работа. Не се поддавайте на изкушението да изисквате от него. Платете цената да вдъхновите и разчитайте на процеса – само по този начин ще постигнете резултата ученикът да поеме сам контрола и ангажимента на собственото си образование.
В началото на етапа „Систематично обучение“ ученикът вероятно ще изучава между 6 и 8 часа на ден теми, към които изявява дълбок интерес. По време на етапите „Систематично обучение“ и „Достигане на дълбочина“, ученикът увеличава структурираното време и навлиза в по-голяма дълбочина.
По-подробно разглеждане на този процес и на идеалното сътрудничество между ментор и ученик се намира в шеста глава на книгата Leadership Education: The Phases of Learning.
5. Не съобразяване със стандарти (или презрение към тях), а качество
Когато ученикът е вдъхновен и работи усърдно, за да получи добро образование, менторът трябва да му помага и да му дава съответната обратна връзка.
В идеалния случай тя не трябва да е под формата на масовото оценяване, а да бъде персонализиран коментар върху конкретните силни страни на произведението, включително яснотата на неговия израз, оригиналността на мисълта му, техническата прецизност, как се отнасят помежду си принципите и идеите, ефективността на аргументацията или други качества, които превръщат написаното в приятно четиво и пр.
Тези критерии очевидно са насочени към оценяването на писмена работа, но подобни концепции могат да бъдат адаптирани, за да послужат за обратна връзка и при други видове резултати от научната дейност на ученика, без значение дали е организационна, артистична, лична, междуличностна, иновативна и пр. Добрите учители и училища изискват качество – качествена работа и качествено изпълнение.
В ранните етапи ударението е поставено почти изключително върху положителната обратна връзка; в процеса на съзряване на ученика (обикновено след пубертета), по-детайлната критика става ценна и обикновено се предпочита от учениците, защото на този етап те се стремят към постигане на качество в работата си.
В края на етапа „Систематично обучение“ и през етапа „Достигане на дълбочина“ менторът приема за свършена работа само тази, която е направена с високо качество; ако работата на ученика не е такава, той е обучаван как да я подобри и се връща, за да работи върху нея отново и отново, докато постигне отличен резултат.
Например години наред използвахме двубална система (когато обучавахме студенти в колежа): „П“ и „НО“. Тези символи означаваха Прието и Направи го отново. Добрите учители вдъхновяват качество, настояват за качество – и ръководят ученика в процеса на неговото постигане.
6. Не сложност (или хаос), а простота
Колкото по-сложна е една учебна програма, толкова повече учениците зависят от експерти, което увеличава опасността да паднат в капана на изискването и съобразяването със стандарти.
Това практически води до тренировка на последователи, но е повече техника за социализиране, отколкото образователен метод.
Образование означава способността да мислим самостоятелно и творчески и умението да прилагаме знанията си при работата си с хора и в ситуации в реалния свят.
Сложните системи и/или програми обикновено водят до обезсърчаване на ученика и до емоционално прегаряне на учителя, тъй като персонализацията е минимална, а изискванията към постиженията са предварително определени.
Добрите учители обучават добри мислители и добри водачи чрез придържането си към по-опростена програма: учениците изучават най-великите умове и имена от всяка област в историята, пишат и дискутират за нещата, които са научили при различни обстоятелства и под ръководството на ментор прилагат наученото по много начини.
7. Не те (или никой), а ВИЕ
Ако мислите, че тези принципи се отнасят изключително или дори предимно за подобряването на образованието на вашето дете или ученик, никога няма да имате силата да го вдъхновите да свърши трудната работа да образова сам себе си.
Поставете сериозен фокус върху вашето образование, създайте среда, която събужда любопитството, благоприятства ученето, и където вашият пример заразява останалите да имат стремеж към отлични постижения, а след това ги поканете да се присъединят към вас.
Четете класически произведения от всички академични области, намерете ментори, които вдъхновяват учениците и изискват от тях качество, структурирайте дните си така, че да включват ваше собствено време за учене и станете човек, който вдъхновява останалите да искат да имат добро образование.
Един родител или учител не е нужно да бъде експерт, за да вдъхнови другите да се стремят към добро образование (класическите трудове осигуряват експертизата), той трябва да бъде пример.
Заключение
Въпросът, който ни задават най-често, е „Как в действителност се прави това?“ Като цяло, този въпрос издава, че питащият не е запален почитател на класическите произведения.
Може би най-трудната част от това да си ментор по класически трудове е да знаеш кои книги да препоръчаш и след това да имаш да кажеш нещо относно тях при дискусия с учениците. Затова нашата начална точка е: Започнете да четете.
Ако искате съвет откъде да започнете, натиснете тук. За подробни насоки и препоръчителни списъци с произведения за четене подходящи за различните възрасти, вижте книгата A Thomas Jefferson Education: Teaching a Generation of Leaders for the Twenty-first Century. Тя разглежда по-подробно философията и концепциите на образованието за лидери, а приложенията предлагат практична помощ как да излезете от поточната линия[2].
Когато прочетете по пет класически произведения в областта на математиката, естествените науки, историята и литературата, няма повече да задавате този въпрос. Вместо това ще задавате други въпроси, много въпроси и то по-добри.
Прочетете класическите произведения във всички области, намерете ментори, които вдъхновяват и настояват за качество, структурирайте вашите дни така, че да включват ваше собствено учебно време и станете човек, който вдъхновява другите да искат да имат добро образование.
Един родител или учител не е нужно да бъде експерт, за да може да вдъхновява учениците да се стремят към добро образование (класическите произведения осигуряват експертизата), той трябва да бъде пример.
Този сайт предлага много ресурси, които ще ви помогнат, също можете да намерите помощ чрез формални менторски услуги, неформални групи и клубове, и сред хората, които познавате.
Колкото повече знаете за принципите на образованието за лидери, толкова по-уверени ще се чувствате относно вашите способности да ги приспособите към нуждите на вашето семейство и вас самите.
Ако не сте сигурни какво да правите, не се колебайте да ни пишете. Има толкова много подкрепа и информаця, че ще сме щастливи да ви упътим в правилната посока.
Радваме се, че бяхме заедно. Всички ние имаме полза от участието и напредъка на всеки един от нас.
Ние сме изпълнени с голям оптимизъм относно бъдещето като виждаме промяната, която отделните хора осъществяват в своите домове, семейства и общности. Заедно можем да променим света!
|
Авторитарен стил |
Идеал |
Снизходително отношение |
|
Учебници |
Класически произведения |
Лека литература |
|
Учители |
Ментори |
Приятели |
|
Изисквай |
Вдъхновявай |
Неглижирай |
|
Съобразяване |
Качество |
Презрение |
|
Съдържание |
Време |
Пренебрегване на съдържанието |
|
Сложност |
Простота |
Хаос |
|
Те |
Вие |
Никой |
|
По-долу са дадени осми и девети ключ, които са споменавани на семинари и заслужават да бъдат изложени тук. |
||
|
Напрегнат |
Сигурен |
Самонадеян |
|
Експерти |
Отстоявайте ценности. Знайте какво правите и защо го правите. Стремете се към величие. Споделяйте своята дарба със света. |
Циници |
Превод: Радослава Петкова
[1]Тази концепция е разработена от автора в неговите книги: A Thomas Jefferson Education: Teaching a Generation of Leaders for the Twenty-first Century и Leadership Education: The Phases of Learning. (Бел.прев.)
[2]Авторът използва тази метафора, за да опише практиката на сляпото следване на един образователен модел, без да се взема под внимание неговата полза за дадено конкретно дете. (Бел.прев.)
