Начало Размисли относно дислексията

Размисли относно дислексията

„Детето ми е на десет години и все още не може да чете гладко! Едва може да напише името си, да не говорим за цяло изречение, и това ме плаши. Той е толкова назад спрямо останалите!“

Нерядко слушам такива неща. Докато разговарям с хората по време на семинари и конференции, често споменавам моя син - най-дислектичния човек, когото съм срещал някога - който до дванадесетата си година не беше прочел и една книга! Говоря за неговия случай, защото искам хората да ме питат за него, за да мога да споделя с тях, че не е толкова страшно да имаш дете, което да не чете. Искам да си възвърнат надеждата и да имат увереност, че домашното образование все още е най-добрата възможност.

Обичайното ми занимание като възрастен е да преподавам музика или писане. Квалификацията ми обаче е в областта на детското мозъчно развитие и съм щастлив да имам някакви познания и опит, които ми позволяват да хвърля известна светлина върху този проблем.

Първо, нека да отбележим, че неспособността да се чете, наричана често „дислексия“, е симптом, а не причина. Речникът определя думата като „общо название за нарушения, които включват трудно четене или разбиране на думи, но не влияят върху общата интелигентност“. Колкото повече се занимавам с това да съм учител и родител, толкова повече в мен се засилва убеждението, че четенето е много повече функция на мозъка, отколкото академичен предмет. Може да си разбиете главата в стената, в безуспешни опити да научите едно дете да чете, като използвате най-добрата система по фонетика в света; а можете да имате друго дете (в същото семейство), което да попие умението за четене като че ли чрез осмоза, без почти да ви се е налага да го обучавате на това. Затова е важно да не се тормозим прекомерно от факта, че имаме дете, което не чете; причините може да са извън нашия контрол.

На базата на моя опит мога да кажа, че има четири общи причини, които могат да попречат на гладкото развитие на умението за четене и писане. Макар те да не са взаимно изключващи се и да е възможно да се срещат в някаква комбинация, откриването и фокусирането върху главната причина може да доведе до истински пробив. Също така трябва да имате предвид, че никое дете не е съвършено в неврологично отношение – всеки има някаква степен на дисфункция; въпросът е каква и колко сериозна е. Този факт ни помага да осъзнаем, че не трябва да сравняваме децата според тяхната възраст или клас, макар съвременната образователна парадигма да налага това. Нека да разгледаме тези четири възможни причини за проблемите, които често се определят като дислексия, и да видим как да подходим при всяка от тях.

Най-честият проблем може да се окаже липса на информация. Много деца, особено когато са в класна стая, може просто да пропуснат базовото обучение по фонетика – ключовата информация, която им позволява да дешифрират самостоятелно думите. Понякога това се дължи на лош модел на преподаване; в други случаи може да е резултат на шумна среда или на физиологично състояние, което им пречи да се концентрират и да внимават. В този случай ученикът може да извлече голяма полза от интензивно индивидуално обучение по фонетика. Макар повечето фонетични програми да са базирани върху системата Ортън-Гилинхам[1], програмата на Сюзън Бартън по четене и спелинг също дава чудесни резултати при най-различни типове читатели. И така, ако децата нямат достатъчно знания по фонетика, разшифроването на думите наистина може да е трудно, но това може да се поправи.

Второ, проблемите с четенето може да се дължат на затруднения в преработката на слуховата информация. Ако децата, особено в ранната им възраст, не чуват езика ясно или правилно, това ще попречи на базовото им разбиране на езика – възприятието на фонемите и разбирането на граматиката. За да разчетат думите, децата не само трябва да свържат символите със звуци, но също така трябва да сравнят възможните комбинации от звуци с тяхната налична база данни от известни думи. Затова не е достатъчно децата да разберат, че „е-i-g-h” се произнася като дългия звук на гласната „а“, те също така трябва да знаят думата „sleigh” и да имат някаква идея относно нейното значение[2]. Ако това не е налице, те няма да могат да разчетат или да определят контекста на нейната употреба. Може да проверите дали детето има проблеми с преработката на слуховата информация, но често не е достатъчно само да увеличим упражненията по фонетика. Може да обмислите дали няма проблеми с храненето или с нервната система. Два много добри източника на информация по този въпрос може да се намерят на следните адреси: www.familyhopecenter.org и www.diannecraft.org

Трети случай, който може да е определен като дислексия, е при сериозни зрителни затруднения като проблеми с конвергенцията на очите и латерализацията на мозъчните полукълба. Макар да е в границата на нормата дете под шест или седем години все още да няма установена доминантност на едната си ръка, крак или око,  ако този процес продължи още дълго време след това, кръстосаната доминантност (т.е. наличието на водеща дясна ръка и водещо ляво око) може да забави усвояването на умението за четене и писане. Понякога проблемите с конвергенцията на очите (проследяването на обектите с двете очи) могат да попречат на четенето и да са причина децата да се изморяват бързо, когато четат текст с дребен шрифт или гледат към страници, които са претрупани с информация. Ако проблемът е такъв, ви препоръчвам да се консултирате с поведенчески оптометрист (очен специалист, който изследва начина, по който се използват очите, а не остротата на зрението) и да потърсите информация в страницата на www.familyhopecenter.org.

Най-накрая стигаме до „истинските“ дислектици – хората, които наистина виждат света по много различен начин. Те мислят в три измерения и мозъкът им възприема цялостна картина на обкръжаващата ги реалност, което означава, че двуизмерните обекти като текст върху страница може да ги объркат. Вместо да обобщавам тук тази сложна идея, ви препоръчвам да прочетете „Дарбата на дислексията“  на Рон Дейвис[3] и да посетите интернет сайта www.dyslexia.com. При моя син този подход осигури пробива, за който се молехме. Макар някои от използваните упражнения да ми се сториха малко странни, те бяха полезни за него и точно след една седмица работа с програмата на Дейвис сварих сина си за първи път да чете, без да е принуждаван да го прави. След като проучих по-задълбочено този въпрос, сега вярвам, че неговият начин да вижда света е дарба, и че някои от най-големите инженери и изобретатели вероятно са „истински“ дислектици.

Както изглежда, по-късното придобиване на умението за четене не е толкова голям проблем. Макар образователното статукво да е придало божествен статус на четенето (защото без него човек не може да полага стандартизираните тестове), ние не сме длъжни да следваме това неправилно мислене. Няма изпит по четене на портите на рая и много успешни хора – дори с докторска академична степен – са започнали да четат едва в юношеските си години. Като родители отчаяно искаме да помогнем на децата си да преодолеят препятствията пред четенето и писането и се надявам, че съм описал накратко различните места, където да потърсите тази помощ. Но най-вече трябва да гледаме на нещата от правилна перспектива: Бог е направил децата ни такива, каквито са. Благословенията често се крият под формата на предизвикателства, така че с Неговото напътствие можем да помогнем на децата си да намерят помощ за симптома на дислексията, без да изпадаме в крайното безсилие на отчаянието.

 

Тази статия е публикувана за пръв път в IEW’s June 2011 e-Newsletter.
© 2011, Institute for Excellence in Writing, L.L.C.

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Радослава Петкова

 


[1]Американска система за обучение по фонетика разработена през тридесетте години на 20 в. от Самюел Ортън и Анна Гилингхам, която използва мулти-сетивен подход. Често се използва за обучение на деца с дислексия.

[2]В английския език комбинацията от букви „e-i-g-h”  се чете „ей“, като дългия звук на тяхната гласна „а“. Обучението по фонетика обикновено онагледява звука на определена комбинация от букви с дума, която детето би трябвало вече да познава. В конкретния случай думата, която помага за запомнянето на звука на комбинацията “e-i-g-h” е „sleigh”- шейна. На български ние също използваме този подход, когато казваме „а“ като агне, „б“ като барабан и т.н. Когато детето не чува ясно думата и не разбира нейното значение, то ще бъде затруднено в обучението си по фонетика. (Бел.прев.)

[3]Ronald D. Davis, The Gift of Dyslexia: Why Some of the Smartest People Can’t Read...And How They Can Learn. Неофициален български превод на тази книга може да се намери тук: rcpleven.com/07knigi/Ronald_D_Deivis_Darbata_na_disleksiata.doc

Категории: Домашно образование, Свобода и образование, Семейство, Практични насоки, Методи