Законодател сравнява домашното образование с „насилие над деца“; Отговарят му две завършили образованието си в дома момичета
Като две завършили домашни ученички, бихме искали да изясним някои неща на Представител Марджъри Портър.
Един старши законодател от Демократическата партия наскоро сравни домашното образование с насилие над деца. Г-ца Марджъри Портър е направила този коментар по време на тайно заседание относно оспорвания законопроект за прилагане на „приспособяваща терапия“ при децата с полова дисфория.
На 26-ти октомври Представител Марджъри Портър изразила възгледите си в тайно заседание на Комисията по здравеопазване и социална политика към Ню Хампширската камара на представителите. Свидетели, пожелали да останат анонимни, съобщили на HSLDA (Home School Legal Defense Association), че били шокирани да чуят коментарите на представителя, използвани в този контекст. Заседанието не е записано.
Като завършили домашни ученички, бихме искали да изясним някои неща на г-ца Портър.
Нанси
Опитът ми с домашното образование започна през 1982 г. В имота ни в Източен Тексас имахме една малка къщурка - идеална за домашно образование. Майка ни поддържаше военна дисциплина по време на учебните ни занимания. Всеки ден очакваше да сме пред бюрата си в 8:30 ч., готови да си кажем молитвите пред християнското знаме и Библията. След това започвахме деня с песен.
Учебните ни занимания бяха на основата на християнската учебна програма A.C.E. Очакваше се да си определяме всеки ден учебните цели и да ги изпълняваме докрай. Мама ни помагаше със задачите, или с каквото друго бе нужно.
1980-те бяха страшен период за практикуване на домашно образование. Тогава този метод на обучение не бе разпространен така, както днес. Нямаше разбирателство между домашно образованите деца и държавната образователна система. Беше твърде рисковано да споделяме на когото и да било какво правим, защото се страхувахме, да не би регионалният училищен надзорник да ни създаде проблеми. Наши приятели влязоха в затвора, защото си образоваха децата вкъщи. И така, всеки път, когато някоя кола спираше пред домa ни, за всеки случай утихвахме, да не би непознатият да е държавен служител.
Няма съмнение, че академичната ни подготовка превъзхождаше нивото, което бихме придобили в местното държавно училище. A.C.E. е самообучителна програма с чудесна основа в английския език и литературата. Както двете ми сестри, така и аз, завършихме една година по-рано от стандарта. Завърших учебната си програма през пролетта на 1990 г., на 16 години, приключвайки с обща оценка от 96 процента.
Само че образованието ми не приключи с това. Завърших University of North Texas с бакалавърска степен по Комуниканиция и магистърска степен по Журналистика (с 4.0 GPA и прием в Kappa Tau Alpha, почетно общество за онези студенти, представили се превъзходство в комуникацията и журналистиката). Имах възможността да уча и в чужбина, в Оксфордския университет. И последно, към момента приключвам с докторската си степен по Комуникация в Регентския университет.
Противно на стереотипа, представян от връстниците и семейните членове през 80-те, домашното образование ми даде здрава академична основа. Аномалия ли съм? Със сигурност, не.
Либърти
Мама започна да ни обучава вкъщи през 80-те, когато това беше нечувано. До такава степен нечувано, че всъщност я арестуваха затова. Оказа се, че домашното образование не е нещо нелегално, това обясниха адвокатите ни на местните власти в Оклахома. Пуснаха мама бързо.
За щастие, нещата се промениха. Образовах се вкъщи, в Тексас, от средата на 90-те до 2011 г., когато завърших гимназия на 17 години. Моите родители направиха учебната ми програма по такъв начин, че едновременно да угоди на жадното ми въображение и на нуждата ми от структура.
Като домашно образовано дете, въпросите, които ти задават са предсказуеми. Например, „По пижама ли учиш?“
Впрочем, някои приятели, които бяха също домашни ученици, наистина учеха по пижами. На мен това не ми допадаше. Ставах рано, свършвах си домашните задължения и правих упражнения. Ученето ми започваше около 8:00 и свършваше ранния следобед. След това играех навън, четях или ходех на някое извънучебно занимание.
Това води до друг въпрос, който често се задава на домашните ученици: „Как си намираш приятели?“
Много страници би отнело да опиша разнообразните дейности, в които участвах, затова ще се огранича до няколко щрихи. Бях силно въвлечена в живота на местната църква. Също така участвах и в 4-H*, състезавах се във всичко от спортна стрелба до шоута за таланти.
От шести до дванадесети клас играх в местния баскетболен отбор на домашните ученици. Състезавахме се в щатски и национални турнири за частни и домашни училища (да, те съществуват!).
Посещавах една седмична кооперативна група, заедно със стотици други домашни ученици. Беше перфектна възможност да опитам както от конкуренцията и другарството на традиционната класна стая, така и от ползите да ми преподават други възрастни, различни от родителите ми.
Питат много домашно обучаващи родители: „Квалифицирани ли сте да преподавате това?“ Понякога, отговорът е не.
Поради това, в прогимназията алгебра ми преподаваше един пастор и професор по математика, от когото взимах уроци два пъти в седмицата. По-късно, един частен учител ме преведе през геометрията и физиката. От седми клас нагоре, един любим ментор превърна страстта ми към писането в умение. Тя дори запали интереса ми към журналистиката.
Точно това учих в колежа Патрик Хенри, където завърших с почести през 2015 г. Докато бях в колежа имах възможността да работя във Вашингтон, където, през последната си година, бях продуцент на токшоу по WMAL радио. Днес работя по специалността си, от което съм щастлива.
Както Нанси, така и аз не съм аномалия. Домашните ученици, с които израснах, сега се справят успешно в живота. Те са художници, военни, инженери, собственици на бизнеси и какво ли още не. Макар много от преживяванията ни да се препокриват, нито едно не е пряко отражение на друго.
Това е красотата на домашното образование.
Академични постижения
Скорошно проучване предполага, че има около 2.3 милиона домашни ученици в САЩ. Според д-р Брайън Рей, председател на Националния институт за изследване на домашното образование (NHERI), броят на домашните ученици нараства стремглаво, с от 2 до 8 процента годишно.
Родители казват, че основата причина, поради която обучават децата си вкъщи е притеснението от училищната среда. Извън това, искат да възпитат морални и духовни ценности в децата си. Също така са притеснени от качеството на образованието, което децата им биха получили в държавните училища.
И така, как се справят домашните ученици? Справят се по-добре на стандартизираните тестове от държавните ученици с 15 до 30 процентни пункта. Държавните ученици средно са около 50-ия процентен пункт, докато домашните ученици достигат средно над 80-ия на същите тестове.
Нивото на образование на родителите не винаги рефлектира върху академичните постижения на децата им. Тоест, разликата в постиженията на домашните ученици е малка, ако го обвържем с това дали родителите им имат висше или средно образование. Също така, нивото на държавен контрол или щатски регулации върху домашното образование не оказва влияние върху академичните постижения на учениците.
Социализация
Един от многото въпроси, които се задават на домашно образоващите родители е „Ами социализацията?“ Според д-р Брайън Рей, домашните ученици отново са стъпка напред в надпреварата.
„Домашно образованите ученици се справят по-добре, обикновено са над средното ниво, при оценяване на социалното, емоционалното и физическото им развитие.“ - писа той наскоро в една статия. Изследванията включват оценяване на общуването с връстници, самосъзнание, лидерски умения, семейна сплотеност, участие в общественополезни дейности и ниво на самочувствие.
Както каза Либерти, част от това се дължи на възможността и избора на домашните ученици да участват в спортове, 4-H, клубове, църковни служения и безкраен списък от извънучебни занимания.
Какво да правим с небрежните родители?
Всички сме чували за онези домашни ученици, които се справят зле, поради небрежност от страна на родителите. Те са малцинство. По принцип родителите обучават децата си вкъщи, защото искат да им предоставят по-добро образование. Поради това инвестират много време и усилия в образованието им.
Все пак, има ги и тези извън нормата. Надзорникът на Ню Хампширския Берлински училищен район Корин Каскаден вярва, че домашните ученици в нейния район не се образоват добре. Тя призова за създаването на закон, който да „възстанови изискването за някакъв вид оценяване от трето лице на напредъка на ученика, премахнато чрез закон, през 2012 г.“
Повече регулация от страна на държавата не е решение на проблема, каза адвокат Майк Донъли от HSLDA. „Вече съществуват инструменти, които да се справят с небрежните родители“, заяви той и допълни: „Съществуват закони против небрежност и насилие над детето при неизпълнение на образователните норми. Няма нужда да се налагат допълнителни товари върху (домашно образоващите) родителите, поради небрежността на единици.“
В същото време, Мишел Левел, директор на School Choice в Ню Хампшир, застава зад твърдението, че няма доказателства, които да подкрепят твърденията на Каскаден.
Не връщайте времето назад
Домашното образование е постигнало огромен напредък през последните десетилетия. Голяма част от този напредък е постигнат през последните години. Както The Daily Signal писапрез 2014 г., до 1996 г. домашното образование не е било легално във всички щати. Там, където е било легално е стигматизирано, което понякога е водило до арести, както ние самите може да потвърдим.
Като цяло, домашните ученици се справят блестящо както академично, така и социално. Общественото одобрение спрямо домашното образование продължава да расте. Милиони семейства харесват образователната идея, представена чрез домашното образование. Просто няма причина Ню Хампшир, или кой да е друг щат, да връща времето назад. И е напълно неоправдано домашното образование да се сравнява с насилие над деца.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
* Организация за младежко развитие
