Начало Из „Суровата истина за държавните училища“

Из „Суровата истина за държавните училища“

Предоставяме ви част от глава 8-ма, от книгата на Брус Шорт „Суровата истина за държавните училища“.

 

ОСМА ГЛАВА 

 

„И той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата към бащите им...”

Малахия 4:6 

 

Домашно образование 

Домашното образование е най-бързо растящото явление в образованието. През 1980 г. домашното образование беше нелегално в тридесет щата, а през 1985 г. имаше само около 50 000 домашнообразовани деца.[1] През 1993 г. домашното образование беше законно във всичките петдесет щата,[2] а някои настоящи изследвания показват, че броят на домашнообразованите ученици е около 2 милиона. Въпреки целия този прогрес, много християнски семейства все още не са запознати с домашното образование и се страхуват от това, могат ли да се справят сами. Какво е „домашно образование”? Дали работи? Къде можете да получите повече информация за него? Следват някои кратки отговори на тези въпроси. 

Какво е домашно образование? 

Домашното образование е индивидуален метод на обучение, в който родителите носят отговорността за образованието на своите собствени деца. Домашнообразоващите родители избират учебната програма на своите деца, определят програмата за учебния ден и за учебната година, обучават индивидуално деца си и оценяват труда им чрез организирано от тях тестване. 

Противно погрешните мнения на някои хора, домашнообразованите ученици не се учат изключително от техните родители. Семействата с домашно образование обикновено принадлежат към кооперативни групи на домашни училища, в които родители с познание за специализирани предмети осигуряват обучение по тези предмети на децата в групата. Редица доставчици на учебни програми за домашни училища предлагат обучение по индивидуални предмети или цялостни учебни програми, използвайки видеокасети, сателитни програми или Интернет. Освен това, учители предлагат семинари по история, литература и други предмети на високо ниво за домашнообразовани ученици през интернет, използвайки видео и аудио ресурси. Поради дълбоките промени в способностите и цените на компютрите и на телекомуникациите през последните пет години, домашнообразованите ученици имат достъп до редица образователни и социални възможности, които неотдавна щяха да бъдат немислими. 

Друго неправилно схващане за домашното образование е мнението, че като училищните учители, домашнообразоващите родители трябва да прекарват пет или шест часа на ден пред своите деца в преподаване. В действителност, типичното домашнообразовано дете прекарва около три до четири часа на ден в „училище”, включително и домашна работа. Този намален времеви ангажимент е възможен, понеже домашните училища нямат разсейванията и времепоглъщащата логистика, типична за държавните училища. Освен това, от тези три или четири часа, само час е свързан с родителски инструктаж над учебната работа. Остатъкът от времето на детето обикновено се прекарва в самостоятелна работа или в използване на други източници за обучение. Освен това, повечето домашнообразоващи родители се стремят да наложат в своите деца разбирането, че те самите носят крайната отговорност за своето образование и трябва да се научат да се образоват сами. Всъщност, академичният и другите успехи на домашнообразованите деца несъмнено са резултат, до голяма степен от тяхната ефективна употреба на времето и на тяхното по-голямо чувство на интелектуална отговорност и независимост. 

Работи ли домашното училище? 

Поразително е, че домашното училище обръща с главата надолу масовите схващания за образованието. Макар домашните ученици да не посещават класовете, където преподават нашите високо квалифицирани педагогически специалисти, има изобилни и неоспорими свидетелства, че те изпреварват академично връстниците си от държавните училища. Проучване в петдесетте щата на САЩ от 1999 г. на д-р Лоренс Ръднър от Университета на Мериленд, провело се сред над 20 000 домашнообразовани деца откри, че средните резултати по четене и разбиране (функционална грамотност – бел.ред.) на домашните ученици, според нивото на класа им са между 82-та и 92-та процента, а по математика били в 85-те процента.[3] Обобщено, средните оценки от тестовете на домашните ученици, съобразени с възрастта на децата, били между 75-тия и 85-тия процент, докато тестовите оценки на учениците от частни училища били между 65-тия и 75-тия процент, а средните оценки на учениците от държавните училища били в 50-те процента.[4] Трябва да се отбележи обаче, че извадката на д-р Ръднър включвала непропорционално голям брой деца от консервативни християнски семейства. Следователно, макар резултатите на д-р Ръднър да осигуряват добро свидетелство за това как се справят академично християнските домашни ученици, те не осигуряват голям поглед към академичните постижения на нехристиянските домашни ученици.[5] 

Макар че само изследването на д-р Ръднър не доказва решаващо, че домашните ученици надминават в академично отношение учениците от държавните училища, то очевидно показва, че академично предимство все пак има. Когато се вземат предвид всички налични академични сведения е наистина трудно да се избегне заключението, че домашните ученици значително изпреварват тези от държавните училища. Някои от допълнителните подкрепящи сведения са описани по-долу. 

В национално изследване, проведено през 1997 г. от д-р Браян Рей, се доказва, че домашните ученици (от детската градина до дванадесети клас) изпреварват своите връстници от държавните училища с 30 до 37 процентни точки във всички тествани области.[6] По четене и по математика например домашните ученици се класирали съответно в 87-мия и 82-рия проценти. Освен това, проучването от 1997 г. открило, че до осми клас средностатистическият домашен ученик бил с четири класа напред на национално ниво, и че колкото по-дълго време се образовало вкъщи едно дете, толкова по-добре се справяло то в академично отношение. Резултатите на САТ например били средно в 59-тия процент за учениците, които били образовани вкъщи за една година. Но за учениците, които били обучавани вкъщи за седем години, средните резултати на САТ били в 92-рия процент. 

През 2001 г. Институтът Фрейзър, канадска институция за обществена политика, публикува отчет на проучване, което било направено върху домашното училище. По отношение на академичните постижения на домашните ученици авторът на отчета, Патрик Башам, обобщава както следва: 

„Според министерството на образованието на САЩ, „Практически всички налични данни показват, че групата от домашнообразованите деца, които са тествани, са над средното ниво” (Lines, 1995). Такива впечатлителни резултати се наблюдават поне за последните петнадесет години. Анализ на оценките на САТ от 1985 г. в щата Уошингтън например открива, че домашнообразованите деца се класират постоянно над средното ниво (Lyman, p. 14). Д-р Хоуард Ричман и неговите колеги открили, че домашните ученици в Пенсилвания се класират средно в 86-тия процент по четене и в 73-тия по математика (Richman, Girten, and Snyder, 1992). От бряг до бряг и от граница до граница, домашните ученици в Съединените щати надминават средното ниво в национален мащаб на двата големи теста за влизане в колеж, АКТ и САТ.[7]“ 

Освен че се справят добре на стандартизираните тестове, домашните ученици също са печелили национални географски състезания, национални състезания по правопис и златни медали в международни математически състезания. Ето няколко примера: 

  • През 2000 г. домашни ученици заеха първите три места в Националната викторина по правопис в Скрипнс Хоуард, и четири от първите десет места в Националната географска викторина.[8]
  • В Международната олимпиада по математика през 2001 г. домашен ученик от Масачузетс беше един от двамата американски ученика, и един от четирима ученика в световен мащаб, които получиха отличен резултат.[9]
  • През 2002 г. отбор домашни ученици от Чатануга, Тенеси, спечели Националния гимназиален съдебен шампионат.[10]
  • През 2002 г. почти 25% от всички финалисти в Националната географска викторина, включително победителят, бяха домашни ученици, както и над 10% от финалистите в Националната правописна викторина.[11]
  • През 2002 г. двама домашни ученика бяха сред дванадесетте национални победителя в Математическата олимпиада на САЩ.[12]
  • През 2003 г. домашен ученик спечели Националната географска викторина, а домашен ученик се класира втори на Националната викторина по правопис.[13] 

Не е изненадващо, че това беше унизително за държавната образователна индустрия, и съвсем очаквано, приятели на държавните училища започнаха да се оплакват, че домашнообразованите деца трябва да имат някакво „нечестно предимство”.[14] Всъщност врявата от приятелите на държавните училища беше толкова голяма, че Скрипс Хоуард прие правила, които изглежда нямат друга цел, освен да не допускат домашните ученици до неговото състезание по правопис.[15] 

Изследванията, показващи успеха на домашните ученици също ни говорят много за това, което има значение в образованието. Дали държавната регулация на домашните ученици подобрява техните академични постижения?[16] Наличността на родител, който е сертифициран за учител подобрява ли академичните постижения на домашните ученици? Не.[17] Дали количеството пари, които плаща едно семейство с домашно училище за образователни материали се отразява значително на академичните постижения? Не.[18] Превъзходните постижения на домашнообразованите ученици ограничени ли са до Съединените Щати? Не. Изследвания в Канада и в Обединеното кралство също показват, че домашните ученици академично изпреварват тези в държавните училища.[19] 

Освен всичко това, домашното образование има някои други интересни отражения върху ученическия успех: 

  • В преглед на постиженията на домашнообразовани деца във Вирджиния се открило, че резултатите по четене сред домашните ученици от малцинството не само, че били тридесет и осем точки над тези на малцинствените ученици в държавните училища, те били равни на резултатите по четене на белите домашнообразовани деца. По математика, домашните ученици от малцинствата били намерени, че изпреварват малцинствените ученици в държавните училища с двадесет и седем процентни точки, и те били на пет процентни точки от средния резултат на белите домашнообразовани деца.[20] Академичният успех, на който се радват домашните ученици от малцинствата несъмнено е една причина защо приблизително 5% от домашните ученици през 2003 г. били черни, и защо вероятността черните деца да се образоват вкъщи била пет пъти по-висока през 2003 г. в сравнение с 1998 г.[21] Всъщност черните семейства вероятно са най-бързо растящата подгрупа сред домашните училища.[22] Един признак за идещия скок на домашните училища сред малцинствата е посочен в анкета на студенти в Университета Вандербилт и Нашвилския държавен технически университет. От отговорилите, 45% от черните студенти и две трети от не-черните малцинствени студенти отговорили с „да” или „може би”, когато били запитани дали ще образоват децата си вкъщи. В контраст с това, по-малко от 25% от белите студенти отговорили с „да” или с „може би”.[23]
  • В държавните училища средностатистическото момче е в 52-рия процент по математика и в 43-тия процент по четене, докато средностатистическото момиче е в 48-мия процент по математика и в 58-мия процент по четене. Сред домашните ученици момчетата и момичетата имат практически идентични резултати по четене (87-ми процент за момчета срещу 88 процент за момичета). По математика момчетата поддържат своите четири процента предимство в средните си оценки, но средностатистическия резултат на домашнообразованото момиче е тридесет и един процентни точки по-висок (79-тия процент), отколкото резултатите на момичетата в държавните училища.[24]
  • Учениците в държавни училища, чиито родители не са завършили гимназия се класират в 34-тия процент по писане и в 28-мия процент по математика. Учениците в държавни училища, чиито родители са завършили колеж се класирали в 61-вия процент по писане и в 63-тия процент по математика. За сравнение, в основен комплект от тестове, които включвали писане и математика, домашнообразованите ученици, чиито майки не били завършили гимназия се класират в 83-тия процент, докато учениците с баща, който не е завършил гимназия се класирали в 79-тия процент.[25] 

Колко харчат семействата с домашни училища, за да постигнат тези резултати? Според изчисления от 2001 г. семействата с домашни училища харчат средно около 550 долара за материали на ученик. Поради наличието на Интернет и на материали втора ръка обаче, е възможно този разход да е доста по-нисък. Всъщност има няколко интернет сайта, чиято цел е да помагат на семействата да образоват вкъщи с малко средства: Homeschooling for PenniesFree HomeschoolingМножество безплатни ресурси също могат да се намерят на този адрес.

Могат ли домашните ученици да влизат в колежи? 

Не е изненадващо, че над 700 колежа и университета в Съединените щати приемат домашнообразовани студенти.[26] Тези институции включват широка гама от държавни и частни висши учебни институции, включително престижни университети като Харвард, Йейл, Райс, МИТ, Военната академия на Съединените Щати, Морската академия на Съединените Щати и Станфорд. Всъщност качеството на домашнообразованите студенти спечели вниманието на властите в някои от най-претенциозните университети. Например, Джон Райдър, приемен служител в Университета Станфорд, отбеляза: „Домашните ученици донасят известни умения – мотивация, любопитство, способността да са отговорни за своето образование – които гимназиите не произвеждат у своите възпитаници.”[27] По същият начин Джойс Рийд, декан в Университета Браун, отбеляза: „Домашните ученици са образеца на студентите в Браун. Те са самостоятелни, поемат рискове и не се отказват. Най-важно, завършилите средното си образование вкъщи са доказали, че са добре подготвени за прехода, и че мнимите препятствия пред влизането в колежа са трудности, които се преодоляват лесно чрез техните таланти и квалификация.”[28] Това не е точно образа на домашните ученици, който популяризира Министерството на образованието и образователната индустрия нали? 

Ами „социализацията”? 

Предвид на това, че домашните ученици печелят национални правописни викторини, географски състезания, шампионати по тренировъчни съдебни процеси, и международни математически състезания, и смазват своите връстници от държавните училища във всяко стандартизирано измерване на академична компетентност, образователната индустрия все по-неохотно поставя под въпрос качеството на домашното образование от страх да не изпадне в неудобно положение. Вместо това, тя се опитва да заблуди незапознатите с домашното образование семейства, като твърди, че като не посещават държавните училища, домашните ученици са слабо социализирани. Правилната „социализация” е, разбира се, това, което „прогресивните” образователни теоретици като Джон Дюи счели като най-важната функция на държавното образование. Затова не е изненада, че днешните високо квалифицирани педагогически специалисти се хващат за този проблем като начин да се опитат да обезсърчат домашното образование.

В известен смисъл образователната индустрия е права. Залогът в спора за социализацията е относно обществени и духовни ценности; именно, чии ценности ще научат децата? От перспективата на нашите високо квалифицирани педагогически специалисти християнските домашни ученици не са правилно социализирани, понеже те научават ценностите на своите родители и на своята църква, а не тези, насаждани чрез държавните училища. Това разбира се не е начина, по който се представя въпросът пред обществеността. По-скоро критиката на домашното образование от образователната индустрия внушава някак си, че домашните ученици са социално изолирани саможиви хора, понеже те не посещават държавните училища. Както с всичко друго, което образователната индустрия казва на обществеността, това просто не е вярно. 

За щастие има редица проучвания, които са се занимавали с тези въпроси, и техните открития трябва да са успокояващи за всички родители, обмислящи домашното образование: 

  • Средностатистическото домашнообразовано дете участва в 5,2 дейности извън дома, като 98% участват в две или повече активности. Тези дейности включват такива извънкласни занимания като класове по танци, доброволна работа, обществени служения, Библейски клубове, 4-Ейч*, отборни и индивидуални спортове, музикални състави и групи по други изкуства, както и участие в академични семинари и класове извън дома чрез кооперации на домашни училища, колежи и частни уроци.[29] Тези деца очевидно не са отшелници.
  • Проучване от 1992 г. оценява дали домашните ученици страдат от забавено социално развитие.[30] Изследователят открил, че напротив, децата в държавните училища имат значително повече поведенчески проблеми от домашните ученици, и че няма разлика между децата в държавните и домашните училища по отношение развитието на концепцията за себе си или на самоувереността.
  • В друго проучване от 1992 г. виждаме, че домашните ученици са по-добре социализирани и по-зрели от децата, посещаващи държавни или частни училища.[31]
  • Резултатите на по-ранни проучвания също са в съгласие с проучванията от 1992 г.: Изследване от 1989 г. показва, че вероятността домашните ученици да участват в занимания, които предполагат бъдеща ръководна позиция, когато станат възрастни, била същата, както при учениците от частните училища. Домашните ученици участвали повече в такива дейности, отколкото учениците от държавните училища.[32] Проучвания от 1986 г. открили, че домашните ученици са по-независими от натиска на връстниците, отколкото учениците в държавни или частни училища. Освен това, домашните ученици се приспособяват социално и емоционално еднакво добре като учениците в частните училища, и имат по-високо себеуважение, отколкото учениците в държавните училища.[33]
  • Доклад, представен през 1991 г. от Американската асоциация за образователни проучвания сочи дългосрочните последици от домашното образование. Авторът отбелязва, освен другите неща, че никое от домашнообразованите деца не е безработен или на социални помощи, когато порасне.[34] 

Грег Сизек, доцент по образователни изследвания в Университета на Северна Каролина в Чапел Хил, обобщи през 2001 г. това, което изследователите знаят сега по „въпроса за социализацията“: „Тя по същество не представлява проблем… Ако не друго, изследванията показват, че понеже родителите са твърде чувствителни към обвинението, записват децата си на толкова много занимания.”[35] 

Как се справят в реалния свят домашнообразованите също започва да получава благоприятни коментари. В статия на Анди Лорензен в ЕйчАр Мегазин, корпоративен служител, отговорен за набирането на почасови работници в гимназиална ученическа възраст за национална ресторантска компания, описва домашните ученици, казвайки: „Те са умни, амбициозни и много мотивирани.”[36] По същият начин друг от колегите на Лорензен, собственик на ресторант, който наел 75 домашни ученика, презира аргумента за социализацията: 

„Хората приемат, че те ще бъдат социално ощетени, понеже са обвързани с дома си, но е точно обратното… Те имат добро чувство за хумор и знаят как да действат. На много деца им е трудно да преценяват… Не и на тези. Те са стабилни и зрели, добри отборни играчи и обикновено защитават това, което е правилно.“[37] 

Ученият от Агенцията за защита на околната среда, Лари Търнър, описва домашно образован колежански стажант, с когото работил, като притежаващ „Зрялост далеч отвъд това, което бихме очаквали от някой на неговата възраст… Той имаше способността да организира нещата, да мисли самостоятелно и нестандартно.”[38] 

Има множество истории като тези, които онагледяват изследванията и цифрите, които показват, че домашните ученици „работят и играят добре с другите.” Но един бивш изследовател от министерството на образованието на САЩ, Патриша Лайнс, която е добре запозната с домашното образование, даде може би най-изразителната преценка на характера на домашнообразованите деца: 

„Ако не знаех нищо друго за някой, освен неговото образователно минало, бих скочила в меча бърлога с домашнообразовано дете, отколкото с такова учило държавно училище. Домашнообразованото дете ще е по-добре образовано и на него ще може да му се разчита повече. Това е просто закона за вероятностите.“[39] 

Защо всичко това трябва да е изненада особено за родителите християни? Добре знаем, че „безумието е вързано за сърцето на детето” (Пр. 22:15) и всеки родител е видял, че където има събрани много деца заедно има голямо количество безумие. Понеже домашнообразованите деца прекарват повече време с техните родители и с други възрастни, отколкото децата в държавните училища, тяхното естествено „безумие” е по-ограничавано от примерите на възрастните и от стандартите за поведение, отколкото „безумието” на техните връстници от държавните училища. Върху домашнообразованите деца имат по-малко негативно влияние, понеже гледат по-малко телевизия, отколкото техните връстници от държавните училища. 

Когато домашните ученици пораснат 

Все още ли се чудите какъв вид възрастни стават домашнообразованите деца? Проучване от 2003 г., проведено от Националния институт за изследване на домашното образование на 7000 възрастни, които са били образовани вкъщи показа, освен други неща, че възрастните, които са били образовани вкъщи са по-обществено ангажирани, отколкото изучилите се в държавни училища.[40] Например 71% участват в дейности в служба на общността в сравнение с 37% от възрастните на подобна възраст от общото население. Домашнообразованите възрастни също са по-ангажирани в политиката, може би понеже само 4,2% от изследваните такива счели политиката и властта за твърде сложни за разбиране, в сравнение с 37% от възрастните от общото население. Домашнообразованите възрастни декларират по-високо ниво на удовлетворение от своя живот – 58,9% казали, че били „много щастливи”, в сравнение само с 27,6% от възрастните от общото население. Освен това, домашно образованите възрастни съобщили по-високи нива на удовлетворение от работата и от финансовото си състояние. 

Ако обмисляте домашното училище, не си губете времето в притеснения за призрака на „социализацията”. Той е само една от скалъпените истории, измислени от образователната индустрия, за да отвлече вниманието на родителите от начина, по който държавните училища провалят децата на всяко ниво и по всеки критерий. 

 

Превод от английски език: Радослава Петкова 


 

[1] Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), pp. 3-6. Това засега е най-доброто налично изследване на домашното образование. То е на разположение онлайн от Института Фрейзър на адрес http://fraserinstitute.ca/admin/books/files/homeschool.pdf. През 1999 г. Националният център за образователна статистика публикува кратко проучване на домашното образование, домашното образование в Съединените Щати през 1999 г. Това проучване изследва предимно такива въпроси като броя на домашните ученици, техните семейни характеристики, и техните причини да учат вкъщи. (на разположение онлайн в PDF на адрес http://nces.ed.gov/pubs2001/2001033.pdf).

[2] Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), p. 3.

[3] Lawrence M. Rudner, “Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998,” Educational Policy Analysis Archives, Volume 7, Number 8 (March 23, 1999), на разположение на адрес http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/.

[4] Lawrence M. Rudner, “Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998,” Educational Policy Analysis Archives, Volume 7, Number 8 (March 23, 1999), на разположение на адрес http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/.

[5] Християните са различно изчислявани, че съставляват от 70% до 80% от домашните училища. За мнозинството от останалите домашни училища понякога се говори като за „необразоващи се”. Те типично отричат държавното училище заради образователната философия и застават зад възгледите на критици на образованието като Джон Холт, А.С. Нейл и Пол Гудман. За описание на „необразоването” виж Earl Stevens, “What is Unschooling,” на разположение онлайн на адрес http://www.naturalchild.com/guest/earl_stevens.html. Семейната мрежа на необразоващите се (Family Unschoolers Network, http://www.unschooling.org/) осигурява много информация за необразоването като подход към образованието. Поради прекаленото представяне на християни в неговата извадка,  изследването на д-р Ръднър не осигурява силни доказателства относно начина, по който се справят академично необразоващите се.

[6] Brian D. Ray, “Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits,” National Home Education Research Institute, на разположение на адрес http://nheri.org.

[7] Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), p. 11. Анкетата на Башам е на разположение онлайн в PDF формат на адрес http://www.fraserinstitute.ca/admin/books/files/homeschool.pdf.

[8] Noreen S. Ahmed-Ullah, “Parents Thrilled that Homeschoolers are Busy as Bees,” The Bergen Record, May 19, 2001.

[9] Студентът е Рийд Бартън, родом от Масачусетс. Бартън също спечели много други отличия в математическите състезания. Виж “Int’l Math Olympiad 2001 Medalists Announced by Wolfram Research,” на разположение на адрес http://mathforum.org/epigone/geometry-pecollege/chxwexsang.

[10] “Home Improvement”, The Wall Street Journal, May 17, 2002, W 15.

[11] Vaishali Honawar, “National Bees ‘Buzz’ with Home Schoolers,” The Washington Times, May 21, 2002; Amy White, “Homework,” St. Louis Post-Dispatch, August 15, 2002.

[12] Amy White, “Homework,” St. Louis Post-Dispatch, August 15, 2002.

[13] Darlene Superville, “Eighth Grader Wins National Spelling Bee,” Associated Press, May 29, 2003; Randolph E. Schmid, “Youngsters Square Off in Geographic Bee,” Associated Press, May 21, 2003.

[14] Helen Cordes, “Sour Grapes, Anyone?” ParentCenter.com, на разположение на адрес www.parentcenter.com.

[15] Helen Cordes, “Sour Grapes, Anyone?” ParentCenter.com, на разположение на адрес www.parentcenter.com.

[16] Lawrence M. Rudner, “Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998,” Educational Policy Analysis Archives, Volume 7, Number 8 (March 23, 1999), на разположение на адрес http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/.

[17] Lawrence M. Rudner, “Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998,” Educational Policy Analysis Archives, Volume 7, Number 8 (March 23, 1999), на разположение на адрес http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/.

[18] Lawrence M. Rudner, “Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998,” Educational Policy Analysis Archives, Volume 7, Number 8 (March 23, 1999), на разположение на адрес http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/. Семейства на четвъртокласници, които са похарчили от 0 до 199 долара средно имали комбинирана оценка на комплекта стандартизирани тестове в 79-тия процент, докато домашните ученици, чиито семейства похарчили 600 долара или повече се класирали в 84-тия процент. За осмокласниците домашни ученици средната комбинирана оценка за учениците, чиито семейства похарчили от 0 до 199 долара била в 80-тия процент, докато домашните ученици, чиито семейства похарчили 600 долара или повече имали средна комбинирана оценка в 83-тия процент.

[19] Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), pр. 12-13.

[20] Brian D. Ray, “Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits,” National Home Education Research Institute, на разположение на адрес http://nheri.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20.

[21] Krista Pierce, “More Blach Families Choose Homeschooling of their Kids,” The Item, September 1, 2003, (www.theitem.com). Фактът, че тенис звездите Венъс и Серена Уилиямс били домашнообразовани също направи домашното образование много по-видимо в черната общност. Освен увеличената видимост на домашното образование сред малцинствата, голяма част от стимула за родителите от малцинствата да извадят своите деца от държавните училища идва от увеличаващото се признаване, че държавните училища погубват бъдещето на техните деца. За добре написано проучване на начина, по който учениците от малцинствата по-скоро потъват, а не плуват в държавните училища, виж Abigail and Stephen Thernstrom, No Excuses: Closing the Racial Gap in Learning (New York: Simon & Schuster, 2003). Семейство Тернстром изтъква, например, че НООП показва, че 70% от черните ученици се класират „под минималното ниво” по математика, докато 75% се класират „под минималното ниво” по естествени науки. „Под минималното ниво” означава, че учениците не могат да покажат дори частично усвояване на своите предмети на нивото на техния клас. По четене и история средностатистическият черен гимназиален ученик е по-слаб от средностатистическия бял осмокласник. Добре е известно, обаче, че черните и другите деца от малцинството успяват добре в католически училища и в една шепа строги училища като Академията Фредерик Дъглас в Ню Йорк Сити. По-малко известно e, че домашното образование изглежда елиминира тази пропаст в постиженията между белите и малцинствата. Както отбеляза д-р Браян Рей: „Домашните ученици успяха по същество да елиминират неравенството между резултатите на белите и на малцинствата, дори, когато извадките се нагласят така, че да отразяват същата пропорция на американски индианци, азиатци, черни и испаноговорящи (като тази, която се намира в държавните училища). [Както е цитирано от Лий Сафли (Президент на Асоциацията на домашните учители от Южна Каролина) в “Homeschooling Helps Minorities,” на разположение онлайн на адрес http://www.iche.org/articles/homeschooling_helps_minorities.htm]. Тернстром призовават за училищна реформа, но както вече беше отбелязано, „реформа” не е била успешна стратегия и няма да бъде независимо колко пари се наливат в държавните училища. Родителите на малцинствата не трябва да чакат реформа, която никога няма да дойде. Вместо това те просто трябва да извадят децата си от отровната култура на държавните училища – техните деца не са проблема, училища са проблема.

[22] Малцинствени домашни училища от Тексас (Minority Homeschoolers of Texas) е един пример за организациите, появяващи се в подкрепа на семействата с домашно училище сред малцинствата. Можете да посетите тяхната интернет страница на адрес http://www.mhot.org/index.html. Друг пример е Националната ресурсна асоциация на черните домашни учители (The National Black Home Educators Resource Association) (интернет адрес http://www.nbhera.org/).

[23] Тези резултати от проучването са цитирани в Michael Smith, “Homeschooling Grows in the Black Community,” HSLDA News, June 13, 2003, на разположение онлайн на адрес http://www.hslda.org/docs/news/hslda/200306/200306130.asp.

[24] Brian D. Ray, “Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits,” National Home Education Research Institute, на разположение на адрес http://nheri.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20.

[25] Brian D. Ray, “Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits,” National Home Education Research Institute, на разположение на адрес http://nheri.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20.

[26] Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), p. 13. Много подробен списък от подбиращи колежи, които са приели домашни ученици е на разположение онлайн на адрес http://learningfreedom.org/colleges_4_hmsc.html.

[27] Джон Райдър, както е цитиран в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 13.

[28] Както е цитирано в Brown University Alumni Magazine, January/February 2002. Виж, също, “Home Improvement,” The Wall Street Journal, May 17, 2002, W 15.

[29] Brian D. Ray, “Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits,” National Home Education Research Institute, на разположение на адрес http://nheri.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20.

[30] Larry Shyers, Comparison of Social Adjustment Between Home and Traditionally Schooled Students, Ph.D. Disseration, University of Florida, както е цитиран в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14.

[31] Thomas C. Smedley, “Socialization of Home Schooled Children: A Communication Approach,” unpublished Master of Science thesis, Radford, Virginia: Radford University, както е цитиран в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14.

[32] Linda Montgomery, “The Effect of Homeschooling on Leadership Skills of Home Schooled Students,” Home School Researcher (1989), Volume 5, Number 1, както е цитирана в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14.

[33] Raymond Moore, “Research on Sociability,” The Parent Educator and Family Report (1986), Volume 4, Number 1, както е цитиран в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14; Mona Delahooke, “Home Educated Children’s Social/Emotional Adjustment and Academic Achievements: A Comparative Study,” unpublished doctoral dissertation, Los Angeles, California: California School of Professional Psychology (1986); и John Taylor, Self Concept in Home Schooling Children, Ann Arbor, Michigan: University Microfilms Inernational (1986), както са цитирани в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14.

[34] Gary J. Knowles, Now We Are Adults: Attitudes, Beliefs, and Status of Adults Who Were Home-educated as Children, доклад, представен на годишната среща на Американската асоциация за образователни изследвания, Чикаго, Април 3-7, както е цитиран в Patrick Basham, “Home Schooling: From the Extreme to the Mainstream,” Fraser Institute Occasional Paper, Number 51 (Fraser Institute, 2001), р. 14.

[35] Както е цитирано в Robert J. Grossman, “Home is Where the School Is,” HR Magazine, December 3, 2001.

[36] Както е цитирано в Robert J. Grossman, “Home is Where the School Is,” HR Magazine, December 3, 2001.

[37] Както е цитирано в Robert J. Grossman, “Home is Where the School Is,” HR Magazine, December 3, 2001.

[38] Както е цитирано в Robert J. Grossman, “Home is Where the School Is,” HR Magazine, December 3, 2001.

[39] Както е цитирано в Robert J. Grossman, “Home is Where the School Is,” HR Magazine, December 3, 2001.

[40] Информацията относно резултатите на проучването на Националния институт за изследване на домашното образование (NHERI) е взета от резюмето на Асоциацията за правна защита на домашните училища (HSLDA) “Homeschooling Grows Up,” на разположение онлайн на адрес http://www.hslda.org/research/ray2003/default.asp. Пълният доклад може да се получи от NHERI на адрес http://www.nheri.org. Интернет страницата на Асоциацията за правна защита на домашните училища, между другото, е отличен източник на информация за домашното образование.

* 4-Н е младежка организация в САЩ, чиито цели са да развие ръководни умения, гражданско съзнание и умения за справяне в живота.

Категории: Домашно образование, Религия и образование, Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Философия