Да възпитаваш момчета (Трета част)
Истината за колежа
Истината е, че много от нашите предпоставки, свързани с колежите просто вече не са верни. Времето, икономиката, броя възрастни притежаващи диплома промениха пейзажа на образованието и заетостта.
Университетската диплома вече не е единственият път към успеха.
Съществува огромна пропаст между колежа и кариерата за повечето млади хора. На учениците им липсват социални умения, като преданост, отговорност и дори най-основна комуникационна компетенция, които са нужни за успех в реалния свят.
Макар дипломата все още да е нужна за много кариери и представлява филтър за работодателите, чрез който да пресяват потенциалните работници, тя не е крайна инстанция за ползотворни работници.
Често срещано мнение е, че студентите ще разберат какво искат да правят с живота и кариерата си в колежа. Само че това просто не е вярно.
Що се отнася до студентските съветници, много малко истинско напътствие се получава по време на техните сесии. Редовият студент изкарва всяка година по две сесии с някой от съветниците. По време на тези сесии по-голямата част от времето се прекарва в обсъждане на курсове и организирането на програма, като само около 20 минути се отделят за обсъждане на кариерни възможности.
За какво точно подготвяме студентите?
Истината е, че нямаме идея как ще изглежда света и трудовия пазар, когато днешните студенти навършат възрастта за започване на работа. Светът се промени драстично в последното десетилетие и бързият темп на промяна няма да се забави в скоро време.
Докато светът на технологията върви напред с пълна пара, нашата образователна система все още е основана върху система, измислена по време на индустриалната революция, когато е имало нужда от работници за поточните линии във фабриките.
Трудовият пазар на 21-ви век изисква хора, които са креативни и иновативни, не просто поредното колелце в индустриалната машина. Днешните студенти се нуждаят от способността да мислят, да създават оригинални идеи и да изразяват тези идеи ясно.
Днес системата проваля масово учениците ни. Едно скорошно изследване, проведено от Hart Research Associates, стигна до извода, че много от топ мениджърите вярват, че новозавършилите не са подготвени да излязат и да се реализират успешно на пазара на труда.
Извън образователните бариери, младите хора трябва също така да се съревновават със старците, които отлагат пенсионирането си отвъд традиционната 65 годишна възраст и задържат корпоративните си позиции, по този начин остават по-малко свободни места на корпоративната стълбица.
Освен това, днешният човек работи в една компания само 2-3 години. В резултат на това, компаниите не виждат работниците си като инвестиция. Преди няколко десетилетия, компаниите инвестираха в дългосрочното изграждане и кариерно развитие на работници си. Сега професионалното израстване и развитие е почти изцяло оставено в ръцете на самия работник.
Уникална мисъл
Тази информация ни води до следния въпрос: Какъв е въобще смисълът от училището?
През 1968-ма, група деца в една детска градина са били изпитани върху способността им да мислят оригинално. Деветдесет и пет процента от тези деца са отбелязали изключителни резултати що се отнася до уникалността на мисълта им. Същата група е била изпитана десет години по-късно и само от 12% от тях са запазили способността си по отношение на това да мислят различно.
Днешната образователна система обучава учениците да зубрят, а не да мислят.
Опитваме се да докоснем бъдещето като повтаряме това, което сме правили в миналото. Понеже тази система е архаична и неприложима при днешния трудов пазар, учениците не виждат смисъла на цялата работа.
От ранна възраст, учениците откриват, че има само един правилен отговор и той се намира на гърба на учебника. Този образователен модел игнорира факта, че качественото учене не се случва в група, истинското учене се случва, когато някой е заинтересован и ентусиазиран от дадена тема.
На учениците е нужно да се предостави възможността да мислят уникално и да достигат сами до нужните отговори. Все пак, това е сърцето на образованието: да открием как креативно да се справяме с проблемите и дълбоките въпроси.
Макар да няма магически „един за всичко“ ключ в образованието, определянето на ключовите принципи и цели за вашия ученик, представлява огромен напредък в подготовката им за успешен живот.
Създаване на практично образование
Светът на домашното образование се разви значително през последните 20 години.
Прехвърлянето на училищната система в домашната среда вече не върши работа. Ученическите чинове, „учителското бюро“ и структурирана класна система, макар да не са сами по себе си грешни, са си проправили пътя в повечето домашни училища.
Но да сложиш християнски етикет на счупена образователна система не оправя проблема.
Едно изследване показва, че само 54% от учениците, които са от випуските 2006 – 2011 в момента имат работа, а от тези 54%, 65% работят на непълен работен ден.
Очевидно, настоящият образователен модел проваля нашите ученици. От какво тогава се нуждаят нашите ученици (както момчетата, така и момичетата), за да успеят в икономиката на 21-ви век?
- Практични умения за живота. Дайте на учениците си шанса да упражняват умения като поддръжка на автомобил, основи на готвенето и основни компютърни умения.
- Отговорност. Веднъж, когато ученикът ви хване цаката на основните умения за живота, предоставяйте им отговорности, за да култивирате чувство на лична собственост.
- Приложими знания. Съсредоточете се върху областите на интерес и предметите, които възбуждат любопитството им.
- Пълна емоционална банкова сметка. Депозирайте любов и топлота в децата си така, че критиките да не изчерпат емоционалната им „сметка“. Хвалете десет пъти повече, отколкото критикувате.
- Креативност. Ограничете екранното (компютри, телевизия, телефони и т.н.) време и налагайте „изключено време“ всеки ден, за да осигурите възможност за извор на креативност.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
