Да възпитаваш момчета (Втора част)
Какво се случва с момчетата днес?
В днешно време съществува „Питър Пан“ синдром. Момчетата не поемат отговорност за академичните си цели нито, което е по-важно, за прехода си към зрялост.
Момчетата са проектирани да се движат и да действат. Да натъпчат малките момчета в училищата е възможно най-лошото нещо. На тях им е нужно време да се движат и да изследват света. Често, момчета, които започват училище година-две по-късно, бързо надминават академично връстниците си.
Направете ученето реално
Водете децата си на екскурзии. Позволете им да преживеят наученото. Съсредоточете се върху качеството на наученото, а не върху количеството. Истинското учене е ефективно, когато е предизвикан интерес.
Съществуват три основни начина да се помогне на момчетата, що се отнася до образованието им:
1.Наблягайте на областите от които се интересуват
За всеки е нужно да изучава основните предмети като алгебра, биология и много писане. Компютърните умения също са важни, в комбинация със скорост на писане от поне 40-50 думи в минута, добре е да познавате и Майкрософт Офис продуктите.
Но като изключим писането и математиката, които трябва да бъдат изучавани през целия период на образованието, опитайте модулен подход с останалите предмети. При този подход предметите се покриват един по един, като всеки се изучава интензивно няколко месеца, и след като бъде усвоен, ученикът започва следващият.
2.Изграждайте креативност
Не е тайна, че днешната младеж прекарва доста време пред екрани. Макар нещата научавани от екрана да имат известна стойност, момчетата се нуждаят от време, през което да бъдат активни и да използват въображението си.
Предоставяйте им дара на няколко „изключени“ часа всеки ден. Насърчавайте ги да четат книги, да сторят фортове в дърветата, да правят научни експерименти в гаража (или пък да не правят!) или да се задълбочат във възпитанието на новото си кученце. Време далеч от екраните ще изгради усет за креативност и приключение, което не може да се развие пред светещия екран.
3.Осигурете практика в реалния живот
Научете децата си да сменят маслото на колата, да приготвят вечеря, правилно да се справят с прането или с грижите за ливадата пред дома ви. След това им дайте задължения, които са „техни“. Нека поемат отговорност докато развиват способностите си за решаване на проблеми. Това чувство за отговорност ще е безценно, когато търсят работа в бъдеще.
Дръжте целта на фокус
Запитани от едно изследване, група HR (Човешки ресурси) служители съставили списък на уменията и качествата, които търсят в хората, които наемат на работа. Някои от топ уменията включват: критично мислене, комуникативност и способност за работа в екип. Уменията за работа със социалните медии били най-отдолу в списъка.
Не пропускайте всяка възможност да се уверите, че ученикът ви се сдобива с практичните умения, които работодателите търсят.
Приложимост
Една от причините, поради която момчетата не харесват училищата, е понеже имат усещането, че знанията, които научават там нямат нищо общо с това, което всъщност ги интересува. Неприложими са.
Как да направим приложими нещата, които учениците ви изучават? За да отговорим на този въпрос, ще обсъдим четирите типа на приложимост, от най-хубава до най-лоша.
1.Присъща приложимост
Това е видът приложимост, който се поражда, когато нещо е интересно „просто така“. Това е най-добрият тип интерес, който може да се намери в ученика ви.
Вместо да се съсредоточавате само в области, които не представляват никакъв интерес, задълбочете онези области, от които синът ви вече се интересува.
Обича ли синът ви история, битки и мечове? Следвайте този интерес! Позволете му да изследва историческите книги, водете го на възстановки и направете всичко по силите си да развиете този интерес. Така се получава истинското учене.
Как учите е много по-важно, от това какво учите.
През ранните години, имаме навика да се фокусираме върху креативност, но колкото по-голям става един ученик, толкова повече го натискаме да влезе в образователна матрица, нареждайки му точно какви класове трябва да минава и къде трябва да набляга в академично отношение. Убеждаваме го, че трябва да покрива определени класове, защото това ще му помогне да влезе в колеж, което ще му позволи да изработва пари като възрастен.
Подредили сме всичко наобратно.
Учениците (особено по-големите) трябва да бъдат насърчавани да преследват интересите и увлеченията си и напълно да използват креативността си през целия си обучителен период.
Все пак, какво по-добро от това да им помогнем да запалят интереса си и да развият любов към учението? Това ще ги подготви много по-добре за бъдеща кариера, отколкото това да ги насилваме да покриват курсове, които нямат никаква практическа стойност за живота им като възрастни.
2.Вдъхновена приложимост
Може и да не сте заинтересовани от определен предмет, но някой може да вдъхнови интереса ви спрямо него. Когато някой е наистина очарован от нещо, почти невъзможно е да не прихванете неговия ентусиазъм. Вълнението от конкретна учебна дисциплина отеква и резонира в начина, по който преподавате.
Ако изпитвате затруднения с това да предадете или да съберете ентусиазъм за даден предмет, намерете някой, който го обича и изпратете децата си да се учат от тях. Геометрията, която е ваш отколешен враг, може би носи радост и щастие за някоя друга хоумскул майка.
Присъствието на този маниер на преподаване е жизненоважно. Това позволява на ученикът ви да се зарази с интерес по неща, които обикновено не ви вълнуват. Създайте мрежа от майки, които могат да споделят товара на различните предмети, в зависимост от ентусиазма си за дадени предмети.
3.Изкуствена приложимост
Когато децата не са естествено въодушевени от нещо, и не можете да намерите никой, който да запали интереса им, може да го превърнете в игра. Само че, не може да направите от ученето игра, лишена от последствия и да очаквате учениците да се хванат на въдицата.
Например, ако детето ви напише съчинение, в което има правописни грешки и вие знаете, че може да си ги намери само, вместо просто да му връчите съчинението обратно, за да си го поправи, поставете му предизвикателство.
Когато му върнете съчинението му кажете: „Намерих 7 грешки и знам, че ти също можеш да ги откриеш. Ще ти дам двадесет стотинки за всяка открита грешка, но ти ще ми плащаш двадесет стотинки за всяка грешка, която не намериш“.
Изведнъж играта става реална.
Когато играете игра с учениците си, те се нуждаят не само от мотивация да спечелят, нуждаят се също и от мотивация да не загубят. Точно поради това не само им обещавате награда, ако спечелят, но и последствия, ако загубят.
Това са правилата за създаването на игри:
Децата трябва да са способни да спечелят играта. Ако могат да печелят от време на време, дори и да губят през по-голямата част от времето, ще са готови да играят. Децата ще се откажат, ако знаят, че не могат да спечелят.
Мотивационната система трябва да има потенциална печалба И загуба. Ако ученикът реши, че мотивационната награда не си струва работата, за да се спечели, просто ще се откаже. Но, ако има и последствия, ще бъде мотивиран да не пострада от последствията.
Уверете се, че изкуствените игри следват тези правила. В противен случай, учениците може и да не се мотивират.
4.Насилствена приложимост
Този най-малко мотивиращ вид приложимост се получава, когато кажете „трябва да учиш, за да изкараш добри оценки, за да може да бъдеш приет в колеж, за да имаш хубав живот, и т.н…“
Тази форма на значимост е почти напълно неподходяща, освен ако не е породена от нужда и трябва да се избягва на всяка цена.
Закони на мотивацията
- Децата обичат да правят това, което могат/са способни да правят.
- Децата обичат да правят това, което вярват/си мислят, че могат да правят.
- Децата вършат това, в което са добри.
- Ако децата вършат това, в което са добри, ще бъдат мотивирани да се подобряват.
- Децата мразят и ще отказват да вършат това, което вярват, че не могат да правят.
Няма значение дали вие мислите, че те могат да свършат нещо или не. Веднъж щом едно дете е убедено, че не може да направи нещо, трудно може да го убедите в противното. Ако едно дете вярва, че не може да направи нещо, то няма да го направи.
За да насърчавате ученика си е жизненоважно да използвате 60-80% от времето, за да му давате за вършене задачи, в които е добър, след това отделете 20-40%, за да помагате да се подобри в по-трудните области. Това не само ще приповдигне увереността му в силните му страни, но и ще го предпази от обезкуражаване.
Ако приложите този принцип правилно, той ще работи. Започнете да насърчавате ученика си да се справя с нещата, които са му лесни, докато в същото време леко го натискате да следва по-трудните за него области. Уверете се, че поставяте основа на позитивност и успех, иначе детето ще изпадне в онова състояние на „мразя ученето“.
Икономическата система на емоционалния капитал
Никой не обича да бъде поправян. Дори като възрастен, поправянето е трудно. Но го издържаме. Знаем, че е нещо добро за нас и уважаваме човека, който привлича вниманието ни към недостатъците ни.
Когато подлагаме някого на критика, ние „теглим“ емоционален капитал от банковата му сметка. Обратно, „депозит“ се прави в сметката, когато го хвалим или показваме одобрение.
Когато учите едно дете, трябва да напълните неговата емоционална банкова сметка достатъчно, за да може критиката да не го опустоши. В крайна сметка, детето трябва да знае, че е обичано и ценено. Така, когато дойде критиката, няма да се чувства емоционално изчерпано.
Първа стъпка в този процес: усмихвайте се. Усмихвайки се и излъчвайки щастие към някого ви прави почти неустоими. Когато работите с ученика си, покажете му усмивка, която казва, че сте щастливи да видите точно него. Отделете момент, за да го накарате да се чувства ценен преди да започнете урока.
Втора стъпка: предоставяйте позитивна подкрепа. Старайте се да влагате 10 позитивни коментара или наблюдения преди да отбележите първата поправка. Така ще утвърждавате знанията в децата си всеки ден. Важно е обаче да бъдете искрени, когато добавяте към емоционалната банкова сметка. Децата бързо усещат фалша.
Както поправката, така и критиката трябва да бъдат управлявани внимателно и правилно, иначе бързо ще се окаже, че до вас има едно немотивирано дете.
Дори когато не сте в „учебен режим“, съзнателно отделяйте време всеки ден, за да погледнете всяко дете в очите и да му кажете колко го обичате. Това върши чудеса през период, в който изграждате взаимоотношенията с децата си.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
