Да възпитаваш момчета (Първа част)
Те са тези, които постоянно си люлеят краката, седнали на пейките в църквата или карат камиончета по гърбовете на столовете (и по някоя друга злочеста дамска прическа). Те пипат всичко по рафтовете в магазина, без да искат се блъскат в нищо неподозиращи купувачи и провеждат битки в секцията за консерви.
В училищата, те са тези с бележки за лошо държание и също толкова лоши оценки, те са тези, които докарват в недоумение както родители, така и учители.
ТЕ СА МОМЧЕТА.
Все пак трябва да признаем, че съществува причина за тяхното държание. Освен очевидните характеристики, съществуват биологични и неврологични различия, които са причината момчетата да учат, да се държат и да преработват информация различно от съответните представители на противоположния пол.
Много от тези разлики са открити благодарение на изследванията на педиатърa д-р Ленърд Сакс.
По време на практиката си, Сакс отбелязал, че голям брой майки довеждат момчетата си при него с бележки от училищата, които изказват предположение, че синовете им трябва да преминат лечение за ХРНВ (*Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието).
След като прегледал децата, д-р Сакс стигнал до заключението, че момчета не страдат от ХРНВ и ги изпратил обратно, без да им предпише лекарства. При всеки от случаите, няколко седмици по-късно, майките и момчетата се връщали, носейки още една бележка, с молба за повторен преглед.
Вземайки под внимание тази тенденция, д-р Сакс се зачудил дали учителите и училищният персонал знаят, какво той е открил в изследванията си относно разликите при ученето между момчетата и момичетата.
Започнал да посещава училища и да пита учителите, дали са запознати с изследването му. Открил две неща:
1. Никой не бил дори чувал за изследването.
2. Хората били обидени от идеята, че момчетата и момичетата не са идеално еднакви във всяко едно отношение.
Това, което научил, го вдъхновило да напише няколко книги и да започне „The Foundation for Single Sex Education“(Фондация за еднополово образование) с цел да разпространи откритията си.
Какви са физиологичните разлики, които той открил и как те могат да помогнат на родителите, обучаващи децата си вкъщи.
Слух
Майките често се шегуват, че синовете им страдат от „селективни слухови проблеми“, но истината е, че момчетата са генетично настроени така, че да обръщат внимание на шум с много по-високи децибели от момичетата.
Кохлеарни тестове, проведени при раждане показват, че повечето момичета чуват звуци 3 децибела по-ниско от повечето момчета. Също така, изследване при малки деца под 3 години, използвайки акустично мозъчно снимане – безопасен поглед върху мозъчната активност – показва, че дори докато растат, момичетата реагират на звуци 10 децибела по-тихи от тези, на които реагират момчетата.
Тези разлики в слуха продължават и при възрастните. Едно проучване, изследващо каква част от мозъка се използва при слушането на аудио-книги заключило, че жените използват и двете страни на мозъка си, когато слушат, докато мъжете използват само доминантната си страна.
Момчешките мозъци не реагират на шумове по същия начин, както момичешките. В резултат на което, момчетата всъщност се нуждаят от сравнително по-шумни, по-бурни среди, за да се чувстват добре. Докато момичетата се дръпват и чувстват, че някой им се е „скарал“, момчетата чувстват, че така им се обръща нужното внимание.
Зрение
Друга значителна разлика: очите на момчетата съдържат повече клетки за обработка на действие и движение, докато очите на момичетата съдържат повече клетки, обработващи цвят и текстура. Това означава, че момчетата са по-внимателни, при наличието на движение, а момичетата са повече настроени да обръщат внимание на детайли и красота.
Тази разлика в зрението може да се забележи дори и при най-малките деца. Щом достигнат възраст, позволяваща им да държат пастел, момичетата рисуват кончета, цветенца и семейства - всичко многоцветно и с много детайли. Момчетата, от друга страна, обикновено рисуват картини, пълни с действие: летящи стрели, горящи къщи или футболисти, ритащи топки. Често тези рисунки са само в един-единствен цвят – най-вероятно черно.
Добронамерените учители, способни да смачкат креативността на едно момче, като го посъветват да използва повече цвят или детайли, са същите, които хвалят момичетата, които използват няколко цвята и малко детайли в картините си. Впоследствие момчетата откриват, какво учителят харесва, осъзнават, че не е това, което те харесват и решават, че рисуването не е за тях.
Стилистичните разлики водят до отчуждаване на момчетата и от други области на академичните занимания. Тъй като момчетата са привлечени повече към действие, това се отразява и в писането им. Когато започнат да пишат, момчетата са склонни да се съсредоточават върху наречията. Все пак, те са чувствителни спрямо движението! Само че, повечето учители търсят силни прилагателни, и карат момчетата да пишат, използвайки повече описателни думи. Отново, момчета се обезкуражават, защото техният стил и интереси не се оценяват.
Разбира се, вие искате да създадете добри навици при писането, но вместо да вкарвате момчето си в калъп, помогнете му да намери начини да се изрази така, както той вижда света, в действия и движение.
Стрес
Докато при мъжете стресиращите събития причиняват приток на адреналин, жените често изключват. Всъщност, най-драматичната реакция при стреса, реакцията „бий се или бягай“, се наблюдава единствено при мъжкия пол.
При мъжете, стресът активира Симпатиковата част на ВНС, увеличавайки сърцебиенето и притока на кръв. Тази реакция се регулира, чрез изправяне и придвижване, което вдига температурата на тялото.
При жените се случва обратното. При периоди на стрес парасимпатиковата част на ВНС поема контрол. Когато това се случи, жените усещат намаляване в сърцебиенето, притока на кръв и температурата. Тези симптоми се регулират със седене или лежене. Може да видите пример за това в начина, по който момчетата реагират на стрес в сравнение с момичетата.
Когато едно момче е разстроено, веднага разбираш, че е така. Най-вероятно започват да викат, да ритат стените или дори да хвърлят предмети.
Момичетата, от друга страна, са склони да се свият. Когато едно момиче е разстроено, най-вероятно, ще го намерите заровено под някоя завивка, преглъщайки сълзи и настоявайки, че всичко е „наред“.
Училищата са склонни да бъдат стресиращи места за момчетата (но това е вярно за всички деца). Да кажеш на едно момче да „седне и да си свърши математиката“ е да искаш от момчето, с вече стресирана система, поставена нащрек, да направи едновременно две несъвместими за него неща. Поради тази причина, повечето момчета мислят най-добре, когато са прави. Най-вероятно ще постигнете по-голям академичен успех, ако му кажете да си свърши математиката, докато стои право на кухненския плот.
Едно училище постигнало голям успех след като направило отделни класни стаи по пол. Поделянето на учениците позволило на учителите да провеждат класовете в стил, който най-добре подхождал на техните ученици.
Например, един от учителите, който имал само момчета при себе си, пренаредил столовете в класната стая, така както пожелали момчетата. При него, на момчетата било позволено да учат прави, седнали до или под чина, както им е било присърце!
В резултат на това, учителят постигнал 50% увеличение в тестовите оценки.
Традиционният училищен метод ни е програмирал да вярваме, че за да осигурим правилно провеждане на учебните занятия трябва да сме седнали в тиха, правилно изправена позиция до бюрото. Само че, дори само да седят и да слушат може да се окаже твърде голямо предизвикателство за някои ученици.
Все пак, основната функция на ухото не е да се слуша с него. Основната му функция е баланс. Докато нервната система на детето все още се развива, да седи изправено и да слуша може да са две неща, които не може да направи едновременно.
Когато децата наистина слушат е възможно центъра на гравитацията им да се измести. Поради това може би най-добре слушат проснати на земята или в някоя друга позиция, която не се асоциира традиционно със слушане.
Всъщност, някои деца притежават много деликатен вестибуларен апарат, което може да доведе до това да бъдат „не в час“ със света около тях. Макар част от това да е просто своенравно неподчинение, много проблеми се причиняват, когато неврологичната система не функционира правилно. За да разберете как това може да повлияе на способностите на детето ви да учи хвърлете един поглед на „The Out of Sync Child“ от Карол Крановиц (Carol Kranowitz), полезна книга, която ще ви помогне не само да разберете детето си, но също и как да им помогнете правилно да преработят информацията, която получават. Макар тази книга да се съсредоточава върху по-сериозни проблеми като ХРНВ и психични разстройства от аутистичния спектър, в нея може да намерите много ценни ресурси за родители на невротипни деца, които срещат трудности с ученето.
Температура
Колко пъти сте чували някое момче да настоява „Мамоооо.Нямам нужда от яке.“?
Истината е, че може би наистина нямат нужда от якето.
Съществува разлика от 3 градуса между оптималната температура за учене при момчетата и момичетата (20 градуса за момчетата и 23 градуса за момичетата). Това си е доста сериозна разлика!
Когато момчетата са стресирани, по-ниските температури им помагат да се справят със стреса. Това е породено от естествената реакция при стрес: момчетата влизат в режим „бий или бягай“, докато момичетата обикновено изключват (едновременно физически и емоционално). Това представлява проблем: Ако температурата е твърде висока, момчетата не могат да се справят със стреса, но ако е твърде студено за момичетата на тях им става невъзможно да мислят. Тази разлика довежда до големи проблеми в класните стаи.
Болка
Едно изследване, проучващо реакцията на мъжете и жените спрямо болката стига до заключението, че при 100% от мъжете, болката води до увеличаване на притока на кръв в мозъка, докато при 100% от жените, притока на кръв в мозъка намалява по средата на болката.
Горе-долу, болката кара момчетата да изпадат в еуфория. Точно затова те постоянно се бият, шамарят и борят един с друг. До известна степен, болката им носи наслада. Момчетата често се нуждаят от движение и дори болка, за да може да се съсредоточат в това, което правят.
Оптимизиране на обучението за момчетата
Ето няколко съвета за оптимизиране на ученето за сина ви:
1. Говорете високо и бъдете малко по-оживени, когато обяснявате нещо на момчета. Това може да ви се вижда малко неестествено, но това е най-лесният начин да се привлече вниманието на едно момче.
2. Насърчавайте момчетата да се изразяват по начин, който те могат да възприемат. Забележете „екшъна-действеността-подвижността“ в рисунките и писането на сина ви и го насърчавайте в тези области.
3. Помогнете им да се справят със стреса. Забелязвайте кога синът ви започва да нервничи поради стрес и му помогнете да се справи с това по конструктивен начин. Направете промени, там където е възможно, с цел да намалите стреса.
4. Осигурете отдушници като да речем тичане навън, вдигане на тежести или някаква градинска работа, с цел да помогнете на сина си да изпусне малко пара.
5. Не ги връзвайте на чин/бюро! Експериментирайте с това да позволите на сина си да учи прав, седнал на земята или на някакво място, което е логично за двама ви.
6. Обръщайте внимание на температурата в стаята. Дори няколко градуса могат да доведат до голяма разлика.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
