Позиция на Асоциация за Домашно Образование относно проект за "Закон за детето"
ПОЗИЦИЯ
на
Асоциация за домашно образование (АДО)
относно
проект за "Закон за детето"
Уважаеми дами и господа,
Предвид публичния дебат свързан с проекта за „Закон за детето”, АДО представя на Вашето внимание тази позиция, която няма за цел да прави подробен коментар на въпросния проектозакон, а да изясни и противопостави неговата философия на нашата принципна позиция – позиция, свързана с нашите възгледи, по отношение грижата за децата и тяхната защита.
Какво не е наред в проекта за „Закон за детето”? Той е дълъг и хаотичен, неясен и объркващ, противоречи на международните закони, по които Република България е страна, противоречи на самия себе си, не се придържа към добрата юридическа практика – говори повече в литературни форми, отколкото чрез правна лексика, поставя аморални практики като стандарти за защита на децата. Всичко това прави проекта за „Закон за детето” безсмислен, повърхностен и ненужен.
Дължината на проектозакона показва две неща – неговите създатели са или объркани, или се стремят да прикрият своето лицемерие и коварство. Авторите са създали многоглава хидра, която е разположила своите лишени от логика глави върху близо 100 страници. Целта на тази дължина е или желание за изчерпателност, в което се съмняваме, или проста диверсия, която цели да отвлече вниманието на читателите от няколкото прости и обвити в еквилибристика члена в законопроекта, които атакуват устоите и традициите в обществото ни.
За никого не е тайна, че подобни закони са следствие от желанието на групи в съвременното ни общество, които имат достатъчен финансов ресурс, за да използват държавни механизми за прокарване на лични интереси. В случая с проекта за „Закон за детето” е ясно, че той обслужва неправителствени организации (НПО) които са доставчици на услуги за деца. В този смисъл, дължината и хаотичността на законопроекта служи като прикритие за желанието на въпросните НПО да получат бърз и лесен достъп до децата, на които същите НПО гледат чрез проектозакона като на ресурс за печалба и в никакъв случай, като на човешки същества.
Извратеният и безнравствен свят, в който живеем, дава предимство на агресивни хомосоксуални и феминистки групи, които имат интерес от подобен брутален „Закон за детето”, който руши безогледно и с варварска ярост семейството в неговата християнска форма и традиция. Нерепродуктивните хомосексуални общества имат интерес от законите за сурогатното майчинство и още повече от закон, чрез който в рамките на 24 часа ще могат да вземат чуждо дете за себе-отразяване. В този смисъл проектът за „Закон за детето” е легализация,на търговията с детска плът.
На следващо място, проектът за „Закон за детето” е в пряк конфликт с философията на международното законодателство в областта на семейството и неговите отговорности към децата. Никой закон от международното право, който третира семейните взаимоотношения, никога и по никакъв начин не е разглеждал децата вън от контекста на семейството, както безусловно прави това проектозаконът – обект на тази позиция.
Идеята, че детето трябва да се превърне в център, около който да се нагоди законодателството, изхвърля дори родителите в периферията на незначителните субекти. Това довежда до заключението, че класическата семейна среда не е определяща за изграждането на детето като личност, което споделя философските и религиозни ценности на своите родители. Нещо повече, проектозаконът умишлено възлага права и отговорности на детето, които то не е способно да понесе. Това е клопка, в която родителите са избутвани умело от нетолерантните към семейството общества, които са готови да умъртвят дори идеята за семейство, стига това да им осигури господстващо положение.
На следващо място, авторите на законопроекта потвърждават становището на секторните закони и разпоредби свързани с образованието на децата. Това означава, че в най-важния период за развитието на една личност, децата трябва да са преобладаващо в държавна институция. Правата на семейството са тотално смазани в областта на образованието и оправданието на авторите на проектозакона е, че те само утвърждават установени норми в родното законодателство. Истината е, че като не се съобразяват за пореден път с международните закони, по които Република България е страна, българските законотворци безусловно се компрометират в очите на цивилизования свят, потвърждавайки своята некомпетентност или страст към изготвянето на закони в интерес на платежоспособни поръчители.
Изключително смущаващо е, че проектозаконът претендира да дефинира категории, които никога не са били сфера на държавен контрол или юрисдикция. Така например, законопроектът не успява да избегне клишето, нито авторите му устояват на изкушението да определят кой и до кога да е дете. Това практически нарушава правата на младите хора, на които иначе държавата желае да делегира множество права в съгласие с философията на плуралистичното демократично общество. Проблемът е, че доставчиците на услуги за деца биха се лишили от своя пазар, ако младите хора и семействата твърдят, че държавата изисква хората да са деца по-дълго, отколкото самите „деца” желаят някой да ги определя като такива.
Детинството не се определя от субективните критерии на държавата, а от зрелостта на отделната личност да носи отговорност за себе си и собствения си живот. В този смисъл, много „деца” се държат далеч по-адекватно от мнозина възрастни. Това, разбира се, по никакъв начин не пречи на законотворците да определят кой е дете и кой не. Желанието да се раздават права и да се квалифицират хората е претенция за божественост от страна на държавата и ние не можем да се съгласим с подобна арогантна надменност, нито ще толерираме по какъвто и да е начин всеки, който се опитва да избягва правилата и истинската законност, като ги заменя с калъпи и произволни стандарти.
Не можем да не обърнем внимание и на факта, че вместо юридически термини, на места в законопроекта срещаме литературни похвати, характерни не за смислените закони, а за лириката, прозата или романа. Когато родителите са призвани да се съобразяват с „желанията и чувствата” на детето, под заплаха от санкции и наказания, те са поставени в ситуация, при която трябва да разтълкуват намерението на законодателя, според неговото жанрово вълнение в момента, когато е „творил” своето произведение – наречено „Закон за детето”. Силно обезпокоени сме от тази странна неадекватност на законотвореца и препоръчваме сериозност и компетентност при подбора на екип, който трябва да претворява волята на народа в закони. Сигналите, които дават подобни лирични отклонения, в иначе уж сериозни законопроекти, са свидетелство за неангажираност и посредственост, които не удовлетворяват по никакъв начин законо-изпълнителите и поставят в неловка ситуация авторите, които са принудени да се крият от обществената критика и да подхвърлят помежду си топката на обвиненията .
Освен всичко до тук, искаме да изкажем нашата истинска изненада от факта, че законопроектът претендира за детски права, които не са обвързани с правата на родителите. Изумителен е фактът, че проектозаконът определя ролята на родителите като спомагателен, но не и определящ фактор в развитието на децата. Всички родители са просто фон на детските емоционални прищевки и желания, а не хората, които контролират опасните детински стремежи към саморазруха. На родителите е забранено да формират характер у детето като го учат на собствените си философски и религиозни възгледи. Вместо това детето е препоръчано на хаотичната среда, която на случаен принцип трябва да изгради фундаментални възгледи в нестройната детска душа. В този процес на родителите е вменено задължение да стоят настрана от собствените си деца – нещо повече, родителите са длъжни да толерират хаоса в детският ум, и то в разрез със своите собствени възгледи.
Тази толкова чудновата и абсурдна стратегия на законодателя да отдели децата от собствените им родители е лесно разгадаема за всеки родител, който обича децата си и държи на собствените си ценности. Освен това, компрометираната държавна философия, която е залегнала в законопроекта, показва ясно претенциите за собственост над децата от страна на една самозабравила се тотална държава. Трябва да е ясно, че семействата са тези, които оформят философските и религиозни възгледи у собствените си деца и тук намесата на държавата е категорично недопустима. Нейната роля в този процес се ограничава до уважение към избора на всяко семейство, както и гарантирането на свободна среда, която прави този избор възможен.
Неморалната и агресивна политика спрямо семейството надминава всяка фантазия в този проектозакон, когато в прав текст се насърчава доносничеството, като мярка за защита на децата от насилие. Трябва да заключим, че идеолозите на законопроекта не разчитат на мерки, които да осигурят спокойна семейна среда; напротив – те търсят конфликтни ситуации, за да задоволят интереса си към самите деца. Едно реално оттегляне на държавата в отредените й от Бога граници, би постигнало далеч повече положителни резултати от безнравствената й намеса в личния живот на семействата.
Изводите, които можем да направим по отношение проекта за „Закон за детето”, са следните: Ако държавата стои зад този законопроект, то тогава тя желае да защити децата, като унищожи тези, които ги защитават; иска да достигне до децата, но руши мостовете към тях; иска да разбере децата, но не говори техния език; желае да даде права на децата, но унищожава тези, които могат да ги гарантират; стреми се към най-добрия интерес на децата, но оставя интересът да се определя от анархистичната философия на ситуационната етика; стреми се да обучава децата, но ги държи на социално-еволюционна диета; опитва се да гарантира здравето им, докато им помага да се саморазрушават; учи ги на безнравствена нравственост; обича ги, докато ги мрази; пази ги, докато ги предава; формира ги, докато ги тъпче; издига ги, но всъщност ги принизява; позволява им, но само чрез забрани; претендира да е баща, а е насилник; иска да е майка, но е зла мащеха; заявява че е божество а е просто фикция, зад която се крие зложелател.
Асоциацията за домашно образование заявява безусловно, че проектът за „Закон за детето” не трябва да се превръща в закон. Той трябва да остане като документ, който да напомня за лудостта на един пиян от илюзии народ и да ни държи будни за да не допуснем, какъвто и да е опит от страна на определени обществени групи, които мразят семейството и децата, които желаят анархия, предизвикана от разрушаване на опорите в съвременната цивилизация.
Като подкрепа на тезите в тази позиция, прилагаме авторитетните правни анализи на Alliance Defense Fund (ADF) и на адв.д-р В.Костов и адвокати, където са посочени множество правни документи, които проекта за „Закон за детето” варварски погазва.
Асоциация за домашно образование
06.11.2011 г.
