Начало Какво прави класическото образование различно?

Какво прави класическото образование различно?

Какво прави класическото образование различно?

от Сюзън Уайз Бауър

Съвременното класическо образование е изградено върху три отличителни, изпитани във времето принципи. Първо, детския ум има три етапа на развитие. Второ, „живитe” книги1 и първичните източници2 вършат повече работа от учебниците. Трето, целта на образованието е да възпита хора учещи се цял живот, а не да запълни главата на ученика с определено количество информация. 

Първият принцип – тристепенното развитие на младия ум – е може би най-разпознаваемото изражение на класическото образование. Това развитие при класическия метод е най-важно в първите, най-ранни години от образованието. А именно класовете, които американските учители наричат „основно училище,” и се занимават с полагане на академичните основи у децата. Тези години често се наричат „граматическият етап” в образованието; не само защото детето учи английска граматика четири години, но и защото, през този период се поставя основата на цялото бъдещо обучение. Граматиката, в първоначалният си смисъл е включвала основните елементи на изкуството и науката; през първите четири години на образованието, децата научават основните елементи при четенето, писането, смятането и науките. 

Тези начални години са възможно най-доброто време за усвояването на основни знания. От първи до четвърти клас, детския ум е невероятно активен, готов да наизустява и запомня информация. Затова, през този период образованието включва основно заучаване на факти а не самоизразяване и анализ на информация. Младите ученици със сигурност не трябва да бъдат възпирани да изразяват себе си, но оригинални мисли и креативност не се изискват, като основен елемент от ученето. Вместо това, фокуса е върху разстилането на богато угощение от информация за деца. Правилата за четене и спелуване, граматическите правила, поеми, думи на чужди езици, история и литература, описания на растения, животни и човешкото тяло, математически факти и така нататък. 

Горните елементи поставят началото, дават ни основните изграждащи елементи за втория етап на обучението. До около пети клас, повечето деца започват да губят интереса към наизустяването и простото възприемане на факти. Вместо това, младият ученик започва да мисли по-аналитично. Детето повече не се задоволява с простото задаване на въпрос и получаването на елементарен отговор; вместо това, то иска да разбере защо отговора е правилен. Вторият етап на класическото образование, етапа на логиката, е времето, в което детето започва да обръща внимание на причинно-следствените връзки, на връзките между различните области на знанието, на начина, по който фактите се подреждат заедно в логична структура. 

Един ученик е готов за етапа на логиката, когато способността му за абстрактно мислене започне да узрява. През тези години ученика започва да учи алгебра, логика и прилага логиката към всички академични предмети. Като пример, логиката на писането включва научаване на правилата за правилно конструиране на параграф и поддържане на тезата в текста. Логиката в обучението по история изисква, ученика да открие защо е избухнала войната от 1812 г. Вече не е достатъчно, просто да прочете историческите факти за войната от 1812. Логиката в обучението по науки (химия, физика, биология) изисква от детето да усвои научният метод за изследване и възприемане. В литературата, ученик който е започнал да усвоява граматиката, изучаването на произведение означава прочитане на книгата и отговаряне на прости въпроси: Какво, къде, кога, как . . . ? 

В етапа на логиката, изучаването на езика включва нови въпроси: Защо героите в дадена книга действат по определен начин? Защо тази книга запазва или губи интереса на читателя? Каква е кулминационната точка, кризата, развръзката в повествованието? Развиването на навик за критичен анализ подготвя ученика за последния етап на образованието, етапа на риториката. На този етап, ученика е вече в гимназиално ниво. Научил се е да пише и говори със сила и оригиналност. 

Ученикът в етапа на риториката, прилага правилата на логиката, научени по-рано, върху основната информация, усвоена през предните класове и представя заключенията си с ясен, силен и елегантен начин на говорене. В този период, учениците започват да се специализират в посоката на знания, които ги привличат. Това са годините за лагери по изкуство, курсове в колеж, пътуване в чужбина, чиракуване и други форми на специализирано образование. 

Вторият и третият етап на образованието – етапите на логиката и реториката – зависят от втория принцип на класическото образование: „живите” книги и първичните източници са по-ценни от учебниците. Със сигурност учебниците имат своето място в образованието, но класическият учител внимава и прави разлика между зоната на задоволителните познания и истинските умения за учене. Самите умения се придобиват, когато материалите по аритметиката, английската граматика, сплуване, обучението по науки, и пр., се поднасят стъпка по стъпка, като логично се надграждат върху вече получени знания. Ученикът не може да разбере подлога и сказуемото, докато не се научи да определя съществителните имена и глаголите. Той не може напълно да схване умножението и делението, докато не научи как да събира и изважда. Добре направеният учебник е най-доброто възможно ръководство за усвояването на тези умения. 

За придобиване на задоволително ниво при изучаване на история, литература и по-сложните науки – класическите учители насърчават учениците да не разчитат на учебници. Вместо това, на учениците се препоръчват „живи книги” – книги от автори, разкриващи реални гледни точки от първични източници. Защо? Защото учениците в етапите логика и риторика мислят критично върху идеите представени в учебните материали по история, литература и наука. Те са научени да изследват информацията, която им е дадена, да проверяват за точността и истинността й и накрая, да формират свои собствени заключения предвид информацията. Учебниците, от друга страна, дават на учениците информация, която трябва да се приема като „вярна” и да се наизустява. Учебниците рядко съдържат бележки, авторите им са неизвестни или са няколко, за да може никой от съставителите да не поеме отговорността за грешките. Учебниците са направени, за да бъдат приемани  и пасивно наизустявани, не да бъдат изпитвани и анализирани. И този вид учене – пасивното, доверчиво и не-критично – е в пълна противоположност на класическото образование. 

Все пак, крайната цел на класическото образование е да възпита хора, които да обичат да учат цял живот. Триетапната схема на класическото образование (първо, овладей основите на даден предмет; второ, мисли критично и аналитично; трето, развий и изкажи мнение) е схема, която ще ръководи всяко успешно бъдещо обучение. Възрастен човек, който реши да се учи да шие, следва същият процес: първо, научава основните бодове; второ, свързва тези бодове заедно в кройка; трето, измисля нови кройки. Така прави човек, учещ се цял живот, който решава да научи нов занаят или предмет, като да речем философия или астрофизика. Първо, той научава основните термини, дефиниции и аргументи; второ, научава как термините са свързани помежду си и претегля аргументите; трето, решава дали е съгласен или не. 

В контраст с методите на съвременно образование, което не знае точно какъв вид възрастен човек иска да произведе, класическото образование има много ясна цел. То се стреми да превърне детето във възрастен, който знае как да мисли, как да приема нови знания, да преценява стойността им и тогава или да ги отхвърли или да ги вкара в употреба. 

1Авторката нарича живи книги тези, които са с ясна практична насоченост и не сдържат в себе си готови изводи, а вместо това, ученикът трябва сам да ги открие, след като извърши определени опити или друга дейност, което изисква активност от негова страна. 

2Първични източници са тези книги и ресурси, които са свързани с факти или събития, но без да са преразказани от някой (да речем автор на учебник). Такива са например изворите за историята или автобиографиите.

 

Сюзън Уайз Бауър е историк и писател. Понастоящем тя работи върху четири томова история на света. Някои нейни книги са The History of the AncientWorld, The History of the Medieval World и The Well-Educated Mind (всички са издадени от W. W. Norton освен The Art of the Public Grovel: Sexual Sin and Confession in America издадена от Princeton University Press). Тя е основател на Peace Hill Press, малко издателство посветено на публикуването на исторически и литературни ресурси за родители. Сюзън има докторат по хуманитарни науки от College of William and Mary, където сега преподава литература. Тя живее в Чарлз Сити със съпруга си и четирите си деца.

 

Статията е взета от Homeschool Business & Entrepreneur Directory 2011- издание на The Old Schoolhouse Magazine

Превод от Английски език: Дариел Кремов 

Категории: Домашно образование, Практични насоки, Методи