Родителите – наистина ли са необходими?
Въведение
Преди няколко години, в ролята си на местен журналист, бях помоленa да отразя история около един официален обяд. Обядът се даваше в чест на предучилищните учители с цел да се обърне внимание на нуждата от още средства за държавните начални програми, предназначени за обучението на деца от три до четири години. Речите се редяха монотонно почти два часа: речи от местни учители, от директори, дори и от жената на губернатора на нашия прекрасен щат. Почти два часа те обсъждаха многобройни проблеми относно здравето, образованието, благоденствието и успехите на нашите най-малки ученици. Имаше нещо, което ми направи огромно впечатление: думата „родители” почти не бе спомената.
Това ме накара да си задам въпроса: „Родителите – наистина ли са необходими?“ Ако бях случаен наблюдател на срещата, със сигурност бих стигнала до заключението, че родителите не са необходими. Бих заключила, че единствено правителството носи отговорността да се погрижи за бъдещето на своите граждани, а родителите са само необходими снабдители на човешка стока – младите попълнения на нашата нация. Всъщност, от тона на речите бих заключила, че родителите са по-скоро пречка в обучението на децата и че най-големият шанс за успех в живота е децата да бъдат извлечени от дома, колкото се може по-рано и да се напъхат в „любящата” прегръдка на държавата.
Национална Образователна Асоциация
Определено Националната Образователна Асоциация (НОА) мисли по този начин. В статия наименувана „Taking Steps Toward PK-3 Success“ НОА излага предложения и стратегии за подобряване резултата в образованието на децата ни. В тази статия от 15 страници, родителите са споменати само веднъж и то в контекста на това, че НОА трябва да осигури целодневни предучилищни програми, защото на работещите родители ще им е трудно да се справят, ако децата им не са по цял ден в училищата. Статията окуражава учителите да си партнират с директори, местни бизнесмени и други учители от всички нива на образователната система, но нито веднъж учителите не са поощрени да си взаимодействат с родителите.
В уебсайта си НОА подчертава целите си относно предучилищното образование. Част от тези цели са идеите на НОА, по отношение на предучилищното образование, да се прокламират от членовете й на работните им места, за да може философията на организацията да се вкорени на всички възможни социални нива. Ето какво включват целите:
„Властите трябва да увеличат възможностите за три и четири годишните деца да посещават целодневни, целогодишни предучилищни програми“. Това се нарича: „ доброволна универсална предучилищна.“
„Всички щати би трябвало да направят детската градина задължителна и да изискват всеки окръжен район да предлага услугите й. Всички деца, на възраст между 3 и 5 години, трябва да посещават детска градина .“
„Властите трябва да настояват в детските заведения да работят само акредитирани от държавата учители с четири годишна гимназиална степен и с удостоверение за обучение на деца в ранно детство.”
„ Държавните училища трябва да бъдат основните съставители на предучилищните програми. Трябва да се отпуснат допълнителни средства, за да бъдат държавните училища свръх финансирани.“
Статията „Taking Steps Toward PK-3 Success” завършва със следното заявление: „ Където щатските постановления и закони не позволяват активна намеса на чиновниците в училищата, трябва да се направи промяна чрез иницииране на стъпки за преразглеждане на регулациите и изискванията. Политиците, училищните власти и чиновниците притежават възможността да подобрят образователния процес на децата чрез политика, правила и регулации, които ще подобрят качеството на работата на учителите.“
За пореден път родителите са оставени извън уравнението. Не е трудно да се види ясно, че политическите мерки, цитирани по-горе, ще донесат облаги на учителите и на НОА, но тези мерки не са в интерес и от полза за нашите деца.
Днес, повече от половината деца на четири години и повече от една трета от три годишните деца са включени в предучилищни програми. В семейства с по-голям доход процента е по-висок. Според статистиката на Националния Образователен Център от 1996 г., семейства с годишен доход над $50 000 имат повече от 75% четири годишни и 55% три годишни деца, записани в предучилищна.
„ Натискът да се приеме повсеместно универсалното предучилищно обучение е изключително силен, мисля че вероятността да бъде наложено е голяма.“ - обяснява Денис Кантър. Денис е хоумскул майка, която поддържа сайт, който представя ползите от училището вкъщи. Тя също така ръководи изследвания свързани с този проблем. “Преобладаващото мнение е, че ако искаш децата ти да бъдат по-умни, трябва да ги вкараш в държавно училище колкото се може по-рано. Доказателствата не подкрепят тази теория.“
Много хора са повярвали в тази философия и в предучилищните митове, които се разпространяват от НОА и сродни на нея организации. Когато изследваме проблема отблизо, ще открием, че статистиките, които ни представят организации като НОА са подозрителни и мотивите им не са съвсем чисти.
Мит #1 Универсални Предучилищни Програми
Универсалните предучилищни програми за деца на три и четири години са необходими за успех в училище и в живота, също така те ще спестят пари на данъкоплатците.
Основата на този мит се корени в едно често цитирано и малко разбирано 40-годишно изследване озаглавено: The High/Scope Perry Preschool Project. В този проект, реализиран в годините 1962-2002 г., 123 бедни Афро-Американски деца са били наблюдавани и изучавани. Половината от тях, на три и на четири годишна възраст, са били обучавани в предучилищни програми, като им е давана и допълнителна образователна помощ. Другата половина не са получили никаква образователна помощ. 40 години (1962-2002) живота им е бил наблюдаван и сравняван. Тези, които са посещавали предучилищна и са получавали специално внимание са се представяли с добри оценки в горните класове и колежите, освен това са печелили повече като възрастни (60% са с годишен доход по-висок от $20 000), имали са по-успешни бракове и по-малка част от тях са попадали в затвор. Сега, малко математика: НОА твърди, че тези ученици са изкарвали като възрастни с $2 000 повече на месец от другата група в изследването. На база на това твърдение, НОА прави извод, че в дълъг период от време инвестицията на данъкоплатците в предучилищното образование всъщност им пести пари! Политиците са напълно съгласни с подобен извод. Списание „BusinessWeek” цитира изследването, за да докаже колко на сметка излиза предучилищното обучение.
Проблемът с това изследване (като изключим абсурдните заключения извадени от него) е, че е пълно с грешки. Първо, привилегированата група деца са имали учители, които са работили интензивно с тях в училище и дори са идвали веднъж седмично в домовете им, за да им помагат – покажете ми предучилищен учител, който прави това днес! Разбира се, огромното внимание и седмичните посещения у дома вероятно са повлияли и върху виждането на родителите за важността на предучилищната форма на обучение. Също така, според High/Scope Perry Preschool Project на пет години 67% от децата в привилегированата група са имали коефициент на интелигентност (IQ) 90 или по-висок, за разлика от другата група деца, при които само 28% са имали толкова висок коефициент. Това буди съмнение и ни кара да се замислим какъв е бил IQ на децата преди старта на експеримента – в изследването не е споменато. Второ, програмата е струвала $10 000 на дете (в долари от 2005-та – Според BusinessWeek), трудно е да се види по какъв начин данъкоплатците ще си върнат парите, при положение, че доларът от 60-те години е бил значително по-скъп. Трето, според статия на Cato Institute, никой досега не е успял да повтори тези резултати. Разбира се, всичко това не се споменава в официалните документи от експеримента.
Други изследвания също посочват пропуски в теорията за фантастичната предучилищна, например: временният му успех. В статия наименована „Предучилищна в Щата Бавачка“, която първоначално е публикувана в „The Weekly Standart”, авторката Дарси Ан Олсен, заявява: „ Най-всеобхватното проучване на предучилищната е публикувано през 1985г. от Department of Health and Human Services. То показва, че докато станат втори клас всички когнитивни, социални и емоционални ползи на предучилищната са изчезнали. До втори клас, постиженията, оценките на IQ, себеуважението и социалното държание на децата минали през предучилищна са станали неразличими от тези на техните връстници, които не са посещавали предучилищна. Това означава, че нетната печалба на децата и тази на данъкоплатците е равна на нула.
По-нови изследвания показват, че бедата застигнала децата посещавали предучилищна може да се окаже още по-лоша, поне що се отнася до тези от „по-заможни“ семейства, които масово набутват децата си в забавачки. Проучване направено от UC Berkley, изследвало 14 000 детски градини в цялата страна, с цел да определи какви са общите ефекти от предучилищната, заключава: „Въпреки, че децата посещавали предучилищна имат добри когнитивни функции, сричат и смятат задоволително, техните проблеми с поведението са се увеличили. Това, което прави впечатление е, че подтискането на социалното и емоционалното развитие, произтичащо от дългите часове в предучилищната, се усеща най-силно сред децата от по-заможни семейства“ коментира Брус Фулър – социолог от UC Berkley.
„Това социално негативно поведение, което децата показват, става все по-лошо.“ - обяснява Денис Кънтър. Пак тя твърди: „ Успехите на децата в живота и в академичното им представяне е свързан с тяхното здравословно, социално и емоционално развитие. Малките деца трябва да са у дома и да се социализират с майките и бащите си.“
Мит #2: Изискваните целодневни програми за детската градина
От родителите трябва да се изисква децата им да посещават целодневните програми на детската градина.
Добре, нека оставим въпроса свързан с това, дали ако се започне училище по-рано ще има някаква продължителна полза за децата, както и този свързан с това, дали законите за принудително посещаване на предучилищна са наистина добри. Ето един още по-сериозен проблем: на хората се казва, че децата на пет години не само трябва да посещават училище, но и трябва да стоят там през целия ден.
Едно сравнително ново изследване от 2006-та, направено от Rand Corporation, подчертава факт свързан с всички целодневни програми за детската градина, за който навярно никога не сте чували. Според изследването, „Целодневното посещаване на детските градини има малък ефект върху напредъка на децата по четене, но има негативен ефект върху математическите им постижения и развитието им в хуманитарните области.“
Проучване, озаглавено: „School Readiness, Full-Day Kindergarten, and Student Achievement: An Empirical Investigation“, обяснява: „Децата, които са посещавали целодневните програми на детските градини, показват от четвърти клас нататък, по-ниска способност за овладяване на нехуманитарните предмети, както и нежелание за учене, по-нисък себеконтрол и по-лоши междуличностни отношения, отколкото децата, които са посещавали полудневните програми. Определено децата, посещавали целодневните програми, имат по-проблемно поведение, отколкото децата стояли в забавачката до обяд.“
Повечето родители имат обяснение за горепосочения факт: Бог не е направил малките дечица да стоят седнали и да пазят тишина, толкова дълго време, както се изисква в забавачките. Преди да имам деца, аз преподавах на ученици от първи, втори и трети клас. Разликата в емоционалното развитие между децата от първи и втори клас беше невероятна. Първокласниците бяха много по-чувствителни, активни и емоционално нуждаещи се. Точно заради това, в тази крехка възраст, те имат нужда от родителите си и то повече от всякога.
Когато станах майка разбрах, че детската градина и предучилищната ще бъдат безполезни за моите активни синове. Децата ми биха били определени от „специалистите”като „проблемни деца“ и веднага биха им предписали медикаменти. Две от децата ми бяха постоянни бърборковци, а третото не се спираше на едно място. Може би затова днес в САЩ, всяко осем годишно дете е на Риталин.
Мит #3: Трябва ти диплома
Нужна ти е диплома за да обучаваш малки деца!
Това е още един мит пропагандиран от НОА. По техни данни, техният сайт има около 2,3 милиона членове и понеже са „недостатъчно”, за да се намерят измежду всички тях сертифицирани кадри, се търсят още членове. Освен това, асоциации като Connecticut Education Association, работят за да осигурят нови програми, които да намерят работа на учители, притежаващи бакалаварска степен. Същите трябва да бъдат с необходимите качества, за да могат да станат и членове на НОА. Дипломирани и сертифицирани професионалисти имат право да изискват по-висока заплата. Това е философията на НОА – колкото повече дипломи и сертификати има съответния учител, толкова по-висока трябва да е заплатата му.
В тази книга е включена глава, която описва десет добри неща, на които да научите децата докато са в така наречената предучилищна възраст. Когато ги прочетете ще видите, че измежду тези десет неща няма ядрена физика. Ако не можете да научите детето си да разпознава цветовете или да брои до десет, то определено имате по-големи проблеми за които да се притеснявате, от това дали в програмата ви има сложни предмети и понятия. Освен това, за да практикувате домашно образование не ви е нужна диплома. Ако съумеете да си набавите правилните ресурси, предучилищното образование е най-лесната и приятна част за преподаване от всичко, което следва по-нататък. Помислете върху следния парадокс: Ако голямото жълто пиле от „Улица Сезам” може да учи децата от телевизора на какво ли не, би трябвало и вие да може да се справите у дома, на живо, нали!?
Мит #4: Само държавата може да осигури качествена предучилищна
Държавната система трябва да бъде основен доставчик на предучилищно образование!
Този мит е основан на разпространеното вярване, че държавата трябва да бъде основният доставчик на образователни услуги. Все пак държавните училища вършат прекрасна работа, нали така?
Данните от скорошно проучване на Third International Mathematics and Science Study показват, че от 21 нации обхванати в изследването, американските дванадесетокласници са на 19-то място в областта на химията, физиката и биологията и на 16-то място по математика. Всяко следващо проучване показва все по-недвусмислено провала на държавната училищна система. Въпреки това, държавата настоява да предадем нашите деца на системата и то когато току-що са излезли от памперсите.
Истината е, че домашните ученици се представят по-добре, отколкото учениците от държавните училища във всички области на образованието. Няколко проучвания посочват, че учениците в държавните училища имат среден резултат от изпитни тестове около 50 процента, оценките на домашните ученици са средно над 80 процента.
В допълнение към тези факти, много изследвания доказват, че родителите са основният фактор за академичния успех на децата, особено в ранните години на детето. Проучване от 1999 направено от „Parker, Boak, Griffin, Ripple, and Peay” разглежда начинът, по който взаимоотношението родител-дете се отразява на академичните успехи. Доклада на “Supporting Young Children as They Enter School“, издаден след проучването, посочва следното: „Основните изводи са, че децата имат по-добри академични резултати, когато техните родители се занимават активно с тях. Родителите, които разбират важността на ролята си в развитието на децата допринасят за изграждането на когнитивните способности у тях”. За щастие, домашното образование е превъзходен начин за родителско участие в обучението на децата.
Ако не сте сигурни, че искате да обучавате децата си вкъщи, се опитайте да го сторите поне в периода на детската градина и предучилищната. Това е времето, в което може да опитате силата на домашното образование. Децата имат естествен интерес към учението и скоро ще откриете невероятната радост от това да бъдете тези, които въвеждат децата в света на знанието. Много хора „опитват“ домашното образование в годините, определени за предучилищна, но в последствие стават посветени, дългосрочни домашни образователи. Родителите са нужни в предучилищното образование, всъщност те са най-важната част от него.
Тази статия е превод на уводната част от книгата на Amelia Harper „ Are Parents Really Necessary? A Guide to Preschool Education „
Превод от aнглийски език – Георги Порумбачанов (домашен ученик)
