Начало Митът – юношество

Митът – юношество

Обученият Индийски слон е перфектен пример за мощта на психологическото пленничество. Опитомен и използван заради огромната си сила, големия звяр е висок повече от три метра и достига тегло до пет тона.

Задачата му може да е изкореняване на дървета, теглене на големи скални късове или пренасяне тежки товари на гръб. Когато работата за деня приключи, този мощен звяр трябва да бъде задържан, за да не избяга през нощта. Затова, собственика му просто взема парче връв, като връзва единия и край за малко колче, което забива в земята, а другия край за задния крак на слона. Логиката ни подсказва, че слонът лесно може да измъкне колчето от земята, но въпреки това собственика не се тревожи, дори е напълно уверен, че когато се разсъмне той ще намери животното на съвсем същото място, на което го е оставил. Така и става.

Ще призная, че когато чух за тази практика, не можех да реша кое беше по-трудно за вярване: това, че собственикът беше уверен, че ще намери животното на същото място или това, че неговото убеждение се оказва винаги правилно. Животно, което може да изкоренява дървета изведнъж не може да издърпа малко колче от земята! Какво е това, което прави връвките и малките колчета способни да усмирят цялата сила на слона? Скоро разбрах, че нямаше нищо общо с връвките около глезените на слона, а с невидимите ограничения в ума му.

Твърдението ми е просто: Младежите от нашето поколение са като Индийския слон. Тяхната пасивност и неадекватност се дължи на идея възникнала през 20-ти век – това е идеята за период от живота, който наричаме: юношество. Младежите са вързани за „колчета” определени като социални очаквания и стоят вързани за тях, докато един гърчещ се от болка свят гори около тях. Трябва да знаем, че конфликтът на младежите със света около тях е нов процес, който набира застрашителни размери. Младите хора от близкото минало не са били толкова объркани.

Дайвид Фарагут, първия адмирал на Американската флота, става флотски курсант на бойния кораб „Есекс” на десет години. На дванадесет, само момче според днешните стандарти, Фарагут е вече капитан на боен кораб. След успешна битка, той ескортирал до бреговете на Америка превзетия от него вражески кораб с пленения му екипаж. Младият Дейвид се издигнал в кариерата си, заради възложените му отговорности в ранна възраст.

Бащата на нашата страна-Америка, Джордж Вашингтон, въпреки че никога не е мислел или претендирал да е по-умен от връстниците си, започнал да овладява геометрия, тригонометрия и геодезия във възраст, на която според днешните стандарти би трябвало да е в пети или шести клас. Завършил е основното си образование на четиринадесет години, на шестнайсет години е бил назначен за главен инспектор на Кулпепър Каунти, Вирджиния. През следващите три години Вашингтон печелил около 100 000 долара на година (в днешна валута). На двадесет и една години приходите от труда на Вашингтон, в съчетания с геодезичните му познания, го правят собственик на 9300 декара Вирджинска земя.

Тези примери са смайващи в наше време и това е така, защото гледаме на живота през допълнителната социална категория наречена "юношество", категория която е била чужда на мъжете и жените живели само преди 100 години. До края на XIX век е имало три възрастови категории: детство, зряла възраст и старост. Ранното работническо движение и неговите „прогресивни” закони за детската работна ръка, както и новите закони за задължителните държавни училища, водят до появата на тази нова категория, наречена „юношество”. Измислена от Г.Стенли Хол, който често е смятан за баща на Американската психология, категорията "юношество" беше обозначена като изкуствената зона между детството и зрялата възраст. В този период младежите спират да бъдат деца, но законите вече не им позволяват да поемат нормалните отговорности на зрялата възраст, като например правене на бизнес или намиране на печеливша работа. Следователно, женитбата и семейството също трябва да бъдат отложени. Така на сцената се появява "тинейджъра" - нещастно създание, което има всички желания и способности на възрастен, но нито едно от задълженията и свободите му.

Живота на тинейджъра е 4-годишно продължение на основното образование и сравнително бездействие известно като "средно училище" (четири години учене, което по-късно ще бъде повторено в първите две години от колежа). На практика, закона „забрани” младите Фарагут и Вашингтон, които не можеха да губят време да бъдат деца по-дълго от необходимото. Вместо тях, се въздигна днешната култура, която позволява, насърчава и дори принуждава младежите да останат мними деца за по-дълго от нужното.

Ефекта на тази потресаваща промяна в Американската философия за образованието не се ограничава само до учениците в държавните училища. Ние, като хомскулари, може да си мислим, че сме се измъкнали от опасността, но една честна преценка показва, че като цяло ние също не можем да осъзнаем собствения си потенциал. След като ни е известен примерът на великите мъже от миналото, трябва да разберем, че няма причина хората от 13 до 18 години да не действат като отговорни и зрели личности. Историята доказва, че това е възможно. Различни култури доказват валидността му. Това, което задържа младежите днес е „въженцето – юношество”, вързано за „колчето” на намалените социални очаквания. Очакваме незрялост и безотговорност от младежите и получаваме точно това.

И така, огромните слонове в Индия, които въпреки, че през деня имат физическата способност да изкореняват дървета, могат да бъдат удържани цяла нощ от парче връв и тънко колче. Защо това е възможно!?

Обучаването на слона започва, когато той е все още млад и значително по-слаб. Отделен от майка си, слона е оковаван с желязна верига и вързан за голямо дърво. Дни и седмици слончето се дърпа, опитвайки да се освободи. Накрая разбира, че всяка съпротива е безсмислена. В период от няколко месеца, а понякога само седмици, човекът опитомяващ слона започва да ползва все по-малки вериги и дървета. След нужното време, са достатъчни просто парче връвка и малко колче, за да задържите големия звяр на едно място. Неговият ум е напълно обсебен от мисълта, че не може да отиде никъде, когато нещо е завързано около задния му десен крак.

Сега питам моето поколение, поотделно и общо, "Какво ни задържа?". Историята ни показва, че ние сме много по-способни, отколкото мислим. Това, че не възприемаме адекватно реалността в по-ранна възраст не се дължи на някаква вродена неспособност, а на социалните условия и очаквания. Налице е наситена с медии младежка култура, която не само следва тинейджърските наклонности и прищевки, но и ги създава. Класни стаи, телевизионни предавания, списания и уебсайтове, не само ни насочват към нивото на социалните очаквания, но всъщност ни диктуват тези очаквания. Казват ни как да действаме, мислим и говорим; казват ни какво да носим, какво да купуваме и къде да го купуваме; казват ни за какво да мечтаем, какво да ценим и какво да мразим. Ние сме пъхнати във форма, в която няма място за Християнски характер или компетентност. Както казва известната поговорка - "Накъдето е извито клончето, натам расте дървото."

Все пак, може да смятаме, че най-отвратителните страни на тази нравствена криза не са навлезли толкова дълбоко у младежите, та да доведат до пълна атрофия. Само дето, в желанието си да удовлетворят изкривените социални очаквания, младежите достигат безпрецедентни нива на технологичен и сексуален опит, като в същото време остават неразбрани. Иронично е, че много тинейджъри, въпреки че са добри, да речем в програмирането, остават за дълго време обществено пасивни, защото от тях не се очаква да поддържат интелигентно ниво на разговор с възрастни. Изумително е, че толкова много млади момичета са вманиачени в стремежа си да са сексуално привлекателни и никой не очаква да види в тях одобрен и почтен характер.

Светът не може да си позволи лукса да изгуби още едно поколение младежи-християни, което вече върви към пропастта. Това, което ни ограничава е стени в умовете и сърцата, а не връзки на глезените. Нашите окови са мита за юношеството и лъжливите социални очаквания. Ако само разберем, че нашите ограничения са илюзия и оставим Божието Слово и цялата история да ни наставляват в това какво можем и какво не, ще се превърнем в сила, която този свят не би си позволил да игнорира.

Ние се срещаме в криза, която в същото време е и възможност. Криза, в смисъл, че си позволяваме да вървим бавно към средната възраст, гледайки на периода между 13 и 18 години, като на ваканция от отговорност, но и възможност, в смисъл, че можем да се възползваме от живота сега и да го променим за слава на Бога, за доброто на нашите семействата, на нашата нацията и на целия свят. Погледнете надолу към „глезена” си и вижте патетичното и смешно въженце, което ви ограничава. Сега обновете ума си в светлината на Божието Слово и направете стъпка напред.

 


Статията е публикувана за пръв път, в две части, през август 2005 г. в сайта на Алекс и Брет Харис, които са и авторите й. Когато пишат тази статия те са на по 15 години. Братя Харис са обучавани в дома си от техните родители - Грег и Соно Харис. Тяхната първа книга "Do Hard Things: A Teenage Rebellion Against Low Expectations" излиза през април 2008 година. Алекс и Брет са посветили години в обикаляне и организиране на конференции из цяла Америка, които имат за цел да пробудят връстниците им за ценните неща от живота. 

 

Превод: Георги и Дариел,
13 - годишни хоумскулъри от България

Категории: Семейство, Философия, Практични насоки