Общественoто приложение на еволюционната теория
Идеите имат последствия, а лошите идеи имат лоши последствия
Една част от хората, които са чували за “еволюционната теория”, могат да сметнат, че тя засяга единствено сферата на биологията, и че тя няма никакво значение за всекидневния им живот.
Това схващане е много погрешно, тъй като еволюционната теория е много повече от едно биологично понятие. Тя формира основата на философията на материализма, която на свой ред е повлияла на огромен брой хора по целия свят. Материализмът твърди, че не съществува нищо друго освен материя, и че тя е в същността на всичко, било то органично или неорганично. Като изхожда от тази презумпция, той отхвърля съществуването на Божествен Създател или с други думи - съществуването на Бог. По този начин материализмът отрича единствената възможна основа за етиката и лишава човешките взаимоотношения от ефективен критерий за добро и зло. Историята ни показва какво правят хората, когато нямат морална отправна точка извън себе си, в индивидуален и колективен смисъл. Плодовете на този мироглед са опустошителни, както за отделния индивид, така и за цялото общество. Този възглед, който свежда всичко до нивото на материята, превръща човека в едно същество, което отдава значение единствено на материалните блага и пренебрегва всякакви морални ценности. За тези хора ценности като обич към ближния, справедливост, братски чувства, искреност, самоотверженост, почтеност, честност и пр. не са скрупули, заради които биха се спрели при постигането на личните си цели. Това е психологическият портрет на много хора от посткомунистическите страни. Разбира се, едно общество, доминирано от такива хора, които са се откъснали от духовните и нравствени ценности е обречено на унищожение.
И така: еволюционната теория създава така наречената научна основа на материализма, върху която стъпва комунистическата идеология. Взимайки еволюционната теория като основа, комунизмът се опитва да докаже себе си и да представи своята идеология като исторически достоверна. Ето защо Карл Маркс е написал за книгата на Дарвин “Произходът на видовете…” - “Това е книгата, която съдържа основите на реалната история на нашите възгледи”. Карл Маркс обявява открито, че теорията на Дарвин е създала стабилна основа за материализма, а оттам и за комунизма. Той показва също така своята симпатия към Дарвин, като му посвещава “Das Kapital”, който се смята за един от главните му трудове. В немското издание на книгата той пише: “На Чарлз Дарвин от един негов страстен почитател”. Това обяснява защо еволюционната теория е толкова масово застъпена в академичните среди в днешните светски образователни системи, въпреки че не е доказана и въпреки провала на голяма част от началните u хипотези. Обединени от общата религиозна презумпция, че по-добра теория, алтернативна на Сътворението за сега не е измислена, еволюционистите продължават да вярват в нея, макар и самите еволюционисти да осъзнават, че теорията им е непълна, ненаучна и недостоверна.
Самите еволюционисти признават, че тази теория има множество слабости.
Чарлз Дарвин: „Защо всеки геологичен слой не е пълен с междинни биологични видове? Може би това ще е най-силното възражение срещу моята еволюционна теория!“
Александър Опарин: „С опитите си Пастьор разреши въпроса за самозараждането на живота в отрицателен смисъл. Той доказа, че живот произлиза само от живот.“
Ърнест Кахан: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка възниква от само себе си, но въпреки това аз го ВЯРВАМ, понеже не мога да си представя нищо друго.“
Ханс Кун: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност... Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи.“
Манфред Айген: „Как могат неорганичните молекули да приемат биологична информация и да формират първичната клетка? Това само по себе си е неразрешим проблем.“
Противно на представите, които самите еволюционисти създават за себе си в публичното пространство като на безпристрастни учени, както се вижда от горните цитати самите те изхождат от религиозни презумпции. Исторически традиционният Библейски отговор на въпроса “Какво представлява човешкото същество?” се променя от теорията на еволюцията и материалистичната философия. Хората, които били свикнали да отговарят: “човешките същества са сътворени от Бог и трябва да живеят според добрия морал, на който Той ни учи”, сега започват да мислят, че “човекът се е появил случайно и е животно, което се е развило, борейки се да оцелее”. Това става семето на идеологиите на насилието като расизъм, фашизъм, комунизъм и подобните на тях, които виждат реализацията си в смъртта на техните врагове.
Дарвинизма ражда идеята: "Животът е борба за оцеляване" и в социален аспект.
Когато Дарвин разработва тази теория, той пише следното: “Развитието на живата материя зависи от борбата за оцеляване. По-силният побеждава. Слабият е осъден да бъде унищожен и забравен.”Според Дарвин в природата съществува една безмилостна борба за оцеляване и непрекъснати сблъсъци. По-силният винаги побеждава по-слабия и това дава възможност да се осъществи развитие. Подзаглавието, което той дава на книгата си “Произходът на видовете със средствата на естествения отбор или запазването на облагодетелстваните раси в борбата за живот”, обхваща този възглед. Нещо повече, Дарвин е смятал, че “борбата за оцеляване” също така се осъществява и между човешките раси. Според това твърдение победителите в борбата са “облагодетелстваните раси”. Според Дарвин европейците са облагодетелстваната раса. Африканците или азиатците изоставали в „борбата за оцеляване” и по този начин, те щели да изчезнат. “В един бъдещ период, не по-далечен от няколко века, цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и ще заместят маймуноподобните раси в целия свят. В същото време човекоподобните маймуни без съмнение ще бъдат унищожени. Празнината между човека и неговите най-близки сродници ще се увеличи. Поради тази причина ще се появят много по-цивилизовани от настоящите европейски раси, а от настоящите чернокожи, австралийски туземци и горилите ще останат само висшите маймуни като песоглавците.”. Charles Darwin, The Descent of Man, 2nd edition, New York, A L. Burt Co., 1874, p. 178
Индийският антрополог Lalita Vidyarthi обяснява как еволюционната теория на Дарвин инспирира расизъм в социалните науки:“Дарвиновата теория за оцеляването на най-приспособените бе горещо приветствана от социалните учени по онова време и те вярваха, че човечеството е постигнало различни нива на еволюция, които завършват с цивилизацията на белия човек. До втората половина на деветнадесети век расизмът беше приеман като факт от повечето западни учени.” Lalita Prasad Vidyarthi, Racism, Science and Pseudo-Science, Unesco, France, Vendфme, 1983. p. 54
Вдъхновение за расистките си възгледи, Дарвин черпи от книгата на британския икономист Томас Малтус: “Есе за законите на населението”. Повлиян от тези концепции, Дарвин прокарва своята „научна” гледна точка за „борбата за оцеляване”. Победител от тази война за съществувание излиза най-силният и най-приспособеният. Нещо повече, Дарвин прокарва идеята, че така наречената борба за оцеляване е един справедлив и неизменен природен закон. От друга страна с еволюционната си теория приканва хората да се откажат от сътворението като възглед за възникването на света, което в последствие води и до отричане на всички нравствени християнски ценности. И така “борбата за оцеляване” вече наистина става безпощадна. Разпространяването на тези неправилни концепции водят хората към една жестокост и безпощадност и това коства на човечеството през 20-ти век една тежка цена – световните войни и комунизма в най-различните му уродливи форми по цял свят.
“Законът на джунглата” ни води до фашизъм
Докато през 19-ти век дарвинизмът подхранва расизма едновременно с това формира основата на една идеология: нацизма, която през 20-ти век се развива и удавя в кръв целия свят. В нацистките идеологии може да се забележи едно силно дарвинистко влияние. Когато човек разглежда тази теория, чиито автори са Адолф Хитлер и Алфред Розенберг, той се натъква на такива понятия като “естествен отбор”, “селектирано чифтосване” и “борба за оцеляване между расите”, които биват повтаряни множество пъти в “Произхода на видовете и … ”. Когато Хитлер озаглавява своята книга “Моята борба” (“Mein Kampf”), той бива вдъхновен от дарвинистката борба за оцеляване и принципа, че най-силният побеждава.
Хитлер говори подробно за борбата между расите: “Историята ще достигне своята кулминация през една нова хилядолетна империя на невиждано великолепие, основано на нова расова йерархия, предопределена от самата природа.” L.H. Gann, "Adolf Hitler, The Complete Totalitarian", The Intercollegiate Review, Fall 1985, p. 24. На партийния митинг в Нюрнберг през 1933 г. Хитлер афиширал, че “една по-низша раса е подвластна на друга, по-висша действителност, която виждаме в природата и която можем да сметнем като единствено възможно право”. Това, че нацистите са били повлияни от еволюцията, е факт, който почти всички историци – експерти в тази област приемат. Историкът Хикман описва влиянието на дарвинизма върху Хитлер по следния начин: “Хитлер непоколебимо вярваше и проповядваше еволюцията. Каквато и да беше по-дълбоката и тъмна комплексност на тази психоза, едно е сигурно, че [представата за борба бе важна, защото]. неговата книга “Моята борба” ясно излага някои еволюционни идеи и по-точно тези, които придават особено значение на борбата за оцеляване на най-подходящите и унищожение на слабите с цел създаване на едно по-добро общество.”
Хитлер повлича света към невиждано дотогава насилие. Много етнически и политически групи и особено евреите, биват подложени на ужасни жестокости и били унищожавани в нацистките концлагери. Втората световна война, която започнала с нацистката агресия, коствала 55 милиона човешки живота. Това, което лежи в основата на огромната трагедия в световната история е представата на дарвинизма за “борбата за оцеляване”.
Дарвинизмът и комунизма – идеологии с кръвни връзки
Докато фашистите са разположени на дясното крило на социалния дарвинизъм, лявото крило е заето от комунистите. Комунистите винаги са били сред най-ревностните защитници на теорията на Дарвин. Маркс и Енгелс, прочитайки “Произхода на видовете ….” на Дарвин били изумени от неговото “диалектично материалистическо” становище. Кореспонденцията между Маркс и Енгелс показва, че те виждали теорията на Дарвин като “съдържаща основата на естествената история за комунизма”. Своята книга “Диалектика на природата”, която пише под въздействието на Дарвин, Енгелс изпълнил със суперлативи за Дарвин, и самият той се опитал да допринесе за еволюционната теория с главата “Ролята, която трудът изиграва за прехода от маймуна към човек”. Руските комунисти, които последвали пътя на Маркс и Енгелс, като Плеханов, Ленин, Троцки и Сталин, били съгласни с еволюционната теория на Дарвин.
Плеханов, който е смятан за създателя на руския комунизъм, третира марксизма като “дарвинизъм в своето приложение към социалната наука”. Троцки казва: “Откритието на Дарвин е най-големият триумф на диалектиката в цялата сфера на органичната материя”. “Дарвинисткото обучение има съществена роля при формирането на комунистическите кадри. Например историците отбелязват факта, че Сталин бил религиозен като млад, но в резултат на книгите на Дарвин е станал атеист.” Мао, който положил основите на комунистическия режим в Китай и убил милиони хора, открито твърдял, че “китайският социализъм се базира на Дарвин и еволюционната теория”. K. Mehnert, Kampf um Mao's Erbe, Deutsche Verlags-Anstalt, 1977. Харвардският историк James Reeve Pusey в своята изследователска книга “Китай и Чарлз Дарвин” с големи подробности описва въздействието на дарвинизма върху Мао и китайския комунизъм.
Накратко, между еволюционната теория и комунизма съществува една неразрушима връзка. Еволюционната теория твърди, че живите организми са плод на случайност и осигурява т.нар. научна подкрепа на атеизма. Ето защо комунизмът, който е една атеистична идеология, е свързан толкова здраво с дарвинизма. Нещо повече, еволюционната теория застъпва твърдението, че развитието в природата е възможно благодарение на борбите (с други думи “борбата за оцеляване”), и подкрепя представата на ‘диалектиката’, която е основен принцип на комунизма. Ако оприличим комунистическите представи за “диалектичната борба”, които станаха причина за смъртта на около 120 милиона души през 20-ти век, на една “машина за убийства”, то тогава ние бихме разбрали по-добре размера на катастрофата, която теорията за еволюцията е причинила на планетата.
