Трите системи за образование
В първия учебен ден малкото момче помаха на майка си, обърна се и се затича към светлата класна стая. Учителката му се усмихна и му посочи неговия чин. „Това ще бъде страхотно”, помисли си то. „Обичам да уча нови неща.” След като им прочете няколко забавни истории, учителката им раздаде цветни пастели и хартия и обяви, че е време да нарисуват картина. Малкото момче ентусиазирано грабна пастелите и започна да си представя всички неща, които би могло да нарисува: езера, самолети, семейството му, неговото куче, океана, звездите през нощта… Хиляди идеи преминаха през малкия му творчески ум. Като видя, че той започна да рисува, учителката го спря и каза, че днес класът ще рисува цветя. Умът на момчето отново запрепуска диво: маргаритки, карамфили, рози, нарциси, теменужки, люляци, виолетки, смесени букети, зелени градини, пълни с цветни дъги… Учителката го прекъсна отново, като информира класа, че днес ще рисуват точно определен вид цвете. Взе цветен тебешир, отиде до дъската и нарисува зелено стъбло с две листа и четири идентични розови венчелистчета. Малкото момче, изпълнено с желание да зарадва учителката, послушно копира нейната рисунка. След няколко опита рисунката му изглеждаше точно като нейната. Учителката го похвали за добрата работа.
С напредването на учебната година малкото момче ставаше все по-добър ученик: научи се да слуша, да следва инструкции и да огражда верните отговори на тестовете. Родителите му бяха много горди с него, а учителката му беше впечатлена от отличния му напредък. Когато започна следващата учебна година, момчето се справяше толкова добре с уроците си, че беше записано в ускорена обучителна програма. През първата учебна седмица учителката им раздаде пастели и хартия и обяви, че е време да нарисуват картина. Малкото момче, все още влюбено в изкуството, ентусиазирано взе пастелите и зачака инструкции. След няколко минути учителката забеляза, че момчето не рисува.
– Защо не започваш? – попита тя. – Не обичаш ли да рисуваш?
– Обичам да рисувам – отговори малкото момче – но чаках Вие да ми кажете какво е заданието.
– Рисувай каквото искаш – усмихна се учителката и остави момчето на неговата креативност.
Малкото момче седя дълго време, гледаше как се изнизват минутите и се чудеше какво трябва да нарисува. Нищо не му идваше на ум. Накрая, в изблик на творческо вдъхновение, той вдигна пастела и започна да рисува: зелено стъбло с две листа и четири идентични венчелистчета.
Тази история е показателна за цяло поколение, преминало през образователната система, наречена „клониране на човешкия ум”. За щастие, трагедията не е пълна, защото много родители по цял свят осъзнават своята роля в образованието на техните деца.
Трите образователни системи
В миналото, както и днес, има три основни типа обучение:
1. Обучение на поточната лента, което се старае да подготви всички за работно място, каквото и да е то, като ги учи какво да мислят. Това включва елементарни умения, проектирани да ги напаснат към тяхната функция в обществото. Повечето държавни училища са училища на поточната лента, въпреки че се срещат и много отлични учители, които използват методи, обучаващи в лидерство.
2. Професионално обучение – от чиракуване и професионални гимназии до правни и медицински факултети и магистърски програми – което създава специалисти като ги учи кога да мислят.
3. Образование за лидерство, което учи учениците как да мислят и ги подготвя да бъдат лидери в своите домове и общности, предприемачи в бизнеса и държавници в управлението. Всяка от трите главни образователни системи има свои цели, методи и учебни програми и всяка подготвя учениците си за определени типове кариера и начин на живот. Преподавателите и родителите на деца от всичките образователни нива ще бъдат облагодетелствани, ако разбират всичките три системи.
Обучението на поточната лента
Исторически погледнато, основната цел на държавните училища, причината, поради която те са основани, е била да образова бедните, за да могат те да си намерят работа и да заемат своето място в обществото. Средната класа вече е имала частни училища и места за чиракуване, а богатите били образовани в домовете си. Успешните нации в историята са имали професионални училища и образование за лидерство, които са се допълвали взаимно. В класовите общества средната класа е имала наклонности към усвояването на професия, докато аристокрацията е получавала образование за лидерство.
Разбира се, това е оставило назад по-ниските класи, затова много нации са основали държавни училища, за да образоват бедните. Това винаги е подобрявало нацията – закононарушенията, бедността и робуването са били заменяни с широко разпространена грамотност и функционалност, което довело до повишен просперитет и повече възможности. Но в добавка към тези значителни облаги, държавните училища имат и своите недостатъци.
Да разгледаме два от най-успешните случаи: Германия през 18. век и Великобритания през 19. век. И двете страни са основали държавни училища, за да се образоват бедните, и стандартът на живот се е повишил. Но накрая професионалните училища и образованието за лидерство са западнали, защото просто не могли да се конкурират с безплатните училища, субсидирани от държавата. И в двата случая образователната система и по-късно системата на правителството са рухнали, или най-малкото, са били разтърсени. Изглежда, урокът от това е, че ако имаш и трите системи, които работят заедно, обществото е облагодетелствано. Но когато почти всеки получава образование, предназначено за бедните, и почти никой не се образова за лидер, цялата нация страда. Поточните ленти може и да имат важно място в обществото, но е ключово те да не стават монопол, в ущърб на професионалното и лидерското образование.
Системата на професионално обучение
Вторият тип образование е професионалната система. Частните училища са възникнали от чирашката традиция на обучение на младите за специфични занаяти и професии. От детската градина до дванадесети клас, целта на подготвителните училища е да вкара учениците в колеж или професионална гимназия, а след това в магистърска програма на университет по право, медицина и т.н. Това се прави чрез обучението им кога да мислят. Студентът по право е трениран да се справя с правни въпроси, студентът по медицина – ефективно да решава медицински проблеми, а мениджърът – да се грижи за бизнеса. Такива студенти са обучени да бъдат креативни, да вадят и събират информация и да я използват, за да вземат решения, както и да ръководят талантите и ресурсите под тяхно разпореждане. Специализираното им знание ги прави ценни като експерти в техните области, както и важна част от независимата система, където други експерти им казват кога ще се прилагат техните знания и какво да правят извън обхвата на тяхната експертиза.
Професионалната система прави това, за което е проектирана – създава експерти. Ако се нуждаеш от лекар, адвокат или мениджър за бизнеса си, си доволен, че те са добре подготвени. Професионалната система е била много ефективна в постигането на целите си, но тя не е заместител на образованието за лидерство.
Образованието за лидерство
Третата образователна система подготвя лидери. Тя има три основни цели. Първо, да обучава мислители, водачи, предприемачи и държавници – личности с характера, компетентността и способностите да направят правилното нещо, и то да го направят добре, в бизнеса, правителството, църквата, училището, семейството, развлеченията, научните изследвания и в други области. Втората цел е да запазва в поколенията свободата, да подготвя хората, които знаят какво е свобода и какво се изисква, за да я поддържаш, които влагат силна воля, за да направят необходимото за това. Тези две цели се допълват от третата: обучението на учениците как да мислят. Тези, които знаят как да мислят, са способни да водят ефективно и да помогнат на обществото да остане свободно и проспериращо. Тези, които знаят само какво или кога да мислят, без значение колко важен е приносът им за обществото, не са способни да поддържат свободата или да водят другите към реален прогрес, без допълнително обучение в лидерски умения.
Успехът и свободата на обществото зависят от образованието за лидерство. То може да се открие в някои държавни и частни училища, но най-често е в домашното образование. Разбира се, срещат се домашни училища, използващи метода на поточната лента, както и образование за лидери в някои държавни класни стаи. За нещастие, домашното образование се счита за некачествено от мнозина, а истината е, че както има качествени и некачествени държавни и частни училища, така има и домашно образование с добро и с не толкова добро качество. Ключът е родителите да открият най-доброто възможно образование за децата си и да им го предоставят. Домашното образование има дълга традиция на успехи. Всъщност, то има две традиции: първо, най-богатите винаги са обучавали децата си в домовете си, някои чрез професионални учители, други с родителите като ментори; и второ, много от най-великите мислители, лидери, държавници, предприемачи, учени и хора на изкуството в историята са се самообразовали.
Методите на поточната лента
Много различни са не само целите на всяка от трите образователни системи, но и методите им. Повечето държавни училища са организирани като фабрика: всеки в класа получава едно и също обучение на еднаква възраст от едни и същи учебници и бива изпитван на един и същ материал и оценяван на базата на една скала, без да се вземат предвид индивидуалните му интереси, таланти и цели. Целта е на учениците да се дадат едни и същи идеи и те да се оценят и класират според своето подчинение на тези идеи. В тази система всеки минава по поточната лента – първи клас, втори клас, трети клас – с фабричен работник на всяка секция от лентата, който сглобява дадена част (учебна програма) в определеното време и по определения начин като се води по обща инструкция. Разбира се, всички продукти (ученици) са снабдени с едни и същи части (наречени „образование”). Когато завършат дванадесети клас, получават печат (диплома) на челата си, индикиращ, че това е завършен продукт, готов за пазара на труда.
Стандартите и нивата на класовете са нагласени на достатъчно ниско ниво, та на практика всеки да може да мине през тях и да стане завършен продукт. Какво се случва, ако задминеш другите? Фабричният работник те поставя обратно на мястото ти. А ако изостанеш? „Специален” работник те издърпва до нужната скорост. Всеки от нас, минал през тази система, може да назове забележителни изключения от този модел – обикновено страхотни учители. Но, каквото и добро да направят тези чудесни образователи в индивидуалния живот на учениците си, системата все си е фабрика, която идеализира социалния и интелектуалния конформизъм.
Амбициозната поточна лента
Методологията на системата за професионално обучение е подобна, но основана на съревнованието; стандартите са поставени в най-горните 10-15%. С други думи, ако искаш да влезеш в правен или медицински факултет, в най-добрите магистърски програми на най-престижните университети, трябва да покажеш най-високите резултати на изпитите. Но, веднъж показал високи резултати, веднъж влязъл в престижен университет, от теб се изисква да се качиш на поточната лента за няколко години, докато получиш нов дипломен печат на челото. Казваш им: „Но аз искам да мисля, искам да бъда лидер!”. Институционалният отговор е, че има време за това по-късно, след като се дипломираш, сега трябва да се фокусираш върху поточно-лентовите си занятия.
Разбира се, този фокус е наложен, за да научиш наистина професията си. Но кога и къде идва образованието ти за лидер? Къде е училището, което го предлага?
Ключът към образованието за лидерство
Принципната разлика между образованието за лидерство и другите типове учене е, че учебната програма за лидери е индивидуализирана. Намерете някой велик лидер в историята и ще откриете индивидуализирано образование. В миналото традиционният инкубатор за лидери – богатите и аристокрацията – винаги са били образовани с ментори и частни учители, след това в подготвителни училища, които използват класическия и менторския подход. За това има причина: менторската система създава държавници. Без такава система просто не се получават лидери от нужния калибър. А ако някои все пак изскочат, е почти сигурно, че ще откриете, че те са расли в среда на лидерско образование.
Разбира се, в повечето страни днес няма аристокрация, затова лидерите трябва да идват от всички класи – това, което Томас Джеферсън нарича „естествена аристокрация”. Но ако те ще бъдат предприемачи и държавници, трябва да бъдат образовани като предприемачи и държавници чрез учебна програма и методи, използвани за обучението на лидери през историята.
* * *
Тези три системи са съществували дълго време и свободните и проспериращи нации винаги са имали силна образователна система за лидери. Често хората ми казват: „Е, в нашето общество ние просто ходим на държавно училище. Така правят всички, така работи системата от дълго време.”. Всъщност нашата модерна система е сравнително скорошно изобретение. Едва през последните около 100 години тя е започнала да доминира. Почти всички в съвременното общество получават типа образование, създаден за тези, които не са имали друг избор. Преди това е включвало бедните хора, ниските класи, но днес е станало почти универсално. Какво се случва, когато обществото престане да подготвя лидери? Имаме мениджъри и професионалисти на ръководни постове, за които не са били обучавани, например в правителството, и народ, който ги следва и не вижда проблем в това, защото не е виждал нищо друго. В нациите, където се предполага, че правителството служи на народа, е лесно да се види, че традиционната форма на управление и културата, която я крепи, ще западнат отвъд възможността за поправяне, ако отделният гражданин не се опитва да се подготви за лидер. Крайният резултат е широко разпространена специализация, допълвана от арогантност, горделивост и общо невежество. Това е наследството на Германия през 30-те години на XX век – високообучени, но необразовани хора, на които Хитлер лесно повлиява.
Следва продължение . . .
Оливър ван де Мил е популярен американски автор и лектор, както и бизнес консултант. Като студент той се впуска в търсене на истинското образование: учи в държавни и частни университети, технически и религиозни училища, корпоративни и международни образователни институции. Така той добива опит от първа ръка в най-доброто и най-лошото, което може да предложи съвременната образователна система. В резултат основава малък библейски университет, където се преподава по класическия метод и се работи с ментори. Той пише и говори главно за конвенционалната образователна система в сравнение с интензивното класическо индивидуално образование, поддържано от ментори. Заедно със съпругата си Рейчъл отглеждат осемте си деца в южна Юта.
Превод: Маринела Инчовска
По материали от книгатана Оливър ван де Мил "Образованието на Томас Джеферсън"
