Обучението в дома по време на епидемичните мерки не е домашно образование
Социалните мрежи са пълни с коментари за „домашното образование по време на епидемичните мерки” - и повечето от тези коментари не са ласкави! Както твърди едно от т.нар. „мемета”, много родители може да са започнали периода на затворените училища със сладостта и положителното отношение на Мери Попинз и накрая са заприличали на Злобара де Мон от „101 далматинци”. Като резултат от тези преживявания, домашното образование получава обвинителна присъда.
Но дали неприсъственото училищно обучение наистина отразява начина, по който се случват нещата с домашното образование? Ние смятаме, че не е така!
Домашното образование е избор!
За тези, които са взели съзнателното решение да образоват децата си у дома преживяването носи и гордост, и радост. Това не означава, че няма трудности (това би било лъжа), но когато си избрал да правиш нещо, си отдаден на това решение и, следователно, обикновено си по-мотивиран да постоянстваш - и наистина да успяваш - в своето образователно пътешествие.
От друга страна, предпазните мерки (които сами по себе си са добавъчен стрес!) принудиха много родители да се занимават с нещо, което иначе те не биха избрали - и те може би се чувстват хванати в капан и зле подготвени. Те упорстват и дават най-доброто от себе си, защото са загрижени за образованието на децата си и смятат, че нямат друг избор, но изглежда, че (за повечето от тях) тази възможност не носи никаква радост.
Подготовката е ключова!
Може би най-големият стрес в принудителното учене у дома по време на рестриктивните мерки е в това, че родителите са „хвърлени в дълбокото”, така да се каже. Без предупреждение и често с минимална подкрепа, те за една нощ се превърнаха в образователи. В добавка към необходимостта самите те да се нагодят към принудителния домашен затвор, сега те жонглират и с напълно нови преживявания - работа от къщи, надзор на обучението на децата им, липса на общуване… списъкът може да продължи. Кой не би почувствал това като стрес?
Когато избират да образоват вкъщи, обаче, родителите имат време да се подготвят! Хората не се впускат в домашното образование „от раз”, то изисква проучване и посвещение. Обикновено родителите се обучават и екипират, преди да започнат образователното пътуване, и веднъж започнали, имат достъп до редовна подкрепа на събитията за домашнообразоващи семейства. Домашното образование е фокус, а не още едно задължение в списъка, и семействата откриват ритъм, който работи за тях - не наложен им от училището или учителя.
Всяко дете е отделна личност!
По време на мерките учителите работят усърдно, за да успеят да обучават учениците си колкото може по-добре, и трябва да ги аплодираме за техните усилия. Но родителите не бива да объркват конвенционалното институционализирано обучение, с неговите неизбежни крайни срокове и очаквания, които трябва да се „преведат” за домашната среда, с истинското домашно образование.
Съществено преимущество на домашното образование е възможността му да се адаптира към нуждите на всяко дете. Децата учат по различни начини и с различно темпо, те имат различни силни и слабости страни. Родителите, избрали да образоват в дома си, имат предимството да избират структурата и учебната програма, които се вписват в семейния им етос и подхождат на всяко отделно дете. Децата, следователно, процъфтяват в своето образование, овладявайки до майсторство своята работа и наслаждавайки се на процеса.
Изграждайте връзки!
Друга ключова черта на успешното домашно образование е създаването на контакти!
Всички ние бяхме принудени да се изолираме през изминалите месеци, а настройката към това е по-лесна за някои, отколкото за други. Не сме създадени да работим в изолация, а да бъдем част от едно „тяло” (1 Коринтяни 12). Опасността от месеците в изолация е, че хората може да приравнят принудителната изолация с типичното домашно образование - но това просто не е вярно!
Домашнообразоващите семейства обикновено са активни в многобройни клубове и социални групи. Фактът, че тези семейства са имали тези подкрепящи ги контакти на разположение още от преди изолационните мерки, е облагодетелствал много домашни ученици, тъй като клубовете и дейностите са се преместили на онлайн платформи. А където дейностите не могат да продължат (например плуването), родителите са имали времето (тъй като не развозват децата си насам-натам) да осигурят нови дейности, които могат да се правят у дома.
* * *
Общо взето, родителите са дали всичко от себе си, за да преодолеят предизвикателствата на периода на принудителни рестриктивни мерки бързо и решително, и това трябва да им се признае. На някои от тях може и да им е било доста трудно и те вероятно се надяват това да не им се налага никога повече. Други може да са се радвали на преживяването и сега може да обмислят преминаването към домашно образование за постоянно.
Каквато и да е вашата позиция, запомнете това: истинското домашно образование е призвание и внимателно обмислен избор, изискващ подготовка и продължителна подкрепа, за да можете да осигурите най-доброто възможно образование на вашите деца.
Статията е публикувана в блога на Christian Education Europe - СЕЕ. СЕЕ е британска християнска образователна организация, предлагаща подкрепа за родители и учители християни в усилията им да предоставят коренно различно образование на децата и младежите в Европа. Организацията предлага подкрепа, менторство и учебни програми за основаването на християнски училища, както и за християнските домашнообразоващи семейства.
Превод: Маринела Инчовска
