Предимствата и недостатъците на домашното образование
Домашното образование може да бъде най-прекрасното нещо във вашия живот, но може също така да ви накара да си оскубете косите. В повечето случаи и двете. Как можете да разберете дали домашното образование е за вас? Какви са предимствата и недостатъците му? Аз бях домашна ученичка през по-голямата част от детството си, но прекарах гимназиалните си години в държавно училище. Така се запознах много добре с преимуществата на домашното образование, както и с някои от трудностите, които то ми носеше. А като майка на пет домашни ученика разбрах колко трудно и предизвикателно е то. Освен това и съпругът ми споделя тук плюсовете и минусите на училището у дома от неговата гледна точка. Ако имате сериозни намерения да обучавате децата си вкъщи, ви препоръчвам да вземете лист хартия и химикал и да си записвате заедно с мен. Добавете нещата, които вие виждате като предимства или недостатъци за вашето семейство, или си запазете този списък, за да го направите по-късно.
Предимствата и недостатъците на домашното образование от перспективата на детето
Преди да споделя какви са предимствата и недостатъците за вас като родители, ще разгледам темата от гледната точка на бивш домашен ученик. Какво ми харесваше? Какви трудности срещах? Мисля, че това ще ви помогне да разберете как би се отразило домашното образование не само на вас и на семейството ви, но конкретно на вашето дете.
Предимствата да си домашен ученик:
- Сигурност: Като домашна ученичка се чувствах сигурна всеки ден. Бях заобиколена от хора, които ме обичаха и вярваха в мен. Никога не съм изпитвала страх, като страх от провал, страх от връстници или страх от непознатото.
- Увереност: Домашното образование дава уникалната възможност да намерите в какво сте добри и да се трудите в тази посока. Можете да намерите начина, по който учите най-добре и да откриете себе си и къде се вписвате в света, без да бъдете обезсърчавани и подигравани. Аз можех да правя нещата, които ме привличаха, така че придобих увереност, че ще се справя дори и в области, в които не съм толкова добра.
- Взаимоотношения: Никога не съм смятала семейството си за по-глупави или по-низши от мен. Обичах много братята и сестрите си и имах прекрасни отношения с тях. Често прекарвах повече време като споделях своите мечти и идеи с родителите си на масата в кухнята, вместо да попълвам работни тетрадки. Имах и все още имам страхотна връзка със семейството си, която нямаше да бъде същата, ако бяхме разделени по класове.
- Дисциплина: Ходенето на училище, в което учителите ви казват точно какво да правите и след това ви наблюдават, не ви обучава на себе-дисциплина. Но мога да ви кажа, че получаването на задачи и свобода във времето за изпълнението им, определено ви помага повече. Аз не се научих да върша работата си защото някой постоянно ме наблюдаваше и проверяваше, а защото виждах крайната си цел. Бях мотивирана и нещата, които правех, бяха като стъпки към нея.
- Уникални преживявания: Хората, които казват че домашните ученици пропускат много, никога не са били обучавани у дома! Имах уникални преживявания, които никога нямаше да ми се случат ако ходех на училище. Можех да изследвам света около себе си, да имам приключения и да се уча от живота. Като станах по-голяма, ходех на стажове, работех и станах доста самостоятелна. Ако имах някакъв интерес го преследвах. Не трябваше да заобикалям и нагласям графици, просто правех нещата да се случват!
- Работа в моя ритъм: Завърших училище малко след като навърших шестнадесет години, защото не бях ограничена в определени класове. Понякога вземах по 2 години за една по даден предмет, друг път учех малко по-бавно. Имах свободата да се вдъхновя и мотивирам за нещо и да го преследвам с цялата си воля, вместо да бъда отегчена и инертна.
- Истинска социализация: Вместо да бъда сегрегирана с хора на същата възраст като мен, , се научих да бъда уверена в общуването си с малко по-малки или по-големи от мен, с възрастни и със стари хора. Мога лесно да започна разговор с когото и да е.
- Няма интриги: Когато в края на краищата отидох на училище, интригите ми дойдоха в повече. Не бях свикнала с тях и те нямаха смисъл за мен. Домашните ученици не изпитват потребност да са в крак с най-новите обрати на поредната драма.
- Зрялост: Домашните ученици са по-зрели от връстниците си. Те просто са! Ако се замислите за това ще прозрете, че техните ролеви модели са свързани с възрастни хора, а не с група деца на тяхната възраст. Може би затова се омъжих за човек по-голям от мен със 7,5 години?
Недостатъците да си домашен ученик:
- Неразбиране: Много хора просто не разбират какво е домашно образование и това може да бъде много объркващо. Помня как имах чувството, че някои хора са невежи, понеже очакваха от мен да им обяснявам за домашното образование през цялото време.
- Липса на възможности: Въпреки че можех да избирам интересите си и да ги следвам, не бях толкова изложена на „всичко“, за да открия интереси извън тези, които вече познавах. Например наскоро открих, че харесам изкуствата, само че не знаех това като по-малка, защото нямах досег до такива неща.
- По-малко приятели: Определено имах по-малко гости на рождените си дни. Споделям това повече като факт, който трябва да бъде споменат, не толкова като проблем, защото пак имах приятели. Вместо двадесетина приятели тип познати, имах двама или трима най-добри приятели, на които можех да разчитам (и до ден днешен съм приятелка с тях).
Другите деца най-вероятно ще попълнят този списък по различен начин, но това бяха предимствата и недостатъците на домашното образование за мен. Както виждате, предимствата превъзхождат недостатъците – така виждах нещата и като дете. Обичах домашното си образование и плаках всеки ден, когато трябваше да ходя на училище във втори клас, докато майка ми не ме изтегли от там. Бях тормозена, когато опитах да ходя на училище в шести клас за една година и това преживяване не ми хареса. А по-добре да не започвам с гимназията, защото комбинацията от това, че бях много по-малка от всички останали и че се чувствах като риба на сухо направи годините ми там много трудни. И все пак, имах добрите си приятели, младежката група към моята църква и дома си – местата, на които можех да бъда себе си. Това ми помогна да се справя и да продължа.
Предимствата и недостатъците на домашното образование от перспективата на майката
Когато започнах да обучавам децата си у дома, гледната ми точка се измени драстично. Вече можех да оценя саможертвата на моята майка и да разбера някои от трудностите, с които тя е трябвало да се справя. Сигурна съм, че списъкът ми ще се променя с времето, но за последните 5-6 години съм открила тези неща.
Предимства на домашното образование:
- Не пропускате нищо: Едно от нещата, които най-много ми харесват в домашното образование е, че не изпускам нито един момент. Когато децата ми прочетат първата си дума съм там, не го разбирам от бележника. Мога да видя успеха им, когато най-накрая (слава Богу) разберат математическата концепция, с която сме се мъчили от много време. Да бъда с децата си в силните и слабите моменти на образованието и развитието им е една от най-големите привилегии в живота ми.
- Взаимоотношения: Не се състезавам с приятелите на децата си, с домашните им и с времето за лягане, за да ги видя следобед и вечер. Вместо това, прекарваме заедно като семейство цял ден изпълнен с дискусии и изследване на нещо.
- Характер: Познавам добре децата си и имам време да им помогна, когато имат трудности. Ако детето ми показва склонност да командори, да контролира или лъже, аз мога да отделя време през деня и да обсъдя с него поведението му.
- Ценности: Едно от нещата, които ме мотивират най-силно да уча децата си вкъщи, е да споделям ценностите си в свят, чиито стандарти са в упадък. Мога да давам личния си пример и да говоря за доброта, любов, учтивост, емпатия, състрадание към по-малките им братя и сестри и прочие... Можем да споделяме вярата и убежденията си със своите деца.
- Свобода: Домашното образование позволява да преподавате на децата си каквото вие искате и да следвате интересите им и важните за тях неща. Не сте вързани да четете „точно тази книга“, а можете да изберете нещата, които вълнуват вашето дете.
- Да уча с децата си: Обичам това. Ако сте гледали „Това го знае всяко хлапе“, то сте видели, че не помним повечето неща, които сме учили в училище. Но когато обучавате вашите деца, учите всичко отначало с тях. Понякога решавам да учим по теми, които ме интересуват и за които искам да науча повече; понеже сега като преподавам научавам много повече, отколкото първия път, когато съм чела или слушала за тях. Освен това, когато нещо ми е интересно, децата виждат моя ентусиазъм и уроците ни са много по-забавни.
- По-добро образование: Въпреки че основната ми цел не са оценките, знам, че мога да дам на децата си по-добро образование от държавната образователна система. То е пригодено индивидуално за тях и не ги превръща просто в поредната бройка от тълпата. Мога да поработя внимателно и да подходя по различен начин в областите, които са им трудни, и съответно да пропусна неща, които са им скучни или прекалено лесни.
- Наспивам се: Наистина не знам защо това не присъства във всеки такъв списък. Не трябва да ставам и да се обличам, за да заведа децата си в седем сутринта на спирката на училищния автобус. Не трябва да натоваря всичките си деца в колата и да ги карам за училище. Не ми се налага да приготвям обяд за училище цяла нощ. Това наистина е ОГРОМНО предимство на домашното образование!
- Повече свободно време: Уроците вървят доста по-бързо, защото децата ми не чакат клас от тридесет други деца да приключи и да пита въпроси, или пък да спре да се лигави,. Често свършваме учебните си занимания още сутринта и имаме целия следобед за игра. Така сме по-продуктивни с времето си и уроците са по-ползотворни, защото са пригодени за децата ми.
- По-често прекарваме време с татко: За нашето семейство домашното училище означава, че децата виждат баща си доста повече. Предвид факта, че работи на смени и има почивен ден в понеделник, ако не учеха вкъщи нямаше да го виждат, когато се прибира вкъщи за обяд или отива на работа сутринта; щяха да го срещат доста по-рядко. Това е една от важните причини да изберем домашното образование.
Недостатъци на домашното образование:
- Нямам чиста къща: Къщата ми никога не е чиста. Докато работя на първия етаж с детето ми на предучилищна възраст, другите ми деца методично разхвърлят банята, изсипват всички части на легото, вадят книжките за оцветяване и пр. Когато се кача горе при тях, всичко е огромна бъркотия. А когато подредя и се върна долу, там вече също е разхвърляно. Независимо колко много се старая, къщата ми винаги е обърната с главата надолу. Такъв е животът с пет деца и това е моята реалност. Приела съм я като необходимо зло, но определено е обезсърчаваща.
- Домашното образование може да е скъпо: Не е задължително да бъде такова, но често хората, които започват, искат да получат наготово планирането на учебната си година и купуват пълни програми, които са скъпи. Освен това плащаме за спорт, уроци по музика и всеки друг интерес на децата ни.
- Сбогом свобода: Липсват ми моите приятели. Липсва ми да имам цял ден на свое разположение. Липсват ми моите хобита. Винаги трябва да правя неща от списъка ми със задачи. Нямам никакво свободно време за себе си, освен ако не стана в пет сутринта.
- Домашното образование е тежест: За добро или за лошо, независимо колко много ми харесва и колко много дава на цялото ми семейство... домашното образование е огромна отговорност! Разкъсана съм във всички посоки. Често се чувствам като пълен провал, когато изгубя търпение или детето ми е обляно в сълзи, защото не иска да прави нещо. Чувствам се под голямо напрежение да се справя добре.
- Липса на подкрепа: Има групи за подкрепа и кооперативи, но ние винаги сме живели в малки градове, в които няма такива. Получавала съм много отрицателно отношение заради домашното образование. Някои хора мислят че сме странни, съдят ни и изпитват децата ни, очаквайки да са глупави или много умни. Понякога е самотно да обучавате децата си у дома и трябва да бъдете дебелокожи и да не обръщате внимание на коментарите и погледите, които получавате.
За мен предимствата са повече от недостатъците. Мога да живея в разхвърлян дом, мога да намеря онлайн групи за подкрепа и мога да намеря начин да обучавам децата си евтино или мога да реша да инвестирам повече в образованието им. По-евтино е от частно училище! Предизвикателствата ми харесват през повечето дни и аз самата ставам по-добър човек чрез тях, защото имам по-малко възможности да мързелувам (което много ми се отдава). И най-вече, домашното образовани е забавно. Толкова забавно! За мен то не е просто списък с плюсове и минуси, а начин на живот, който обичам и не мога да си представя да спра да живея така.
Предимства и недостатъци на домашното образование от перспективата на бащата
Докато завършвах тази публикация и проверявах дали съм включила всичко, което искам, реших да отида при съпруга ми Джонатан, за да го попитам какви според него са предимствата и недостатъците на домашното образование. Исках да съм сигурна, че не съм пропуснала нещо. Когато той ми даде списъка си, видях, че е по-различен от моя, и осъзнах, че ще трябва да завърша тази публикация с предимствата и недостатъците на домашното образование от перспективата на бащата.
Предимства на домашното образование:
- То прави жена ми по-привлекателна: има нещо запленяващо в жената, която се грижи за децата си и е отдадена напълно на семейството си.
- Мога да се похваля с него: Обичам да се хваля на колегите си, че жена ми обучава децата ни у дома. Знам, че децата ми получават по-добро образование и се гордея с това.
- Гъвкавост: Когато почивам, децата ми са там независимо кога е това. Почивните ми дни са по-пълноценни и не са усложнени от разнасянето на деца насам-натам, като в същото време не сме вързани да стоим вкъщи. Можем да тръгнем навсякъде във всеки един момент.
- По-малко стрес: Не се притеснявам за образованието, безопасността и емоционалното състояние на децата си. Знам къде са през цялото време и не чакам уведомление от училище, за да разбера, че има проблем.
- Знам къде е жена ми: Не се притеснявам къде е Ребека и дали е добре. Тя не харчи толкова много и аз съм уверен и спокоен като знам, че или е вкъщи, или е отдадена на приключения с децата ни.
- Къщата ни е жива: Домът ни постоянно кипи от дейност, той е притегателно място за всички. Когато децата ходят на училище, всичко свързано с него, с извънкласните дейности и с другите събития от училищния живот ни отдалечава от вкъщи. С домашното образование обаче всяка част от къщата ни се използва за всичко (нещо, което ясно виждам от бъркотията, която сварвам в момента щом отворя вратата).
- Рутина срещу график: Не сме обвързани с определен график, така че ако закъснеем, нещо да остане несвършено. Вместо това децата ми участват в домашните задължения, чистят си стаите и допринасят за семейството всеки ден, независимо дали стават в шест или в девет сутринта.
- Достъпност: Родителите ми се разведоха, когато бях малък, и майка ми често отсъстваше. Ако исках да участвам в някаква активност, ако пропуснех автобуса си, разболеех се или имах проблеми, трябваше да се обадя на някой друг, защото майка ми учеше и работеше. Практически не можех да разчитам на родителите си. За мен беше важно децата ми да имат родител, който да е на тяхно разположение, когато се нуждаят от него. Сега знам, че Ребека е винаги с тях, дори когато аз не съм.
Недостатъци на домашното образование:
- Липсва ми времето насаме с жена ми: Ако децата ни бяха на училище, щяхме да имаме само едно дете у дома през деня, а не пет. Липсва ми да я имам само за себе си. Винаги е заета да прави нещо.
- Жена ми е изтощена: През цялото време. Изморена е. Прекарва вечерите си в планиране, а дните в учене. Винаги се грижи за децата, чисти, готви или преподава. Никога не си взема почивка и на мен това не ми харесва.
- Бавачките са скъпи, училището е безплатно: Няма безплатни детски градини и бавачки, няма какво повече да кажа.
- Домашното образование е голяма отговорност: Ние поемаме основната отговорност за образованието на децата си. Няма кого да обвиним, ако нещо не стане както трябва. Когато нещата не вървят добре, е лесно да критикуваме учителите и „системата“, но е доста по-трудно да поемем лична отговорност за нещата.
Превод: Теодора Петкова
