Домашното образование процъфтява, показва ново изследване
Доклад публикуван тази седмица от The Pioneer Institute - Бостънски неправителствен аналитичен център съсредоточен в изследване на обществените процеси, хвърли светлина върху бързия растеж и разнообразие на домашнотото образование в САЩ.
От обширният доклад, съставен от Уилям Хойър и Уилям Донован става ясно, че въпреки оскъдната подкрепа от страна на държавните институции, и откровената опозиция от страна на учителския профсъюз, през изминалите няколко десетилетия домашното образование е увеличило своята популярност и влиянието.
Според най-скорошната данни на Националния Център за Образователни Статистики (NCES) от 2012, домашните ученици в страната са над 1.8 милиона, съставлявайки 3.4% от всички дванадесетокласници в САЩ. Малко по-нова информация определя броя на домашните ученици доста над 2 милиона деца, брой равним с децата записани в държавните чартърни училища.
Докладът набляга на това, че „няма типичен домашен ученик или типично домашно обучаващо семейство“, тъй като прототипа на конвенционалното държавно училище „един размер за всички“ не се прилага при хоумскул семействата, които скрояват образователния си подход според нуждите и ценностите на собствените си семейства и деца. Доклада заявява:
„Домашното образование е постижима алтернатива за много ученици и техните семейства, които желаят да излязат от традиционните държавни училища. Независимо от причината, поради която семейството хоумскулва, универсално е убеждението, че родителския избор е жизненоважен и че родителите са най-добре подготвени да вземат образователни решения за децата си.“
Проследявайки историята на задължителните училищни закони от 19-ти век до съвременното движение за право на избор в образованието, доклада ни напомня, че Хоръс Ман, обявен за „бащата на Американското държавно образование“, който прокарал първия закон на нацията за задължително образование в Масачузетс през 1852, все пак е обучавал у дома трите си деца без да е имал никакво намерение да ги изпраща в общите училища, които бил направил задължителни за всички други.
Доклада казва за Ман:
„Лицемерието на това да запази право на родителски избор за себе си, докато пропагандира система за държавно образование за другите, зловещо наподобява начина на мислене, който толкова често се среща днес: Много от хората разполагащи със средства, които могат да използват за да изберат да живеят на места с по-добри училища или да запишат децата си в частни училища, се противят на това да се дадат повече образователни възможности на не толкова успешните хора.“
Като най-бързо растящата алтернативна образователна опция, с ръст от 3% на година, домашното образование продължава възхода си сред преобладаващите форми на образование, като семействата го избират поради разнообразни причини, като започнем от просто предпочитан начин на живот и стигнем до липса на качествени алтернативни методи на образование.
„Въпреки причините - различия във философията, определяща как и защо тези семейства хоумскулват,“ доклада стига до заключението, че домашно образоващите семейства „са обединени от убеждението си, че родителския избор е присъщо право при вземането на решение за домашно образование и формата под която ще се образоват децата им, което не е редно да бъде узурпирано от държавата … Те също така се придържат към убеждението, че цялостната обстановка на традиционната държавна училищна система не е добър проводник за образователните цели, които те имат за децата си.“
Легално, във всички 50 щата, от 1933 година насам, домашното образование е практика сред всички групи на американското население. Демографски, латиноамериканците представляват 15% от хоумскул популацията, а чернокожите семейства представляват 8% - число, което доклада отбелязва, че се е удвоило в периода на 2007-2011.
Използвайки данните на NCES, доклада съобщава, че 16% от хоумскул родителите образоват дете с физически или умствен недостатък, а над 15% имат дете с „други специални нужди.“
Домашното образоващите родители поемат всички образователни разходи за децата си, но ваучерите за домашно образование и данъчните кредити са горещо дискутиран въпрос в хоумскул общността, като много родители и защитници на тази форма не желаят допълнителния регулаторен надзор, който най-вероятно би дошъл с държавното подпомагане.
Въпреки това, хоумскулърите плащат данъци за училищата, които не използват и по този начин като цяло намалят тежестта върху данъкоплатеца:
„Точно като частните и енорийските ученици (но не и чартърните ученици), домашните ученици не само носят тежестта на собствените си образователни разходи, но също така плащат същите данъци, с които се финансират държавните училища, без да ги използват по какъвто и да е начин. Използвайки най-новите NCES статистики, и вземайки предвид средния национален разход от 11 011 долара на държавен ученик, двата милиона домашни ученици на практика намалят цената на държавното образование с около 22 милиарда долара годишно.“
Географското, демографското и идеологическото разнообразие на растящия брой домашни ученици води до много пътеки на образователни и педагогически иновации:
„Тъй като учението, за разлика от школовката, се превръща все повече в норма, традиционните училища могат да научат твърде много от домашните ученици. Някои характеристики, които са присъщи в домашното образование, като да речем участието на родителите в образователния процес, гъвкавите графици, индивидуалните учебни планове и кръгови графици, от дълго време са жизненоважни елементи за домашно обучаващите семейства. Домашните ученици на практика са проправили пътя по отношение на само-насочващото се образование. При тях виждаме групи от смесени възрасти, учене чрез проекти, адаптиране към индивидуалните учебни стилове на децата и усвояване на материал вместо седене в клас в очакване да минат часовете. Родителите на домашни ученици продължават да разширяват използването на алтернативно оценяване, учене по всяко време и ползването на стажове.“
За хоумскул семействата, образователния избор лежи в дома; но като инкубатори за нови методи и подходи към преподаването и ученето, техния избор може да окаже широко-простиращо се позитивно влияние върху националните образователни иновации.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
