Помощ! Мисля, че детето ми изостава!
Насърчавах една от дъщерите си - чието име няма да споменавам - да се захване с математиката си за деня, тъй като нещо се мотаеше. „Изоставаш с математиката“- ѝ казвам аз. „Искаш да изостанеш още повече ли?!“ Това дете ме погледна толкова искрено и ми каза, „Мамо, аз съм хоумскулър. От кого изоставам?“
Права е, разбира се. Едно от най-хубавите неща на домашното образование е, че няма „изоставане“. Но ние, домашно образоващите майки, може да бъдем обсебени от идеята, че има такова нещо. Въртят ни се мисли от сорта:
„Децата на всичките ми приятели, които са в държавно училище вече четат. Защо дъщеря ми все още не може?“
„Този учебник е за 6-ти клас, но детето ми, което трябва да е вече в 7-ми, се затруднява да се справи с него“.
„Приятелка ми казва, че държавните ученици учат биология в 9-ти клас, но детето ми е в 11-ти и все още не сме я покрили. Сигурно изоставаме“.
„Със сигурност другите 10 годишни деца вече се справят с основно събиране и изваждане. Моето дете изостава, защото все още смята с пръсти“.
Трябва да призная, че макар да съм била част от хоумскул общността достатъчно дълго време, за да не падам в тази клопка, все още се хващам, че се тревожа да не би това или онова дете да „изостава“. Направих един от тези коментари пред една домашно обучаваща майка. Нейният отговор бе: „Изоставате спрямо кого?“
Понеже, преди бях учител на деца със специални образователни нужди, а и защото обучавам вкъщи от вече тооооолкова много години, понякога, някои хоумскул майки ме питат дали детето им случайно не изостава. Ето някои от нещата, над които ги насърчавам да размишляват. Това са също така неща, които сама си напомням, когато ме загложди притеснението дали някое от децата ми не е „назад“.
Възрастта не е основен критерий по отношение готовността за напредък.
Идеята, че всички шестгодишни деца трябва да са способни да четат, или че всички десетгодишни деца трябва да разбират умножението, или че всички деветгодишни трябва да са способни да овладеят ръкописното писане, не е правилна. Децата се развиват с различна скорост. Не е задължително възрастта да е индикатор за проблем.
Едно от децата ми все още не познаваше всички букви, когато достигна годините, в които трябваше да е първи клас. Наистина бях започнала да се притеснявам, да не би да има някакъв по-сериозен проблем. Забавих темпото и реших да бъда търпелива още малко и до средата на годината тя започна да чете. До времето, когато достигна възрастта, в която би трябвало да е втори клас, вече четеше книги, предназначени за десетгодишни. Ясно беше, че развитието ѝ не бе такова, че да се научи да чете на шест, но това не значеше, че има някакъв проблем.
За нещастие, когато децата са в училище, от тях се очаква да се развиват със „средна“ скорост. Ако забавят развитието си, то значи, че „изостават“, но в домашното образование не трябва да следваме този стандарт. Можем да оставим децата да се развиват със скоростта, на която са способни.
Интелигентността се изявява под много форми.
Образователните специалисти са определили осем основни форми на интелигентност - лингвистична, математически/логична, пространствена, музикална, телесна/кинетична, интерперсонална, интраперсонална и природна. От всички тези, традиционните училищни методи се съсредоточават главно над лингвистичната и логическата/математическата. Важно е да разберем, че децата може да притежават други форми на интелигентност, освен тези двете.
Ако едно дете притежава високо ниво на музикална интелигентност, ала използвате традиционните учебни програми, които се съсредоточават върху лингвистичната и математическа интелигентност, това дете може да създаде впечатление у себе си, че „изостава“. Проблемът е, че започваме да се фокусираме постоянно върху областите, където изглежда, че детето изостава, и не подхранваме истинската му интелигентност.
Домашното образование ни позволява да гледаме на всяко дете като на индивид и вместо да се фокусираме винаги върху областите, където детето се затруднява, можем да предоставим обучение и ресурси, които ще му помогнат да се отличи.
Децата, на които постоянно им се натяква, че изостават, може да развият пораженчески характер.
Виждала съм това толкова често, когато бях учителка в класна стая. Няколко години преподавах на второкласници. Частното училище, в което преподавах, използваше агресивна учебна програма, която преподаваше четене на 4-5 годишни деца. Ако някое дете излезеше от детската градина и не можеше да чете, то беше „изостанало“. До времето, в което децата достигаха втори клас, те разбираха че изостават и някои от тях вече се бяха предали.
Когато едно дете постоянно се изправя пред факта, че не може да прави нещата, които неговите връстници могат да правят, често развива негативен манталитет. Всичко това носи след себе си куп неприятни последствия. Детето се обезсърчава и няма желание да полага усърдие, което означава, че изостава още повече, и това довежда до още по-голямо отчаяние и така нататък.
Можем да разчупим този цикъл в домашното образование. Ако подходим към ученето по индивидуален начин и уверим децата си, че техният напредък няма нищо общо с този на някой друг, може да им дадем по-голяма увереност. Използвайте материали, които нямат определен клас. Избягвайте да сравнявате децата с техните братя или сестри (нещо, което и аз трябва добре да запомня). Представете пред децата техния личен прогрес вместо да ги сравнявате с някакъв „среден“ стандарт.
Когато сравнявате себе си или детето си с други домашни ученици, сами си вредите.
И така, децата ни не са в училище и няма цяла класна стая връстници, с които да ги сравняваме. Това е чудесно. Но тук се поддаваме на изкушението да се сравняваме с другите хоумскул семейства и да отбелязваме нещата, в които „изоставаме“. Нашите деца не знаят латински. Никое от тях не е музикално чудо. Никое от тях не печели пълна стипендия за реномиран колеж, поради изключително високите им тестови стандарти. Лесно може да се подхлъзнем в тези посоки и да започнем да се считаме за изостанали.
Факт е, че различните семейства работят различно. Различните деца имат различни дарове и таланти. Напълно приемливо е, вашият стил да се различава от този на кое да е друго семейство и детето ви да харесва нещо различно от детето на познато вам семейство. Това е голяма част от причините, поради които обучаваме децата си вкъщи - да можем да бъдем индивиди и да вземаме индивидуални решения относно това, какво и кога е важно да се научи.
Веднъж слушахме един лектор-предприемач на една хоумскул конференция. Той е спечелил първият си $1 000 000, когато навършил 21. Бил е ънскулър. Никога не е имал гимназиална диплома. Никога не е учил латински. Никога не е ходил на бизнес курсове. Не е бил и в колеж. Очевидно обстоятелствата са работили за него. Бил е изключително успешен и което е по-важно, беше убеден християнин, който желаеше да прослави Бога с успехите си. Бог ни е направил различни и е направил децата ни уникални. Не трябва да се „сравняваме“ с това, което правят другите хоумскул семейства.
Вие познавате детето си най-добре.
Понякога има легитимни учебни проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Вие познавате детето си най-добре, защото работите с него постоянно. Като домашно обучаващ родител, не само сте прекарали време с децата си от раждането до това да ги научите да ходят, говорят и да се грижат за себе си. Вие също така сте прекарали време в академични занимания с тях.
Ако след като сте били търпеливи и сте спрели да се оглеждате и да сравнявате детето си с другите, но все още съществува проблем, не се притеснявайте да потърсите помощ. По принцип не подкрепям слагането на етикети. Наскоро споделих една статия с мнението ми за това да се слагат етикети на децата с образователни проблеми. Но понякога детето наистина има нужда от интервенция, за да му се помогне да учи.
Ако смятате, че случаят е такъв, потърсете помощ. Познавате най-добре детето и сте способни да разберете кога съществуват основателни причини за външна намеса. Ако не знаете къде да намерите помощ, HSLDA имат чудесна страница с ресурси, които ще ви насочат в правилната посока. Доверете се на факта, че познавате детето и не се притеснявайте да потърсите помощ.
Когато дъщеря ми постави под въпрос твърдението ми, че сме „назад“ с математиката, аз се разсмях и ѝ казах, че е права. Напомних си, че няма значение дали е свършила материала, който е предвиден за класа, в който „трябва“ да е. Това което е от значение е личният ѝ прогрес и факта, че я уча как да учи.
Не хоумскулвам, за да могат децата ми да достигнат някакви „средни“ образователни стандарти. Искам да им преподам умения и академични знания, които ще могат да използват в собствените им специфични области, където са силни, за да бъдат уникалните личности, които Бог е предназначил да бъдат. Когато спрях да се съобразявам с мнението на другите хора за „средното“ образователно ниво, на което децата ми трябва да са, от този момент нататък, те никога вече не бяха „назад“ с материала.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
