Декларация от Рио де Жанейро 2016
Всеобщата декларация за правата на човека, признавайки правото на образование, заявява, че то трябва да бъде насочено към „цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи“ (Член 26, 2). Чрез личността, образованието засяга семействата, кварталите, селата, градовете, държавите, културите, народите и целия свят.
За да изпълни задължението си да гарантира свободата и човешките права, държавата трябва да уважава и защитава основната свобода на образование. Това означава не само да признава образованието като право само по себе си, но и да разбира, че образованието е нещо повече от училищно обучение, нещо повече от факти и знания, разпознавайки в него и начина, по който личността придобива способността да изразява себе си, да общува със света и да се стреми към добър живот, общото благо и човешкото щастие.
Държавата може да предоставя образователни възможности, но само личността може да развие капацитета, придобиван чрез образование. Държавата трябва да уважава личността, семейството и обграждащата култура, както и правото на индивида и на народите, за себе-определение. Както демонстрира драматичната история на 20-ти век, липсата на подобно уважение лесно води до злоупотреба на държавната власт, превръщайки задължителното образование в задължителна тоталитарна идеологическа индоктринация , която не развива, а унищожава човешката личност. С цел да се избегне повторение на тези печални събития, довели до пренебрегването и неуважаването на правата на човека и до варварски деяния, потресли човешката съвест, всеобщата декларация за правата на човека, международно и тържествено обяви, че „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което получават техните деца“. Следователно, уважение спрямо това основополагащо право на семейството в образованието е предпоставка за едно истински свободно и демократично общество.
Това задължение спрямо всеобщите права на човека предполага да бъде разбирано и прилагано във връзка с други основни постановления на Всеобщата декларация като например Член 16.3 заявява, че: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.“, както и Член 18, гласящ: „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва… свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно…чрез обучение.“ Тези задължения трябва да бъдат възприемани сами по себе си, като очевидната основа за тълкуване и прилагане на всички международни закони за правата на човека и национални закони.
Долуизброените принципи, производни от законите за международните човешки права, отнасящи се към ролята на семейството в образованието, са от основна важност спрямо обещанието за свобода и човешки права, което само гражданското общество е способно да реализира. Надяваме се, че всички култури, хора, народи и държави ще вземат предвид тези принципи, които са оформени в дълъг период от време и сега се припомнят отново тук. Прилагането на тези принципи може да помогне на света да изпълни обещанието за свобода и човешко благоденствие.
Най-накрая, The Rio Principles, отразяват текущото състояние на законодателството, свързано с международните права на човека, във връзка с домашното образование. Те също така потвърждават обвързващи международни правни стандарти, на които всички държави са длъжни да се подчинят.
Първи принцип: Човешкото достойнство
Всички човешки същества са дарени с вродено достойнство и неотменими права, които им дават право на свобода и равенство пред закона.
Държавите се задължават:
Да насърчават образователни уредби, които поощряват човешкото достойнство, особено такива, които разпознават уникалността на всяко човешко същество и производната необходимост от индивидуален подход към образованието;
Да уважават и защитават свободата на образованието като необходимо следствие от човешкото достойнство, което да позволява на всеки човек да търси и да се възползва от образователната уредба, която е най-благоприятна за развитието на неговата или нейната уникална личност.
Втори принцип: Най-добрият интерес на детето
Основното съображение за действията спрямо децата представлява техният най-добър интерес. Родителите на едно дете действат в най-добрия интерес на детето, докато противното не се докаже пред правоспособен съд.
Държавите се задължават:
Да възпрепятстват незачитането от страна на социалните институции, включително социалните агенции и агенциите за закрила на детето, училищата и сиропиталищата, спрямо достойнството на детето, гарантирайки, че на първо място е грижата за благосъстоянието на децата и подготовката им за живот в обществото според техните уникални личности;
Да се въздържат от налагането на стандартизиран образователен модел за всички деца, пренебрегващ реалната ситуация на всяко индивидуално дете;
Да защитават образователните методи, които уважават и работят на принципа на индивидуално обучение;
Да признават факта, че родителите на детето се намират в най-добра позиция да преценят какво е в най-добрия интерес на техните деца, сравнено с държавата или коя да е друга обществена институция;
Да приемат, че решенията на родителите са в най-добрия интерес на децата, до доказване на противното пред правоспособен съд, и да се гарантира, че всички държавни и социални институции ще изпълняват действията си под това предположение.
Трети принцип: Защита на семейството
Семейството е основната обществена единица и държавната закрила е нейно право (ВДПЧ 16.3, Европейска социална харта част 1.16, Африканска харта за правата на човека и народите 18). Семейството има уникална роля и специален авторитет спрямо образованието на децата.
Държавите се задължават:
Да уважават и окуражават изпълняването на ролята на семейството спрямо отглеждането и образованието на децата;
Да се подчиняват на изискванията да са подпомагащ елемент, изпълнявайки роли, принадлежащи на семейството само в ситуации, където е доказано, че семейството отказва да ги изпълнява;
Да се въздържат от вмешателство в уединението на семейството, освен в ситуации, при които е налично доказано значително нарушение на правата на децата и единствено след съответния съдебен процес;
Да признават специалната и незаменима роля на семейството в образованието на детето и в частност правото на родителите да избират вида образование, което тяхното дете ще получи.
Четвърти принцип: Безпристрастната държава
Държавата трябва да е безпристрастна и да не налага кое да е виждане по въпроса какво е добър живот, разбирайки, че семействата са свободни сами да определят това, съобразно собствените си философски, морални и религиозни концепции за добър живот.
Държавите се задължават:
Да уважават и защитават уникалната и първостепенна роля на родителите, да предават морални и религиозни ценности на децата си;
Да се въздържат от каквато и да е форма на дискриминация на основата на религия, светоглед или философия;
Да признаят правото на морално неподчинение, когато общите правила влизат в конфликт с централните ценности на семейството.
Пети принцип: Уважаване на различията
Всички индивиди и групи имат правото на собствена етническа, културна и религиозна идентичност. Държавата е длъжна да уважава тези законни различия.
Държавите се задължават:
Да уважат законните различия на база на етническата, културна и религиозна идентичности;
Да признават факта, че човешките същества, естествено живеят според различни етнически, културни и религиозни идентичности и ценности, притежават правото да живеят в мир;
Да защитават равенство в достойнството и правата на индивидите и групите, особено семействата;
Да признават образованието като основна част от предаването на всяка специфична култура и следователно да позволяват на всички културни образования, особено семейството, най-голямата възможна свобода в сферата на образованието.
Шести принцип: Свобода на мисълта, съвестта и религията
„Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.“ (Международен Пакт за граждански и политически права, член 18)
Държавите се задължават:
Да не пречат на свободата на мисълта, съвестта и религията, индивидуално или всред групи, особено в семейното образование, с изключение на случаите, когато по решение на справедлив съд е доказано отвъд всяко съмнение, че се налага намеса, за да се защити безопасността, реда, здравето или морала на обществото или основните права и свободи на други хора;
Да защитават и уважават правата на родителите:
да не пречат на семействата да организират живота в семейството, според религията или вярванията си, разчитайки на пълна защита от страна на правото на уединеност;
да предоставят на семействата да избират свободно вида образование, което ще предоставят на децата си, което означава свободен избор между различни образователни подходи, включително и домашно образование;
да не поставят условия на семействата да дадат на детето си религиозното и морално образование, в което те вярват, че детето трябва да се отгледа;
да не налагат ненужни товари върху децата или родителите, било то пряко или индиректно, в резултат на правото им да упражняват образователна свобода или избора им на домашно образование.
Седми принцип: Културни права
„Всички, индивидуално или като част от общност, притежават правото да бъде уважена културата им.“ (Фирбурска декларация, член 3).
Държавите се задължават:
Да не възпрепятстват предаването на културно наследство както на сегашното така и на бъдещите поколения;
Да не вземат участие в насилствено асимилиране на човек или група от хора в различно по култура общество, чрез задължително училищно обучение или други държавно наложени средства;
Да уважават и защитават свободата на човека, да преследва начина на живот и образование, целящ продължаване и предаване на собствените му културни ценности.;
Да приемат, че образованието допринася за свободното и пълно развитие на културната идентичност на човека;
Да уважават родителите на детето и културната идентичност на родителите и семейството;
Да признаят, че религията и предпочетените образователни подходи могат да представляват значителна част от културната идентичност;
Да признаят семейството като най-фундаменталната културна общност, която има важната задача да насочи развитието на културната идентичност на детето си.
Осми принцип: Родителски права
Правата на родителите са фундаментални права произлизащи от простия факт, че някой е родител. „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“ (ВДПЧ, член 26.3). Държавата трябва да уважи и защити основните права на родителите и тяхно първостепенно място, виждайки го като незаменимо условие за общото благо и реалното развитие на човека и обществото.
Държавите се задължават:
Да признаят, че свободното упражнение на родителските права е нужно за да се защитят истинските права и интереси на детето, както и за да се запази образователното разнообразие, нужно за едно свободно и плуралистично общество;
Да уважават, защитават и спомагат правото на родителите „да избират вида образование, което да получат техните деца,“ включително домашно образование (ВДПЧ, член 26.3; Допълнителен протокол към Американската конвенция за правата на човека, член 13.4; Африканска харта за правата и защитата на детето);
Да уважат правото на родителите „да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.“ (Конвенция на ООН за правата на детето, член 5)
Да уважат свободата на родителите и настойниците да осигурят религиозно и морално образование на децата си, в унисон с техните собствени религиозни, философски или педагогически убеждения (МПГПП 18.4, Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, протокол 1, чл. 2);
Да уважат свободата на родителите и настойниците да изберат училища, различни от установените от обществените власти (Международен Пакт за икономически, социални и културни права 13.3), включително правото свободно да установяват и управляват собствени училища или други образователни заведения, без да бъдат изправени пред ненужни ограничения и товари;
Да признаят „че детето трябва да бъде насочено към:…развитието на чувството на уважение към родителите си, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, на страната, от която то произхожда и на цивилизации, различни от неговата собствена;“ (КООНПД, член 29, Декларация на ООН за правата на коренното население, 13,14);
Да признаят, че родителите са първостепенните образователи на децата си, и че домашното образование е законен път, по който децата могат да бъдат образовани;
Да уважат и гарантират първостепенната роля и първостепенността на правата и задълженията на родителите и настойниците, като предостави помощ в областта на образованието само при молба от страна на родителите и настойниците.
Девети принцип: Правото на образование
„Всеки човек има право на образование.“(ВДПЧ, член 26.1). Уважаването на свободата на образование изисква държавата да няма предпочитан метод или подход на образование, включително задължително посещение на държавно управлявана институция.
Държавите се задължават:
Да правят разлика между задължително образование и задължителна училищна подготовка;
Да не изискват или предпочитат задължително посещаване на кое да е училище, когато задължителното обучение е законово наложено от националния закон;
Да уважат факта, че „целта на основното образование трябва да бъде върху фактическите учебни придобивки и краен продукт, вместо единствено върху записване, продължително участие в организирани програми и завършване на сертифицирани образователни степени“ (Световна декларация на Образование за всички, член 4);
Да подсигурят образователна свобода, в която семействата, родителите и децата няма да бъдат изправени пред допълнителни товари или ограничения, освен такива, които се подчиняват на минималните образователни стандарти, доколкото законно може такива да бъдат постановени или одобрени от държавата;
Да признаят, че образованието неизменно комуникира норми и ценности и следователно уважава специалният авторитет на родителите да определят вида на образованието, което ще бъде предоставено на децата им;
Да гарантират, че „На семейството, което е естествената и основната клетка на обществото, трябва да се окаже възможно най-пълна защита и помощ, особено за създаването му и докато то е отговорно за грижата, възпитанието и издръжката на децата.“ (Международен Пакт за икономически, социални и културни права, член 10);
Да признаят семейството като първостепенната и основополагаща образователна институция.
Десети принцип: Правото на домашно образование
Правото на домашно образование е фундаментално право на семействата, децата и родителите, произтичащо ясно от гореспоменатите права и подразбирано от всички тях, особено от правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, правата на културата и родителските права. Следователно, според международните стандарти за правата на човека, дълг на всички държави е да уважат и гарантират това право като неизменна част от техните задължения.
Държавите се задължават:
Изрично да признаят в националното си законодателства правото на всички родители свободно да изберат домашното образование за своите деца;
Да уважат и защитят свободата на родителите да избират педагогическият подход в домашното образование;
Да няма вмешателство от тяхна страна в домашното образование, освен ако не става въпрос за сериозно нарушение на правата на детето, което е довело до доказуема вреда и което е било доказано по законов път, след спазване на надлежния законов ред;
Да предотвратят каквато и да е дискриминация по отношение на достъпа до висше образование и работна заетост, на база на избора на образование, включително и домашно образование;
Да защитят свободата да се провежда домашно образование по всяко време, без ненужен товар върху детето или родителите.
Подписали се:
Professor Sugata Mitra, Ph.D., United Kingdom
School in the Cloud
Newcastle University
Debra Bell, Ph.D., United States
Independent Researcher, Author, Speaker
Professor Rogério Mugnaini, Ph.D., Brazil
Professor, Universidade de São Paulo
Gerald Huebner, Canada
Chairman of the Board
Home School Legal Defence Association of Canada
Alberto Solano, Mexico
Home Schooling Guadalajara
Stuart Chapman, Australia
Australian Homeschool Christian Academy
Edric Mendoza, Philippines
TMA Homeschool
Karobia Njogu, Kenya
East Africa Community of Homeschoolers
Maria das Graças Melo de Araujo
President of the IASEIE
Mauro Henrique Melo de Araujo
Vice-President of the IASEIE
Sergio Saavedra, Spain
Barbara West, United States
Brittany Paist, United States
Fabio Stopa Schebella, Brazil
Regiane Alves Seitz, Brazil
Flávia Camargo S. S. Socio, Brazil
Lis Oliveira, Brazil
Bianca Vasconcelos Norberto, Brazil
Rejane Storari do Carmo Rocha Xavier, Brazil
Rafael Oliveira Brito, Brazil
Lucélia Silva de Oliveira, Brazil
Michael P. Farris, J.D., LL.M., United States
Chairman, Home School Legal Defense Association
Michael Donnelly, J.D., United States
Global Outreach Director
Home School Legal Defense Association
Alexandre Magno Moreira, LL.M., Brazil
Associação Nacional de Educação Domiciliar
Leendert van Oostrum, M.Ed., South Africa
Pestalozzi Trust
Pavel Parfentiev, Russia
Interregional Public Organization “For Family Rights”
Tim Chen, Taiwan
Taiwan Homeschool Advocates
Raymond Sheen, United States
Board Member, South Carolina Association of Independent Home Schools
Rich and Barb Heki, United States
Founders and Directors
Grandparents of Homeschoolers™
Elizabeth Gitonga, Kenya
East Africa Community of Homeschoolers
Michelle Eichhorn, United States
Apologia Educational Ministries
Simone Novaes, Brazil
Fundação Pedro Leopoldo
Edésio Reichert, Brazil
Glaucia Elisa de Paula Mizuki, Brazil
Renata Rodrigues de Oliveira Silva Correa, Brazil
Pedro Henrique Monaco, Brazil
Rosilamar Maria Monaco, Brazil
Raquel da Rocha Brito, Brazil
Bouwe van der Eems, South Africa
Ariely Vermelho Comper da Silva, Brazil
Francilene A. G. Mugnaini, Brazil
