Начало Мнението на един професор за домашните ученици

Мнението на един професор за домашните ученици

Преподавам в колеж, на студенти от първи до четвърти курс – повечето от тях са студенти пред специализация. Те се подготвят за училищата по медицина, зъболечение, физическа терапия и т.н.

Обобщено, забелязал съм някои характеристики, често срещани в студентите ми, които са били обучавани вкъщи. Някои от тези характеристики са желани, други не са.

Желани характеристики:

  1. Те са способни да учат независимо и се справят чудесно с поемането на инициатива и отговорността за обучението си. Не трябва да ги храниш през сламка, както в случаите с много други студени. Това им дава предимство по време на две специфични точки в образованието им: в началото на колежа и по време на университетското образование.
  2. Справят се със социалното обкръжение на класната стая (общуването с връстници и професори ) много добре. Като цяло, присъствието на домашните ученици в клас е удоволствие. Поздравяват ме, когато влизат в занятия, започват разговори, когато е подходящо и не се колебаят да задават добри въпроси. Повечето от другите студенти не правят нито едно от тези неща.
  3. Напълно сериозно подхождат към обучението си и това е очевидно в отношението, подготвеността и оценките им.

Области, където домашните ученици могат да се подобрят:

  1. Идват в колежа по-зле подготвени в областите на науката от учениците в конвенционалните училища – имам предвид общото ниво на подготовка по науки (има се предвид биология, химия и физика - бел.пр.).
  2. Нямат опит в попълването на тестове, особено на тестовете с времево ограничение. Много домашни ученици изпитват силна тревога, когато трябва да вземат тестове за време.
  3. За много домашни ученици е трудно да изпълняват срокове и трябва да се научат на това в колежа. Това време на свикване в първата им година, може да се отрази на успеха им.

Съветите ми към родителите, обучаващи децата си вкъщи:

  1. Ако детето ви е дори леко заинтересовано да влезе в колеж и го интересуват науките, уверете се, че има поставена твърда основа в тази област през гимназиалните години.
  2. Започнете да им поставяте тестове с времево ограничение най-късно от 7-ми или 8-ми клас. Става въпрос за всички тестове, които правят, не само стандартизираните тестове.  Смятам за лоша практика да се дават тестове без ограничение във времето. При тези тестове децата се концентрират по-добре и изкарват по-високи оценки, а това ги прави далеч по-подготвени за колеж и висше образование. В началото тестовете трябва да дават достатъчно време на детето да свърши работата, стига само да работи постоянно. Идеята е да знаят че им се засича време, но да не изпитват напрежение поради ограничението. Това ще помогне на ученикът да свикне с попълването на такива тестове и да добие увереност в способностите си.
  3. В гимназиалните години от обучението им, давайте на децата си реални срокове за изпълнението на задачите. Ако е трудно на учениците да спазват тези срокове, защото са поставени от мама и татко, нека да правят „външни“ класове – онлайн, кооперативно или в обществен колеж.

 

Превод от английски език: Георги порумбачанов

 

Категории: Домашно образование, Семейство, Практични насоки