Рецепта за малоумие
„Трябва да се отбележи, че шизофренията е особено разпространено психично заболяване в нашата епоха, съставлявайки голяма част от подлежащите на лечение душевни заболявания. Някои наричат шизофренията най-голямата епидемия на нашето време и действията й в нашето общество са особено дълбоки. Поради тази причина хората често не я забелязват понякога дори в тежките й форми и никога не я забелязват в леките й форми. Тя е пълно разделяне между мисъл и чувство, ражда фантазии вместо действия, съдържа оттегляне от действителността (както свидетелства в обществото оттеглянето на съвременните философи от логико-аналитичната школа) и също често се характеризира с упорита съпротива срещу умственото здраве.“ – Ръшдуни Дж.Р., „Интелектуална шизофрения“, гл.8, ст.70.
„Не познавам нито един пациент с шизофрения, който да не може да бъде излекуван, но не познавам нито един, който да го е направил.” – Edward A. Strecker: „Basic Psychiatry“.
„Общественото“ образование се приема за обществено необходимо, за да може детето да стане част от обществен ред, който се е провалил гръмко и тотално в историята. По своята същност, съвременната цел на образованието е мистицизъм, светски и натуралистичен, но въпреки това мистицизъм. Да си образован означава не да знаеш и да имаш собствено формирано мнение, а да имаш непоколебима преданост към демократичните идеали, както училището ги определя. „Цялата учебна програма, целият живот на училището, всъщност, трябва да бъде опитност на младежта в демократичния начин на живот, съживяване на общественото творчество и събуждане на обществената съвест. Така трябва успешно да бъдат образовани гражданите на демократичната държава.” – „The Purposes of Education in American Democracy“. Тази образователна рецепта, е рецепта за малоумие! Образованието не е колективно емоционално изживяване, а задълбочен индивидуален процес!
Човекът е във война срещу самия себе си и въпреки всичките си фантазии не може да превърне в действителност мечтата си за единство. Няма значение колко училища ще направим и колко деца ще набутаме в тях – резултатът е винаги един и същ. Колкото по-ревностно следваме фантазията си за обществено единство, толкова по-радикален ще е провалът ни като нация. Човешкото търсене на преживяване е любов към смъртта и има за свой предвестник остро и хронично безпокойство или интелектуална шизофрения (по Ръшдуни). И поради своето шизофренично раздвояване, човешкото безпокойство не е предупреждение за наближаваща опасност, а призрак, роден от въображението, който лъжливо вещае розово бъдеще. Именно затова образователните чиновници се въртят в омагьосан кръг от правила, чрез които се опитват да постигнат недостижимата мечта за унифициране на обществото.
Льо Бон отбелязва, че масите никога не са жадували истината. „Това, което винаги преобладава в душата на тълпата не е нуждата от свобода, а от робство. Те са така склонни към покорство, че инстинктивно се подчиняват на всеки, който обяви себе си за техен господар.“ – Gustave Le Bon: „The Crowd, A Study of the Popular Mind“. Затова и хората вярват в утопичните образователни експерименти на тоталната държавата. Те са възпитавани да бъдат роби! Опитали са рецептата за малоумие и са я намерили за вкусна. Училищното образование в България, заради неговият ирационализъм и мистицизъм, създаде поколения, които упорито избягват частният сектор и предприемачеството в полза на някоя тиха и „сигурна“ държавна службица. В практиката си съм срещал много младежи, които моментално напускат частния сектор, щом им се отвори възможност за държавна работа. Това ясно показва, че държавата е възпитала в училищата си чиновници, готови да следват държавните господари, а не свободомислещи и предприемчиви хора. Днес, държавният сектор в страната ни става все по-тежък и раздут. Съвсем скоро, частните фирми не ще могат да издържат, огромната армия от чиновници, които са вероятно най-голямото постижение на родната демокрация. Днес, в държавният сектор се „трудят“ близо 800 000 души – десет пъти повече от времето на тоталитарна България.
Рецептата за малоумници работи безотказно. Мистицизмът в образователната ни система е произвел паплач, която вижда като свой бог единствено и само вездесъщата държава. Държавата е над закона, тя е самият закон. Човек може да се провали, дори и Бойко Борисов може да се провали, но държавата никога! Държавата е винаги права, тя има отговор за всичко и този отговор е по-силен, дори от физичните закони. Затова и трябва да се даде повече власт на държавата. Децата имат нужда от това, някой да ги възпитава в лоялност към тоталната държава от люлка до гроб. Проблемите в живота могат да станат трудни за отделния човек, но държавата притежава по-висша мъдрост, чрез която може да се справи с всякакви ситуации. Ако държавата се колебае или се провали, причината е единствено в погрешната група от хора, които я ръководят. Просто трябва да сменим хората и щрак, проблемът е решен. Важно е никога да не поставяме под съмнение способността на тоталната държава да се справи с каквото и да е. Историята на човечеството не познава толкова силна и ревностна вяра, както тази на съвременния човек в непогрешимостта на държавата и нейните индоктриниращи институции. Това е уникален култ, включващ в себе си поклонници, произведени в училищата, чието посвещение към робството е по-силно от посвещението на Сатана в бунта му против Бога.
Тъй като рецептата за малоумие на образователната ни система е забъркана с религиозна вяра, тя ще става все по-горчива и враждебна към всички недържавни форми на образование, защото те разделят индивида от робската му същност и го учат да мисли. Държавна форма на образование е всяко образование, финансирано от държавата. От тази гледна точка, свободното семейно образование ще бъдат безнадеждно нереалистично, ако гледа на въпроса за домашното образование като просто оцеляване или свобода. Срещу всяко образователно свободомислие се води война и проблемът може да се разреши само когато свободните семейни образователи приемат следствията от своето посвещение и ги развият последователно във всички области на живота. Това може да стане само след трезва преценка и осъзнаване на реалностите в настоящето. След това предстои упорита работа, която има за цел ни повече, ни по-малко, да събори робските крепости в умовете на хората, свързани с раболепието пред централизираната държавна опека, във всяка част на човешкото битие.
Макар, че държавните училища са тотално провалени в своята мисия, образователните специалисти на тоталната държава все по-гласовито изискват цялата младеж да бъде подложена на митичното преживяване, в което те са първосвещеници. Държавата има нужда, вярват те, да уеднакви „своите деца“. Затова именно и подзаконовите актове свързани с новият образователен закон налагат тежки изисквания за всеки, който дръзне да обучава децата си в разрез с официалната образователна доктрина. Ако хората, които обичат свободата и истината са загубили способността си да създават и поддържат общество, тогава частното образование днес има незначително и западащо действие, но ако обществената сила на свободните хора все още предстои да бъде проявена, то частното образование тепърва ще изиграе съществена, но все още неосъществена роля, за бъдещото възстановяване на държавата ни.
Убеден съм, че в съвсем кратко бъдеще, разделителната линия между свободните хора и тези, които са продукт на системата, ще става все по-видима. Самата история е процес на епистемологично себеосъзнаване и разделяне, от който не можем да избягаме. Робите на системата и свободните от държавен контрол хора растат едни до други (в едно общество) – поне в началото и почти не се различават. Колкото повече време минава обаче, разликата става все по-видима и ясно различима. Така постепенно идва моментът, в който разликите стават видими и тогава мнозина ще предпочетат свободата на самостоятелното образование, пред люпилнята на роби, обвързана с държавно дотираната, масова обучителна система. Следователно, във всяко узряващо общество има прогресивно себеосъзнаване от страна на индивида, което прави рецептата за малоумие все по-безсмислена и нежелана. В крайна сметка, държвно-централизираната образователна система е висша форма на тоталитаризъм, а никой, епистемологично осъзнат родител, не желае децата му да станат част от захранването със живот на една ментално робска в корените си система.
През изтеклият 20-ти век, тоталната държава забърка в кабинетите на своите училища, рецептата за малоумие. След това настойчиво храни с тази отровна отвара поданиците си в продължение на цяло столетие. Няма нужда човек да е пророк, за да осъзнае, че живеем в края на една епоха – епохата на централизираното, платено с данъци, образование. Осъзнаването на този факт е подтик за действие, а не основание за нерешителност. Свободните хора не са беззащитни – те могат да научат децата си на свобода и този процес е факт, той е необратим. Общество, което не е убедено в собствената си стойност, е неспособно да се защити, но съм благодарен да виждам, колко много българи днес са престанали да приемат държавното лекарство за малоумие. Апатията на българите е заменена с енергия за истинска свобода в образованието и това е достойно за уважение!
