Начало Изпълвайте се чрез учение

Изпълвайте се чрез учение

Една неприятна роля, която домашнообразоващите родителите често и неусетно  поемат е тази на “учител по всичко”. Роля, в която родителят предоставя работни листи, учебни задачи, проекти и писмени работи на децата, доста сходно с начина, по който един лекар предписва медикаменти и режим от физически упражнения за своите пациенти. Това се случва по-често в многодетни семейства, с деца на различна възраст в доста голям диапазон или с нови семейства, които изпитват непреодолимо желание да покрият „всички основни предмети“. Ако това е неизбежно до известна степен, би било добре, ако обмислим и път, по който да избегнем този капан, който лесно води до прегряване и скъсани нерви. Затова, нека обмислим една ярко контрастираща идея:

 

Изучавайте нещо! 

 

В книгата си "A Thomas Jefferson Education", Оливър ДеМил нарича един от седемте ключа на превъзходното преподаване “Вие, а не те”. На пръв поглед това е противоречиво. Целта на домашното образование не е ли да предоставим качествено образование не за нас, а за децата си? Да откраднем време, което да използваме за себе си не би ли да довело до загуба на ценно време, което би трябвало да е посветено на децата? 

Противно на това, един мъдър мъж е казал: „Преподаването е преливане в душата на ученика на това, що изпълва душата на учителя”. Това е страшна мисъл, тъй като носи със себе си няколко предизвикателни заключения. Първо, трябва да помислим, какво всъщност означава това, че образованието е изпълване на душата. Това поставя няколко въпроса: Душата нуждае ли се от изпълване? Ако е така, с какво трябва да се изпълни? Как можем да произведем това "преливане" от нашата собствена душа, към тази на детето? Какво правим, ако самите ние не се чувстваме пълни? Нека разгледаме три причини, поради които ние, като домашнообучаващи родители, трябва постоянно и  агресивно да учим! Ако отговорим на този въпрос, вероятно ще намерим отговора и на въпросите, които зададохме по-горе. 

Една от причините ( за някои хора и най-важната), поради която родителите трябва да учат постоянно е тази: Поява на емпатия спрямо децата ни. Като родители, лесно забравяме, какво е чувството у начинаещия ученик тогава, когато не знае нещо. Често губим търпение към деца, които просто “не могат да го разберат” или които изглежда изискват повече повторения, отколкото времето и тетрадките позволяват. Когато учим нещо напълно ново, понякога не осъзнаваме, колко трудно може да бъде овладяването на материята, въпреки че може да изглежда проста или лесна за другите. С усилията, които полагаме за собственото си обучение ще придобием емпатия, с емпатията ще израснем в разбиране, с разбиране ще станем по-добри учители. 

Друга основателна причина за полагане на енергични усилия в посока научаването на нещо ново е факта, че по този начин ще притежаваме още нещо, което да предадем на нашите домашни ученици. За тези от вас, които имат малки деца, това е особено важно, тъй като ще имате време да натрупате солидна преднина и наистина ще познавате даден предмет доста добре, преди въобще да го преподавате. Изучавайки гръцки или калкулус (клон от математиката - бел.пр) сега, ще може да ги предадете впоследствие на децата си. За тези от вас с по-големи ученици, това все още може да се постигне, макар че е значително по-трудно да поддържате темпото им, понеже повечето от тях са способни да учат по-бързо и по-ефикасно от нас. Но така или иначе, за да преподаваш нещо трябва първо да го познаваш, затова да планирате бъдещето, чрез учене сега, за да можете в последствие да преподавате, изглежда доста смислена идея. 

Трета и може най-добра причина за агресивното изучаване на нещо във ваша собствена полза, е че това ви позволява да илюстрирате на децата си, по най-добрият възможен начин, ценността на ученето. Когато децата ви видят, че използвате ценното си време да четете исторически труд, да решавате тригонометрични задачи, или да спрягате френски глаголи, не поради някаква друга причина, а просто защото искате да учите (вместо да разглеждате Фейсбук или да гледате видеа в Ютуб), ще им предадете два важни урока по директен, невербален начин: да учиш е стойностно и времето трябва да се оползотворява по най-добрия начин. 

Друг, от Седемте ключа на ДеМил е “Вдъхнови, не изисквай”, който е определено един от най-трудните за привеждане в практика, но определено един от най-силните. Ако крайната ви цел е да отгледате независим, мислещ и грамотен човек, то трябва да създадете домашно обстановка, в която научните занимания се ценят над всичко останало. Създаването на домашна култура на обучение е много по-важна от простото разбиране на предизвикателствата, стоящи пред ученика. Научването на нещо за преподаване, или показването пред децата на стойността, която учението носи за нас е далеч по-важно. 

Думата school (анг., училище) произхожда от гръцката дума scholae, която буквално означава незаетост. Макар много малко деца да смятат “ученето” за форма на свободно време или незаетост, е голямо благословение за човек да притежава време, в което наистина да учи и научава, не само защото това ни прави по-добри хoра, но и защото изпълнява основен човешки копнеж – да знаем и познаваме. В исторически аспект, възможността за изучаване на хуманитарни науки е била привилегия на свободните и богати хора, докато робите и бедните са запълвали времето си със “слугинските” науки. Днес сме относително свободни (поне засега) и богати (поне сравнено с хората от миналото) и ако желаем да запазим свободата си, би било добре активно да изучаваме хуманитарните дисциплини. Томас Джеферсън правилно отбелязал важността на това:

 

“Ако една нация иска да създаде свободна цивилизация, но в същото време тъне в невежество, очаква нещо, което никога не е било и никога няма да бъде”. 

 

Хуманитарните науки, в традиционен смисъл, са седем: Тривиума, състоящ се от граматика, логика и риторика, и Квадриума, състоящ се от математика, геометрия, астрономия (и логично, всички естествени науки) и музика. Тези са науките на езика и естествознанието, чрез които можем по-добре да разбираме въплътеното Слово и Неговото творение; тези са нещата, които ни е дадено да изучаваме, за да може по-добре да разберем Бога и Неговата вселена. Вследствие от агресивното изучаване на тези дисциплини, ние започваме да пълним душата си с Неговата истина и красота. Макар, че сме ограничени във времето и макар че сме подвластни на умората, и разбира се, макар да не сме способни да изучим всичко, което искаме да изучим – трябва да полагаме непрестанни усилия! 

И така, изберете си нещо, от менюто с хуманитарни науки - нещо, което ви интересува, нещо което може би винаги сте искали да научите, но никога не сте имали възможност да го сторите. Може би винаги сте искали да научите друг език (латинският е най-добър като начало), или пък сте желали да се върнете към някоя от дисциплините в естествените науки, или навярно ви се иска да свирите по-добре на някой музикален инструмент . . . Всяко едно от тези неща е добър избор, всяко едно от тях ще ви позволи да започнете процес на развитие на емпатия, ще ви подготви за преподаване и ще вдъхнови децата ви. 

Всичко това ще произведе интересен страничен ефект: Децата ви ще бъдат изключително любопитни и заинтересовани от това, което правите. Всъщност, може дори да се наложи да ги натиряте в другата стая, за да си играят, докато вие учите, което разбира се само ще разгаря любопитството им. Накрая, неизбежно ще започнете да приказвате и споделяте това, което научавате, тривиалните факти и прозренията, а децата, които са около вас, не ще останат равнодушни, спрямо вашето въодушевление.

 

Те ще учат чрез осмоза, чрез преливането през ръба на вашето сърце в техните. 

 

Това се е случвало много пъти в семейството ми и като погледна назад ми се струва, че това е най-добрият вид учене, което се е случвало в дома ни. Моят ентусиазъм стана заразен и децата не можеха да се въздържат от това да ме имитират поне малко. Подозирам, че ще продължа с всекидневното учене, поне по малко, дори след като всички деца напуснат дома, защото изпитах радостта от това, да изпълвам себе си чрез учене. Опитайте и вие!

 


 

Андрю Подева е директор на Института "Excellence in Writing" и баща на осем деца. Той пътува и изнася лекции по целия свят, като разглежда въпроси, свързани с преподаване, писане, мислене, правопис и музика. Лекциите му са изпълнени с яснота, прозрение, практически опит и чувство за хумор. Семинарите му за родители, ученици и учители са помогнали за подобряването на педагогическите умения и овладяването на мощни инструменти, за драстично подобряване в начина, по който децата учат.

 

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

 

Категории: Домашно образование, Семейство, Практични насоки, Методи