Много революционери – малко реформатори
„Следвай парите“, това са думи на Хал Холбрук, в ролята на Дълбокото гърло, от филма „Цялото президентско войнство“ (1976). Приемайки този съвет, героите на Дъстин Хофман и Робърт Редфорд разкриват аферата „Уотъргейт“, която довежда до оставката на президента Ричард Никсън. Всичко, което прави държавата, го прави за пари с пари – нашите пари. Държавата прави и образование с парите ни и без значение дали това образование ни харесва или не, тя ще продължава да го прави, за да се възпроизвежда – докогато ѝ позволяваме.
Мнозина чиновници, политици и граждани се припознават в ролята на образователни реформатори, само защото смятат, че могат да изхарчат по-добре чужди пари за всеобщо образование. Най-малката грешка, която допускат е наистина незначителна, но не знам защо ме дразни . . . вероятно заради факта, че не понасям конотацията на думите – това ме прави консервативен дебил, знам, но ме дразни. Всички, които говорят за реформа в образованието, се именуват реформатори, а истината е, че не са – те са революционери!
Патент на революционерите е да обещават промени в образованието, но само ако са на власт, или поне ако държат ключа за държавната хазна. Няма прокопсал революционер в историята, особено ако е успял да сложи мазна длан върху държавното кормило. Една от първите реформи на болшевиките след революцията в Русия от 1917-та година е да се закрият всички частни училища и образованието да се покрие изцяло под тежкия плащ на комунистическата доктрина за народния човек, който е неизменно собственост на държавата. Няма да се учудите, че същото прави и Хитлер в Германия, почти веднага, след като заема поста на райхканцлер, през 1933-та година. Всъщност, законите на Третия райх все още регулират образователната система в Германия и това говори много . . .
Какво е характерно за революционерите и тяхната образователна доктрина? Първо, образованието трябва да е изцяло държавно или под държавен контрол. Второ, отделя се ресурс от ограбените данъчни пари („следвай парите“), за да се индоктинират децата от най-ранна възраст в постулатите на тоталната държава. Трето, съвременните реформатори говорят за свобода в образованието, но . . . внимавайте, с какви пари желаят да осигурят „свободното“ образование! Ако са вашите пари, не са никакви реформатори, чисти революционери са си! Това е белегът на скопените революционни мозъци, те ще ви кажат: Дайте ни парите си и децата си, ние ще ги направим „хора“.
Лъжата на всеки образователен революционер, който ви казва, че ще направи свободно училище с данъчни пари, се състои в измамата, че държавата може да позволи съществуването на свободно училище, финансирано от нейната каса. Това е илюзия! Никога в историята, която и да е държава, не е позволявала съществуване на училище, финансирано от фиска, което има програма в разрез с държавната доктрина. Друг е въпросът, че в някои страни има училища, които имат собствен дневен ред, но те никога не са били и никога няма да са финансирани от Биг Брадър – те просто са частни.
Тук идва и ролята на реформаторите. Разликата между реформаторите и революционерите е в това, че реформаторите правят реформи със собствен капитал – интелектуален и финансов. Няма да чуете реформатор, който се жалва от липсата на държавен ресурс, за да осъществи плановете си. В най-добрия случай, група граждани обединяват усилия за да постигнат промяна, но никога нямат претенции за тоталитарна власт, чрез която да преразпределят данъчни средства за собствени цели. Подобна философия е противна на реформаторите. Още нещо, което е важна характеристика за реформаторите: Те винаги предпочитат да приложат идеите си в собствения живот и след като докажат на практика, че те работят, ги предлагат на обществото, като принципа за финансиране остава същия – всеки финансира сам масрафа си.
В този смисъл, подходът на реформаторите е много по-евтин и полезен за обществото, от този на революционерите. Ако един образователен реформатор се провали в своите идеи за образование, ще провали себе си, семейството си или най-много групата от доброволно сдружили се хора с обща цел, а това се преживява, още повече ако реформатора е истински реформатор и умее да се учи от грешките си. За разлика от реформаторите, революционерите са способни да затрият цели нации, защото в своята упорита лудост, налагат със сила идеите си за трансформация на обществото чрез образование. В този случай няма прошка – всички минават под ножа. Резултатът е конвейерно образование, което произвежда безжизнена зомби тълпа.
Защо реформаторите са критично малко, спрямо революционерите? Първо, защото човек е бунтовен по природа и усърдната работа с бавен растеж му е чужда. Човек предпочита да има всички блага сега, на момента и е готов да се откаже от свободата си, за да ги получи, па макар тези блага да са имагинерни като политически обещания. Второ, хората не обичат да служат. Всички смятат, че са родени за началници и биха се справили по-добре с парите на хората от всеки друг. Изкушенията на материалния свят винаги са били цел за революционерите. Трето, гордостта и себичността на човека го прави апатичен към съдбата, дори на собствените му деца, защото е по-добре да си живее живота, както намери за добре, вместо да го посвети на поколението си. Ако мога да не работя и да кисна по цял ден в кафенетата и кръчмите, докато децата (естествена пречка за удоволствието ми) са в държавната месомелачка, лошо ли ще ми е!?
Накрая стигаме до началото. Ако искате да направите тест за истинските цели на всеки човек, говорещ за образователна реформа „следвайте парите“. Когато парите за образователни идеи излизат от собствения ви джоб, вие сте реформатори. Рискувате времето, парите си, полагате усилия и гоните ясни цели. Ако пък смятате, че е най-добре, както държавните бюрократи, да преразпределяте чужди пари за „образование“ на всички, да строите заводи за детска индоктринация и да налагате образователна политика от горе надолу – очевидно сте революционери по дух.
Имайте предвид само това, че работата на реформаторите е тази, която устоява на времето и оцелява през вековете, докато революционерите се провалят неизбежно, понеже, след като откраднат достатъчно данъчни пари, губят интерес към целите си, теглят една тлъста майна на народа и се разплуват в удоволствието на собствената си нищета. Работата на революционерите е слама и дърва, която изгаря в пожарищата на времето, които самите революционери разпалват за да прикрият следите на безплодните си, беззаконни идеи.
Бъдете реформатори, забравете революционерите!
