Богатите домашни ученици и бедната г-жа Такева
Председателят на синдиката на българските учители, г-жа Янка Такева е силно притеснена, относно позволената самостоятелна форма на обучение, в новият Закон за училищното образование. Не е притеснена заради нещо друго, а преди всичко заради това, че въпросната форма на обучение създава разделение в обществото ни на бедни и богати. Нейното твърдение, изказано в сутрешният блок на „България on air“ е изключително забавно, още повече, защото е базирано на някакво мнимо изказване на г-н Радан Кънев. Очевидно е, че г-жа Такева не е разбрала правилно г-н Кънев, който в най-добрият случай е имал предвид, че семействата с домашни ученици са преди всичко богати по дух и интелект, нежали по жълтици. Във всеки случай, ако това е най-голямото притеснение на г-жа Такева, трябва да се радваме, защото нейната тревога е признание за нашата осъзната начетеност.
Що се отнася до тревогите на г-жа Такева за социализацията на домашните ученици, трябва да кажем, че именно социализацията е една от основните причини децата на семействата с домашни ученици да не са в училищата. Социализацията се случва в реалният свят, а не в затворената, изкуствена среда на училището. Да се атакува семейната среда на децата и да се обявява, че тя не е здравословна за тях в сравнение с диващината в училище е признак на слабоумие и подценяване на семейната институция.
Всички атаки срещу домашното образование в България са следствие от неправилните презумпции на платените чиновници (като г-жа Такева), че образованието е функция на държавата. Този мит се разбива успешно през последните години и не е далеч времето, когато окончателно ще рухне. Няма как да промениш мисленото на човек, който е влюбен с комсомолски плам в държавната, планова образователна система. За нас остава уверението, че домашните образователи, макар и все още малко на брой, са хора, които проправят пъртина през преспите от посредственост и малодушие в обществото ни.
И така, става ясно, че богатството на семействата с домашни ученици е тяхната смелост, продукт на любовта им към децата. Тази любов е движещата сила на домашното образование и не може да я победите с държавни регулации, плоски клишета и комунистически лозунги. Израстването на родителите обучаващи децата си у дома, изглежда титанично в сравнение със закостенялата и закотвена в миналото арогантност на системата отразена в угасващия образ на г-жа Такева. Ако нещо в тази държава се променя, то не се дължи нито на г-жа Такева, нито на обърканите политици, които се опитват да вкарат в рамка домашното образование. Промените са дело на хора, които днес се считат за ексцентрични, дори малко луди, но това е нормално – всеки човек, който руши образователната матрица е поел и риска да се адаптира към истинската свобода, което не е безболезнен процес, но за сметка на това удовлетворяващ и благодатен път.
