Абсурдите на чиновническата некомпетентност
Представяме ви превод на изявлението, което Еди О'Нийл направи във Фейсбук, по повод кошмарът, в който ги натикаха "демократичните" ирландски власти:
Семейството ни иска да благодари на всички, които изпратиха подкрепящи и утешителни писма. Особено благодарни сме на онези, които са направили следното:
- Гледали са 16 минутното ни видео "Homegrown Knowledge" в YouTube.
- Прочели са член 41 и 42 от Ирландската Конституцията
- Прочели са "The Education Welfare act"
За тези от вас, които са наясно с нашият случай и вярват, че "трябва само да се регистрираме, защото това е просто парче хартия и чрез него лесно ще получим одобрение" или вярват, че "ние сме нарушили правилата и жънем каквото сме си посели" или вярват, че "нашата позиция ще отвори вратите за небрежните родители да злоупотребяват с децата си", казвам следното:
"Правилата", според които сме били осъдени, се наричат "The Education Welfare Act" (2000). Някои интересни неща, които могат да се отбележат по отношение на тези "правила": Като родители, бихме могли да се срещнем с дъражавните служителите във фоайето на някой хотел за кратко и ще ни бъде "позволено да практикуваме домашно образование". Междувременно, бихме могли да заключим децата си на тавана (длъжностните лица не оценяват средата на децата - те оценяват само предоставеното образованието). Това е в съответствие с насоките, които управляват тези "правила". Според "правилата" на закона е важно образователното "благополучие", което не включва блгополучието въобще. Освен това, според закона, НЯМА НАКАЗАНИЕ ако не се регистрираш като хоумскулващ. Ние бяха осъдени заради "липса на регистрация", въпреки че според закона НЯМА НАКАЗАНИЕ за неизпълнение на това условие. Някои хора казват: "ако бяхте следвали правилата, нямаше да сте в тази ситуация". Факт обаче всъщност е, че ако властите бяха следвали своите собствени правила, нямаше да сме в тази ситуация!
Основният закон в Ирландия е КОНСТИТУЦИЯТА. Всъщност, КОНСТИТУЦИЯТА е просто списък на правата, които притежаваме. Нашите права са НЕОТМЕНИМИ, в смисъл, че те не са ни дадени и не могат да бъдат отнемани. Това означава, че аз не съм ги спечелил, нито мога да ги загубя. Аз съм човешко същество. Аз не печеля правото си, нито пък то може да ми бъде отнето (дотогава, докогато живея). Тези права са НЕОТМЕНИЕМИ. СЕМЕЙСТВОТО също е НЕОТМЕНИМО. Аз съм част от едно семейство (от много поколения). Не съм спечелил това, нито мога да го загубя. СЕМЕЙСТВОТО е НЕОТМЕНИМО.
Ето какво всъщност се случи с нашето семейство: Получихме уведомление, че децата ни не посещават училище (при все, че НЯМА НАКАЗАНИЕ за непосещение). Когато помолихме да бъде уважено нашето решение, по отношение посещението на училище от страна на децата ни, бяхме игнорирани и вместо статусът ни да бъде рутинно узаконен, получихме много и доста заплашителни писма. Когато помолихме повторно, да бъде уважено решението ни, отново бяхме игнорирани и получихме (НЕЗАКОННИ) призовки за явяване в съда. Беше много страшно да получим призовки за съд, за нещо съвсем законно и рутинно. Още в първото дело съдията заяви, че „ако сме решили да се отнесем до Конституцията не сме в правото си, защото нямаме юрисдикция за подобен подход". Ние казахме: "Благодарим ви г-н съдия.", станахме и си тръгнахме. Държавните адвокати продължиха да изпращат призовки. Върнахме се обратно в съда (поради собственото си невежество и страх в онзи момент) и съдията, насрочи изслушване. Изслушването бе на 06 Юни 2013. Бяхме осъдени да заплатим глоба от € 2000 евро, най-късно до 3-ти Декември 2013 или да влезем за 10 дни в затвора. Подадохме молба за дело с надежда да представим случая пред по-висша инстанция, защото според нас не всичко се бе развило както трябва, по закон. Съдията ни писа, че декларацията ни била "несериозна". Писахме на съдията, че той има право да каже това, което мисли, обаче, той е задължен да обясни, защо всяка точка от нашата декларация е несериозна. Сега е август 2014 г. и все още чакаме отговор от съдията. ИСКАНЕТО ЗА ДЕЛО ПРЕД ПО-ВИСША ИНСТАНЦИЯ ЗАМРАЗЯВА ВСИЧКО, но ние продължаваме да получаваме покани за изплащане на наложената глоба.
Информирахме съдията, че няма да платим нищо, понеже:
1. Все още чакахме отговор от него по отношение искането ни за официално дело.
2. Последният път, когато бяхме в съда, съдията каза, че не ни било позволено, да се позовем на Конституцията.
Не сме ходили на предварително изслушване в съда, Оисин (нашия 20 годишен син) беше там като наблюдател. Обобщено, изслушването е протекло така:
Адвокатите:"Искаме по-големи присъди!"
Съдията: "Те тук ли са?"
Адвокатите: "Не, не ги виждаме. Искаме заповед за арест ".
Съдията: "Няма да издам подобна заповед. Всъщност, няма да се занимавам повече с този случай!"
Освен това, адвокатите ни изпратиха писмо да се явим в съда на 11 декември 2013. Да се явим в съда на базата незаконно писмо е престъпление и в последствие разбрахме от местен вестник, че сме глобени с още € 1,300. Във вестника прочетохме още, че длъжностно лице от Агенцията за "Детето и семейството“ е направило две неверни твърдения в деня на изслушването пред съдията. Тези твърдения са в писмена форма и ние писахме до агенцията три пъти, за да питаме, какво смятат да направят, за да се откажат от лъжесвидетелството? Все още чакаме отговор, така, както чакаме от 03 декември 2013 да отидем в затвора. Практически, ние сме затворници в нашия собствен дом. Не можем да планираме почивки или каквито и да е било други събития, защото сме в постоянно очакване. Когато заповедта за арест пристигна, бе четвъртък 31 юли 2013 г., и някъде между 8.30 и 9.00 сутринта всичко беше подготвено – Моника бе готова да иде в затвора за жени „Маунтджой“, но полиция така и не се появи. Чакахме в продължение на 7 часа. Най-накрая, от притеснение се обадихме в местната полицейска служба, за да питаме ще има ли арест? Оказа се, че полицаят, който трябвало да извърши ареста е на еднодневно обучение. Искахме все пак да знаем, ще арестуват ли Моника и ще я вкарат ли в затвора!? Три дни по-късно пак бяхме в същото напрегнато състояние на изчакване и чувството на затворници в собствения ни дом отново ни завладя.
ПРОБЛЕМЪТ с нас се появи, когато „експертите“, които отговарят за изготвянето на закона за „образователното благополучие" са написали текст (в противоречие с Конституцията), а именно, че образованието се случва единствено и само в училище. Това на практика означава, че хората, чиито деца се обучават у дома, биват третирани като кръшкачи. РЕШЕНИЕТО на „експертите“ е: „Накажете „кръшкачите“! Няма детско благополучие в домашното образование! Трябва ни закон за домашното образование или нещо подобно, което ще позволи на родителите възпитаващи децата си у дома, да се заемат с живота си и да оставят въпросите за благополучие на децата на онези, които се занимават с тея неща – „професионалистите“ в държавните институции.“ Подобен закон ще е много полезен за Агенцията „Детето и семейството“, защото ще им позволи да атакуват по-уязвими семейства. Работата обаче е там, че е НЕЗАКОННО, хората обучаващи децата си вкъщи да бъдат третирани като кръшкачи, поне според член 42 от Конституцията на Ирландия.
Задължението на служителя би трябвало да е: Всеки, който работи от името на правителството (издържа се от данъкоплатците) има задължение да се грижи за всеки гражданин в държавата. Служителите в Агенцията „Детето и семейството“ не изпълниха задължението за полагане на грижа. Правителствените адвокати, не изпълниха задължението за полагане на грижа, съдиите, не изпълниха задължението за полагане на грижа.
Ние сме заинтересовани да разберем колко време, пари и ресурси са отишли за преследване на нашето семейство и дали цената, платена от държавата се равнява на количеството време, смут и стрес, което нашето семейство претърпя?
Превод от Английски език: Георги Порумбачанов
