За мен, Боби, домашното образование и една чиновничка
Преди да отговоря на нападките от страна на г-жа Кънчева срещу семейството ми, бих искала да изясня някои неща, свързани с разгласяване на случая, касаеш семейството ми, по медиите. Първо, не съм имала никакво намерение случая да добие публичност. Отказвах всички предложения за интервюта в първите два дни, след като случаят нашумя, но разбирах, че в крайна сметка трябва да приема някои от поканите за публична изява, за да не се изгради погрешно мнение в обществото ни, за практиката на домашното образование. По време на първия репортаж в БТВ, репортерът описа случая със свои думи и за съжаление го украси с една неточна информация за това, че наградата на Божидар била отнета служебно, което никога не съм казвала. Наградата си е при Боби, но е факт, че повече не му разрешиха да се състезава, тъй като „не бил ученик“.
В интервю за "OFFNews", г-жа Кънчева заяви: „Да се върнем на Божидар в Търново. Той печели състезанието в неговата група, но това не е толкова фрапиращо, не го прави толкова по-различен от другите. Но да си на първо място в някаква група е хубаво нещо.„
Божидар не е много по-различен от другите деца участвали в състезанието. Единствената разлика е в това, че е обучаван вкъщи, а не в училище. Той реши добре задачите си, коментира кода си, за да бъде разбран от журито и спечели състезанието за 6-ти клас. Конкуренцията, макар от 30-на деца, беше висока, защото децата са обучавани от най-добрите специалисти, работещи в школите по програмиране в страната. Честно казано, не съм очаквала той да спечели при толкова добре подготвени деца.
След награждаването, организаторите ме свързаха с г-жа Кънчева, за да обсъдим заедно дали детето може да участва в следващия (втори)кръг на олимпиадата. Обясних й, че сме помолили учителката по информатика да му позволи да участва неофициално (без да изпраща резултатите до МОН) в първи (училищен) кръг на олимпиадата. Той имаше необходимия брой точки да участва във втори кръг, разбира се неофициално. Също така й обясних, че сина ми учи по дистанционна американска програма вкъщи, че е записан в това училище от 4 клас нататък, тъй като от 1-3 клас сме учили езика (т.е. английски), за да можем да ползваме учебниците по програмата.
С г-жа Кънчева не сме разговаряли за приравнителни изпити, а за това, че бихме искали той да участва във втори кръг на олимпиадата и тя ми каза, че трябва да изпратя молба до Министъра на образованието, чрез която да го запозная със случая и да помоля за разрешение, Божидар да бъде допуснат, до втори (областен) кръг на олимпиадата. Не съм я молила да го допуснат в Националния кръг, защото още не е имал необходимия брой точки на Областния кръг.
Кънчева: „Дадох й визитката си и й казах: „Изпратете ми всичко. Ще го входирате в министерството, но изпратете на мен, за да ви кажа какво може да се направи в този случай, за да може детето да се включи”.
Всъщност, не съм получавала визитка от г-жа Кънчева. Тя ми каза да намеря email адреса й в сайта на министерството, както и направих.
След като обсъдих предложението й с други родители от Асоциацията за домашно образование, решихме че е по-добре да напишем молбата до Министъра на образованието от името на Асоциацията, а не само от името на един родител.
Написахме молбата и я изпратихме до Министъра на образованието с копие до г-жа Кънчева. Не сме получили писмен отговор, а само проверка от инспектори, които написаха доклад по случая. Не съм виждала този доклад и не мога да ви кажа какво пише в него, но разговора с инспекторите протече много добре. Показах им много от учебниците и книгите на български и английски език, които ползваме. Те казаха за някои от тях, че са много интересни и информативни.
Кънчева: „Тяхно задължение (на общините) е да осигурят задължителното обучение на Божидар до навършване на 16-годишна възраст.“
Божидар е добре образован (сега на 12 години) и сигурно ще продължи образованието си и след като навърши 18 години. Миналата учебна година той решаваше без проблем задачите по SAT, докато голямата му братовчедка се подготвяше за изпита, така че нямам притеснения за неговото влизане в колеж/университет. Дистанционното американско училище, по която се обучава издава документи признати в много световни университети, така че няма да е особено затруднен да учи това, което иска. Важното в случая е, че умее и обича да учи, организира времето си добре, поставя си цели и ги постига, а нормалните университети търсят точно такива студенти.
Кънчева: „Майката ми обясни, че сега Божидар трябвало да учи език и затова не можел да започне веднага училище.“
Не съм казвала, че Божидар не знае или не разбира родния си език, а че от 1-3 клас е учил английски език (за да можем да ползваме съвременните образователни материали на този език). Също така, г-жа Кънчева не е предлагала той да започне да учи в българско училище, тъй като в краткия ни разговор беше разбрала само, че той учи към американско училище и искаше да получи повече информация по случая.
Кънчева:„Той учи английски и сред предметите му е например „История на Америка“. Това е работа за социалните служби.“
Интересна логика – ако човек учи историята на друга страна трябва да му пратят социалните за проверка?!
Със сина ми изучаваме световна история хронологично. Прекарваме много време в четене и на български исторически книги от български автори (целите книги, не само кратки откъси от глави). Обичаме да четем книги и енциклопедии за дадена страна, империя, култура, докато я изучаваме. Имахме предмет „История на Америка“ в 4 клас, но имахме и предмет „История на България“ (какъвто имаме всяка година).
Кънчева:„Много лъжи бяха изречени – че той е спечелил олимпиада и че му е отнет златен медал, че е имал много награди. Първо, той никога не се е явявал на олимпиада и, второ, никога не е печелил златен медал. Явил се е на състезание, от което е получил грамота, която не му е била отнета.“
Никога не съм казвала, че Боби е спечелил олимпиада. Това е погрешна интерпретация на медиите. Това, обаче, че никога не бил печелил златен медал, е меко казано неистина, защото в момента го виждам пред себе си. На зимното състезанието във Велико Търново той получи диплом, който не е отнет (дипломата и златния медал бяха снимани в репортажа на БТВ).
Кънчева:„Но самата майка твърдеше това – че е отнет златен медал.“
Самата майка никога не е твърдяла това.
Искам да кажа нещо в защита на учителите, които са се съгласявали да участваме в училищни състезания в последните 3 години. Те показаха нормално човешко отношение и не бива да бъдат наказвани за това. Радваха се за успехите ни и искрено ни поздравяваха. Предполагам, че след този случай вече няма да можем да участваме и на математическите състезания, така че искам да им благодаря за отзивчивостта.
Г-жо Кънчева, ако държавното образование е наистина толкова добро, колкото твърдите и настоявате децата ни задължително да учат по неговата програма, защо просто не го оставите свободно да се конкурира с другите, алтернативни форми на обучение, като домашното образование? Нима това не е прекрасна възможност за външна оценка на качеството, на образованието в държавните училища!? Нека докладите на PISA имат алтернатива! За мен, както и за стотици семейства в страната ни, няма по-добра възможност за обучение на децата от спокойната и любяща атмосфера в дома. Свободата и гъвкавостта на домашното обучение дава резултати в целият свят, а факта, че можем да си купим в пъти повече знания, от тези, които се предлагат в конвенционалното училище, на цената на една интернет такса, прави системата изостанала, неконкурентна и много, много по-скъпа от домашното образование.
Основна цел в домашното образование е да възпитаме у децата любов и желание за учене. Нещо, което се постига много бързо, когато родителят е търпелив и целта, която си е поставил, се преследва с любов и посвещение. Признавам, че всеки родител има право на избор за начинът, по който децата му ще се обучават – в държавно, частно училище или вкъщи. Хубавото е, че почти всички родители в тази страна мислят по същия начин. Време е да го разберат и чиновниците!
