"Аз съм домашен ученик" - кратка рецензия
Датата е 5 Февруари 2013. Залата на филмотечно кино „Одеон“ в столицата е пълна докрай. Пламен Герасимов (оператор и продуцент) обявява началото на премиерната прожекция на документалния филм „Аз съм домашен ученик“. Публиката е любопитна и реагира емоционално на всяка детска реплика, която предизвиква смях или . . . тъга.
Филмът на Ралица Димитрова и Пламен Герасимов трябва да бъде оценен най-вече заради това, че е пръв опит да се покаже нещо повече от кухнята на Домашното образование в България. Филмът е интересен и с това, че показва първото поколение домашни ученици в България въобще. Вярно е, че домашно образование у нас е имало и преди преврата от 9 Септември 1944, но в онова време то е било нещо съвсем естествено, докато днес е практически нелегално. Искам да кажа, че семействата, обучаващи децата си в дома се показват за пръв път в документален филм и това, само по себе си, е факт с историческа стойност. Освен всичко, семействата, които застанаха пред камерата показаха на всички, че не се крият от обществена критика или одобрение.
Ако можем да говорим за някакви недостатъци във филма, то те са свързани с това, че има обективизъм, но само към даденият момент на заснемане. Обучението в дома е изключително динамичен процес и краткото време, в което е направен филма, не може да отрази истинно и цялостно този процес. Така например, едно от децата във филма възкликна след края на прожекцията: „Но това въобще не е вярно!“ Тази реакция бе свързана с факта, че същото момиче се разплаква във филма, заради това, че й липсват познатите от държавното училище. Не е отчетен факта, че камерата стои пред това дете почти веднага, след като то е напуснало училище – затова и детето възкликна: „Но това въобще не е вярно!“ Очевидно е, че днес, 2 години по-късно, тази малка героиня има съвсем различно мнение, по отношение на въпроса, който я е притеснявал веднага след излизането от училищната среда.
В крайна сметка е важно, че лентата разкрива едни съвсем обикновени семейства и деца, които не бихте различили сред Вас, освен ако не ги наблюдавате по-дълго или не ги заговорите. Тогава със сигурност ще забележите едни спокойни и учтиви деца, неползващи модерните сред връстниците им вулгаризми, деца комуникативни и разговарящи с еднакво внимание и интерес, без оглед на това, каква е възрастта на събеседника им.
Три минути от началото на филма:
