Преподаване на български език за малки деца
Основната цел на обучението по български език е детето да се научи да се изразява правилно, убедително, точно и уместно в различните ситуации, в които ще се намира, да може да разбира смисъла на един текст, да отделя важната от несъществената информация. Има различни средства, чрез които едно дете усвоява и овладява един език.
Началото: говорене
Най-напред ще започнем с говоренето. През първите три години от живота на детето това е най-важното нещо, което трябва да правят неговите родители. Неслучайно всяко дете, където и да е родено, научава езика на хората, които са около него, колкото и труден и неразбираем да изглежда. Единственото условие е да му се говори. След говоренето, второто по важност средство за развитието на езика на детето е четенето.
Четене
Любовта към четенето и към книгите изобщо се формира още преди детето да започне да чете самостоятелно. Най-напред се започва от навиците на родителите. По този повод се сещам за една кратка случка по време на разходка в парка. Бях седнала с малката си три годишна дъщеря на пейка и разглеждахме книжка. Едно момченце на шест години се приближи до нас и се загледа в книжката. Тогава го заговорих:
– Искаш да разгледаш книжката? Заповядай. Можеш ли да четеш? – Не, още не ходя на училище.– А защо не помолиш майка ти да те научи?– Ами, мама не е госпожа.– А тя може ли да чете? Ако тя може да чете, значи може да научи и теб да четеш.
Любов към книгите се възпитава с изобилие на книги и с личен пример, а не чрез втълпяване и постоянно натякване. Децата възприемат най-силно навиците на средата, в която живеят, и не възприемат сериозно лозунги, които не са подкрепени с личния пример на хората около тях.
И така, започва се най-напред с отделянето на специално време, където мама и тате четат на малкото дете. През първите три години умът на децата се развива много бурно, и на две години те могат да запомнят доста дълги откъси от текстове, които им се четат редовно, както и песни и стихотворения, които редовно слушат. Някъде през втората си година то спокойно може да научи буквите по време на игрови занимания (с карти, гумени пъзели, книжки).
След това идва осъзнаването на връзката между изображението на буквата и звука на буквата. Понякога родителите бъркат на този етап, понеже очакват малкото дете да „разкодира” автоматично, че буквата Б се чете „Б”, а не „БЪ”, буквата Г се чете „Г”, а не „ГЪ” и т.н., без да са отделили достатъчно време и да са вложили достатъчно търпение, за да обяснят на детето и да изчакат то да схване, че буквата „Б” е изображението на звука „Б”, и в думи се чете „Б”, а не „БЪ”. Когато и тази логическа връзка е изяснена в ума на детето, следва слуховото определяне на първа и на последна буква на една дума, сливането на звуковете в срички и определянето на броя на сричките в една дума. А от там до четенето има само една крачка. Насърчавайте децата да четат на срички в началото, а не да се опитват да произнасят цялата дума „наизуст”. Когато думите са малки, разликата между двата метода не личи, но когато думите станат дълги, като „конституция”, „съществувам” или „правостоящ”, тогава децата, които са започнали да четат думите по срички четат гладко, докато тези, които са свикнали да ги възприемат целите, срещат затруднения и обикновено се запъват или пропускат звукове, защото не могат да обхванат наведнъж цялата дума. Една добра игра през този период е играта на думи, която е много подходяща за дълги пътувания с децата. Покрай нея децата научават разликите между беззвучните и звучните съгласни, потъмняването на неударената а в края на думата, и си обогатяват речника с много нови думи.
Когато стигнете на етапа да четете заедно книжки и да го молите да ви „прочете” по-лесни едносрични и двусрични думички като „на”, „по”, „море” и пр., тогава трябва да обърнете внимание дали шрифтът на буквите от книжките е същия, като на буквите, които детето знае отпреди. Например: в някои шрифтове буквата „г” е печатна, в други е ръкописна, същото се отнася и за буквата „т”. Ако във вашия текст случаят е такъв, по-добре е да обясните на детето, че има и други начини за изписване на една определена буква.
Четене на глас
Много хора свързват четенето на глас единствено с началното обучение по език, но то е много мощно средство за развитие на речта, за развиване на артистичност и умения за интерпретация на текста, както и за развиване на другото важно условие за усвояване на един език – умението да слушаш и да следиш основната мисъл. Направете си семеен навик да прекарвате заедно времето си над интересна книга, която някой от вас да чете на глас, или пък да се редувате да я четете на глас. Това трябва да се прави като естествена част от семейния живот, а не като някаква специална дейност с цел обучение. Причината: децата трябва да се чувстват насърчени да четат и да интерпретират емоционално и интонационно текста свободно, без страх, че ще сбъркат. Забележете как децата много бързо се научават как да играят на електронна игра, дори когато човекът, който им я показва, им казва постоянно: „Не така бе, тук не трябва да правиш така, ами ето така…” Те учат бързо, защото не се страхуват, че ще сбъркат. Ако си изгубят „живота”, ще започнат играта отначало. За сметка на това много деца се чувстват притеснени да говорят и да четат на глас училищен материал, заради страх от реакцията на околните, от страх да не ги подиграят за нещо, или от страх, че ще им се карат за грешките. Научете се да учите така, че детето да не се страхува от вашите корекции и поправки, а да ги приема като естествена и необходима част от процеса на обучение.
Задаване на въпроси по току що прочетения текст
Това е следващото средство за обучение по език. Независимо дали детето е прочело даден текст само, или някой друг му го е чел на глас, максимална педагогическа полза от четенето на текста се извлича чрез въпроси по самия текст. Формулировката на въпросите ще зависи от възрастта на детето и нивото на неговото интелектуално развитие. В началото се започва от въпроси по основни факти: „Кои са героите?” „Какво се случва в тази приказка” „Как завършва историята?” и т.н. След това следват въпроси, които касаят по-подробни детайли, причинно-следствени връзки, обясняване на действията на героите и търсене на поуки, изводи и заключения. Накрая се стига до дискусии, анализи, формулиране на идеите и проблематиката на дадено произведение, аргументиране и опровергаване на дадена идея. Задаването на въпроси по даден текст помага на родителя да разбере начина на мислене на детето си и равнището на неговото интелектуално развитие, но това помага на детето да развие също своята устна реч, умението си да се изразява.
Но да се върнем към началното обучение по български език. Специално място в него заемат поезията и песните. Заради своята мелодичност и ритмичност, римуваната реч се запомня лесно. Не са редки случаите, когато хора не могат да си спомнят думите на дадено стихотворение, но ако започнат да го пеят, могат да го кажат цялото. Когато четат стихчета или пеят пред своето малко дете, родителите не само му доставят емоционално удоволствие, но обогатяват неговия речник и развиват неговата памет.
Необходими материали
Ето как изглежда списъка с материали, които да използвате в обучението на малкото дете по български език:.
- Книги. Много и различни. Книжки с картинки, приключенски романи, сериозни книги, речници, енциклопедии, списания, вестници. Писменото слово е навсякъде около нас и то е достъпно за тези, които могат да четат;
- Книжки с игри, пъзели, карти с букви;
- Книжки с римувани приказки, стихотворения, песни (като „Гъбарко”, „Лакомото мече” и пр.);
- Детски романи (например жълтата поредица на ПАН);
- Енциклопедии.
Един съвет: Бих желала да направя един кратък коментар относно съдържанието на четивата: Има една тема, която аз ви съветвам да избягвате с малки деца – книги за магьосници и магии. Ще дам конкретен пример – „Властелинът на пръстените” и „Хрониките на Нарния”– да; книгите за Хари Потър – не. Идеята, че можеш да постигнеш нещо без търпелив и постоянен труд, а чрез манипулиране на останалите и чрез притежаването на тайно знание (заклинание) тласка детския характер в неправилна посока на развитие.
Корекция на методиката в букварите
Необходимо е да направя още един коментар относно букварите и методиката за научаване на децата как да четат. Държавната училищна програма е изградена върху принципа, че децата започват да се учат да четат и да пишат едновременно. Когато става въпрос за обучение на деца, които са много по-малки от 7 години, трябва да се направи корекция на методиката, за да не се ощетяват децата. Практиката показва, че децата могат да се научат да четат много преди да са готови да започнат да пишат. Ако с тях се работи по гореописания начин, много от тях започват да сричат на три и половина и към четири могат да четат бавно, към четири и половина започват да четат все по-гладко и все по-сложни текстове, докато към пет години започват да четат гладко вече кратки книжки и приказки. Когато станат на седем години такива деца може да са изчели вече към няколко хиляди страници литература. В същото време, обаче, координацията око-ръка все още не е достатъчно добре развита по времето, когато те са започнали да четат самостоятелно, и по тази причина те не могат да пишат ръкописно. А не е правилно да бъдат заставяни, тъй като може да развият неправилни навици и в крайна сметка да останат с грозен, нечетлив почерк. Така че при малките деца двете неща – обучение по четене и обучение по писане – трябва да бъдат отделени.
Писане
Как да постъпим по отношение на писането? Тук трябва да разделим работата на две части - заучаване на ръкописните букви и краснопис от една страна, а от друга страна – композиране на различни видове текст. В този раздел попада и научаването как да се пише на клавиатура. Понеже темата касае обучаването на малки деца, моето внимание ще бъде върху самия процес на писане на буквите, като въпроса за съдържанието ще бъде оставен на заден план. Достатъчно е да се каже, че децата не трябва да бъдат възпирани да пишат самостоятелно свои текстове, но заради неукрепналостта на почерка им, и заради недостатъчните им знания по българска граматика, трябва да приемете за даденост, че ще допускат грешки, които вие търпеливо ще поправяте, без да се стремите да вкарвате целенасочено правилата на българската граматика в ума на четири и пет годишни деца.
При научаването на самия процес на изписване на буквите има два големи периода – подготвителен етап и действително писане. През подготвителния период детето чертае, рисува, пише, свързва точки, оцветява и пр. дейности, по време на които то се научава да държи молива все по-уверено, да пише все по-плавни и гладки линии, и постепенно развива своята координация око-ръка.
Един сигнал за родителя: ако забележите, че детето рисува грозно, стяга прекалено много ръката, когато пише, линиите му са прекалено криви и неравни – това са белези, че то се нуждае от повече упражнения от подготвителния период и не трябва да бъде форсирано да пише ръкописни букви. Колкото и бавно да напредва едно дете в писането, по-добре е да се изграждат правилни умения, отколкото да се коригира грозен почерк. Двигателната памет не се поддава лесно на корекция – грозен почерк и неправилна походка се променят много трудно. По-добрият начин е да се направят нещата правилно от първия път, дори това да означава повече търпение и по-бавно напредване. В крайна сметка не е толкова важно дали детето се е научило да пише ръкописно на 5, на 6, на 7 или на 8 години, а да може да пише четливо и красиво, и да може да се изразява добре.
Помагала по писане
Това са няколко примерни предложения за помагала за подготвителния период:
- книжки за оцветяване;
- поредицата на „Фют” за свързване на цифрите, за да се получи картинка;
- книжките с упражнения за развитие на мисленето на същото издателство;
- книжки с упражнения за писане на чертички, точки, наклонени чертички, вълнообразни линии и т.н.
Когато забележите задоволително справяне на това ниво, тогава може да преминете напред и да започнете да пишете печатно буквите. Един съвет: когато показвате как се изписва дадена буква, винаги се старайте детето да гледа буквата правилно, а не „обърната с главата надолу”, т.е. не трябва да седите срещу него, а трябва и вие, и то да гледате буквата от една посока. И когато научи всички букви печатно и може само да пише кратък текст (примерно, картичка, бележка, кратко съобщение от типа: „Мамо, обичам те!” „За баба и дядо от Ники”, тогава е време да започнете да го учите на ръкописно писане.
От няколкото варианта, с които съм работила, съм останала най-доволна от помагалата на Булвест за първи клас. Има също много самостоятелни книжки, които се продават извън учебната система. Градацията на работата при тях е: първо елементите, после буквите, срички и звукосъчетания, и накрая цели думи и изречения. Един съвет: След завършване на помагалото за научаване на ръкописни букви ако на детето му е трудно да пише красиво и равно на обикновени редове, тогава му позволете да пише на тесни и широки редове по-дълго време, докато ръката и окото му свикнат да определят правилно височината на малките букви. В крайна сметка едно от предимствата на домашното образование е, че обучението се нагажда към индивидуалните потребности на самото дете, за да може то да напредва максимално. „Бързай бавно” е правилото при обучението по писане. Основната цел тук е детето да свикне с изписването на буквите така, че да има уверен и красив почерк по времето, когато основното му внимание ще бъде насочено към смисъла на това, което пише, а не към начина, по който го пише.
Краснописът, макар че е забравено умение днес, е важен за успеха на децата, особено при такива ключови събития в тяхното образование като полагане на писмен изпит. Грозният почерк и писането с много зачерквания изморява проверяващия и в крайна сметка раздразнението се натрупва в ущърб на детето. При колебание между две оценки, грозният почерк почти автоматично води до поставяне на по-ниската оценка. И обратното, красивият, четлив почерк понякога може да повиши оценката, тъй като при колебание между две оценки, проверяващият е склонен да постави по-високата заради удоволствието и лекотата при четенето на почерка.
Заключение
И така в заключение ще ви насърча заедно с вашите деца да говорите, да четете, да обсъждате прочетеното, да разказвате, да рисувате, да пеете, да рецитирате за удоволствие. Това е начинът, по който децата ще развият добра езикова култура.
* * *
Тази лекция бе представена на националната конференция на Асоциацията за домашно образование на 20-22 август 2010 г. в Силистра.
