Начало Ънскулинг (не-училищен метод на обучение)

Ънскулинг (не-училищен метод на обучение)

Сред множеството стилове хоумскулинг, които се практикуват днес, Unschooling-а трябва да е най-погрешно разбрания метод за обучение. Само преди няколко месеца, аз самата бях много скептично настроена спрямо него. Не знаех много за Unschooling-а, но това, което знаех, ме караше да бъда подозрителна. Бях твърде заета с това, децата ми да са в крак с другите, за да обмислям възможността, която unschooling-а предлагаше. Въпреки това, исках да подбера материали и метод за обучение, които ще предизвикват най-малко неприятности и пъшкания в домa ни. Не мислех, че има голяма надежда децата ми да заобичат ученето, но исках поне да не го мразят. Поради това се оглеждах за свежи идеи и се опитах да направя ученето колкото се може по-забавно. Точно тогава попаднах на книгата „О какво да правя, Понеделник?“ от Джон Холт. Идеята на автора ми направи огромно впечатление. Беше изключително вълнуващо за мен да разгледам ученето по един напълно нов начин. След като потърсих още малко информация за Джон Холт открих, че неговите книги са вдъхновили Unschooling движението. Бях наистина заинтригувана и готова да хвърля още един поглед на Unschooling-а. 

След като изследвах въпроса осъзнах, че предишните ми предположения относно Unschooling-а са далеч от истината. Започнах, като научих какво не е Unschooling. Например, научих че Unschooling-а не означава липса на родителски контрол. Всъщност, нищо не може да бъде по-далеч от истината. Един unschool-ващ родител трябва да е изключително въвлечен в обучението на детето си и твърде проницателен по отношение на нуждите, интересите и способностите на детето, през всеки етап от развитието му. Друг мит относно Unschooling-а е, че unschool родителите не използват традиционни учебни материали. Напротив, unschool-ърите използват такива ресурси, дори се счита, че същите са полезни и подходящи за нуждите и интересите на децата. Третият, и вероятно най-голям мит за unschooling-а е, че unschooling-а е просто твърде рисков метод на обучение. Изрази като „водени от интереса си“  и „себеопределящи се“, могат да породят безпокойство в много хоумскул родители. Истината обаче е, че има много unschool деца, които се изявяват постоянно в най-различни области и активности, което доказва успеха на метода –  unschooling-а служи много добре на доста семейства. Платформата на unschooling-а е достатъчно широка и съвсем подходяща за огромен спектър от хоумскулъри, някои от които се считат за много близо до основата му, а други стоят по- далеч. 

Начинът, по който учат unschool-ърите е учудващо познат – той е същият, по който ние, хората в „неучилщна възраст“ учим. Когато се заинтересувам от някоя определена тема, аз използвам интернет, библиотеката, разговори с други хора, а понякога и уроци или директно практичен опит, за да достигна нивото на знание, към което се стремя. По този начин учим в реалния живот и точно това e Unschooling. Според мен Unschooling-а задава въпроса „Защо?“ по-често от останалите видове хоумскулинг. Родителят и детето знаят точно защо учат това, което учат. Може би, защото детето е заинтересовано от предмета, може би е нещо, което родителят смята за важно или просто е нещо, което се отнася до минимум нужните знания за дадена област. Причините, които могат да мотивират учебния процес са най-различни. Unschool-ърът знае и може да каже какъв е мотива, който придвижва ученето му напред. Unschool родителите са свикнали да задават въпроса „Защо?“ – именно затова изглеждат по-малко измъчвани от синдрома, който наричам: „Виж какво правят те!“. Нали познавате онова чувство на паника, когато виждате прекрасните неща, които други домашно образоващи семейства правят и чувствате, че вие по някакъв начин трябва също да ги правите, дори и ако децата ви ще ги намразят. Unschool родителите не са имунизирани против това да сравняват децата си с другите, но обикновено не са твърдоглави и не упорстват в нещо, което децата им ненавиждат. Unschool родителите не обучават децата си в нещо, ако не са сигурни защо „нещото“ е въобще нужно. 

Ако помислите малко ще разберете, че всички ние unschool -ваме всеки ден, макар и да не го наричаме така. Ние живеем живота си събирайки информация и умения, които са полезни за нас (или скоро ще бъдат). Намираме за естествено да вярваме на Unschooling-а, когато самите ние учим нещо, но поради някаква причина, не му се доверяваме, когато става въпрос за нашите деца. Unschooling-а се стреми да подхранва естествената радост от ученето, с което всеки един от нас се е родил. Освежаващо и уважително към детето ще е ако отхвърлим плесенясалата идея, че образованието трябва да бъде окаяно, изтощително и наложено насила. Ако имаше церемония по награждаване на хоумскул стилове, сигурна съм, че unschooling-а ще спечели наградата: „Избор на детето“. Но колко бързо след това се появява мисълта: „Ако децата го харесват, сигурно не е добро за тях". Готова съм да споря с всеки, който има подобен начин на мислене. Моето желание е децата ми да бъдат ентусиазирани, любопитни, съобразителни млади хора, които носят със себе си радостта от ученето през целия си живот. С тези мисли преминах от неразбиране спрямо Unschooling-а към пълна подкрепа спрямо него. Замених подозрението с доверие. Пред нас има вълнуващи дни на хоумскулинг! Продължаваме да растем и да учим заедно. 

 

Бетани е второ поколение домашен ученик и е била напълно убедена, че ще избере домашното образование и за своите собствени деца. Тя е благословена с родители, от чиято мъдрост, като ветерани в домашното образование, може да черпи. Бетани, нейният подкрепящ и трудолюбив съпруг Джош  и четирите им деца се наслаждават на живота си в красивата, хълмиста земя Ъпстейт, в северната част на щата Ню Йорк. 

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Домашно образование, Семейство, Практични насоки, Методи